Атанас Маев, Derida Dаnce Center: Нямаме съюзници - работим с партньори

Атанас Маев

© Личен архив

Атанас Маев



Името на Атанас Маев е неразривно свързано с Derida Dance Center. През 2010 година заедно с хореографа Живко Желязков създават единствения и до днес център за съвременен танц, на който той е артмениджър.
Компанията е образец за нова културна политика, разпознаваем участник в многобройни международни програми, подпомага екипи при реализацията на проекти. Разговаряме с него за новата културна стратегия и предизвикателствата пред една частна формация, занимаваща се със съвременен балет, както и за новия дом Сцена Derida на ул. "Самуил" 32, който сами построиха и откриват официално тази вечер, 19 април, с най-новия си спектакъл Miss Julie ("Госпожица Юлия").


Какви са трудностите при осъществяване на устойчив модел за управление на културна организация в нестабилна среда като нашата?


Има два признака, които определят нестабилната среда: липса на стратегия и дългосрочност на културната политика, и вторият – разпределяне на бюджета за култура, така че той да насърчава към партньорства и изграждане на инструменти. Нестабилността е причина да разчитаме най-вече на търсенето и предлагането на културен продукт, а оттам и създаване на общности, които да го потребяват. Тези общности са символ на промяната.




Как виждате една реформирана система?


Културната стратегия среща интересите на институциите с тези на артисти и публики. Затова е необходим дебат и обсъждане, следват реални стъпки за реализиране. В България това е абсолютна рядкост или всичко остава на ниво обещания. Пример за работеща културна стратегия е Франция – успяла е да изгради артистични центрове по градове и села и да ги превърне в активна инфраструктура, насърчаваща артистите-резиденти да надграждат в качество.


Кой трябва да разпределя бюджета и откъде да идва финансирането за култура?


Не е необходимо да разпределя някой, а да има методология, която подпомага различните културни оператори в зависимост от активността им, от вида дейност, от показаните резултати. Това означава, че някой трябва да ги анализира. Добър пример е Канада. Наскоро бях на презентация на Ким Селоди, представител от Канадския артсъвет, който се грижи за разпределение на бюджета за култура. Насърчават създаването на културна инфраструктура, която получава част от бюджета от държавата, а останалата, трябва да си я дофинансира. Ако си и партнира с други артисти или оператори, получава по-добро финансиране. Резултатите са прекрасни.


Смятам, че трябва да има измерване на резултатите, да бъде създаден индекс на активност, пропорционален на субсидията. Индексът да е мярка и за местни и международни партньорства, брой публични представяния, брой международни конференции, покани от фестивали или конгреси в България и чужбина, организаторско-събитийна дейност, която повлиява разрастване на публиките, проекти с образователна дейност и социален ефект.


В момента решаващи са количествените измерители – брой продадени билети, а не качествените индикатори. А те диктуват халтура.


Т.е. "само" държавата или "и държавата" да дава пари?


Не "само" държавата. Тя трябва да си отговори – как парите могат да правят пари, да насърчи артекипите да се квалифицират в маркетинг, проектен мениджмънт, пари за кауза, да развият комуникационни умения и да работят екипно. Държавата да съфинансира проекти; да финансира модели, които развиват и бизнес, и генерират приходи. Така ще квалифицира артмениджмънт екипи, които да се грижат за цялата организационна дейност по създаване на културния продукт.


В България трябва да подходим деконструктивно и реформата да е радикална: анализ, цели, добри примери, решения.


Няма как да поддържаме толкова много театри, да се "самоубиваме" чрез субсидия за билет и да ги насърчаваме да анимират публиката с цел "да има бройка". В същото време организации, подобни на Derida, разпознати на световната сцена, да теглят заеми от банки и да инвестират в сцени, защото, видиш ли, няма място за нас, независимите, "вкъщи".


Кои са ви съюзниците? А противниците?


Нямаме съюзници, а по-скоро партньори. Съюзи се правят от слабите и вечно недоволни хора. Те носят признаците на миналото – някой трябва да направи нещо вместо нас. Ние в "Дерида" постоянно се питаме: Какво ни прави добър партньор за другите, така че да привличаме съмишленици от същата "кръвна група"?
Противници? Може би ги има, като в природата – "ин" и "ян".


С колегите си от проекта CLASH!

© Личен архив

С колегите си от проекта CLASH!


Компромисите, които правите?


Лишенията са изключително много, понеже пазарът е динамичен. Въпреки че създаваме култура, плащаме същите наеми като компютърните компании, банките и други силни сектори. Има дъмпинг, изкуствено създаден от системата за субсидиран билет на Министерството на културата, и реално цената за вход в един частен театър е неконкурентна с тази в държавните театри. Това създава и вечното оправдание за дефицит в бюджета за култура, който в действителност се "изяжда" от нереформираната ни система.


Да, като частна формация сте в неизгодната позиция и въпреки това вие не оцелявате, а успявате.


Тайната е, че мотивираме нашите публики да гледат представленията ни. Търсим партньори в каузите, зад които заставаме, в промяната, която носим.


Минаха доста години, а хората от независимия сектор продължават "да се спасяват" сами и това не прави впечатление.


Не съм съгласен, че не правят впечатление. Независимите артисти са тези, които са истинските посланици на българската култура. Те са тези, които създават международни партньорства и имидж, пътуват и представят работата си, и са разпознати на международно ниво.


. Но тук – в страната, всеки се "спасява" кой както може.


Да, пример за това е културната програма на изминалото вече Евро председателство. 1,65 млн. лв. бяха изхарчени без да има нито един проект на организация от независимия сектор. А малко преди това, министърът заяви по БНТ, че подкрепата ще е приоритетно към съвременното независимо изкуство.


Защо Законът за данъците при спонсориране на култура не проработи?


Защото така на данъкоплатеца ще му се гласува доверие сам да решава как да бъдат използвани парите му. Затова и нямаме дарителска култура.


Ако приемем, че Министерството на културата е родителят, то не създава равни условия за държавните и частните структури, за това тези "деца" да растат равноправно, а не едните да ядат деликатеси, а другите да обират трохите.


При последната сесия за подкрепа на независими проекти Министерството ни подкрепи с 3710 лв. за нова продукция, в която има разходи за: хонорари за репетиции на артисти, хонорар на хореограф, на композитор, костюмограф, материали, зала за репетиции, мениджмънт и др. Хайде да ги разделим и да видим на колко е оценен трудът на екипа, при положение, че качествен спектакъл се прави минимум за три месеца. А 2018 година беше най-резултатната ни и успяхме да стъпим на сцени във Ванкувър, Пекин, Йерусалим, Тел Авив, да домакинстваме най-разпознаваемия европейски фестивал Spring forward, артистичният ни директор Живко Желязков проби в топ 20 на европейски хореографи в платформата Aerowaves-dance across Europe.


С какво в Derida Dance Center привличате артистите от цял свят да реализират проектите си при вас?


Една от основните ни каузи е създаване и непрекъснато подобряване на условията за развитие на съвременния танц и театър. Ако съпоставя средата през 2009 година и сега, то определено има осезаема разлика.


Съвременният танц е доста по-популярен, възможностите за междукултурен обмен са по-големи, международната програма на българските фестивали е разнообразна. Нашият екип успя да създаде добри международни партньорства и позициониране в Европа, в Америка и Азия. Създадохме добри условия за продукционна дейност и те са причина все повече колеги да проявяват интерес към резидентската програма на Derida Dance Center.


Моделът ни е припознат от Главна дирекция по култура и образование на ЕС като една от добрите практики в Европа и влиза като пример в Наръчника за резидентски програми на ЕС. Тази година ние получихме 178 кандидатури от 46 държави на артисти да създадат проектите си в Derida Dance Center. Програмата се разви благодарение подкрепата на Столичната община, които осъзнаха важността да се развиват международни партньорства.


А доколко сте познати и предпочитани в България?


В сектора всички се познаваме. В колекцията ни от награди имаме "Икар" и два пъти сме носител на наградата на София за ярки постижения в областта на културата. Поели сме риска със собствени средства да поддържаме нова сцена за танц, инфраструктура, която изисква голям екип и добра стратегия. Нашите представления имат дълъг живот. Пример за това са ArteFACT и MONOCROSSING, които ще продължат да се играят на новата Сцена DERIDA.


Атанас Маев, Derida Dаnce Center: Нямаме съюзници - работим с партньори

© Личен архив


Ще предложите танц, театър, мултижанрови форми, филмови прожекции, изложби и за детската аудитория. Приобщаването ѝ запълва ли училищна празнина? Там често предмети като пеене, рисуване са все едно свободни часове.


Само Сцена Derida няма да е достатъчна, но сме амбицирани да интегрираме танца сред учениците и да ги приобщим към съвременната култура.


В програмата сме заложили на спектакли за различни възрастови групи. Представленията ни поставят актуални въпроси от съвремието. Провокираме и насочваме вниманието на зрителя към важните проблематики.


Сами ремонтирахте мястото, което навремето е било зимник, а сега ще се превърне в най-новия център за съвременно изкуство и култура. С какво ви привлече?


След дълго търсене, проби и грешки, с новото място взаимно се избрахме. Намира се на улица "Цар Самуил" 32 и е познато като ТV студиото на Къци Вапцаров (макар пет години да не го беше използвал). С различни предназначения, известно е още от 30-те години на миналия век. Ентусиазъм, хъс, енергия обзеха целия ни екип, че и приятели, колеги. Втурнахме се да преобразяваме и адаптираме. Горди сме с резултата.


Сцена Derida ще е мултифункционална: за представления, но и за конференции, дебати, прожекции, дори за партита. Неутрална територия. Може да се използва за срещи между независимия сектор и институциите.


С кой спектакъл ще откриете довечера новата сцена и какво да очакваме?


Откриваме с най-новия спектакъл на компания Derida – Miss Julie ("Госпожица Юлия"), след това ще имаме ежедневна програма, която можете да видите на сайта ни www.derida-dance.com

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Cara Mia
    Cara Mia
    Рейтинг: 627 Неутрално

    Пожелавам успех на новата формация!

  2. 2 Профил на jeq19606355
    jeq19606355
    Рейтинг: 352 Разстроено

    Каква кОлтура в царството на тиквите!?

  3. 3 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 2026 Неутрално

    за послетно танцовахме на една свадба мивналата седмица - три кючека и едно диско.

  4. 4 Профил на Miguel Ramierez
    Miguel Ramierez
    Рейтинг: 1174 Неутрално

    Колко струва такава статия?

    1.618




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK