Йозеф Куделка: През 1968 г. руснаците не искаха да кажат истината за Прага

Ако може да се каже, че има фотограф на Пражката пролет, това е Йозеф Куделка. През 1968 г. бившият инженер заснема окупацията на Чехословакия от армиите на Варшавския договор. По-късно снимките са изнесени от страната и са публикувани в "Сънди таймс", а през 1970 г. Куделка излиза зад граница и така започва периодът му на изгнаничество.

На тази тема е и неговата изложба, която ще бъде открита тази вечер от 18.00 часа в Софийската градска художествена галерия. Нейното заглавие е "Изгнания" и тя ще може да бъде видяна до 9 юни. "Никога не съм си мислел, че чехите за една нощ са способни така да се променят. Това, което се случи, беше едно чудо", коментира Куделка събитията от 1968 г. на пресконференция днес в галерията.

За него случилото се в Прага е дало възможност на чехите да станат нещо различно от това, което са били дотогава. "Малка страна сме и малко пъти сме се държали достойно и мисля, че чехите не трябва да забравят, че един път в историята си са се държали достойно", каза пред медиите той. "Всички имахме само един неприятел и това беше руската армия. Всичко друго оставаше на втори план", допълни разказа си той.

Куделка смята, че в хода на времето фотографиите от Прага са се наситили с различен от първоначалния смисъл. "Отначало те бяха просто документи на това, което се случи в Чехословакия. Защото руснаците не искаха да кажат истината. Те бяха публикувани една година след събитието и станаха новина", отбеляза той. Докато днес показват "как един народ иска да извоюва свободата си, а друг иска да му я отнеме". Но според него в тях са запечатани и човешки същества - просто едните от тях държат "Калашников", а другите - не.

Един от най-прочутите кадри на Куделка - на опустелия пражки площад "Вацлавске намести" през 1968 г., е смятан за една от 100-те най-влиятелни снимки на XX век.

След като напуска Чехословакия, Куделка пътува из цяла Европа и не спира да снима. "Фотографията ми осигури свобода", казва той. Изкуството го прави както изгнаник, така и гражданин на света. Но го освобождава и в по-прагматичен аспект. "Като инженер отговарях за 80-ина души. Това е голяма отговорност. А сега единственият ми шеф е фотоапаратът", усмихва се той.

По какъв начин Куделка създава знаменитите си фотографии? Отново чрез свобода. Той признава, че не планира какво ще заснеме. Това не означава, че се осланя изцяло на случайността, въпреки че фотографията е "единственото изкуство, в което можеш да постигнеш майсторско изпълнение случайно." Куделка се осланя на момента, но мисли внимателно в момента на заснемането на кадъра.

Според Куделка фотографията е "единственото изкуство, в което можеш да постигнеш майсторско изпълнение случайно".

За него добрата снимка е тази, която може да каже различни неща на различните хора. А ако фотографът има да каже нещо, най-подходящо е това да стане в книга. "За съжаление няма много подобни книги", коментира той. Въпреки че е на 81 години, Куделка не е консервативен и цени дигиталната фотография, защото във формата, в който работи (панорамни снимки), с една лента може да заснеме едва четири кадъра. "Днес не трябва да прося пари, за да се снабдявам с ленти. Мисля, че живея във време на огромен технологически прогрес във фотографията и мога спокойно да кажа: да живее дигиталната фотография!", казва той на френски, като "революционно" вдига юмрука си във въздуха.

А какво може да каже за разликата между Изтока и Запада? "По-трудно ми беше да съхраня свободата си на Запад, отколкото в Чехословакия. При нас липсваше политическа свобода, но отсъстваше и свободата да правиш пари. Сега някои хора, които се държаха много добре в комунистическия период, много се промениха, защото получиха възможност да печелят пари", завършва той.

В момента Куделка живее между Франция и Прага и продължава неуморно да работи. А по отношение на Чехия чувства, че е останал вътрешен изгнаник.