Откъс от "Зидан" на Патрик Фор и Жан Филип

Издателство "Hybrid books"

Издателство "Hybrid books"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Зидан", с автори Патрик Фор и Жан Филип, предоставен от Издателска къща Hybrid books.


Когато детската игра стане професия


Беше много студено.
Сен-Дени, зимата на 1953 г. Смаил Зидан наскоро е напуснал родната си Кабилия, област в североизточен Алжир, където е работил като ратай на полето. Вече се намира в едно от предградията на Париж, далеч от планинското си село Агмун, където единственото препитание се е състояло в брането на маслини.
Животът на Смаил във френската столица е истинско изпитание. Без покрив над главата, той нощува по строежите, където работи. Спи върху кашони, завит с каквото намери. А навън е страшен студ. Това продължава две години, цяла една младост.




Десет години по-късно Смаил създава семейство с избраницата си Малика, по произход също от Кабилия. Срещат се в Марсилия, а жена му го дарява с пет деца. Като за начало първите три са синове: Маджид, Фарид и Нуредин. Раждат се точно през две години между 1963 и 1967 г. А след още две на бял свят идва и дъщеря им Лила.


На 23 юни 1972 г. проплаква и най-малкият от фамилията. Кръщават го Зинедин Язид Зидан. Семейството живее в апартамент в Ла Кастелан, един от северните квартали на средиземноморския град. Бебето спи в една стая с най-големия си брат Маджид, когото всъщност наричат Джамел.


Също като него, малкият Зинедин отначало предпочита да му казват Язид, което е второто му име. Така го познават в квартала. Като най-малък в семейството се ползва от обичта на всички.


Язид ляга и става с футболната топка, която често заспива заедно с него под одеалото. Футболът е неговата страст, също както на всички други деца от бедните квартали. Ла Кастелан няма репутация на кой знае колко добро място за живеене, знаят се рисковете от опасното влияние на улицата. Под погледа на майка си и в обкръжението на братята, Язид играе футбол часове наред. Там, в района на площад "Тартан", започва всичко.


Това първо игрище е разположено между жилищните сгради. Единият от безистените на блок G, където живее семейство Зидан, служи на малките и за футболна врата. Там, върху бетона и плочките Язид овладява първите трудни изпълнения в играта. Учи се от брат си Нуредин, който има забележителни способности. Покрай футбола му остава немного време да дразни сестра си, и още по-малко да мисли за училището.


Още тогава всичко в Зидан ври и кипи. Има нужда да се раздава, да играе, да споделя и радостта, и мъката. В играта не може да устои на неистовото желание да тръгне в атака. Но в детската им компания се явява защитник на всеки от по-слабите, когато се наложи.


Един ден Язид се прибира по-рано у дома, изгонен от училище. Причината е, че се сбива с друго момче, посегнало на един от приятелите му. Това е първият знак за импулсивни черти в характера му.


Оказва се напълно противоположен на баща си Смаил – мирен и спокоен алтруист, готов на всичко, само и само да даде най-доброто възпитание на децата си. Общ работник в търговския център, през свободното си време таткото обръща най-много внимание именно на Язид, който вече показва футболните си заложби.


За Зидан играта бързо става спорт и истинско състезание. Игрището между блоковете на площад "Тартан" бързо е заменено от очертаните терени за футбол, а вместо раздърпаната фанелка идват официалните екипи: тези на кварталния клуб Фореста, след тях на Сен-Анри, а после и на Септем – отбор от работническо градче, близо до северните части на Марсилия. Там навсякъде цари беднотия, а от нея най-щастливото избавление се оказва футболът. Във всеки от тези клубове техниката, движението и контрола върху топката на малкия Язид са забелязани бързо и предизвикват всеобща възхита.


Кан, 1984 г. Няколко дни преди началото на учебната година започва футболната. На стадион "Морис Шевалие" се провежда детският турнир "Клод Ру". Освен най-малките таланти на местната школа ще участват и още пет отбора от други региони.


Единият от тях идва от областта Прованс, чийто централен град е Марсилия. Групата оттам пристига ден преди турнира. След тренировката едното от момчетата - Жил Боа, получава болки в крака. Родителите му също са дошли да го гледат, и точно преди първия мач баща му забелязва, че нещо не е наред. Малкият свива лице от болка, едва пристъпва. Но въпреки всичко настоява да играе. Разбира се, таткото е против, настоява веднага да отидат на лекар.


За техен късмет наблизо е Жан Варо, специалист по детски футбол и откривател на таланти. Предлага да закара бащата и сина в близката клиника, където има някои познанства. На мястото на Жил Боа в състава попада един от резервните играчи с №13.


Когато мачът започва, мосю Варо вече пътува към болницата със стария си "Ситроен", отзад се возят бащата и пострадалия му син. Диагнозата е ужасна: счупване. Когато се връщат на стадиона, мачът вече е завършил.
Скаутът така и не успява да впише в тефтера си най-добрите млади футболисти. Но печели за приятел Фернан Боа, бащата на тежко контузеното момче, който е възхитен от спонтанната му човечност.


Две години и три месеца по-късно в регионалния спортен център в Екс-ан-Прованс са събрани на лагер тридесетте най-добри юноши от Средиземноморската лига. От тях трябва да бъдат избрани 18 за по-голям национален турнир между областите.


Първите два дни са определени за тестове, а на третия трябва да се проведе футболна среща между два отбора от юношите. Жан Варо е предвидил да гледа играта, тъй като се интересува от централния нападател на име Фабрис Монашино. Оказва се обаче, че въпросният футболист не е включен в групата.


Все пак Варо отива на стадиона, където се срещат с Фернан Боа. По онова време последният вече е шеф във футболния клуб Септем. Двамата с удоволствие гледат мача един до друг.
Скаутът пита кое е това момче, което играе на мястото на Монашино. Фернан го знае отлично, тъй като е част от неговия клуб.
Това е този, който игра вместо сина ми на онзи мач в Кан.
Зидан. Помните ли го? Резервата с №13!


II Отборът на мечтателите


- Добър ден, казвам се Язид.
Зидан е седнал във всекидневната. Изправя се и подава ръка. Пристигнал е по-рано този следобед, но Жан-Клод – бащата в семейство Елино, се запознава с него едва надвечер. Прибира се от "фабриката", както самият той нарича корпорация "Аеростасиал".


Фабрика: това име съвсем не подхожда на туризма, конгресите и филмовите фестивали, с които е известен град Кан. Но въпреки тях "Аеростасиал" е един от най-важните работодатели в региона. Разположена до западния изход от града, "Аеростасиал" се явява нещо много специално за Кан. В нея Жан-Клод работи като техник, облечен в бели служебни дрехи. Специалист е в производството на антени от карбон. Преди това се е трудил в подразделението на същата компания в Бугене, градче близо до Нант.


Работният му ден често завършва по тъмно. Веднъж е ангажиран от 4 часа сутринта до 12 на обяд, друг път от обяд до 20 часа, а в третия случай – нощна смяна.
Още през тази първа вечер семейство Елино разбира, че Зидан предпочита да го наричат с второто му име Язид. Така го познават всички в предишния му квартал "Ла Кастелан" в Марсилия. Добре възпитан, той говори малко и се усмихва любезно. Предразполага всички да му помогнат, ако се наложи. Само за седмица печели сърцата на фамилията.


Бащата Жан-Клод, жена му Никол и децата им Доминик, Лоран и Виржини, живеят вече три години в Пегомас. Градче от селски тип в околностите на Кан, все още незасегнато от проектите на превземащата всичко строителна индустрия, Пегомас се явява център на селското стопанство.


На власт в Пегомас са плодовете и зеленчуците, спокойствието и провинциалната идилия, където животът върви като на забавен каданс. В центъра на населеното място гордо се издига стар мост, прекрачил река Мурашон. Мястото е отлично за разходка. Новият член на семейство Елино живее съвсем наблизо, на една от съседните улици. Двуетажната къща все още чака някой да й построи ограда.


На първия етаж, точно до стаята на Виржини, две съседни легла са приютили сина Лоран и другия възпитаник на юношеската школа на Кан Амеде. Вторият син Доминик спи на канапе във всекидневната, а личното му пространство е отделено с едно перде.


Всъщност родителите Никол и Жан-Клод дължат много на Реймон Жоани, президент на зоналното подразделение на Френската федерация по футбол. Той им помага за жилището, но срещу условието, че ще участват във футболния живот на Кан с подслон на някои от младите играчи. Съпругата Никол дори помага в административната дейност на клуба. Сега трябва да приемат у дома новия възпитаник Зидан.
Спортната година започва през юли. Но в дома ще се намери място за него, тъй като месец по-рано най-големият син Доминик трябва да влезе в казармата. Леглото му може да бъде заето от кандидата за футболна слава.


В това време мосю Варо си води записки в тефтера. 5 юни 1987 г. – бъдещият футболист на Кан Зидан получава покана за участие в националния юношески отбор на Франция. Делегацията, с която ще отпътува за Ирландия, се води от бъдещия шеф на френския футбол Жан-Пиер Ескалет. Една от мечтите на малкия вече е сбъдната: да носи екипа на родината си.


В повиквателната за Зидан, изпратена до Кан, чиновниците от федерацията го записват с малко име Синседри, вместо Зинедин или поне Язид. Действително, широката публика още не го познава...
Но само за няколко седмици съдбата на Язид се променя.


IX Футболистът на второто хилядолетие


Зидан вече е популярен, славата го залива всеки ден, отвсякъде. Но все още не е печелил трофея в Шампионската лига. Същия сезон Ювентус не успява и да стане пръв в Италия. А футболистите и тифозите са щастливи само когато отборът им побеждава.
От доста време Зидан желае да играе в Испания. Споделя това с близките си. Вероник би искала да живеят там, тъй като корените й са от Алмерия, провинция в областта Андалусия.


Разбира се, тези негови намерения не остават скрити дълго време. Появяват се слухове, че Зидан ще играе в Барселона, Бетис, Атлетико (Мадрид)... Джовани Аниели, шеф на "Фиат" и почетен президент на Ювентус, пристига лично на една от тренировките. На излизане от терена вика Зизу при себе си, за да го пита за намеренията му. А после пред журналистите представя своята версия за случая. Подразбира се, че Зидан проявява слабост пред желанието на съпругата си да се преместят в Испания.


Възниква впечатление, че отпътуването на Зидан от Ювентус вече е неизбежно, и то въпреки желанието на автомобилния магнат да задържи най-добрия си футболист. По вестниците настава полемика, а място в огъня налива неговият съотборник Филипо Индзаги.
Когато се оженя, съпругата ми ще прави това, което аз кажа!


Както винаги, Зинедин не казва нищо. Нито за евентуалните си бъдещи контакти с испанците, още по-малко пък относно семейните си планове.


Така Зизу почва лятната си подготовка за сезон 1999-2000, след като три месеца не е играл футбол. Контузията в коляното, получена в двубоя срещу гръцкия Олимпиакос в Шампионската лига, води до хирургична намеса и продължителен период за възстановяване. За пръв път му се налага да получи такава неочаквана ваканция.
Само десет месеца след финала на световното първенство Зидан е опериран в Страсбург от хируга Жан Ягер. Дясното му коляно бързо започва да се раздвижва. През юли, година и един ден след онзи мач Франция – Бразилия, сто дни след контузията, той отново е в състава на Ювентус.


Подготовката се провежда в италианските Алпи, а верният Давид Бетони идва в хотела при своя приятел, за да го види и да му даде кураж. По това време Давид играе в Серия С1 с екипа на Брешчело – отбор от малко градче, известно като снимачна площадка на сериала "Дон Камило" с прочутите комици Фернандел и Джино Серви. Макар кариерата му да минава почти незабележимо, докато Зидан вече е под прожекторите, двамата имат много силна връзка. Това е любовта към футбола и топката, която изведнъж се е оказала в центъра на света.


VI Любимото дете на Старата госпожа


Френски отбор от елитно ниво, дебют в националния отбор, семейство Мечтаните цели, дълго време изглеждали непостижими през годините, вече се сбъдват една след друга. Благодарение на нарастващите приходи, признателният син прави на родителите си дългоочаквания подарък - повече от него, отколкото от тях: нова къща за Смаил, Малика и цялото семейство.


Младият мъж с вече оредяваща черна коса все още помни детството си. И иска да се отблагодари на най-близките си. С много емоции фамилията напуска "Ла Кастелан", за да се премести в по-комфортно и спокойно градче в околностите на Марсилия. Но Зидан няма да забрави стария си квартал, той ще се връща отново там. Не само за да се види с приятелите, но и да усети духа на миналото.


С това минало той ще се среща и друг път. В Швейцария, по време на един турнир в зала, Зидан забелязва образ, който го връща в годините, прекарани в "Ла Кастелан". Той вижда Жил Боа, стар приятел и съотборник, преместил се да живее в Горна Савоя. Язид го кани с дискретен жест при себе си на скамейката. За него приятелството продължава цял живот.


В Бордо двамата с Кристоф Дюгари преживяват голямо разочарование през третия им съвместен сезона. Отборът им се оказва елиминиран от полския Катовице във втория кръг на турнира за Купата на УЕФА. След мача левият защитник Биксент Лизаразу не може да си намери място от яд, обвинява всички за поражението. За разлика от него и останалите футболисти, шефовете на Бордо не преживяват толкова тежко отпадането, тъй като не води зад себе си значителни финансови загуби.


Но трябва да се реагира по някакъв начин. Зидан повишава ритъма на тренировки всеки път, когато е възможно. Влиза в отлична форма. Шест месеца по-късно Бордо отново се класира за Купата на УЕФА, този път с квота от турнира "Интертото". Пред Зизу, Дюгари и Лизаразу се очертава маратонски сезон, който би трябвало да завърши с участие на Евро 96 – там в Англия ще се съберат шестнадесетте най-силни национални отбора на континента.


Тогава Зидан вече почва да изглежда като голямата надежда на френския футбол, която всички чакат с нетърпение. Доверието в него се засилва, след като вкарва два гола срещу Нант. След това идва и онова фантастично изпълнение в Севиля. На стадион "Бенито Вилямарин" Бордо играе осминафинал за Купата на УЕФА срещу Бетис. Още в първите минути Зидан получава топката, и от 40 метра успява да отправи истински снаряд в испанската врата. Невероятен удар, за който се изискват съобразителност, импровизация и светкавични действия.


Този гол спомага на Бордо да се класира в четвъртфиналите на турнира. Моментът е деликатен, тъй като по същото време във френската първа лига отборът се намира точно над чертата за изпадане. Но обикаля в победен марш из континента в турнирите на УЕФА. А двете победи в полуфинала над Славия (Прага) с по 1:0 вече водят до финала.


В края на сезона "Жирондинците" са изправени пред огромно предизвикателство. Бордо се класира в последната битка за Купата на УЕФА, където ще играе в два мача на разменено гостуване срещу Байерн. Но Зидан не може да вземе участие в първия двубой, тъй като има натрупани картони. И ще играе само на реванша в Бордо. Същото е положението с Дюгари, видял жълтия цвят в ръката на арбитъра заради бавене на времето.


VIII Два гола, променили един живот


Франция – Бразилия. Една мечта. Франция – Бразилия, а не Бразилия – Франция. Франция си е у дома, цялата Франция.


Вълна от възторг залива страната – заради финала, заради съперника, заради това хубаво лято. Много хора вече са в отпуск, какво по-хубаво преживяване може да им бъде предложено от този решаващ мач за световната купа?
Спомените се връщат към онзи мач Франция – Бразилия от 1986 г. в Мексико, когато бразилците на митичния селекционер Теле Сантана бяха елиминирани в четвъртфинала.*
- Двубоят на стадион "Халиско" в Гуадалахара завършва 1:1 в редовното време, а Зико изпуска дузпа за Бразилия. Стига се до дузпи, в които Франция печели с 4:3


Бразилия. Бразилия! В главите на всички се върти прочутата мелодия "Aquarela do Brasil". Зидан и останалите са в автобуса, който трябва да ги откара от базата в Клерфонтен до "Стад дьо Франс". Тълпите по улиците приветстват кортежа с надежди за победа. Наистина, не са много тези, които вярват, че Франция може да стане световен шампион. И все пак


Родителите на Зидан ще гледат мача вкъщи, при тях е и малкият Лука. Вероник и Енцо са на трибуните. Заедно с тях пристигат и неколцина приятели, избрани чрез жребий да получат полагаемите се на Зизу пропуски за финала.


Всички те очакват победата на Язид. А специалистите се питат дали и този път Зидан ще покаже класата си. Той има зад гърба си 370 минути в игра на това световно първенство, но пък други 280 са минали без него. Дюгари вече е вкарал гол, Лизаразу също. Но не и той – с изключение на онази дузпа срещу Италия, която не се брои в статистиката.


Дотук французите са отбелязали общо 12 гола, бразилците имат 14. Но Франция е допуснала само два, срещу седем в мрежата на съперника. Освен това Бразилия вече има една загуба в групата от Норвегия, макар и след дузпа, предизвикала много дебати. Действително, първоначалния преглед на записите показва, че решението е неправилно. Но след това се намира камера, снимала под друг ъгъл. И от нея ясно се вижда, че защитникът Жуниор Баяно задържа за фанелката норвежеца Торе Андре Фло. И, макар че Бразилия завършва на първо място в групата си, още тогава става ясно, че този отбор не е непобедим. Въпросът е дали Франция може да се справи с тази нелека задача.


Зизу също е наясно с това. Още по време на анализите на съперника се налага изводът, че централната им двойка защитници Баяно – Алдаир действа по-слабо, отколкото Марио Сантос – Алдаир четири години по-рано на световното първенство в САЩ, където бразилците печелят световната купа. Но в отбраната като ляв защитник играе Роберто Карлош, известен със своите мощни удари отдалеч, един от които вече е поразявал вратата на Франция година по-рано.


Бразилците дори могат да си позволят лукса да държат на резервната си скамейка най-скъпия футболист в света Денилсон, закупен от испанския Бетис за повече от 25 милиона долара. Десният защитник Кафу и халфът Леонардо са най-стабилните им играчи от началото на шампионата. Ривалдо, конструкторът на играта, също е голяма звезда, макар и да не се ползва с пълното доверие на треньора Марио Загало. И накрая бразилците имат Роналдо, един от гениите на века.


С най-много победи на световни първенства, с четири титли зад гърба си, отборът на Бразилия ще играе на финал за шести път в историята си – рекорд, който дотогава е бил притежание само на Германия.


XV Капанът


9 юли. Най-накрая.
"Стигнахме с много усилия дотук, и сега ще се опитаме да спечелим купата. Няма да бъде лесно, но имаме оръжия за такава битка. Ще дадем всичко от себе си. Вече сме казали: "Живеем заедно, ще умрем заедно", припомня Зидан.


"Ще бъде чудесно, ако победим. Не само за нас – футболистите и треньорите. Говоря за всички, които ни подкрепяха от началото, но не и за онези, които се присламчиха по пътя".


Какъвто и да бъде резултатът от мача, последните страници от легендата на Зидан ще бъдат написани със златни букви. Прощалният му мач ще бъде във финал на световно първенство. Дори Пеле, Марадона, Кройф и Бекенбауер не са се сбогували с футбола по такъв начин. А други велики фигури като Ди Стефано, Зико, Ван Бастен и Платини дори не са участвали във финал.


За Зизу този двубой е още по-специален: отсреща ще бъде отборът на Италия. Страната, в която той става голяма звезда, и където играта му придобива планетарни измерения. Ще играе срещу бившите си съотборници Алесандро Дел Пиеро, Джанлука Дзамброта, Пипо Индзаги, ще кръстоса пътища с бившия си треньор в Ювентус Марчело Липи.


Срещу Италия Зидан никога не е губил. Имат му респекта, макар че без съмнение са се подготвили да го дестабилизират, да бъде изкаран от релси. Ще му прилагат други мерки в сравнение например с Тиери Анри.
Дженаро Гатузо, който има за задача да пази френския капитан, декларира: "Едва ли ще мога да спра Зидан, и това е ясно за всички. Той е един от най-добрите играчи в света. На 34 години все още е способен да поддържа много високо ниво.


Надявам се, че вече се е поизморил, и ще дойде на финала с по-малко бензин в двигателя"
За Италия мачът също не е като останалите. Не само трябва да се търси реванш срещу Зидан, Тюрам, Виера, Трезеге и Анри за онзи финал на Евро 2000. Точно тогава в Серия А избухва чудовищен скандал с уредени мачове: четири големи клуба са засегнати в аферата, а разкритията стигат и до ред футболисти от националния отбор плюс селекционера Марчело Липи.


Въпреки всичко Италия се класира на финала, макар че в груповата фаза не изнася запомнящо се участие, а след това елиминира Австралия с 1:0 само благодарение на една несъществуваща дузпа, отсъдена секунди преди края. Но в четвъртфинала се справя с Украйна след 3:0, после бие и домакините от Германия с 2:0, макар и в продълженията.


Дотук в общо шест мача италианците са допуснали само един гол, те имат най-добрата защита на шампионата. В нея играе без съмнение най-силният централен защитник Фабио Канаваро, кандидат като Зидан за футболист №1 на световното първенство. В състава им се намира и изключителният вратар Джанлуиджи Буфон. Той атакува световния рекорд за най-много мачове без загуба на световни финали, който принадлежи на неговия сънародник Валтер Дзенга.


Цялата планета вече е обърнала погледа си към Берлин. И не само планетата! От космоса американският астронавт Пиърс Селърс пожелава "късмет на Зидан, Тиери и Патрик" – става въпрос за Анри и Виера. Селърс има британски корени, а последните двама са от големите звезди на любимия му отбор Арсенал.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Красимир Калудов
    Красимир Калудов
    Рейтинг: 277 Неутрално

    Чете се леко и е разкрива много от Зизу извън терена. Неговата отдаденост, скромност и смиреност, но и тъмната му страна, която понякога го тласка към гневни изблици заради някаква несправедливост. Добре написана книга, но звучи малко дистанцирано...все едно, че Зидан изобщо не е бил час от процеса на писане. Ако трябва да посоча биографична книга, посветена на спортист, която има белезите на шедьовър, това е "Открито" с Андре Агаси.

  2. 2 Профил на jvr26585378
    jvr26585378
    Рейтинг: 517 Неутрално

    Калудов, ти ходил ли си в Сен Дени, това "кварталче" парижко...ааа...???
    Там ще видиш как всичко лесно се "чете".....мишко...)))))

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  4. 4 Профил на Красимир Калудов
    Красимир Калудов
    Рейтинг: 277 Неутрално

    До коментар [#2] от "jvr26585378

    Всъщност бил съм в Париж, но не и в този квартал. Така се случи, че избрахме хотел около гара Сен Лазар и оттам обикаляхме около намиращите се в близост Прентан, Галери Лафайет и Операта или пък пеш към Мадлената, площад Конкорд, наляво към Тюлейри и Лувъра или надясно към Шанз Елизе и Триумфалната арка. Видях Гранд Пале, поразходихе се по бул Монтен и не се качих на Триумфалната арка. Обиколих и Монмартър. Видях Нотр Дам, отрих и площада на Дофина...но в квартал Сен Дени нямах никаква потребност да ходя. А ти успя ли да прочетеш книгата за Зидан? Защото останах с впечатление, че по-скоро не си я чел, с извинение.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK