За група "Градът" 30 години по-късно

Група "Градът", обединяваща творците Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Греди Асса, Недко Солаков и Филип Зидаров.

© Национална художествена академия

Група "Градът", обединяваща творците Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Греди Асса, Недко Солаков и Филип Зидаров.



"Дневник" препечатва от портала "Култура" текста на Диана Попова по повод изложбата "30 години група Градът", която бе открита в началото на април в галерия "Академия" на НХА.


Спомням си момента, когато изложбата "Градът?" се подготвяше през лятото на 1988. Когато ваната, пренасяна от авторите, мина край мен по "Раковски". Когато разглеждах самата изложба с необичайните обекти в нея – с радостта, че тези художествени форми най-сетне влизат в изложбена зала, и с някакво смътно разочарование, защото съм очаквала повече. А съм очаквала повече, защото познавах извънизложбеното битие на тези форми в предходните години. Без да си давам сметка, че то бе правено от други художници и на други места в страната. И без да знам все още, че тази изложба ще даде началото на група, че тя ще се включи активно в процесите по-нататък, че ще промени трайно посоката на развитие на поне един от участниците в нея
Тогава тя беше настояще.


Архивни кадри от изложба на група "Градът"

© Национална художествена академия

Архивни кадри от изложба на група "Градът"




Черно-бели фотоси от подготовката и подреждането на изложбата "Градът?" през 1988 опасват сега стените на галерия "Академия" непосредствено под тавана. Атмосферата в тях е енергична, творческа, забавна; художниците са млади, децата им – малки, произведенията – необичайни; има я и ваната, дето мина край мен по "Раковски" Историята на групата е описана в кратък текст, но аз си я знам: изкуствоведът Филип Зидаров кани няколко от най-добрите тогава млади живописци да направят изложба без картини. Тоест съвсем в духа на времето от средата на 1980-те, когато голямата тема за младите художници е експериментът, включително във и със изразните средства. В изложбата участват Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Греди Асса, Недко Солаков, както и Свилен Блажев, който по-късно не продължава с групата. Представиха обекти, инсталации, пространствени решения – неочаквани, изненадващо "изскачащи", динамични, стремителни даже, с представата и усещането за градския живот. Някои от тях присъстват и в галерия "Академия" сега. Вече са успокоени и "музейни" поради изминалото време и натрупаните върху тях нови значения. Но и изненадващо цветни за мен. Давам си сметка, че през годините съм ги виждала все повече през черно-белите снимки, отколкото през избледняващия цветен спомен за тях


Архивни кадри от изложба на група "Градът"

© Национална художествена академия

Архивни кадри от изложба на група "Градът"


Както и други групи по това време, художниците в "Градът" се изявяваха в т.нар. неконвенционални форми като екип, а поотделно следваха професионалния си път в класическите жанрове, за които бяха подготвени от образованието си. И за няколко години в началото на 1990-те общата им работа, обменът на идеи и знания в групите – а и в КМХ, преименуван иронично в Клуб на (вечно) младия художник – играеше ролята на второ образование за всеки от тях.


В галерия "Академия" са представени с текст и експонати няколко емблематични за група "Градът" изяви. За някои знаех по-малко, за повечето повече. Но по-важното – от гледна точка на историята – кое знание и кога се появява, при това далеч не само за мен.


Архивни кадри от акциите на група "Градът"

© Национална художествена академия

Архивни кадри от акциите на група "Градът"


Да кажем акцията "Хамелеонът" от февруари 1990. Наистина забележително произведение: гигантска дървена конструкция, разположена пред НДК, която се покриваше с "кожа" от комсомолски книжки. С червени корици и сини вътрешни страници. И докато вятърът символично променяше цвета на тази "кожа" – от комунизъм към демокрация и обратно – множеството хора наоколо разпалено обсъждаха ставащото в страната. А в самия НДК течеше заключителният конгрес на комсомола: ДКМС се преименуваше в "Българска демократична младеж". Впрочем и аз тогава потърсих комсомолската си книжка, исках и тя да бъде прикрепена към Хамелеона, но не я намерих Затова просто гледах акцията с приковаването на книжките и изграждането на "кожата", слушах разпалените дебати наоколо и си мислех за трескавото и объркано време на промените, което това произведение така точно уцелваше. Не знаех тогава, че то е направено по покана от ръководството на самия комсомол, въпреки че още тогава разбрах за непопълнените книжки, взети от централата им. Сега историята е доста подробно разказана в галерия "Академия". В текста се отбелязва и възмущението на участниците в конгреса вътре в НДК от ставащото навън, които не са знаели, че това е инициатива на ръководството им. А си мисля каква ли би била реакцията на хората около "Хамелеона" навън, ако знаеха това тогава


Архивни кадри от акциите на група "Градът"

© Национална художествена академия

Архивни кадри от акциите на група "Градът"


Така или иначе, историята не познава "ако". И може би след 30 години тя може да бъде разказана, когато вече е освободена от страстите на онова настояще. За да попадне евентуално в страстите на друго настояще – с неговите съмнения и с неговите търсения в историята. А в нея винаги има какво още да се открие.


Поради което и аз ще разкажа една история. Обещах го на Светослав Кокалов (сценограф, професор в НХА, а навремето член на К(в)МХ), когото срещнах, докато разглеждах изложбата "30 години група Градът". Самата история е разказана накратко и в експозицията – към представянето на първото чекмедже, направено от Недко Солаков за изложбата "Градът?" през 1988. Обаче ми се иска да я разширя и да поставя акцента другаде.


Архивни кадри от изложба на група "Градът"

© Национална художествена академия

Архивни кадри от изложба на група "Градът"


И така, през лятото на 1988, докато тече изложбата "Градът?", един ден Недко Солаков заварва до въпросното чекмедже бележка "Откупено от ХГ Димитровград". Решава, че някой се шегува, обаче се оказва истина. И с уредничката Надежда Стойнева, оставила бележката, и със самото чекмедже отиват на Държавна комисия, която трябва да даде оценка на произведението – без нея тогава то просто не можеше да бъде откупено от галерията. Комисията пък не може да му даде оценка дори само защото произведението е необичайно и тя няма критерии, по които да го направи. В крайна сметка се споразумяват ХГ Димитровград да откупи две картини на художника, които имат оценка, а той подарява чекмеджето на галерията.


А важният акцент за мен в случая е следният: през 1988, когато все още никой не възприема тези нови форми за изкуство, или поне не за "сериозно" изкуство, в България се намира галерист, който да го оцени и да поиска да го запази за историята. Забележително наистина! И се случва така, че в следващите 15-ина години единствената галерия в страната, която притежава обект от Недко Солаков, е ХГ Димитровград. А тя е най-малкият общински художествен музей в България – 150 кв.м изложбена площ. (За сравнение най-големият е ХГ Добрич, доколкото знам – с 9000 кв.м.)


Архивни кадри от изложба на група "Градът"

© Национална художествена академия

Архивни кадри от изложба на група "Градът"


Питала съм Надежда Стойнева как така е решила да откупи това чекмедже. Отговорът изглежда прост: пристигнала в София, гледала изложбата, решила, че е много важна и че нещо трябва да се запази от нея; избрала чекмеджето, защото е малък обект, съотносим някак с малката общинска галерия в Димитровград. Питала съм я дали тогавашната комунистическа власт е упражнявала влияние върху решенията и политиката на галерията. Не, не е, напротив даже сякаш – не ѝ е минало през ум, че кметът или някой друг на власт там би възразил и оспорил преценката ѝ. По ред причини културата тогава е била оставена на експертите – и има за какво да се замислим в днешното ни настояще, струва ми се.


А аз продължих да следя дейността на ХГ Димитровград през годините: и програмата "Имена на 90-те" (в най-трудния и беден период за страната, и в частност за изкуството), и симпозиума за съвременно изкуство "В собствен контекст" (провеждан, когато се намираха пари), и кандидатстванията по проекти (когато все още почти никой не го правеше) С нарастващ респект пред професионалния усет на галериста Надежда Стойнева. И с мисълта колко много други хора са били, както се казва, на точното място в точното време, за да се получи историята на съвременното българско изкуство.
Групата "Градът" е несъмнено много важна част от нея.
Обаче


Архивни кадри от изложба на група "Градът"

© Национална художествена академия

Архивни кадри от изложба на група "Градът"


Слави Кокалов ми обърна внимание на нещо наглед незначително: на етикетите в галерия "Академия" никъде не е указано чия собственост са произведенията. И ако те са собственост на авторите, както предполагам, а не на музеи и галерии, в частност и на музей за съвременно изкуство, на практика нямаме история. Вместо нея имаме сякаш безкрайно разтеглено във времето колебливо и неосмислено настояще, пълно с легенди и митове, спомени и носталгии, премълчавания и открития, които се правят текущо – чрез изложби, каталози, книги напоследък. После пак така текущо се забравят, дори от специалистите. А както отбеляза наскоро в интервю Яра Бубнова, "музеите са големи и бавни риби по дъното на океана на културата". И си мисля, че до българските "големи и бавни риби" историята на съвременното ни изкуство едва започва да достига

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ''zms15783''
    ''zms15783''
    Рейтинг: 11977 Неутрално

    "Хамелеонът" беше наистина впечетляващ, спомням си го, но не съм лепила.
    Защо да се бърза, историята се повтаря, е поне в политиката :-))

  2. 2 Профил на majorman
    majorman
    Рейтинг: 1165 Неутрално

    Да кажем акцията "Хамелеонът" от февруари 1990. Наистина забележително произведение: гигантска дървена конструкция, разположена пред НДК, която се покриваше с "кожа" от комсомолски книжки. С червени корици и сини вътрешни страници. И докато вятърът символично променяше цвета на тази "кожа" – от комунизъм към демокрация и обратно – множеството хора наоколо разпалено обсъждаха ставащото в страната.
    ------------------------------

    А днес подобна акция е невъзможна, защото творецът би попаднал под ударите на GDPR.

    We are just a war away from Amerikhastan/ When God versus God;the undoing of man
  3. 3 Профил на yardadin
    yardadin
    Рейтинг: 309 Весело

    До коментар [#2] от "majorman":
    Времена :)





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK