Естефания Фадул, режисьор: Виждам как пред очите ми репресията става реалност

Пиесата на Стефан Иванов под нейна режисура "Същият ден" направи премиера в "Сфумато"

Естефания Фадул

Естефания Фадул



Американо-колумбийската режисьорка Естефания Фадул и драматурга Стефан Иванов отправят предупреждение да не се поддаваме на популизма с пиесата "Същият ден", едно от новите заглавия в програмата на театрална работилница "Сфумато". Следващата възможност да гледате пиесата е на 21 май.


Дистопичната история се развива "30 години след 1989" и рисува алтернативно настояще, в което репресивен режим е изострил конфликтите в България до краен предел. В духа на абсурдизма, актрисите Августина-Калина Петкова и Надя Керанова играят дядо и внук, които пътуват по плавателен канал между София и Черно море (препратка към незавършения "Софийски плавателен канал" от 50-те години на ХХ век). От разговорите им разбираме какво се е случило през последните години, но и долавяме едно назряващо чувство на вина - по един или друг начин, те също са част от системата. Но както Естефания казва, не трябва да ги съдим, а да ги изслушаме.


"Същият ден" е нетипичен случай не само заради сюжета си. Тя направи българската си премиера по-рано тази година в "Сфумато", след като Стефан Иванов, също така поет и журналист, първо я постави в Ню Йорк в рамките на артистична разменна програма.




За младата режисьорка Естефания Фадул това е първи текст, който тя поставя на чужд за нея език. Тя отговаря на въпросите на "Дневник" малко след премиерата на най-новото си представление в Ню Орлиънс.


Актрисите Августина-Калина Петкова и Надя Керанова

© Яна Лозева

Актрисите Августина-Калина Петкова и Надя Керанова


"Същият ден" е пиеса, която се занимава предимно с българската среда. Това означава, че сте работила с много детайли, в които тепърва е трябвало да навлизате. Какви бяха основните предизвикателства?


- Като с всяко ново място, едно от най-приятните неща в процеса е да се потопиш в неизвестното. Това, което ти е непознато, да ти стане познато. Направих много проучвания по отношение на българската история и политика. Стефан Иванов ми беше толкова отполза в процеса. Помогна ми и седмицата, която прекарах в София по време на първото ми посещение през есента на миналата година. Трябваше да постигна точно определен баланс - да намеря приликите със аналози от моя житейски опит, но същевременно без да правя неоснователни предположения за ситуацията в България.


Какви прилики намерихте?
Намерих пътя си към текста заради целия аналог с политическия климат в САЩ през последните няколко години. С актьорите говорихме много на тази тема. Тази пиеса е за властта и как страхът и ксенофобията са манипулирани от политиците и правителствата, за да насъскат обществото към "другия" и насред агресията да ги ограби от правата им. Не е тайна как това се случва през определено време в историята. Виждам как пред очите ми репресията става реалност в САЩ.


Актрисите Августина-Калина Петкова и Надя Керанова

© Яна Лозева

Актрисите Августина-Калина Петкова и Надя Керанова


А какви разлики намерихте на фона на това, което познавате в САЩ като начин на работа?


- Имаше такива, но от друга страна не познавам друг репетиционен процес, освен този, в който аз участвах. Обикновено давам на актьорите доста свобода за импровизация, тъй като обичам да изваждам инстинктите им наяве, а после да ги рамкирам в хода на работа и така да остане есенцията. Доколкото разбрах в България работата с тях е обикновено по-йерархична. Актрисите в пиесата даваха напълно всичко от себе си и се потопиха напълно в процеса.


Като режисьорка, която тепърва гради пътя си в театъра, с какви теми и идеи бихте искала да се занимавате в близко бъдеще?


- Старая се да съм максимално любопитна към всичко, но със сигурност има определени теми, които ме вълнуват по-силно. Харесва ми да изследвам тези въпроси, които са свързани със собствения етап от живота ми, проблемите и разговорите, които са актуални в днешно време. Сред тях са въпросите за идентичността, културата, темите, в които жените са в центъра и имат триизмерни, сложни роли. Бих искала работя повече в посока на въпросите, които задава социо-политическия контекст около нас, с драматурзи, чиято перспектива към света досега не е била достатъчно добре представена пред по-широка публика.

Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 2 Профил на Kiril
    Kiril
    Рейтинг: 745 Неутрално

    Режисьор*

    https://imdb.com/title/tt1279083/ + http://socrates.else.is/ + https://chitanka.info/books/category/filosofia + https://tutanota.com
  2. 3 Профил на pavur
    pavur
    Рейтинг: 1716 Неутрално

    ''актрисите Августина-Калина Петкова и Надя Керанова играят дядо и внук''



  3. 4 Профил на pavur
    pavur
    Рейтинг: 1716 Неутрално

    ''Американо-колумбийската режисьорка ''


  4. 5 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12313 Неутрално

    Няма лошо...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  5. 6 Профил на izt21595181
    izt21595181
    Рейтинг: 586 Неутрално

    Либерастки глупости.

  6. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  7. 8 Профил на vik
    vik
    Рейтинг: 448 Неутрално

    > Помогна ми и седмицата, която прекарах в София по време на първото ми посещение през есента на миналата година

    Излиза че за няколко седмици дамата е разбрала БГ култура, нрави, обичаи и виждания за направи пиеса с нейните виждания за проблемите на българите....

    Все едно Волен да на летен лагер в САЩ и да направи политическа партия през Септември.

    'progressives' is the politically correct word for communists
  8. 9 Профил на Ivan Rachev
    Ivan Rachev
    Рейтинг: 518 Неутрално

    надушвам Истанбулска конвенция тук,затова Тръмп строи стената за да не могат такива испаноговорящи,да бълват порции булш_т там-ПОСТРОЙТЕ ШИБАНА_А СТЕНА,100% ГРАНТА НА НЯКОЕ НПО-ДЕТО ШЕДРО ПАПА ПАРИЦИ ДА БРОЙ ДУНАВСКИЯ КОМАР НАЛИ

  9. 10 Профил на Полковник за европейско развитие на България
    Полковник за европейско развитие на България
    Рейтинг: 2167 Неутрално

    Тази мома не плюе живота, а го гълта.

    Ние сме в държавата и държавата е в нас! Ние събираме бюджета и го раздаваме помежду си.
  10. 11 Профил на асен георгиев
    асен георгиев
    Рейтинг: 854 Неутрално

    като не ѝ харесва в сащ да си ходи в колумбия!

  11. 12 Профил на Jumbo Jet
    Jumbo Jet
    Рейтинг: 1831 Неутрално

    Поредния полезен и.иот. Пуснат и някоя мантра и тя я повтаря в захлас.

  12. 13 Профил на stem
    stem
    Рейтинг: 543 Весело

    Голяма бяла птица! Виждала била тя репресия в САЩ. В съседна Венецуела не вижда...


    За цензора: Имам предвид лебед и по-точно сравнявам гениалната американо-колумбийска режисьорка, пронизала ни с релевантните когниции на имплицитността в дистопичната история на алтернативно настояще, с определен лирически герой- Одета от „Лебединое озеро“...
    Та... Голяма бяла птица!

    Левичаро-либералстващите се заклеха да воюват до пълна победа на здравите сили над здравия разум!
  13. 14 Профил на tribiri
    tribiri
    Рейтинг: 3527 Неутрално

    Да не би да са успели да измислят действителност по -лоша от настоящата?!

    Гении!

    Какво ли сънува един идиот, че вечно е прав - пак, пак и пак! Започне ли да се държи като скот.. Какъв идиот!? Това е просто глупак!
  14. 15 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1649 Неутрално

    ОК, всеки има право да коментира както си иска, само не разбрах, има ли някой който е гледал постановката.
    И само за сведение, не си падам по модернизмите и измищльотините, предпочитам класиката, но все пак всякакво мнение може да се изкаже при положение че си гледал пиесата - всичко друго си е ала-бала и напомня едновремешните роф и партийни събрания, където по зададен тон, всички дружно хвалеха или облайваха все едно какво - пиеса, книга, картина.
    Не съм свидетел, но предполагам повечето от вас знаят, какво се е случило с романа "Тютюн" на Димитър Димов и също така, помислете как изглежда "Осъдени души" от гледна точка на испанците. които са преживяли гражданската война.
    Така че, първо гледаш или четеш, после критикуваш и желателно с някой и друг аргумент, а не "Не ми харева и не струва".

  15. 16 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 915 Неутрално

    До коментар [#15] от "tsvetko_51":

    Аз също съм от тези, които не са гладали пиесата, и затова и няма да говоря твърде много за нея. Но ми се струва, че след този разговор, мога да има някаква прилична представа за пиесата и за нейната режисьрка.
    Пиесата ми изглежда интригуваща, но режисьрката...по-скоро неубедителна.

    Но и самото интервю е доста лаконично откъм детайли за пиасата.

    Може би с авторът на пиесата би било добре да се поговори,и някак си, по-дълго да е ще е добре :)

    И ми се струва, че Светослав Тодоров, който уважавам много като журналист, тук е нямал особено вдъхновение или просто, изпълнил е някак заръката на редакцията, но може би и самата режисьорка нещо не е била много наясно с нещата, макар и да е режисирала въпросната пиеса и няма и какво да сподели.

    Все пак, твърде млада, не наясно с контекста, въобще, пиши го провал на прима виста.
    Формално е изпълнена въпросната артистична разменна програма, но не ми се струва, че тази програма, поне в този случай, не сработва. Да режисираш в толкова различна среда, без достатъчно опит, най-малкото, и само с интериси там, в областта на идентичността...

    Но парите са усвоени, дано всеки да е взеле нещо от тази размяна.
    Стефан Иванов е много добър поет, но виж, драматургията му, не зная, със смесени чувства съм.

    Но взимам повад от това, което сте написали за Димитър Димов.

    По-скоро, христоматиен пример ми се струва тук че е добре да се спомене случая със Солженицин.
    Не дълго след издаването на Гулаг, в началото на 1974 година, съюзът на българските писатели в България излиза с декларация, която осъжда Солженицин, но е ясно, че сигурно, 99% от въпросните писатели не са чели нищо от Солженицин, да не говорим въобще за Гулаг.

    Само 4-5 български писатели тогава отказват да подпишат декларацията на съюза, сред тях са и Валери Петров и Радой Ралин.
    И после те са изключени от съюза.
    Което тогава е значело, че те повече книги, романа и т.н., сериозни книги, с които книги при тогавашните тиражи се е живеело прилично, няма как да им бъдат публикувани.
    Това, между другото, е и причината Валери Петров да се обърне към писането на сценарии и там прави наистина много добри неща, но като цяло, българската литература губи много. Печели обаче българското кино.

    С Тютюн е по-сложна ситуацията. но за това друг път. може би :)








За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK