Откъс от "Линията на бляновете" на Сергей Лукяненко

Издателска къща "Сиела"

Издателска къща "Сиела"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Линията на бляновете", с автор Сергей Лукяненко, предоставен от Издателска къща "Сиела"


"Линията на бляновете" от Сергей Лукяненко – противоречива, завладяваща и мрачна фантастика от един от най-обичаните и успешни съвременни руски писатели! Космическата опера дава начало на нова и необичайна поредица.


След "Лордът от планетата Земя" в ново издание на български език се появява още една завладяваща космическа опера от бележития руски фантаст Сергей Лукяненко!




"Линията на бляновете" е мрачна антиутопия за света на хората след опустошителната Смутна война. Свят, намиращ се в началото на нова технологична революция и в който хората са само една от многото раси, воюващи за своето място в Галактиката.


Големите неприятности обикновено започват с дребни формалности. Когато обикновният бодигард Кей е избран да ескортира детето на най-важния човек в галактиката до далечна планета, това, което започва като проста задача, се превръща в кървава мисия, от чийто край зависи бъдещето на човечеството.


Кей е принуден да работи не за друг, а за Къртис Ван Къртис, първия човек, победил смъртта и превърнал безсмъртието в стока за продан. Собственик на най-могъщата корпорация в Галактиката, той е способен да дари на подчинените си вечно блаженство, но и вечни мъки. След като е станал господар на живота и смъртта, Къртис си е поставил дори по-амбициозна задача и за нея му трябва най-добрият, адаптивен и изобретателен боец, който може да намери.


В битка, в която дори смъртта е загубила своето значение, а възкръсването е ежедневие, бодигардът Кей трябва да надмогне своите страхове, да се справи с призраците от миналото, да впрегне всичките си сили, да се победи тайните служби на самата галактическа Империя, а също няколко извънземни цивилизации, за да има дори малък шанс за успех. При това, без да е сигурен, че неговият успех няма да донесе нещастие и смърт на човечеството.


Майсторски написан и несравним по размах на въображението, "Линията на бляновете" е роман, изследващ психологията на човека, който се оказва достатъчно суров и адаптивен, за да оцелее сред безмилостни интриги и жестока борба за власт и безсмъртие.


Сергей Лукяненко е един от майсторите на руската фантастика. Носител е на наградите "Старт" (1993), "Меч Руматы" (1995 и 1997), "Интерпресскон" (1995 и 1996), "Аелита" (1999),а творбите му, сред които и филмираната "Нощен патрул", "Чернова", "Белова", "Геном", се превръщат в едни от знаковите творби на миналия век.


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Из "Линията на бляновете" от Сергей Лукяненко


1.
Най-малко от всичко Кей обичаше децата. Дали за това бе допринесло собственото му детство – в приюта "Ново поколение" на Алтос, не се знае. Както и да е, той никога не се бе задържал на една планета повече от девет месеца. На планетите, преминали през фертилна обработка по време на Смутната война и откровено служили като доставчици на пушечно месо за Империята, не се бе застоявал повече от четири месеца и половина.


Освен това Кей не обичаше да бъде убиван. Нещо понякога крайно болезнено и винаги свързано с големи разходи. А парите му бяха необходими. Той обичаше своя хиперкатер – изискващ скъпоструваща поддръжка, жените – изискващи доста по-малко, виното на Империята и Мршанската асоциация, ароматите на произведенията на старите клаконски майстори и онези удоволствия на останалите раси, които е способен да разбере и понесе човекът.


Сега двете му антипатии се бяха събрали накуп. И най-лошото беше не това, че дете се канеше да го убие заради друго дете, и то по един от най-неприятните начини. Проблемът беше, че Кей не бе успял да заплати удължаването на аТана си.
А това, както се знае, е фатално.


Стаята в хотела беше прекалено мизерна, за да заинтересува организираните обирджии, и достатъчно прилична, за да предпази Кей от дребните крадци. Хлапакът, застанал до кревата му, по външност спадаше към втората категория. Откъде е взел електронен ключ, за да отвори вратата, и нулификатор за блокиране на сигнализацията оставаше загадка. Работата с оръжието в ръката му беше по-проста – алгопистолетите, оръжието на садистите и неудачниците, не струваха скъпо.


– Нека направим следното – предложи Кей, като правеше отчаяни усилия да запази спокойния израз на лицето си. – Ти ще отклониш цевта и ще си поприказваме. Като сериозни хора.
Момчето се усмихна:
– Аз съм несериозен.


Той наистина не изглеждаше особено сериозен – мургав чернокос хлапак на дванайсет-тринайсет години. Копринената риза в крещящо розово и късите бели панталони му придаваха още по-безопасен вид.
– Чуй ме – отново призова Кей. – Дори да изхвърлиш пистолета през прозореца...
Момчето леко се намръщи.
– Дори да изхвърлиш пистолета, няма как да ти направя нещо! Нали виждаш...


– Виждам.
– Аз не мога да разговарям с насочено към мен дуло...
– А за какво ми е да разговарям с теб? – леко се удиви момчето.
Мислено Кей отправи благодарност към всички известни му богове. Колкото повече бъде казано сега, толкова по-малки са шансовете гадинката да натисне спусъка. Да убиеш човека, с когото разговаряш, не е толкова лесно. Вярно, Кей не беше сигурен, че същото правило важи и за децата.


– Каниш се да ме убиеш, нали? – поинтересува се той.
Момчето мълчаливо кимна.
– Смърт от алгопистолет – това е най-страшното, което можеш да си представиш. Повярвай ми, знам това.
– Убивал ли си? – заинтересува се момчето.
– Мен са ме убивали.
Хлапакът присви очи. Явно разбра.


– Виж какво – продължи Кей, придавайки на гласа си най-приятелски и внушаващ доверие тон, – ако ще използваш тази гадост срещу мен, поне кажи защо го правиш. Не е чак толкова голямо благодеяние, нали?
– Вярно – неочаквано лесно се съгласи момчето. Приближи се към креслото до стената, седна в него, кръстоса крака и нагласи пистолета върху страничната облегалка. За съжаление, той нищо не рискуваше.


Кей лежеше на кревата гол и абсолютно безпомощен. Тънка сребриста паяжина покриваше тялото му, като го приковаваше неподвижно към леглото и стената до него. Момчето бе оставило флакона със спрей на масата – сякаш имаше намерение, в случай на необходимост, да повтори процедурата.


– И така, какво съм ти причинил, приятелче? – попита Кей и предпазливо, за да не се впият тънките нишки в тялото му, обърна глава. – Крадец ли си? Браво, талантлив си. И си късметлия. Ще ти кажа къде са парите и какъв е кодът на картата. Утре отлитам, така че няма да те търся, а пък вашата полиция...
Лицето на момчето трепна.


– Не съм крадец. И ти за никъде не отлиташ. Достатъчно е, че долетя.
За миг в хотелската стая настъпи тишина. После Кей попита – много тихо:
– Каква ти се падаше малката?
– Сестра.
– Приятелче, това беше просто нещастен случай. По време на кацане на космодрума. Приземих се в определената зона...


– Но не го направи в кръга! Ти я уби нарочно! Знам какво си казал на диспечера: "Ненавиждам децата, тези дребни кучки вечно се пъхат под дюзите". Много хора те видяха как кацна – направи малко рязко завойче над площадката, за да удариш Льонка с лъча!
Гласът на момчето стана тънък, треперещ – Кей с ужас разбра – той се самонавива. Самонавива се, за да натисне спусъка.
– Не я видях, повярвай ми. Защо би ми било нужно...


– Ама, разбира се, ти просто си танцуваше във въздуха – с презрение продължи момчето.
На Кей му приседна подготвената фраза. Как да обясни на това момче от тази затънтена планета, че наистина бе танцувал? Как да предаде с думи и усещането от тежестта на пилотския шлем, и синевата наоколо, и безтегловния кораб, в който си се превърнал? Бученето на гравитационните двигатели, потоците на въздушните течения, опиянението от полета... Да, той бе танцувал. И не беше гледал към бетонната равнина, на която момичето, дало дребен подкуп на охранителите на космическото пристанище, бе чакало неговия кораб – за да се затича първо към люка и да предложи най-евтините на планетата наркотици, себе си като гид или просто себе си...


Той танцуваше. И гравилъчът се плъзна по момичето, сплесквайки го върху бетона, превръщайки го в кървав прах, в онова сиво-кафеникаво петно, което бе видял на излизане от кораба.
– Момче, автопилотът ми беше неизправен. Аз поех управлението, но в този момент корабът кривна настрана...
– Лъжеш – безмилостно го уведоми хлапакът. – Всички в пристанището знаят, че катерът ти е съвсем наред.
Той взе пистолета, внимателно свали предпазителя и се доближи до кревата.


– Чуй ме! – усещайки леден хлад по кожата си, каза Кей. – Имам аТан. Не можеш да ме убиеш напълно, не разбираш ли? Ще се върна и ще ти причиня такива неща, че алгопистолетът ще ти се стори просто избавление.
– Лъжеш – едва забележимо се поколеба момчето.
– Не. Виждаш тялото ми – на него няма нито една драскотина. Хората с моята професия не изглеждат така. Аз се съживих преди месец, разбираш ли?


Противно на смътните надежди на Кей, момчето не прояви интерес към неговата професия. Но затова пък оцени края на фразата му.
– Ако си се съживил преди месец, може и още да не си възобновил аТана – замислено произнесе хлапакът. – Ще рискувам.
Кей закрещя. Мислено, разбира се. Беше долетял на Каилис, за да възобнови своето безсмъртие – тук това беше несравнимо по-евтино, отколкото на Сигма-Т, където го бяха убили. Той обичаше парите, които правеха живота приятен. И беше загубил този живот.


– В краен случай – тихо помоли той, – можеш да ме убиеш не с алгопистолет. Сестра ти умря мигновено – недей да ме мъчиш. И това ще бъде шанс за теб, защото няма да проявя прекалено усърдие при отмъщението.
Момчето огледа Кей, като с особено внимание оценяваше шийната му мускулатура, и поклати глава:
– Не съм сигурен, че ще успея да те удуша...


– В шкафа, на втория рафт отдолу, има бластер. Десантна "Пчела", офицерски модел. Там са и парите ми, и кредитната карта. Кодът за достъп е тридесет и две, оранжев, "ВЪЛК". Всичко това ще е твоята награда. Убий ме с бластера.
– Добре.


Момчето се отправи към шкафа, като пъхна пистолета в колана си. Кей извърна очи към лявата си ръка. Паяжината не беше легнала добре върху нея, прихващайки само върховете на пръстите. От рамото до втората фаланга ръката беше свободна.


– Как влезе в хотела? – поинтересува се Кей. Прехапа устни, така че да почувства вкуса на кръв и болка, и изтръгна ръката си. Полимерната нишка равнодушно прие жертвата, отделяйки последните фаланги на четирите пръста. Палецът остана невредим. Добре.
– Представих се за момче на повикване – обясни хлапакът, докато внимателно отваряше шкафа. – Платих на портие... Ей, тук са само парите, пистолета го няма...


– Ето го – изваждайки ръка изпод възглавницата, съобщи Кей. Кръвта от отсечените пръсти шуртеше на тънки пулсиращи струйки. Ръбестата цев на "Пчелата" се тресеше. Момчето се обърна, повдигайки пистолета, и замря при вида на заплетените кървави фонтани.
– Мразя децата – прошепна Кей. – Жалко, че не видях сестра ти – щях да я убия нарочно.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (30)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Günther
    Günther
    Рейтинг: 2502 Весело

    Ау! Хибридно! Чак се чудя как се появи текст на Сергей Лукяненко в Дневник. Та той е един от най-популярните путински тролове във Фейсбук, заедно с Ник Перумов

  2. 2 Профил на olimpipanov
    olimpipanov
    Рейтинг: 1126 Неутрално

    Това е ново издание или....СЛ е страхотен писател, малко по-комерсиален идва на моменти, но определено си заслужава да се чете.

  3. 3 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2500 Неутрално

    До коментар [#2] от "olimpipanov":малко по-комерсиален идва на моменти
    >>> Taka e. Чел съм доста неща от него и увличат, ама където и да погледнеш в нета, няма да намериш нещо без пари. Даже и за по-старите му неща трябва да се плаща. Преди много години той пръв изтегли нещата си от свободен достъп на популярния:
    www. lib.ru
    Има там само разкази и една две повести от време оно.

  4. 4 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2500 Неутрално

    До коментар [#1] от "Günther":той е един от най-популярните путински тролове
    >>>Вие едва ли не ще го изкарате на заплата при Пригожин. :) Когато Лукяненко беше един от най-известните фантасти никой не беше чувал за Путин. Това, че пише нещо в националистически дух из нета не означава , че се старае за Путин.

  5. 5 Профил на Günther
    Günther
    Рейтинг: 2502 Неутрално

    До коментар [#4] от "тулса":

    Е, че хайде сега,заплата жив. Няма такова нещо. Човекът си пише от душа и сърце. С удоволствието го следя. Голям пич е.
    https://www.facebook.com/profile.php?id=100015203342628

  6. 6 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2500 Весело

    До коментар [#5] от "Günther":
    Както гледам, описал се е кратко и точно във Фейса:
    ABOUT СЕРГЕЙ
    Старый, толстый и ленивый.

  7. 7 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3314 Неутрално

    Обичам да чета фантастика. И не ги разбирам разни префърцунени интелектуалци,които се присмиват на фантастиката!

  8. 8 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3314 Неутрално

    До коментар [#2] от "olimpipanov":


    До коментар [#3] от "тулса":

    Може би защото не знаеш къде да търсиш. Тук има всички негови творби. Безплатно.

    https://www.chitanka.info/person/sergej-lukjanenko

  9. 9 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2500 Неутрално

    До коментар [#8] от "deaf":
    Всички негови творби ми звучи леко преувеличено. Освен това, не ми се четат разни преводи( пък били те и добри) на оригиналните произведения на руски...Поредицата за Патрулите май е най-сполучлива.
    п.п. Трябва да предупредя Лукяненко, че не са се съобразили с авторските му права:)

  10. 10 Профил на olimpipanov
    olimpipanov
    Рейтинг: 1126 Неутрално

    До коментар [#8] от "deaf":

    На руски особено Лукяненко (преводите не са лоши, даже са по-скоро добри), като и на англисйки и френски чета в оригинал.

  11. 11 Профил на Принц Серж
    Принц Серж
    Рейтинг: 248 Весело

    На руските автори творбите им все са за грандиозни войни, все всичко виси на косъм, все мрачни времена, всичко винаги е на кантар от решенията на един човек. Доста еднообразно.

  12. 12 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 1967 Неутрално

    До коментар [#11] от "Принц Серж":

    Много обобщаващо и съответно - погрешно.

  13. 13 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4279 Неутрално

    До коментар [#9] от "тулса":

    Интересно е заимстването на името "Мечът на Румата" от "Трудно е да бъдеш бог" на братя Стругацки (говоря за Румата Есторски).

  14. 14 Профил на Yotce
    Yotce
    Рейтинг: 1234 Неутрално

    До коментар [#9] от "тулса":

    Баш всичко можеш да намериш примерно в http://flibustahezeous3.onion през Tor network. Е, това си е изпиратствано съдържание, разбира се...

  15. 15 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2500 Неутрално

    До коментар [#14] от "Yotce":изпиратствано мога да намеря и ...топлес снимки на жена му на принц Хари, ама не сме такива хора.:)

  16. 16 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2500 Неутрално

    До коментар [#13] от "daskal1":
    Явно не е случайно това заимстване. Създава се една собствена фантастична вселена с устойчиви ...архетипи.
    "Трудно е да бъдеш бог " ми беше любима книга преди много години и изобщо братята Стругацки.

  17. 17 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4435 Неутрално

    До коментар [#16] от "тулса":

    Харесваш ли Дан Симънс и “Хиперион”?

    klimentm
  18. 18 Профил на patilanskomeze
    patilanskomeze
    Рейтинг: 1697 Неутрално

    Пасажа е много силен. Някаква космическа Тарантиновщина:)
    Лично за мен неговото "градско фентъзи"--Патрулите--са шитче, но се радвам че му правят парите, с които да си позволи да пише космическата си фантастика, на която е цар.
    В момента в Русия е останала единствената "сцена" на космическата фантастика на нивото на англо-американската.
    Японците си имат манга, французите--комикси и екшънчета и постмодернисти, немците и скандинавците имат добра модерна школа детективни трилъри ала Агнетата, поляците--фентъзи, а руснаците--фантастика.
    И един от техните топ 10 е Лукяненко (и световните топ 20)

    Други железни днешни писатели на фантастика там включват:
    Громов https://chitanka.info/book/2966-vaterlinija
    Логинов https://chitanka.info/book/4369-mnogorykijat-bog-na-dalajna
    Головачьов https://smartoff.net/books/author/Василий Головачёв/
    Ахманов https://dom-knig.com/book/cat?owner=3200&p_=2 #
    Ливадни https://smartoff.net/books/author/Андрей Ливадный/
    Олди https://dom-knig.com/book/cat?owner=2985&p_=3 #

  19. 19 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3314 Весело

    На руските автори творбите им все са за грандиозни войни, все всичко виси на косъм, все мрачни времена, всичко винаги е на кантар от решенията на един човек. Доста еднообразно.
    —цитат от коментар 11 на Принц Серж



    До коментар [#11] от "Принц Серж":

    Така е. Ако животът ти е тежък и искаш да узнаеш за други хора чиито живот е по-тежък от твоя,чети руски романи. Например от Достоевски. Или Толстой.

  20. 20 Профил на Günther
    Günther
    Рейтинг: 2502 Неутрално

    За преводите на български, поне това което и излязло на пазара, те са повече към добри, дори определено са добри към отлични. Особено за бестселърите му - "Патрулите" и "Лабиринта на отраженията" Васил Велчев е свършил прекрасна работа. Дори е успял да преведе такива непреведими нюанси от руския, за което съм възхитен. Ето на това се казва "творчество" в превода, което си заслужава всяка стотинка от авторските права :)
    Не го познавам този пич, но е професионалист. Де да можеха всички да работят по такъв начин

  21. 21 Профил на Принц Серж
    Принц Серж
    Рейтинг: 248 Неутрално

    До коментар [#11] от "Принц Серж":Много обобщаващо и съответно - погрешно.
    —цитат от коментар 12 на atmanpg


    Възможно е, но ще си позволя да поспоря. Изчел съм толкова много фантастика, колкото вероятно не си подозирал, че съществува - и не съм се ограничавал само до "западна" или "руска" - всякаква. Първия път като четох "Метро 2033" например доста ми хареса; при повторния прочит бях силно разочарован от плоския и плитък сюжет. Така като гледам този Лукяненко не е много по-различен.

  22. 22 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 2177 Неутрално

    тва ако е литиратара в бг има футбол. пълна порнуграфиа .

  23. 23 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 1967 Неутрално

    [quote#21:"Принц Серж"][/quote]

    "Метро", така и не го дочетох. Типичен "ужастик".
    Аз чета почти изцяло руска литература, при това ежедневно.
    Всеки си има своите вкусове, но на мен ми допадат най-вече развлекателната и хумористичната литература.
    Препоръчвам Владимир Ильин, Александр Зайцев, Алекс Каменев, Николай Метельский, Владимир Корн, Антон Демченко, Владимир Журавлев, Влад Менбек, Руслан Ароматов, Алексей Иванов, Олег Борисов, Читатель, Максим Макаренков...
    Изобщо, ако се порови човек - винаги може да намери книга, която да му е по вкуса.

  24. 24 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2500 Неутрално

    До коментар [#17] от "klimentm":Харесваш ли Дан Симънс
    >>> Ще си призная, че не съм го чел.. Тукашния роман на Лукяненко го намерих вчера и го прочетох за 3-4 часа. На моменти изпошлява малко в детайлите, но ме завладя с бурното си въображение и екшъна.
    Трябва да погледна в Читанка и българския превод( за преводача на който съфорумец е намерил добри думи) и да сравня с руския оригинала в някои възлови точки.
    Харесваше ми много на времето Роджър Желазни с неговите Хроники на Амбър. Интересно, че той (както и психиатъра по професия Лукяненко) е бил познавач на човешката психология - учил е психология и даже служил в някакви подразделения за психологическа война.

  25. 25 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2500 Неутрално

    До коментар [#23] от "atmanpg":
    Добре, че публикуваха този откъс от Лукяненко, та да се съберем тук почитатели на фантастиката. Сега, като се поразтърсих за руското фентъзи, намерих някои интересни факти за родоначалника му. Това бил Александър Велтман- баща му бил швед, заселил се в Русия. Велтман бил разностранно надарен човек. Впечатли ме , че при военната си служба в Бесарабия близко общували със заточения там Пушкин, който намирал талант в литературните опити на Велтман .
    Велтман бил военен картограф и участвал активно в Руско- Турската война 1828-29.
    Награждават го с орден Владимир IV степен за проявена смелост в обсадата на Шумен.
    Участва и в ред други сражения на наша територия и съставя особено ценни за военните действия карти на турските укрепления.
    В последствие се проявява не само като писател, но и авторитетен историк. В частност са интересни и актуални и днес някои негови изследвания за хуните и готите.( и изобщо по етногенеза на евразийские народи).

    Повече за него на:
    https://bit.ly/2SVZGSy

  26. 26 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4435 Весело

    До коментар [#24] от "тулса":

    A aз си мислех че вие хората на точните науки недолюбвате фантастиката?!

    klimentm
  27. 27 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2500 Неутрално

    До коментар [#26] от "klimentm":
    За всички не мога да се изказвам, но при мен именно любовта към фантастиката в ученическите ми години ме накара до голяма степен да си избера такава професия.
    Имам приятел, професионален астроном, който също е голям почитател на фантастиката. Даже и името му е такова еднооо...свързано със звездите.:)
    При него имаше една ..странност. Негова любима фантаст/ка беше българката Весела Люцканова. Патриот човека.:)

  28. 28 Профил на Принц Серж
    Принц Серж
    Рейтинг: 248 Неутрално

    [quote#21:"Принц Серж"]
    —цитат от коментар 23 на atmanpg
    ..Изобщо, ако се порови човек - винаги може да намери книга, която да му е по вкуса.[/quote]

    Абсолютно! :) Проблема е, че все по-малко хора имат желание изобщо да се ровят... Навремето когато прочетох за пръв път "Невромантик" си мислех "е не, толкова мрачно бъдеще не може да е възможно!" - почвам сериозно да се разколебавам...

  29. 29 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 1967 Неутрално

    До коментар [#28] от "Принц Серж":

    За мен книгите са много по-интересни от филмите, понеже там въобръжението ти се намесва, за да допълни картината, а това винаги я прави по-красива, защото е съобразена със собственият ти вкус.
    Напоследък много рядко се заседявам пред телевизора. Основно за порт и новин.
    Развлекателните предавания ги заменям с книги.

  30. 30 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 1967 Неутрално

    Навремето когато прочетох за пръв път "Невромантик" си мислех "е не, толкова мрачно бъдеще не може да е възможно!" - почвам сериозно да се разколебавам...
    —цитат от коментар 28 на Принц Серж


    Има една поредица на Деувид Уингроув - "Чун Куо".
    Там нещата са още по-страшни и също толкова възможни.
    Или пък разказите на Лари Нивън за Джил-ръката.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK