Мартина, която играе Ирина и вярва във всичко, което носи душа

Мартина Апостолова

© Георги Кожухаров

Мартина Апостолова



Какво е след няколко години на сцената една от първите ти роли на големия екран да е главна, а филмът, в който си се снимал, да обикаля по фестивали и често да е награждаван? Един от хората, които могат да отговорят на този въпрос, е Мартина Апостолова. Тя не само играе главната роля в дебютната пълнометражна лента на Надежда Косева "Ирина", но сякаш отдавна е забравила, че има спирачки, защото влиза от представление в представление, придвижва се често с кола, но е щастлива, когато се качва на мотора си и забравя за света, плувайки в чувството на всеобхватната свобода, която тази машина й носи.


За нея успехите на "Ирина" идват ненадейно, защото вместо да мисли каква би била съдбата на филма, тя се фокусира върху това да изгради ролята си и да оправдае доверието, което са й гласували нейните учители – Снежина Петрова, Цветана Манева, Възкресия Вихърова. А през вечерите любителите на по-алтернативните заведения могат да я открият в ъндърграунд бара, в който тя работи. "Не се срамувам да го кажа, защото доста колеги също правят това. Човек просто трябва да си изкара прехраната по някакъв начин", отсича тя.


Пътят към "Ирина"


Във филма се озовава, след като режисьорът Надежда Косева я гледа в представление на Десислава Шпатова. И не я харесва изобщо. Но когато Мартина излиза от залата, Надежда Косева забелязва как тя се държи с баба си и вижда главния герой на филма си в нея. Естествено, това не й носи ролята наведнъж. Предстоят 3 месеца кастинги, но за нея времето няма значение, а и в края именно тя застава пред камерата.




Кадър от "Ирина.

© София филм фест

Кадър от "Ирина.


За Мартина "Ирина" е филм за човещината и за надеждата, че всеки човек, независимо от социалното си положение и белезите от пътя му през живота, все още е в състояние да "бръкне в душата си, да я отвори и да обърне внимание на емоциите, които живеят в нея и които често забравяме." За нея наградите са пътни знаци, които й показват, че е на правилния път. "Не съм се възгордяла или нещо подобно. В България има адски много талантливи колеги и хора на изкуството, които не по-малко заслужават да бъдат награждавани за работата си", казва уверено тя, докато си свива цигара от отворения пакет с тютюн.


Мартина никога не се е замисляла дали да става актьор. Не е вземала решение да влезе в театъра, а по-скоро не се е съпротивила театърът да я вземе. От малка е като дете в деня преди Коледа, когато баба й я води на опера и балет, а майка й – на театър. Днес се чувства по същия начин, когато й предстои да излезе на сцената.


Детството й преминава между София и къщата на дядо й в град Рила. Тъкмо там, на стадиона, тя открива страстта по моторите – учи се на жълт "Симсон", собственост на нейн приятел. Не знае със сигурност дали е от последното поколение, изкарало детството си навън, но цени тези спокойни и блажени години, останали в миналото.


Киното и театърът


За нея киното е изкуство, в което няма място за фалш и преиграване. "Киното е магия, в която се потапяш за два-три часа. И един друг свят започва да съществува в теб, а ти започваш да съществуваш в него", пали цигарата си тя. "Всъщност Надя (Надежда Косева – бел. ред.) намери най-точния израз за връзката между театъра и киното. Тя каза, че театърът е лупа, а киното е микроскоп", обяснява Мартина.


Мартина Апостолова

© Георги Кожухаров

Мартина Апостолова


Един от първите хора, които я грабват в театъра, е Касиел Ноа Ашер. Когато е на 12 години, Мартина я гледа в моноспектакъл в Младежкия театър. Снежана Петрова и Цветана Манева са толкова важни за нея, че щом разбира, че те преподават в Нов български университет, не се замисля и дори не кандидатства в НАТФИЗ. Съзнава, че това е рисков ход, тъй като към актьорите, завършили НБУ, има голямо подозрение, но е доволна на наученото там. "Никой не те принуждава да работиш по дадена система. Не ти обясняват, че това го е казал Станиславски и друго не съществува, например. Запознават те с работата и методите на различни школи, за да разполагаш с по-голям набор от инструменти. И да можеш да вземаш това, което ти трябва в конкретния случай", коментира тя.


Определя се като реалист. Но реалист, който вярва в зачитането на всяко нещо, което носи душа. За нея то може да бъде както човешко същество, така и растение или животно. Вярва, че отношението на хората към заобикалящия ги свят трябва да бъде добро. "Дори това да не ни спаси, поне ще ни даде малко положително време и добри преживявания на тази земя", казва тя. Друго нещо, в което вярва докрай, е свободата. Тя приема ударни дози от нея, когато играе, но и когато кара мотор. От няколко години има свой собствен и не може да му се нарадва. "Не мисля за нищо друго, докато карам. Това е най-хубавото чувство на света", твърди тя.


Не е лесно да си млад актьор


Естествено, нищо не е лесно и Мартина не иска да мълчи, когато става дума за трудностите, които среща младият актьор при реализацията си. "Не мисля, че те са само при актьорите. Всички хора, които са се отдали по някакъв начин на изкуството, се сблъскват със стени", разказва тя. Основният проблем в живота на младия актьор е общовалиден за мнозина – как да се издържаш. "Това води до недостиг на време, на сън. Не съм единствената, която работи по барове", отбелязва Мартина. А когато е била щатен актьор в Благоевградския театър, тя е била постоянно ангажирана и в София. За нея това са две години, изкарани в нещо като сън, "но въпреки всичко - прекрасен сън".


Кадър от "Ирина.

© София филм фест

Кадър от "Ирина.


"Сутрин в Благоевград имам репетиция или детско представление. Вечерта е същото, независимо дали е в Благоевград или в София. След това отивам на работа в бара. А сутринта се качвам на първия автобус за Благоевград", казва тя напълно спокойно, без по никакъв начин да негодува или да се ядосва. "Но това е едно неспирно издевателство над човешките възможности. Ако я нямаше вечерната работа, може би щеше да е по-лесно да се справи човек. Но как да кажеш край на нещо, което ти носи парите, с които дори пътуваш до театъра", продължава тя.


По думите й най-трудното е, че когато живееш по този начин, в един момент концентрацията ти намалява до "абсолютния минимум". Тогава като актьор не усещаш, че можеш да дадеш достатъчно и започваш да се чувстваш непълноценен. "Чудиш се как да спасиш положението и да не прецакаш колегите. Иначе е ясно, че заплатите в театрите не стигат за нищо. Не дай си Боже да живееш на квартира. А има и колеги, които изхранват семейства с тези заплати!", изтъква тя.


Въпреки участието ѝ в "Ирина" и успехите на филма до този момент, ангажиментите й на този етап са по-скоро в театъра. В момента Мартина репетира в представление на Възкресия Вихърова, което я прави много щастлива. "Историята ТИ (ти) в мен" е третият проект, в който Мартина работи с един от любимите си режисьори и свои учители. А на сцената си партнира с част от останалите учители от студентските години. Премиерата им бе този уикенд в Пловдивската "Баня старинна", а спектакълът се очаква наесен и в София. И тъй като Мартина очевидно е работохолик, паралелно репетира и в представление, което е по-скоро физически пърформанс с режисьор Марион Дърова. "Машина за омраза" ще има своята премиера на 17 и 18 април от 19.30 в ДНК.


Другата ѝ кариера – тази на барман - й е донесла едни от най-добрите приятелства. И я обогатява всяка вечер. "Имам съзнанието да попивам от хората, които срещам – държанието им, дори влиянието на алкохола върху тях. Дали са дошли тъжни, или уморени от работа. Какво се случва с конкретния човек в рамките на 2-3 часа. Независимо дали се е напил, или просто се е отпуснал малко. Как реагира, когато някой очевидно му допада", разказва тя. "Смятам се за наблюдателен човек и барът ми е свършил много добра работа. Сигурно това е една подсъзнателна причина, за да продължавам да работя точно това. Най-съзнателните са ясни – трябва да се издържам", завършва Мартина

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на bgzdravka
    bgzdravka
    Рейтинг: 352 Неутрално

    и в кой бар работи като барман

  2. 2 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1494 Неутрално

    До коментар [#1] от "bgzdravka":

    еее, реклама ще се получи и затова не се споменава.. Но трябва да ти е станало ясно, че барът най-вероятно е сборния пункт на хомодружинка калинка малинка, тъй като повечето от споменатите имена, свързани с театъра, са от този кръг.
    Пожелавам успех на Мартина в театъра, в киното и в личния живот!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK