България

Източник: Алфа Рисърч

Избирателна активност
Гласували
Негласували

Източник: ЕП

Кой печели в ЕС

Източник: ЕП

Димитър Петков в "Спомени" на Петко Венедиков (откъс)

Портрет на Петко Венедиков от дъщеря му Теодора Венедикова

© Теодора Венедикова

Портрет на Петко Венедиков от дъщеря му Теодора Венедикова



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Спомени" на изтъкнатия български юрист, бивш декан (1940–1941 г., 1943–1944 г.) на Юридическия факултет на Софийския университет Петко Венедиков. Книгата ще бъде представена на 8 април, понеделник от 18.30 ч. в Културния център на СУ (Нова конферентна зала, Ректора) от литературоведа проф. Михаил Неделчев, историка проф. Антонина Кузманова и юристите Васил Петров и Стоян Ставру.


Петко Венедиков (1905-1995) е от виден български род - баща му Йордан Венедиков е генерал, вуйчо му е юристът и политик Никола Генадиев, брат му е известен археолог. Забележителната научна работа издига Петко Венедиков първо до професор, а после до декан на Юридическия факултет, но след 1944 г. е изгонен от университета по политически причини, а по-късно е прекъсната практиката му като адвокат. В своите "Спомени" (ИК "Петко Венедиков", 2018), той рисува важни щрихи към портрета на българската интелигенция през най-турбулентните години на XX век.


"Личният разказ на Петко Венедиков за неговата младост вплита в себе си и спомените за десетки и десетки видни българи, с които неговото семейство, а впоследствие и той лично са общували. Безценни са тези свидетелства за хора като Иван Вазов, Симеон Радев, за писателите от Кръга "Мисъл", за министри, депутати, публицисти, дори аферисти", пише за книгата проф. Михаил Неделчев.




За Димитър Петков


Но да се върна към кръстника ми. Димитър Петков, при кръщавката ми министър-председател, и в чийто кабинет е бил министър и вуйчо ми Кольо (д-р Никола Генадиев), е бил кум на родителите ми. По народния обичай обаче на кума на родителите се пада да кръщава и техните деца. И така, баща ми се явил при кума си и го поканил да ме кръсти, и както е старият обичай, да избере и името ми. Петков казал: "За мене най-хубавото име е Петко, защото така се казва баща ми и така се казва син ми." И баба ми ми е разказвала неведнъж как на кръщавката "покойният Петков", както винаги тя го наричаше, ме е държал с едната си ръка – другата той беше загубил на Шипка. От тази кръщавка беше останала свещта, купена от кума – една грамадна свещ, висока едва ли не колкото човек. Тя стоя много години, докато не се разтроши от само себе си на парчета.
Кръстника си, разбира се, не помня. Той е убит една година след това, когато се връщал от разходка с вуйчо ми Кольо по "Цар Освободител"; тогава вуйчо ми е ранен. Но мога да разкажа няколко спомена на други лица, от които ги знам, както са ми ги разказвали.


Както ви е известно, а може и да не ви е известно, Димитър Петков е бил при управлението на Стамболов и кмет на София и при неговото кметуване е изработен регулационният план на тогавашния стар град. Той е имал и енергията да приложи плана, въпреки протестите на гражданите, чиито къщи трябвало да се събарят или режат и границите на дворовете им да се изменят, а части от тях да се вземат за широките улици. Правили са митинги против кмета, викали са: "Защо ни са тези широки улици? Ще ги орем ли?" и даже са го принудили да стесни някои.


Чичо Димитър ми казваше, че един ден на улица "Веслец" видял един от старите софиянци, който се бил спрял там, и му казал: "Е, бай ..., помниш ли като правехте митинги, че улиците били широки?" "Ах – отговорил му другият, – трябваше Петков да ни избеси тогава!"


При прилагането на регулацията, както казах, трябвало да се съборят и някои черкови, дълбоко почитани от народа. (Черковите в старата София, както и джамиите, са били премного). Старият Менахем Хаимов, баща на моя съученик и близък приятел Адолф, имаше още от онова време голям имот на "Мария Луиза", към "Света Неделя". Срещу неговия имот имало черкова, която трябвало да се събори. "Беше се събрала – разказваше той – голяма тълпа, решена да брани черковата. Пожарната команда беше дошла да събаря, но стоеше в колебание. Гледам, на площадката пред черковата застана Петков. Понесоха се гръмки викове "Долу! Долу!" и някой от тълпата стреля два пъти с револвер срещу него. Той не се помръдна при изстрелите, а махна с ръка и извика на пожарникарите: "Събаряйте!" Те пристъпиха тогава с куките си и започнаха. Тълпата не се намеси."


Протести е имало не само във връзка с черковите. Общината започнала да урежда новите улици най-напред в центъра. Един ден при Петков се явила делегация от жители на крайните квартали да протестира, че се оправя центърът, а не техните квартали. Петков ги изгледал и им казал: "Вие като станете сутрин, лицето ли си миете, или гъза?" Те не намерили какво да отговорят и си отишли.


Още един анекдот: при едно пътуване в провинцията като министър на вътрешните работи Петков не заварил в един град околийския началник. Като се върнал в София, получил писмо от него. Началникът бил поставил в писмото портрета си и пишел: "Господин Министре, като не можах да Ви се представя в оригинал, представям Ви се в препис." Петков турил резолюция: "Оригиналът да се уволни, преписът към дело."


Един ден, когато като адвокат чаках в коридора на съда да дойде редът на делото ми, един стар, непознат за мене адвокат, който също чакаше делото си, ми се обади: бил стамболовист, познавал вуйчо ми и баща ми. Той ми разказа два интересни случая с участието на Петков. Първият от тях е доста незначителен, но все пак характерен. При управлението на Петков моят събеседник, чието име за съжаление не си записах, бил прокурор в Пазарджик. Един ден, вървейки по улицата, видял пиян файтонджия, който шибал с камшика си едно дете. Той се хвърлил срещу файтонджията, измъкнал му камшика и го нашибал с него. Файтонджията подава оплакване до Министерството на правосъдието, а длъжността министър на това министерство по това време изпълнявал Петков. Петков турил резолюция: "Пиян файтонджия, луд прокурор. Към дело."


По-забележителен беше другият разказ на моя събеседник. През ... година било решено екзархът, който има постоянно седалище в Цариград, да направи официално посещение в България. Щяло да има по този случай големи тържества, за да се подчертае единството на българския народ, което Екзархията осъществяваше. В Пазарджик било решено гражданите да посрещнат тържествено екзарха, когато влакът му минава през града. Бил образуван комитет от гражданството, в който влизал и прокурорът. В деня на преминаването на екзарха на гарата, която тогава е била далеч вън от града, се събрало голямо множество, не само от гражданите, но и от селяни, които били надошли от селата в полето и от планината да видят главата на българската черкова. Обаче имало една пречка за тържеството: на гара Пазарджик експресът спирал за три минути. Гражданският комитет се обърнал към началника на гарата с молба да забави престоя на влака в Пазарджик, за да може да се приветства екзарха и да му се поднесат подаръците на града и селата. По това време обаче линията от турската граница до Белово е била частна – на барон Хирш. Началникът на гарата отказал категорично да задържи влака, без да има разрешение за това от Виена. Какво тържествено посрещане за три минути? Народът едва щял да може да види лицето на екзарха на прозореца на вагона. "Цялото тържество пропадаше – каза моят събеседник. – Комитетът беше отчаян. Аз им казах: Аз ще уредя работата. Взех мерки: щом влакът пристигна, моите стражари се метнаха в локомотива и арестуваха машиниста. И почна посрещането, поднесоха се всички приветствия и подаръци на екзарха, раздадоха се всички благословии, и тогава дадох знак, пуснаха машиниста и влакът потегли. Всички доволни. Добре – продължи моят събеседник, – но след две седмици получавам заповед да се явя при Петков – той тогава беше управляващ Министерството на правосъдието. Влизам при него. "Ти ли си прокурорът от Пазарджик? – Аз съм". Че като ме захвана. "Ти какво се направил бе? Ти прокурор ли си, или разбойник? Разбойниците спират влакове. Знаеш ли, че това е международен влак? Знаеш ли, че имаме нота от Австрия?" Ряза ме, ряза, па най-после каза: "Е, какво ще кажеш?" Какво да му кажа? Казах му: "Господин министре, на мое място какво щяхте да направите? – Помълча, па каза: – И аз щях да направя същото. Мамицата им. – Помисли малко и продължи: – Ще съобщя, че съм те уволнил, а ще те командировам на работа тук, докато се забрави това." Много съжалявам, че не запомних тогава името на моя събеседник, сега не мога да го намеря из старите архиви.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на zyb18561487
    zyb18561487
    Рейтинг: 2838 Неутрално

    32 коментара за Данаил Кирилов, 0 за Петко Венедиков...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK