Мисирков и Богданов: Стремежът да отсвирим миналото е сякаш националният начин да бъдем щастливи

Борис Мисирков и Георги Богданов в подземията на Московския държавен университет

© Agitprop

Борис Мисирков и Георги Богданов в подземията на Московския държавен университет



"През 1989 г., когато комунизмът рухна заедно с Берлинската стена, бяхме 18-годишни. 30 години по-късно все още име чувството, че хората наоколо живеят сред неговите останки и като че ли не могат или не искат да се разделят с тях..." Така започва представянето на най-новия филм на тандема оператори, продуценти и съоснователи на продуцентска къща "Агитпроп" Борис Мисирков и Георги Богданов. Копродукцията между България, Германия и Румъния "Дворците на народа" разглежда миналото на социалистически лагер през призмата на неговите останки: Пет емблематични сгради от Германия, Сърбия, България, Румъния и Русия, които са не само емблеми, но и свидетели на превратностите на времето.


Московският държавен университет, Дворецът на федерацията в Белград, Дворецът на републиката в Берлин, Народният дворец на културата в София и Дворецът на народа в Букурещ - двамата автори се отправят на пътешествие из кулоарите на тези "дворци" от миналото, за да търсят скритите им тайни през очите на хората, свързани с тях - създатели и строители, бивши и настоящи директори, служители и обитатели.


След като направи световната си премиера и взе наградата на публиката на фестивала "Док Лайпциг" през 2018 г., филмът ще бъде показан за първи път и в България в рамките на "София Филм Фест" днес от 20:45 ч. в "Люмиер Лидл". Следващата прожекция е на 14 март в кино "Славейков" на Френския институт от 20:30 ч..




"Дневник" разговаря с двамата автори, чиито имена миналата седмица циркулираха в медийното пространство и покрай идеята им за близалки в различни цветове, изработени във формата на паметника Альоша в Пловдив. Идеята им е част от проекта на "Студио Комплект" на име "Пловдив за вкъщи - нов дизайн на български сувенири" и предизвика смесени реакции в социалните мрежи.


Преди няколко дни идеята ви за сувенир за Пловдив - близалка във формата на паметника на Альоша в града - предизвика доста противоречиви реакции. Защо според вас?


- Този сувенир е замислен да предизвика въпроси и дискусии. Но мащабът на обсъждането и количеството вторични реакции наистина ни изненада. Появиха се визуални мемета, комикси, предложения за модификации на сувенира, политически декларации - ефектът бе много по-голям, отколкото очаквахме.


След като предизвиква дискусии, значи обектът има шанс да бъде успешен сувенир, да изпълни целта си. Вложили сме в него нещо от това, на което ни е учил преди години Оливиеро Тоскани, рекламният идеолог на "Бенетон" от силните им години - да потърсиш най-прекия път до зрителя, да правиш прости и бързи неща, които да накарат зрителя да се замисли.


Силата на реакциите очевидно показва, че все още сме преследвани от призраците на миналото, все още не сме се освободили от тях докрай.


Близалките в различни цветове във формата на паметника Альоша в Пловдив - част от проекта "Пловдив за вкъщи" на "Студио Комплект"

© Студио Комплект

Близалките в различни цветове във формата на паметника Альоша в Пловдив - част от проекта "Пловдив за вкъщи" на "Студио Комплект"


Как решихте да изберете точно този паметник за символ на града?


- Нарочно избягахме от традиционната пловдивската тематика, колкото и да са ни любими и Старият град, и Капана, и Античният театър. И двамата не сме родом от Пловдив. В детските ни спомени каменният човек, който се извисява над тепетата, е първото нещо, което се запечатваше в главите ни на влизане в града - без значение дали идваш на семейна пролетна разходка около 24 май, или отиваш в подножието му на лов за печат от 100-те туристически обекта. Щем, не щем, Альоша е част от детството ни - детството, в което възприемаш нещата визуално, не идеологически.


Днес за нас този паметник е символ на раздвоеното ни общество, което все още не може да преструктурира ценностите си, да реши какво да остави в миналото и какво да вземе нататък. На хората от България с тази близалка даваме възможност да изразят лично отношение към паметника - да го отнесат вкъщи за спомен, да го изядат на място или просто да се посмеят. За чужденеца фигурките на клечка ще бъдат повод да научи повече за историята на града, на страната и може би да го разкаже на децата си у дома.


Какво притеснява хората в конкретни паметници?


- Хората не знаят какво точно символизира паметникът, как да го четат. Паметниците на социалистическата идея хем са си наши, български (често пъти са и много качествени образци на родната монументална пластика), хем са плод на идеология и на начин на живот, който ни е натрапен отвън. Двусмислието им поражда объркване, а объркването лесно прераства в агресия - и в гласовете, които викат "Да ги заличим!", и в защитниците, които искат да ги пазят като свещена крава.


Според нас доза ирония е много здравословна в такива случаи.


Появи се идея паметникът на Альоша да бъде заменен с паметник на Левски. Какво е отношението ви към подобни заменки? Има ли случаи, в които биха били подходящи и кой може да взима подобни решения?


- Всеки паметник си тежи на мястото. Носи следа от определена епоха, която не можем да забравим. И не трябва да я забравяме, за да не извършваме същите неща отново и отново.


Събарянето на паметници е най-безсмисленото занятие - нищо не променя. Формален популистки акт, който само обърква още повече градската среда, която в родината и без това е достатъчно нашарена и омърляна от кръпки. Като да косиш стръковете на копривата, докато корените й под земята растат ли, растат


Колкото и да не ни се харесва, окончателните решения за такива места са винаги политически - не са свързани с архитектурна, естетическа или градоустройствена логика. Такъв е случаят и със софийския мавзолей, и с Двореца на Републиката в Берлин, който е бил доста смислена и интересна сграда, но в крайна сметка беше разглобен, за да докаже Източна Германия, че е готова да се раздели със социалистическото си минало. Затова трябва да внимаваме какви политици си отглеждаме.



Най-новият ви филм "Дворците на народа" изследва пет емблематични сгради от страните от социалистически блок. Как се появи идеята да погледнете на миналото точно от този ъгъл и как подбрахте сградите?


- Доколкото сме деца на прехода, ни занимават връзките между това, което е било, и това, което ще бъде.


Първоначалният замисъл тръгна като филм за НДК - от детските ни спомени за градските легенди около строежа му, от опашките за "Кинопанорама" в тийнейджърските години, от любопитството да разберем какво има вътре. Постепенно идеята се разви в една по-обща, по-мащабна картина на това как в бившия социалистически лагер хората успяват да живеят с наследството си, да го напасват към новия начин на живот и да напасват себе си към тези сгради. Формално погледнато, сградите - кандидати за "герои" на такъв филм, са много повече - но подбрахме пет от тях, които са и емблематични за периода, и разнообразни като архитектура и като начин, по който живеят днес.


Борис Мисирков и Георги Богданов в Двореца на федерацията в Белград

© Agitprop

Борис Мисирков и Георги Богданов в Двореца на федерацията в Белград


Кои са най-куриозните или абсурдни неща, които открихте по време на снимките? Има ли истории, които не успяхте да включите, а бихте искали?


- Смайващо беше и за нас самите да видим отвътре колко ефикасни машини на времето са тези дворци. Като изключим НДК, разрешенията за достъп до останалите сгради отнемаха месеци и години - и когато най-накрая пристигахме на място, откривахме все същата несменяема система, все същия ужас някой чужд да не види нещо "нередно". Сблъсквахме се с безумни забрани да снимаме обикновени места като плувния басейн на Московски държавен университет (МГУ) или столовата на Двореца в Букурещ - атмосферата на потайност все още е жива и в сградите, и в обитателите им. В крайна сметка се наложи да прибягваме до партизански тактики, да се правим на студенти или на туристи с фотоапаратче в джоба, за да разкажем историята си.


Едни от неразказаните сюжети, за които съжаляваме, е историята на млад катерач аматьор, който е успял да проникне през всички нива на охраната, за да се изкатери без никаква осигуровка до звездата на върха на МГУ. Събрахме всички части от историята - но без неговия собствен разказ, понеже към момента на снимки той вече беше персона нон грата в Русия.


Московският държавен университет

© Agitprop

Московският държавен университет


Какъв е народът на тези дворци? Какви са общите черти между хората, които ги създават, обитават или използват?


- Дворцовите хора наистина са особена порода. В това дворците са останали непроменени от памтивека - дворцовият служител винаги е предан на институцията, колкото и различни стопани да идват и да си отиват - дори и самото място да го няма вече. Като в Берлин. Домакинът на Двореца на Сърбия или ръководителката на климатизационните системи в НДК носят не по-малко самочувствие и достойнство от камердинера на британското кралско семейство - и с право. Трийсет и повече години в служба на едно пространство няма как да не те променят - и затова тези хора са ни особено интересни във време, когато пет години са обикновеният максимален срок за работа на едно място. Няма как да не се сетиш за Фирс (лакеят от "Вишнева градина" на Антон П. Чехов - бел.ред.).


Кадър от снимките в Националния дворец на културата в София

© Agitprop

Кадър от снимките в Националния дворец на културата в София


Какви чувства всяват - повече обич и уважение или повече страх и омраза?


- И двете. Както обикновено се случва в едно семейство. Дали ще се откажеш от роднините си чрез Държавен вестник, или ще се опиташ да намериш общ език с тях, е въпрос на личен избор.


Защо е важно да познаваме паметниците и сградите си и историята, която носят и какво ни пречи да ги ценим?


- Защото те са част от нас, искаме или не искаме. Очевидно държим повече на собствената си уникалност и не искаме да си спомняме за миналото - иначе нямаше да превъртаме същите мотиви, които са били актуални и в античната сатира, и в българската преса от 20-те и 30-те години.


Пред Двореца на народа в Букурещ

© Agitprop

Пред Двореца на народа в Букурещ


Случаите на събаряне или неподходящо ремонтиране на стари сгради - паметници на културата и архитектурата, зачестяват през последните години и сякаш дори не будят вече чак такова силно възмущение. Какво искат да забравят хората?


- Стремежът ни да отсвирим миналото, да се пресътворим наново в началото на всяка нова епоха е уникален - повтаря се и след Освобождението, и след 1944 г., и в последните десетилетия. Може би е нашият национален начин да бъдем щастливи - като деца, за които времето не съществува. Проблемът е, че текущият период вече навлиза от юношество в зрелост.


И летящата чиния на Бузлуджа, и църквата "Св. Петър" край село Беренде със стенописи от XIII-XIV век се разпадат еднакво успешно, без особен шум и без реални действия по запазването им.


Нямаме рецепта - освен да се надяваме да пораснем като общество и да надмогнем нивото на битовите драми.


Вие какво бихте искали да забравите и какво ви е страх да не забравите?


- Дребните обиди, студа, умората - като във всяко приключение. Искаме да запазим спомена за общата картина - затова си правим и филмите.


Очаквайте в "Дневник" фотогалерия с кадри от снимките на филма "Дворците на народа", предоставени от неговите автори.


Сувенирите от проекта "Пловдив за вкъщи - нов дизайн за българския сувенир" можете да намерите след 1 април на следните локации в Пловдив: Туристически информационен център "Пл.Римски стадион", Туристически център Стар град, "Пловдив 2019" - Тютюнев склад, artnewscafe, "Отсреща", Coffee&Gallery, Cu29, Hostel Old Plovdiv, Wunderbær - Hills Beer Bar & Shop .


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8986 Весело

    Да ви е сладка близалката :)

    karabastun1@abv.bg
  2. 2 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2366 Неутрално

    Право на творците и на тези, които ги финансират е да разходват своите интелектуални, физически и финансови ресурси, за да създават своите творби.
    Наше и на всеки поотделно от нас право е да ги харесваме или не, да гласуваме ли с нашите си пари, за да се запознаваме с тези творби или не, всичкотова в рамките на индивидуланите си разбирания.
    Но когато става дума за нашата страна, която буквално е нацвъкана с Альошовци, все ми се струва, че оставащото пространство за справедливо необходимите следващит творби и сгради, няма как да не се получава някакъв конфликт и необходимост от някакво прочистване.
    И ако МГУ в Русия, като едно учебно заведение и ако съответните власти преценяват че неговите форми са уместни, разходите за поддръжка и експлоатиране на сградите са приемливи, може да се каже че е ОК.
    Но да се поддържа непоносимо грандоманската сграда в Букурещ или паметници като МОЧА, като Альоша, като деветосештемврийския паметник в Борисовата градина, честно казано не виждам никакви основателни причини извън идеологическия им смисъл, който за съжаление продължава да ни разделя, макар и честно казано, не по-равно:)

  3. 3 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 2607 Любопитно

    "Преди няколко дни идеята ви за сувенир за Пловдив - близалка във формата на паметника на Альоша..."
    Слабо. Да направят близалка със седалището на Вова. За по-заможните червени еуглени може с различни овкусители да ги направят. Една сергия на Позитано и стой, та гледай.

    Да твърдиш, че ГЕРБ е алтернатива на БСП е като да мислиш, че диарията е алтернатива на запека.
  4. 4 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 3030 Неутрално

    Миналото само ще се отсвири, със смяна на поколенията. Аз съм на 70, 49-ти набор, бил съм пионерче, бил съм чавдарче, комсомолче и др. задължителни участия. Помня 15 ст. типов хляб, 5 ст.лимонада, 10 ст. баничка, 4 ст. билетче и т.н. Но не плача за тия неща, щото мисля с главата си. Щото един Москвич на руснака му струваше 1000 рубли, а ми го шиткаше на мототехника за 5000 лв. Нито на децата, нито на внуците се мъча да обяснявам за миналото.

  5. 5 Профил на tedif
    tedif
    Рейтинг: 876 Гневно

    глупаци сте,пичове,ако и да се пишете *ЕнтИликтуалци*!Питате ли се защо рашката е с автомат в ръката?И като толкова много ви харесват ТЕЗИ паметници,я се опитайте да направите прожекции на *творението* си в Русия.Впрочем,да ви е хрумвало,знам че не сте го чели или учили,вие сте над тези неща,че марксизЪмЪт-ленинизЪмЪт са следващия етап в развитието на идеите на национал-социалистическата идея?А чичко Адолф е просто ангел небесен в сравнение със сифилистика улянов и наследника му Коба?

  6. 6 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1738 Разстроено

    До коментар [#4] от "man_un":

    С две години съм ти батко. Помня билетче за трамвай в София и по 2 ст.
    Помня и как в 10 часа сутринта носеха шунка, кремверши и леберкез в колбасарския магазин още топли! И как от шунката изрязваха повечето от мазнината (с малко месо, разбира се), двата края на кремвершите и страниците на леберкеза. И остатъците продаваха на смешна цена като "мешано". Което ние децата купувахме с джобните си пари, стотинки... Помня Пловдив с около 100 000 население. Помня и "голямото преселение" от селата и как града набъбна неимоверно. И как новодошлите бяха настанени в тютюневите складове. И после измислиха термина "жителство"!! Но и как започна да се краде. Започнахме да си заключваме вратите. Помня и това, как всичко се съсипа след като поколението на баба ми се пенсионира (или по-право, стана физичеки невъзможно да работи!). Поколението, по-право жените, което изнесе три войни и изкара България от калта. Поколението с максимата - за лудо работи, за лудо без работа не стой! Казваха, че много стоки (особено храната, енергията и транспорта) се субсидираха от държавата. Това добре, ама изкривената икономика удари само производителя. Трябваше да произвежда за жълти стотинки. И се отказа, разбира се. Не можеше да се намерят работници, особено в селското стопанство. И започна периода на ескалиращите кражби. Връзките, подкупите.
    Как всичко това да го обясниш на един млад човек. Който си няма и понятие от начина на живот тогава. Как да му обясниш, че Битълс бяха забранени за слушане... И аз като тебе престанах да обяснявам.

  7. 7 Профил на осмоъ
    осмоъ
    Рейтинг: 496 Неутрално

    миналото и емоциите е добре да не се смесват, но за това трябват необременени хора.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK