Естефания Фадул, режисьор: Виждам как пред очите ми репресията става реалност

Пиесата на Стефан Иванов под нейна режисура "Същият ден" направи премиера в "Сфумато"

Естефания Фадул

Естефания Фадул



Американо-колумбийската режисьорка Естефания Фадул и драматурга Стефан Иванов отправят предупреждение да не се поддаваме на популизма с пиесата "Същият ден", едно от новите заглавия в програмата на театрална работилница "Сфумато". Следващата възможност да гледате пиесата е на 21 май.


Дистопичната история се развива "30 години след 1989" и рисува алтернативно настояще, в което репресивен режим е изострил конфликтите в България до краен предел. В духа на абсурдизма, актрисите Августина-Калина Петкова и Надя Керанова играят дядо и внук, които пътуват по плавателен канал между София и Черно море (препратка към незавършения "Софийски плавателен канал" от 50-те години на ХХ век). От разговорите им разбираме какво се е случило през последните години, но и долавяме едно назряващо чувство на вина - по един или друг начин, те също са част от системата. Но както Естефания казва, не трябва да ги съдим, а да ги изслушаме.


"Същият ден" е нетипичен случай не само заради сюжета си. Тя направи българската си премиера по-рано тази година в "Сфумато", след като Стефан Иванов, също така поет и журналист, първо я постави в Ню Йорк в рамките на артистична разменна програма.




За младата режисьорка Естефания Фадул това е първи текст, който тя поставя на чужд за нея език. Тя отговаря на въпросите на "Дневник" малко след премиерата на най-новото си представление в Ню Орлиънс.


Актрисите Августина-Калина Петкова и Надя Керанова

© Яна Лозева

Актрисите Августина-Калина Петкова и Надя Керанова


"Същият ден" е пиеса, която се занимава предимно с българската среда. Това означава, че сте работила с много детайли, в които тепърва е трябвало да навлизате. Какви бяха основните предизвикателства?


- Като с всяко ново място, едно от най-приятните неща в процеса е да се потопиш в неизвестното. Това, което ти е непознато, да ти стане познато. Направих много проучвания по отношение на българската история и политика. Стефан Иванов ми беше толкова отполза в процеса. Помогна ми и седмицата, която прекарах в София по време на първото ми посещение през есента на миналата година. Трябваше да постигна точно определен баланс - да намеря приликите със аналози от моя житейски опит, но същевременно без да правя неоснователни предположения за ситуацията в България.


Какви прилики намерихте?
Намерих пътя си към текста заради целия аналог с политическия климат в САЩ през последните няколко години. С актьорите говорихме много на тази тема. Тази пиеса е за властта и как страхът и ксенофобията са манипулирани от политиците и правителствата, за да насъскат обществото към "другия" и насред агресията да ги ограби от правата им. Не е тайна как това се случва през определено време в историята. Виждам как пред очите ми репресията става реалност в САЩ.


Актрисите Августина-Калина Петкова и Надя Керанова

© Яна Лозева

Актрисите Августина-Калина Петкова и Надя Керанова


А какви разлики намерихте на фона на това, което познавате в САЩ като начин на работа?


- Имаше такива, но от друга страна не познавам друг репетиционен процес, освен този, в който аз участвах. Обикновено давам на актьорите доста свобода за импровизация, тъй като обичам да изваждам инстинктите им наяве, а после да ги рамкирам в хода на работа и така да остане есенцията. Доколкото разбрах в България работата с тях е обикновено по-йерархична. Актрисите в пиесата даваха напълно всичко от себе си и се потопиха напълно в процеса.


Като режисьорка, която тепърва гради пътя си в театъра, с какви теми и идеи бихте искала да се занимавате в близко бъдеще?


- Старая се да съм максимално любопитна към всичко, но със сигурност има определени теми, които ме вълнуват по-силно. Харесва ми да изследвам тези въпроси, които са свързани със собствения етап от живота ми, проблемите и разговорите, които са актуални в днешно време. Сред тях са въпросите за идентичността, културата, темите, в които жените са в центъра и имат триизмерни, сложни роли. Бих искала работя повече в посока на въпросите, които задава социо-политическия контекст около нас, с драматурзи, чиято перспектива към света досега не е била достатъчно добре представена пред по-широка публика.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK