Откъс от "Дунав мост" на Георги Мишев

Издателство "Хермес"

Издателство "Хермес"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Дунав мост" с автор Георги Мишев, предоставен от Издателство "Хермес"


По романа е заснет нашумелият сериал "Дунав мост"! Георги Мишев – един от най-забележителните български писатели и сценаристи


Георги Мишев е български сценарист, писател и редактор. Автор е на близо 30 заглавия, сред които са книгите: "Осъмски разкази", "Адамити", "Добре облечени мъже", "Произведено в провинцията", "Отдалечаване", "Дунав мост", "Патриархат" и др.




В периода 1958–1967 г. е окръжен кореспондент на в. "Септемврийче" в Ловеч и е член на литературен кръжок "Христо Кърпачев". През 1966 г. е организатор и съставител на първия алманах на писателите в Ловеч, озаглавен "С дъх на люляк".


По негови сценарии са заснети филмите: "Преброяване на дивите зайци" и "Вилна зона" на режисьора Едуард Захариев, "Дами канят" и "Самодивско хоро" на режисьора Иван Андонов, "Не си отивай", "Момчето си отива", "Селянинът с колелото", "Матриархат" на режисьора Людмил Кирков и др.


Георги Мишев е носител на множество признания и награди:
• Заслужил деятел на културата (1981)
• Специална награда на XV кинофестивал на българския игрален филм (1978)
• Награди от кинофестивали в Локарно, Карлови Вари, Москва и др.
• Националната награда за детска литература "Петко Р. Славейков" (2003)
• Голямата награда за литература на Софийския университет (2006)
• На 27 април 2006 г. е удостоен със званието "Почетен гражданин на Ловеч" – за принос в утвърждаване престижа на Ловеч в страната и чужбина
• На 7 март 2014 г. получава Националната литературна награда за хумор и сатира "Райко Алексиев", връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата
• През 2015 година писателят получава Специалната награда на София за цялостен принос в областта на културата, връчена от кмета на София Йорданка Фандъкова
• Награден е от министъра на културата Вежди Рашидов със "Златен век" – огърлие
• През 2015 г. Община Добрич му връчва Национална литературна награда "Йордан Йовков"
• На 11 май 2016 г. е удостоен с наградата "Стоян Михайловски". Отличието се присъжда за безспорни постижения на писатели или публицисти в областта на сатирата, философско-морализаторската и религиозна поезия и проза.


През 2019 година очакваме и нова книга от писателя, която ще бъде своеобразно продължение на "Мир на страха ни" и ще събира истории, бележки и спомени от миналото на твореца.


Георги Мишев за "Дунав мост":
В пътепис отпреди век и половина пишеше за река Дунав от Видин до морето: "Най-живописният участък. Народът, който живее на този висок бряг, един ден ще бъде най-богатият в Европа". Това е имал предвид хан Аспарух, когато забил копие на същия бряг.


Така се получили разораните целини, китните селища с белите къщи, пълни с челяд. Широките дворове със стада. Магна силва булгарика, великата гора от Ком до Емине, (пълна) с дивеч и народни закрилници.
Реших да напиша книга за потомците на хана.


Но срещнах съпромат. (Съпротива на материала.) Гората се оказа изсечена от закрилниците (за валута). Вместо към три реколти, потомците бяха се устремили към три морета. И бяха загубили три войни. Утешаваха се на третата ракия. Вместо два-три тунела под Балкана, правеха бригадирски хаинбоази за танкове и бетеери. Накрая построиха два Дунав моста, за да се изниже половината население към четирите посоки на компаса. С еднопосочни билети.


Накрая се получи и книгата, не замислената, а друга.
Съжалявам – получи се книгата, която държите.
Сори!


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


"Дунав мост" от Георги Мишев, Откъс


По пътя за манастира се разбра, че бяха забравили в града сватбения букет, и Росица, кръстницата, настояваше да се върнат.
– Никакво връщане! – каза Джими и намигна в огледалото за обратно виждане. – Има поверие такова: никакво връщане в деня на сватбата.
Знаеше, че жена му, вярваща в паранормалното, не може да не се укроти при този аргумент. Видя в огледалото ироничната усмивка на Стела, булката.


– Ще караме и без цветя – каза Стела. – И без това сме в най-безцветния сезон на годината.
Зад стъклата на колата наистина бе ранна пролет; клоните на храстите и дърветата стърчаха голи като в офорт, суха игла; по сенчестите места се белееха изтляващи преспи от последния сняг. Дори и кукурякът край пътя изглеждаше бледожълт, без самочувствието на пролетно цвете. Затова пък, когато спряха на паркинга до манастира, пред очите им грейнаха веселите личица на рояк диви теменуги, от които Джими набързо спретна дъхава сватбена китка.


– Природата работи за нас – каза Ники, младоженецът.
И четиримата се засмяха. Бяха пили на вилата по два пръста уиски за настроение; мартенското утро бе момински свежо; наоколо беше тишината и величието на планината; те бяха млади.


Джими заключи с дистанционното своето индигово ауди, втора употреба, нещо вътре изхълца и се успокои. Росица оправи прическата си в огледалните стъкла и понесе кашона с шампанското и двете чаши с розова панделка. Откъм църквата на светата обител се носеше детски плач – навярно имаше кръщавка и това обясняваше присъствието на двете коли на паркинга.


В двора, настлан с плочи от синкав камък, шуртеше чешма с чучур от водопроводна муфа, три четвърти, на мястото на откраднатия стубел от цветен метал. Откраднат беше и бакъреният купел за кръщавки и ритуалът се извършваше в пластмасов леген със захабен слой от дълга употреба, който във винарските изби наричат тиргия. Послушник с рехава брадица и избелели джинси наливаше в легена топла вода от алуминиева тенджера, старият свещеник топеше голото телце и го вдигаше нагоре; заоблените сводове на църквата усилваха плача до крясък.
– Какъв стрес, какъв ужас! – каза Стела и се дръпна от входа да не гледа церемонията. – Това дете ще намрази къпането за цял живот!


Росица и Ники бяха отишли към чешмата, слушаше я само Джими.
– И тоя леген... – продължи тя. – Подари им един истински купел вместо тая пластмаса. Бизнесмен си, спонсорирай църквата. Направи едно добро за клетите пеленачета.
– Не съм рекъл, не съм го направил! – каза Джими. – И медна ламарина имам. Въпрос на едно изчукване.
– Изчукай го, куме! – Очите й се смееха и търсеха неговите; той смръщи вежди уж сърдито: "Ало, булката, внимавай какви ги плещиш пред кръстника!"


Послушникът с джинсите, привършил със задълженията си, излезе да подготви следващата церемония; паспортите, медицинските, пръстените. Беше подвижен, малко повече за църковен служител, макар и от най-ниското стъпало, остронос и с тънки устни; целият лъхаше на долнокачествен тамян.
– Кумувал съм пет пъти! – каза му Джими. – Ще ти разкажа играта.
– Спокойно, господин Диамандиев! Тук е свято място!


Джими бе готов да се сопне, но внезапно му стана приятно, че го познават и в манастира, това затънтено място в планината, където не бе стъпвал от години. После се сети, че Росица бе идвала, за да запази час за венчавката, и имената им навярно бяха записани в манастирските тефтери.
Обърна му гръб и се загледа в своите хора, които нещо се суетяха, бъркаха по чанти и джобове и взаимно се обвиняваха.


– Паспортите, нали? – каза им той. – Знаех си, че няма да минем без тоя номер.
– Тоя път пръстените – каза Ники. – А добре си спомням, че ги взехме.
– Нищо не си спомняш! – раздразнено каза Стела. – На масичката останаха!
– Сигурна ли си?
– Там някъде...


Джими му подаде дистанционното.
– Бягайте, имаме време.
Но послушникът се появи отново и махна с ръка.
– Младоженикът при мен! Има да се попълват документи! Есграоните си кажете!
Ники върна дистанционното и го последва като редник – старшина.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 9535 Любопитно

    За 20 години тази книга стана архаична....

    karabastun1@abv.bg
  2. 2 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 9535 Любопитно

    А да не споменаваме къде са младите - тогава актьори от сериала ''Дунав мост''...........

    karabastun1@abv.bg
  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  4. 4 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 3274 Неутрално

    Чакай бе, аз не съм го гледал сериала 100%, но помня, че Чочо, Бог да го прости, и една булка се върнаха от сватбата и...както и да е. Но "Щурците" изпяха култова песен: И макар че от кал сме направени, Господи, аз не искам в кал да прекарам живота си...

  5. 5 Профил на Клюводървец
    Клюводървец
    Рейтинг: 850 Весело

    Другаря Мишев вярно има добри идеи добре реализирани,но оплюването на Северна България-Дунавският регион е меко казано просташко.Дивотийте дето ги спряга са валидни за цяла България и предполагам и за Ловеч - а, всички хора се нуждаят от сладко.

    Ръй! Ръй!
  6. 6 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1636 Неутрално

    До коментар [#5] от "Клюводървец":

    За вас се отнася лафа "гузен негонен бяга"...
    Това, уважаеми, не е оплюване на този конкретно регион и изобщо не е оплюване, макар художествено да са изобразени едно към едно точно хора като вас самия!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK