Завръщането на модата към обикновените хора

Чува се приглушена електронна музика. На плоския екран на телевизора дефилират модели. Слаби, млади, високи и с пропорции, недостижими на нормалния човек. Тази форма на красотата му се струва както естетична, така и нереална, защото не е част от живота му.

Въпросната ситуация често е жестока и за двете страни - за хората, които страдат, че не отговарят на масовата представа за красотата. Но и за моделите, които се "изхабяват" на 25-26, когато изхвърчат от подиумите, за да бъдат заменени от силните на деня - по-младите момичета.

Новите критерии за красотата

От известно време насам обаче модата сякаш се стреми да се обърне към хората, вместо да ги комплексира, бомбардирайки ги с нереалистична представа за красотата. Все по-често по подиумите дефилират възрастни модели или хора, излизащи от рамките на това, което доскоро се смяташе за допустимо, поради наднорменото си тегло или други свои черти. Те намират място и по страниците на списанията.

Тъкмо това е основната тема на документалния филм "Безвременна красота" (Timeless beauty), който ще бъде показан на тазгодишното издание на "София филм фест". Негов автор е Деян Парушев - режисьор, оператор и фотограф, който от години живее в Париж. Пълнометражната лента е посветена на тази позитивна тенденция в модния свят, а водещият въпрос е дали това е хитра маркетингова стратегия, или е промяна в обществото. Брадат мъж над 60-те, жена с тегло 180 килограма, модел със заболяване на кожата - това са само част от героите на филма.

88 годишна Дафне Селф е влязла в книгата с рекорди "Гинес" като най-възрастният модел в света.

"Красотата е нещо много индивидуално, много лично. А част от героите на филма смятат, че тя се крие в черти, които вероятно не са особено красиви, но те правят уникален. Че красотата не е това, което се вижда, а е отпечатана в излъчването, характера, начина, по който се държиш", разказва Деян.

Във филма участва най-възрастният модел в света - 88 годишна Дафне Селф, влязла в книгата с рекорди "Гинес". Тя с усмивка заявява пред камерата, че сега има много повече работа, отколкото когато е била млада. Голяма роля за всичко това играят социалните мрежи. Независимо дали е хитра маркетингова стратегия, или не, промяната носи успокоение на младите модели, които виждат, че имат възможност да продължат да бъдат част от света на модата и след като навършат 26 години.

Човекът зад филма

Деян се мести във Франция с майка си през 1991 г., когато е на 9 години. На тази възраст получава достъп до фотоапарат, който бързо се превръща в любимата му играчка. Завършва визуална комуникация и реклама и започва работа в кинопродукцията. Междувременно не спира да снима и фотографията постепенно се превръща в източник на доходи.

През 2008 г. отваря своя фирма и става професионален фотограф. Постепенно навлиза и в кинопродукцията първо като оператор, след това и като режисьор. Самоук е - не е учил нито фотография, нито кино. Придобива знанията си чрез четене на книги и гледане на филми. Изкарал е единствено неколкомесечен курс по режисура в едно от най престижните кино училища във Франция - Люмиер. Създава късометражни филми и рекламни клипове, а с фотографа Никола Михов са автори на видеото Cinematography of time - анимация от 20 хил. снимки, която за времето си се превръща в най-гледаното българско видео в "Ютюб" и се озовава на началната страница на известния сайт.

Деян и отказът от модата

В продължение на кариерата си Деян се занимава и с модна фотография, нещо, което днес прави все по-рядко. От една страна това се дължи все по-голямата роля, която киното играе в живота му, а от друга предпочита да влага енергията си в художествена, а не в комерсиална фотография.

"Всъщност като фотограф аз малко се бях отвратил от модата", не крие той. "Прекалено често трябва да се съобразяваш със стилисти, модни редактори, манекени. От теб искат да си техничар", допълва той. Още повече го дразни постоянното изискване да ретушира снимките, което за него е изкуствено и не отговаря на вижданията му.

"Защо трябва да се сменят пропорциите, когато снимаш перфектни модели. И да ги правиш по-слаби, по-високи, с което да комплексираш читателите, особено младите, до които се опитваш да достигнеш?", недоумява той.

Неочаквано предложение

За Деян документалното кино никога не е било на преден план, въпреки че е снимал няколко късометражни филма в този жанр. Дори заявява по една френска медия, че предпочита игралното кино, защото при него ситуациите са по-контролируеми. Месец по-късно получава обаждане от френски продуценти, които търсят някой с опит в модата и с достатъчно свободно време. Те му обясняват, че искат този филмов проект да бъде алтернатива на масовостта и да покаже различните хора в модата - възрастни, с проблеми с кожата, с наднормено тегло.

"Съгласих се бързо. Просто имах нужда да изкрещя няколко истини", казва Деян. За него филмът не е скандален, по-скоро представя една алтернатива, която му се струва по-човешка, по-достъпна за всяка жена.

Когато му предлагат проекта, той е още в начална степен на развитие. Изпълнителните продуценти са французи, продукцията е китайска. Постепенно се стига и до снимките - 30 снимачни дни на три континента. Локациите са внимателно подбрани - Париж, Лондон, Лос Анджелис и Пекин. Леки забавяния има само с намирането на нови герои, когато някой се откаже. В процеса на работа Деян свиква да реагира бързо - това е ценно качество, когато екипът е малък, а филмът - нискобюджетен.

По време на монтажа решават да обособят всяка част от филма с цитати от големи дизайнери. Две от най-съществените теми, които засягат са как моделите се поддържат, когато са в напреднала възраст, и влиянието на социалните мрежи върху тяхната кариера. Част от героите на филма достигат до света на модата именно чрез тях и поддържат активни профили в "Туитър" и "Инстаграм".

Филмът, моделите и пазарът

Екипът на филма предварително е проучил житейските истории на моделите. По време на снимачния процес се провеждат еднодневни интервюта с тях. След това в рамките на ден-два се фокусират върху ежедневието им, защото искат да покажат начина им на живот. Моделите помагат на екипа, изпращайки снимки на любимите си места, за да се намерят най-подходящите локации. А по време на снимките се опитват да не отдават голямо значение на присъствието на камерата. Единствено снимането в Китай се оказва по-проблематично покрай забавянията с превода.

Премиерата на Timeless beauty е на кинофестивала в Талин в края на 2018 г. След това е показан на най-големия азиатски фестивал в Гуанджоу в Китай. "Сега съм щастлив, че ще представя филма в родината си на "София филм фест". Надявам се хората от средите на модата да видят хуманност, надежда и светлината в иначе идеализирания бутафорен и комерсиален свят на модата. Нямам почти никакви съмнения, че публиката ще приеме филма добре", казва Деян.

За момента режисьорът не може да каже дали възрастните и различните хора са приети като част от пазара в България, както е на Запад. И доколко е автентична тази тенденция. Но отбелязва, че не става дума за някаква кой знае каква новост. Ив Сен Лоран използва чернокожи модели още от 60-те години. А Жан-Пол Готие от 80-те се стреми да показва и различни хора наред със стандартни модели.

"Според мен истинската тенденция е в последните 5-6 години. А е масово в социалните мрежи може би от 2-3 години", отбелязва Деян. Той не крие, че социалните мрежи освен полезни могат да бъдат и несправедливи. Тес Холидей, моделът с наднормено тегло от филма, не винаги е добре приемана. Но това е част от света.

Бъдещето и България

Какво мисли да прави Деян след първия си пълнометражен филм? Той отново е насочил поглед към голямата си мечта - игралното кино. Разработва два сценария - за постапокалиптична фантастика и филм, чието действие се развива в интелектуалните среди в България малко преди падането на комунизма и по време на прехода. В него той повдига въпроса как можеш да достигнеш до свободата да се изразяваш чрез изкуство в една тоталитарна система и да го правиш напук на властите.

А връзката на Деян с България никога не е била прекъсвана - майка му и баща му са художниците Елена и Йордан Парушеви. Платна на баща му са част от колекцията на Националната художествена галерия, а Деян е създал фондация на негово име, която често го връща в София.

Българската премиера на "Безвременна красота" ще е по време на Fashion галата на "София филм фест" - специално модно събитие, което е част от фестивалната програма и ще се състои на 11 март в City Stage. Следваща прожекция ще бъде на 17 март в "Дома на киното", а последната ще е на 18 март в кинозалата на "Френския институт". Часовете на прожекциите ще бъдат обявени на 28 февруари.

Повече информация за Деян Парушев може да бъде намерена в страницата му в интернет.