© Личен архив
Иван Мудов
В Института за съвременно изкуство е изложено бяло платно 170 x 120 сантиметрa, което в следващите дни и седмици трябва да се изпълни с милиони черни точки. И Иван Мудов – авторът на творбата – ще работи в галерията, докато това не се случи.
Пърформативният му проект е продължение на дългогодишното му медитативно хоби. За целта той си е изградил строен ред, по чийто неизменен ход протича художественият процес. Сяда пред платното и започва с тънък маркер да прави точки на еднакво разстояние една от друга. Точка след точка, ред след ред, десетки, стотици, а накрая – няколко милиона. Всеки медитативен сеанс се протоколира в бележка до платното, на която се записват датата и броят точки, които са изпълнени.
Работата на Мудов се вписва напълно в досегашната му практика – не само като отрицание на самия себе си, но и с ироничното му посягане към класически концептуални творби и автори. "Кражбата" е запазена марка на Мудов – независимо дали буквална или преносна. И именно лекотата, с която той заимства или направо копира, го правеше и един от най-интересните български автори.
И все пак – и най-интересните автори си имат своите върхове и спадове. Не съм сигурна къде по правата ще се позиционира настоящата творба, защото тя се състои не просто в правенето-на-точки, а и в пърформативния, макар и не особено оригинален, елемент на "рисуване" на живо в галерията. Първо да видим дали Мудов ще постигне заветната си цел, която макар и да изглежда проста на пръв поглед, е доста амбициозна. За последните четири години, откакто Мудов се е захванал с това хоби, не е успял да запълни повече от няколко квадратни сантиметра.
Обсесивно-медиативното повторение е добре познат способ на концептуализма. Он Кавара и стотиците му платна с дати (които Мудов вече е цитирал в друга своя работа), Роман Опалка, който методично запълва платната си не с точки, а с последователни цифри – от едно до милиони, Агнес Мартин и още редица концептуални автори от 60-те и 70-те са се занимавали с подобна медитативна художествена дейност. Но повечето от тях са вече отдавна мъртви. На този фон работата на Мудов изглежда като приятно носталгично намигване към концептуализма, но и като не особено интересно и актуално заимстване.
От години Мудов се занимава също с ритуала на откриването на изложба – независимо дали ще бъде с "Вино за откривания" или с галерията му One Night Stand, в която изложбите съществуват само за времето на своето откриване. В настоящия проект обаче няма да има откриване. Има само начало и неясен край (колкото време му отнеме да запълни платното) и между тях всеки може да отиде на място в Института за съвременно изкуство, да наблюдава, да си поговори с художника, а защо не и да се опита да го разсее и да причини неволна грешка?
Aко обърнем внимание на контекста, в който самата работа се случва, тя има потенциала все да се превърне в особено вълнуващ и актуален коментар. В края на миналата година покрай назначението на Яра Бубнова за директор на Националната галерия, както и покрай комичния скандал с пърформанса на Ода Жон в Двореца и конкурса за проект за българския павилион на Венецианското биенале, Институтът за съвременно изкуство се превърна в олицетворение на всичко най-лошо в изкуството и в живота на българина като цяло. Изведнъж целокупната общественост изпадна в масова невроза, започнаха да се привиждат кръгове и други геометрични форми, сфери на влияние, копрупционни връзки и подмолни кроежи за – ако не глобално – то поне локално, на нашите територии, господство. В тази ситуация институтът и галерията, които така или иначе в последните години може би не са в най-върховия си период, се разклати и отвън дава индикации за отслабващи жизнени функции.
И тук идва Мудов с новата си работа, която е просто пълнеж в програмата (по негови думи). И какво се получава в крайна сметка? Един от членовете на института ще рисува точки върху бели платна, колкото галерията да не стои празна. Звучи колкото трагикомично, толкова и наистина премерено и обмислено.
С други думи – колкото и невероятно да звучи – Мудов успява отново да уцели право в девятката.
Виж видео 
NIKE
Рейтинг: 488 РазстроеноТова може това прави.....
majorman
Рейтинг: 690 НеутралноСъщото е правил и Жорж Сьора, само че в произведенията му има смисъл.
We are just a war away from Amerikhastan/ When God versus God;the undoing of manНапуснал Поради ОграниченДостъп
Рейтинг: 274 НеутралноКопирджия.
Президент Плевнелиев - Трудно мога да не споделя своето дълбоко унижение като дясномислещ човек от ръководството на "Демократична България" да влезе в съюз на балотажа с Мая Манолова. Не трябва да дават оставки, а да си изберат Манолова за шефАми какво продава за да яде?
Molossian
Рейтинг: 1428 НеутралноДо коментар [#1] от "Nikolay Savov":
Panta rhei....Мда.
И това, което прави го може.
Ама какво точно, само той си знае.
venelingeologia
Рейтинг: 1072 НеутралноНю поантилизъм? Ново - ново, наливна боза!
Fiji
Рейтинг: 1540 Неутрално"Един от членовете на института ще рисува точки върху бели платна, колкото галерията да не стои празна. Звучи колкото трагикомично, толкова и наистина премерено и обмислено."
Това добре, има смисъл и послание. Но нали е художник, може ли да прави и друго освен пърформанси и провокации? Исках да видя негови произведения и нищо не открих, освен инсталации : камъни в градинката на Националната библиотека, пано на „новия” мавзолей на мястото на стария, все такива едни авангардни концептуалности.
motochristo
Рейтинг: 1284 НеутралноРазликата между пернишка инсталация и пернишки пърформанс:
Гласуваш за прасе - получаваш кочина.Инсталация - изакваш се пред входа, след коетои звъниш на всички звънци, за да дойдат съседите да видят купчината.
Пърформанс - същото, но в обратен ред.
vstoyanov
Рейтинг: 524 Неутралнохахаха. пореден случай на свръхдоза лепило
Октавиан
Рейтинг: 595 Неутралноcutting edge зверски арт, който ще се запомни и за който ще се говори. Една от най-силните изяви на иси в областта на изкуството.
за мен няма нищо нередно в редакцията на този вестник, като изключим, че е честно читателите да знаят, вестник с новини ли четат или сводки на политическа фондация с неясно финансиране и подизпълнител - псевдоопозиционна партия с ръководство произлизащо от тежката номенклатура на бкп, както и позиция за културата, която врагува с автентичната българска култура в интерес на други страни? Долу БКП и герберската болест! Долу комсомолската имитацията на преса!А селянката написала иронично в дописката си за "страховна невроза" и "започнаха да се привиждат кръгове и други геометрични форми" по повод на комсомолската седянка е осъдена на това да бъде себе си - завинаги. Мисля доста тежка присъда, наздраве :)
atmanpg
Рейтинг: 2154 НеутралноИзкуство за интелектуаци.
Плебеите не могат да го оценят.
Неизвестен извършител
Рейтинг: 264 Неутрално"Мудов успява отново да уцели право в девятката."
Ся, не сме толкоз умен за да четем сичките пръцнати фрази за "медиативното хоби", "обсесивно-медиативно повторение", ма що па "в девятката"?
А! Я вижте и тука кво има, ей тъй сай написала и таз статия: http://epicenter.bg/article/archive/59606/11/0
MyTwoCents
Рейтинг: 704 НеутралноСвят голям, шашкъни всякакви...
@)----,--'--One Hour
Рейтинг: 359 НеутралноДо коментар [#10] от "atmanpg":
"Изкуство" на точките. В девятката...девета глуха.
therage_thefury
Рейтинг: 221 НеутралноЯ, колко специалисти по концептуално (и не само) изкуство са се извъдили в тази държава... Ще кажеш, че галериите са пълни с посетители, гледат и цъкат в недоумение... А може би да отидете да видите, да се опитате да помислите, а? Поне малко? Да попрочетете... Или като с Истанбулската конвенция - джендърска му работа?
rwn
Рейтинг: 328 ЛюбопитноКъм Стефка, която почти винаги пише много, много добри текстове, но въпросът е, че тези текстове, понякога, са за откровено много слаби...артисти.
И тук някакъв коментар от мен
Харесва ми иронията в текста по-горе, към Мудов и това, което прави и не прави. Защото, запълването на дупки, понякога, може да се върши и с поставяне на точки.
Разбира се, за да бъде въведен контекста за дупката в програмата на ИСИ, как и въобще, защо я има тази дупка... се коментират и неща, които по моя лична преценка, не им е мястото в статия за това, какво върши Мудов.
Дали е било комично всичко, свързано с Ода Жон и Националната Галерия? Това е доста меко казано. Повече от комично беше.
Млада жена, богата наследница(вдовица) на много известния и много по-възрастен от нея немски художник, решила да харчи пари и да се прави на преуспялата в чужбина но неоценена в България художничка. Е, лошият вкус трудно можеш да го изкорениш. А пък и ако се стремиш към него...
Комичното беше, че Яра нямаше силата да си признае, че е сграшила и не е съобразила и се започна да защитава Ода с някакви напълно измислени и несъстоятелни мотиви и започна да украсява коктейла с някаква измислена и несъществуваща символика.
А това с феминизма..това е направо абсурдно, при цялата история на същата тази Ода, която решава да се омъжи за там, не зная, 40 години по-възрастен от нея развратник, обичащ да прави оргии с млади проститутки и с много кокаин.
Въобще, тази жена ми е трудно да я поставя там, където я постави Яра Бубнова.
Тя, самата Ода също не се е поставила там. Въобще, ето това е комичното на тази ситуация.
Мудов не ми е интересен. И няма да го коментирам . Въобще, ерзац тряваше да има в заглавието на този материал
princess_x
Рейтинг: 1484 НеутралноДо коментар [#6] от "Fiji":
Не са авангардни и още по-малко - концептуалности.