Откъс от "Атлас на щастието" на Хелън Ръсел

Издателство "Ера"

Издателство "Ера"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Атлас на щастието", с автор Хелън Ръсел, предоставен от Издателство "Ера"


Хелън Ръсел - автор на бестселъра "Така го правят датчаните".


"Атлас на щастието" - Околосветско пътешествие в търсене на тайните на щастието!
Оптимизмът не е лекомислие – той е необходимост!




От Австралия до Уелс, през Бразилия, Финландия, Тайланд, Япония, Холандия, Русия и много други държави, "Атлас на щастието" разкрива тайните на щастието и как те могат да променят нашия живот.


Събрани са разбиранията за добър и пълноценен живот както в страни, които са в челната десетка на проучванията за индекса на щастие, така и в страни, които не попадат там. Да се запознаем с тях ще ни помогне да открием безброй нови начини да сме щастливи.


Настоящите страници без капка срам славят най-хубавите моменти от културата на всяка включена държава, както и най-изтънчените черти на националния ѝ характер.


Така че ето 33 причини да сте щастливи – вдъхновения, които ще ви изпълнят с надежда. Някои от концепциите са в противоречие с други, точно както традициите на някои страни са диаметрално противоположни на обичаите на съседите им. Но всичко това е в реда на нещата – всички сме различни. Вземете това, което би ви било полезно. Четете! Вдъхновявайте се! И действайте!


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Атлас на щастието" на Хелън Ръсел


КРАСОТАТА НА НЕСЪВЪРШЕНСТВОТО


ЯПОНИЯ


Wabi-sabi e фраза, съставена от "wabi", означаващо "простота" и "sabi" със значение "красотата на възрастта и стареенето". Това изразява светоглед, фокусиран върху приемането на преходността и несъвършенството. Загърбил всички естетически идеали, които изискват "съвършенство", уаби-саби е философия, която ни учи да ценим нещата такива каквито са, да изпитваме наслада от палитрата и сложността на реалния живот и красотата на несъвършенството. Помислете за асиметрични лица, възлести зеленчуци и напукани гърнета.


От всички непреводими понятия в света уаби-саби е сред най-трудните за осмисляне. През последното десетилетие прекарах известно време в Япония, проучвах страната и имах две-три изключителни преживявания по японската телевизия, но и те не помогнаха. Необходими бяха няколко изтощителни консултации по темата, за да се добера до някакво осмисляне. Но отправната аналогия изглежда е тази: "Също като баба ти е". Юкико, дизайнерка, родом от Хирошима, ми обяснява:
– Като най-възрастна в семейството получаваш много уважение, а да си "стар" не е нещо лошо в японската култура. То означава, че имаш история, което повишава ценността ти.


А със старостта идва мъдростта. Което днес има значение повече от всякога. Защото въпреки че има един от най-високите показатели за продължителност на живот, зашеметяващо висок БВП и рафтовете в книжарниците из цялата страна се огъват под тежестта на книгите за самопомощ, Япония не е особено щастлива страна.
Урбанистичната изолация и нарастващата пропаст между застаряващото население и младото поколение означава, че мнозина признават, че се чувстват загубени, стресирани и тревожни през повечето време. Но чрез поддържане на връзките с миналото, без прекалено вторачване в новото и лъскавото, и почитане на старото, философията уаби-саби може да се окаже решение на този проблем.


Юкико е научила много от баба си като дете:
– Тя отглеждаше ориз и казваше: "Бог е във всяко зрънце".


Юкико е научила от най-ранна възраст, че кръговратът на живота и уважението към природата са изключително важни за удовлетворението от живота, както и че те са основни принципи на уаби-саби. Юкико е помагала на баба си на полето и е виждала как всеки ден по дигите около оризищата израства трева, поемайки храна и вода от ориза.


– Режехме я всеки ден – разказва ми тя, – а на следващия тя отново беше там. Това е природата! Научих се да уважавам силата на естествения свят заедно с всичките му несъвършенс­тва. Той непрекъснато се променя и всичко има своя жизнен цикъл.


Понякога реколтата е добра, друг път не е. Понякога времето ще доведе до добър урожай, понякога няма. Но в японската култура човек е благодарен, независимо от резултата, и човек прави най-доброто от това, с което разполага.


– Учим се да ценим несъвършенствата – казва Юкико – и ми се струва, че уаби-саби е като английската дума "патина".


Само дето в Англия нещата често не се оценяват по тяхната патина. Стар кожен стол с напукани ръкохватки? Купи нов. Бръчки от смях? Използвай някакъв филър. Коремът ми след три деца? Носи широки туники през целия си живот (Никой не ми казва, че кожата ми е прекалено голяма за мен, че тя е "патина"). Повдигам този въпрос пред Юкико и тя кимва:
– В Япония е различно. Ние уважаваме нещата, които остаряват и са добре използвани – от хора до керамика.
Кинцуги е древното японско изкуство да се поправя счупена керамика с метал и лак, така че пукнатините – вместо да бъдат покривани или прикривани, се подчертават с чисто злато – почитани са дори. При кинцуги белегът се позлатява и красотата е заради несъвършенствата, а не въпреки тях. Пукнатината е красотата. Кинцуги цени старото, повторно използваното и го издига до нещо с далече по-висока ценност от новата версия, взета от магазина. Това е уаби-саби.


Но японската култура не прощава всички грешки.
– По принцип не обичаме провалите – казва ми Юкико. – Ние, японците, толкова се боим да не направим грешка, че ако турист ни попита как да стигне някъде, хората, които не са напълно уверени в своя английски, ще предпочетат да кажат само "Не, съжалявам!", отколкото да рискуват да направят грешка.
Грешките в работата се смятат за още по-голяма катастрофа.


– Ако е нещо, което мога сама да оправя, тогава може би е ОК. Може би Но ако трябва да говоря с други хора за това – приятели, семейство и т.н. – умирам от срам – казва тя.


И тук се крие парадоксът. Япония е хомогенно общество, където високите стандарти са норма. Тези стандарти може да се струват "перфекционистки" на останалата част от света, но в Япония те са всекидневие. Будистките идеи за приемането и ненамесата са добре известни на всички японци на теория. Но на практика много японци издигат до опасни нива конкуренцията в старанието, вниманието към детайла и трудолюбието.


Кароши, в превод "смърт от претоварване", е професионален риск в Япония и обичайно се стига до инсулт, инфаркт или самоубийство. В първия си официален доклад за кароши през 2016-а г. правителството съобщава, че един от петима служители е в риск от смърт поради претоварване. Японците работят значително повече часове на ден от жителите на която и да е друга развита страна, като служителите редовно вземат по-малко от половината от полагаемия им се годишен отпуск, така че тук цари повсеместен стрес на работното място.


– Това е голям проблем – признава Юкико. – Дори някои от нашите най-популярни традиционни термини за неща като "цел в живота" (икигай) – които за останалата част от света изглеждат свързани с щастието – при нас са свързани по-скоро с дълга, отколкото с удоволствието. Така че твоят икигай може да е твоята работа, твоето семейство, но това не означава, че тези неща те правят щастлива, а само че ще работиш упорито за тях. И изобщо, каквото и да правим ние, японците, правим го, хвърляйки всички си сили в него.


– Тогава къде е уаби-саби?
– То е в парченцата щастие – казва ми Юкико. – Работим здраво, а после се оттегляме сред природата, за да се възстановим и да се заредим с енергия отново. Много млади хора на по двайсет-трийсет години също се стараят да излизат сред природата през уикендите, за да се освежат.


Уаби-саби ни учи, че има красота и дълбок смисъл в наблюдението на сезоните – от опадалите листа до цветчетата, понесени от вятъра, и скалите, покрити с мъх.


– Това успокоява ума, освобождава напрежението и ни подготвя да се върнем към нормалния си живот.
Миюки, колежка от Токио, се съгласява и добавя:
– Чрез самите си несъвършенства уаби-саби сякаш се доближава до нашата човешка природа и така ни дарява спокойствие, отморявайки ума и духа. Когато изпитваме уаби-саби, сякаш някакъв покой обгръща сърцата ни, та макар и само за миг.


Уаби-саби може да освежи ума "давайки ни различен поглед към ежедневието" – казва тя. Така че срещата ти може да се е оказала пълен провал, но върху любимото ти дърво в гората се е захванал мъх или пъпките на цветето на прозореца ти са започнали да се разтварят.


Отдава се голямо значение и на посещенията на онсен (горещи извори), както и на оханами, традицията да се събират хора, за да се наслаждават на цъфналите дръвчета и особено на черешите. А после се нарежда и прекрасният японски обичай шинринюко или "горска баня". За нея няма нужда от вода, прилича по-скоро на слънчева баня, само че в гората, като целта е просто да си сред дърветата и наистина да се потопиш в зелената атмосфера. Проучване, проведено през 2010-а г. от японския университет "Чиба", е установило, че при участниците, които са се разхождали в гора, се измерва по-ниско кръвно налягане и по-ниски нива на кортизол (хормонът на стреса).


Според проучване на Японското общество за физиологична антропология "горската баня" доказано променя мозъчната активност по начин, който насърчава релаксацията. Зарежете всички театрални, перфектни на снимка "излети сред природата" в стил #блаженство, тези външни излияния за "щастие", с които ни бомбардират в Инстаграм – при горската баня става дума за презареждане, възстановяване и прекарване на време сред дивата природа. След това можете да се върнете при натоварващата си работа, при стресиращия транспорт, при семейството напълно възстановени и готови да се справите с това, с което денят ще ви затрупа.


Вместо да "прегорите", тази философия ви предлага устойчив начин на живот, при който притежавате и миналото, и настоящето – като примирявате и двете. Забравете "абсолютно новото ми аз" – това е старото ви аз, но освежено. Уаби-саби, всъщност.


– Понякога забравяме да го правим всеки ден – казва Юкико, – но това е идеалът – придържаме се към философията уаби-саби, за да сме щастливи и да останем нормални. Знаем, че това е начинът да сме здрави и да се презареждаме.


Така че дори и съвременният живот да стане прекалено стресиращ и да се боим от провал, уаби-саби е инструментът, който ще ни "рестартира". Аз не съм обрулена от времето развалина, изсъхнала шушулка от предишното ми аз, държана да не се разпадне единствено от шампоана за суха коса, кафето и волята ми – аз съм кинцуги творба от най-висша класа. Всички ние сме уаби-саби шедьоври, които сами сме сътворили – нашите пукнатини и белези си заслужават позлатата и нека всички да я видят.


КАК ДА ИЗЖИВЕЕМ УАБИ-САБИ


1
Ценете старото, изживяното и обичаното. От пенсионери до керамика (и първите детски чантички)


2
Придайте нова, различна стойност на нещо старо
и продължете да го използвате. Поправете онази
счупена стара купа с кинцуги. Използвайте стари
мебели за ново предназначение. Създавайте нови
приятелства в уаби-саби стил.


3
Намерете местенце, което ви зарежда. В гората, в парка, край реката или някъде, където бихте могли да усетите разнообразието и чудото на природата.


4
Потънете в красотата на природата, насладете
се на цъфтежа и на падането на цветчетата, та дори
и само в няколко саксии на прозореца. Обърнете
внимание на промяната в цвета на цветчетата
и как венчелистчетата падат едно по едно.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1984 Неутрално

    Хубав текст!
    Социалната и културна антропология помага много в разбирането на Хората и Света!
    Ех, само ако политиците обичаха да четат , или поне да се вслушват в хората, които обичат да четат.....

  2. 2 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1642 Неутрално

    а бе един чоек дет е тръгнал да тръси штастието пиши го бегал....





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK