Откъс от "Клавиатурна грешка" на Тери Пратчет

Издателство "Сиела"

Издателство "Сиела"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Клавиатурна грешка", с автор Тери Пратчет, предоставен от Издателство "Сиела"


Щурите бележки за живота на сър Тери Пратчет в мемоарната "Клавиатурна грешка"! Сборникът с нехудожествени есета е с предговор от Нийл Геймън.


С над 55 милиона продадени книги по света и преводи на над 36 езика, най-продаваният британски автор през 90-те години и създател на невероятния Свят на Диска – сър Тери Пратчет – със сигурност може да впечатли с личната си история дори самия Смърт.




На български език за пръв път излизат "щурите самостоятелни бележки под линия" на сър Тери Пратчет за живота и със специалния предговор на писателя и близък приятел на автора Нийл Геймън ("Американски богове", "Од и ледените великани", "Скандинавска митология").
"Клавиатурна грешка" е сборник с нехудожествени произведения, който ще ви разкрие истинското лице на "приветливия мъж с брада и шапка".


Неиздаваният досега сборник с есета на Тери Пратчет проследява цялата му писателска кариера, от първия фенфикшън до създаването на любимата поредица на поколения за Света на Диска. В него ще се срещнете както с любими герои като Смърт, леля Ог и обитателите на Невидимия университет, така и с непознати като баба Пратчет – а също и с някои много особени размисли за любовния живот на Гандалф.


За книжарниците, драконите, писмата от феновете, сандвичите, инструментите на занаята и гнева към кола маската. За учебните дни, разранените колене, първата работа, тамяна, роботите християни и любимите книги, без да споменаваме орангутана. За болестта на Алцхаймер, кампаниите, противоречията и правото на достоен завършек. И най-вече за опитите да направиш много неща малко по-добри – дали на бялата страница, или в живота отвън, на улицата.


С неуморно чувство за хумор Тери Пратчет – любител на шапки, книги и орангутани – говори за призванието си на писател и за каузите, изградили го като човек. И ни припомня, че понякога бесът и чувството за справедливост могат да те спасят дори и от лапите на смъртта.


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Из "Клавиатурна грешка" от сър Тери Пратчет


ЕЛФИТЕ СА БИЛИ ГАДНИ КОПЕЛЕТА
Програмна брошура на "Хилкон", ноември 1992 г.


Препрочетох това дванайсет години по-късно и си помислих: бре, сигурно съм имал страшно тежък репрочетох това дванайсет години по-късно и си помислих: бре, сигурно съм имал страшно тежък ден, дали вярвам още в това?
И отговорът е да, и това "даден, дали вярвам още в това?


И отговорът е да, и това "да" притежава дадена стойност. През 1992 бумът на жанра фентъзи, започнал в средата на осемдесетте, тъкмо го бе издигнал на гребена на вълната. От фентъзи нямаше място къде да мръднеш – и местно, и вносно. Голяма част от него бе добро, но имаше и много кофти фентъ­зи – не задължително кофти написано, но кофти в смисъл, че нищо ново не привнасяше в купона.


Спомням си един брой на спи­сание "Локус", в който се обсъждаха или рекламираха три раз­лични заглавия, включващи Господар на мрака в ролята на врага (не, никое от тях не беше "Властелинът на пръстените"). Оле­ле, майко. Тях, Господарите на мрака, трябва да ги издават на дажби. Книжните щандове по конвенциите преливаха от фен­тъзи. Кориците досущ си приличаха. Сред тях имаше и добри книги, ама как да ги познаеш? Купища еднорози, дракони, мисии, елфи... Героичното фентъзи се хранеше само от себе си.


Кофти за жанра фентъзи, добре за мен – това бе среда, богата на мишени.
Както и да е, така беше тогава... Сега ми е много по-спокойно. Си­гурно ще е добра идея да страня известно време от "Дисни уърлд".


Наричат ме автор на фентъзи, но започвам да мразя това опреде­ление. Защо? Защото онова, което може да бъде страшно добро, често е страшно зле. Защото там съществува толкова много боклук, толкова много опулено преклонение пред митове, от които ти изтръп­ва мозъкът, толкова безсмислено рециклиране на древни цикли, тол­кова безмозъчно бягство от действителността.
Не съм против рециклирането.


Това го правят годишните време­на. Както и пантомимата, както и приказките за феи. Преразказът на често разказвани сюжети е почтено изкуство – но трябва да присъст­ва и някакъв опит за придаване на текстура и самобитност. "Междузвездни войни" беше образцовият сюжет за героично фентъзи, с ше­метни обрати тъкмо в нужната доза, та да му придадат допълнител­на острота. "Робокоп" преразказваше древно сказание на нов глас и беше чудесен. "Робокоп 2" беше свръхскъп боклук, защото хората не разбираха какво са им поднесли.


За беда за боклуците все още има пазар. През уикенда си взех една написана неотдавна фентъзи книга и там един герой казваше за друг: "Изстъпление у него ще избликне". Господи Боже! И тази фраза бе част от цяла страница подобно кърточелюстно псевдоархаично по­вествование. "Негли", "верувам"... Това е езикът, който употребяваме, за да превърнем фентъзито от висока проба в треторазрядна роман­тична литература. "Тамо възвишава се дворецът на краля, бащицата мой". Това не е фентъзи, това е само Толкин, притоплян чак докато магията се изпари.


Тия пухкави дракони и благородни елфи ме вкарват в депресия. Елфите никога не са били благородни. Били са свирепи копелета. И герои хич не харесвам. Да им нямаш вяра на тия тъпанари. Вечно те разочароват. Не вярвам в естественото благородство на кралете, защото голям процент от тях в нашата история са се оказали луднали за власт идиоти. И много ясно, че не вярвам и в мъдростта на магьосниците. Ра­ботил съм със съвременните им еквиваленти и знам какво приказвам.


Фентъзито трябва да представя познатото в нова светлина – това се опитвам да правя аз в Света на Диска. Това е начин да погледнеш какво става тук и сега, а не там и тогава. Фентъзито е изначалната литература, от която е произлязло всичко останало – и точно затова свивам юмруци от яд, та ми побеляват кокалчетата, когато критици, дето си изсмукват всичко от пръстите, я отхвърлят като "жанров отпадък". И в най-добри­те си образци тя действително е бягство от действителността.


Но смисълът на бягството е, че трябва да избягаш не само отня­къде, а и нанякъде. Трябва да отидеш някъде, където си струва, и да се върнеш по-добър след всичко преживяно. Прекалено много от онова, което наричат "фентъзи", си е само не съдържаща нищо полезно за­хар, живот, на който са му изрязани коричките.


Пиша това във Флорида, домът на фентъзито – и онова за гледа­не, и онова за шмъркане. Доста шантави работи имат тука – пример­но, тук си имат студиа на Дисни/МГМ и на Юнивърсъл.
И ето кое им е шантавото. Това не са истински студиа. Е, да, тук снимат по някой филм, но това е второстепенно. Те не са построени като студиа. Построени са... ами, като тематични увеселителни парко­ве.


Тези фалшиви фасади, тези изкусно декорирани открити площад­ки, тези улици с фалшива перспектива – те не са изградени с никаква друга цел, освен да изглеждат като нещо, което на свой ред е било построено така, че да прилича на нещо. Построено, за да изглежда като нещо, което не е истинско.
Кой да ти го измисли това?


Тук, в Америка – и в Англия, но до по-малка степен – можеш да четеш вестникарски статии и да купуваш предмети, набедени за книги, които подхождат към героите, играни от телевизионни звезди, като към истински хора! Странен е станал светът. Вече не можеш да отличиш реалността от фантазията. Смятате, че майтап си правя ли? На рафтовете в супермаркета има "вестници" като "Сън", "Миднайт глоуб", "Уийкли Уърлд Нюз".


Типична уводна статия: Елвис е наме­рен жив в НЛО, извлечено с драга от Бермудския триъгълник. И тия дивотии хората ги четат. Та това дори не е добра научна фантастика. И те имат право да гласуват, също като вас.


Всичките тези работи са "бягство" – атракциите в Дисниленд, ел­фите, тъпите статии. Те доникъде не стигат. Най-добро е онова, което те отвежда някъде. Отвежда те на ново място, от което да видиш све­та. Интересът към фентъзи в детството ми породи у мен интерес към книгите изобщо и в книгите по астрономия и палеонтология аз открих дълбоко удивление, което не можа да надмине дори и Средната земя.


Нека не просто се махаме оттук. Хайде да отидем някъде друга­де. И ако по пътя постъпчем и някой елф, за да успеем, още по-добре.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Jumbo Jet
    Jumbo Jet
    Рейтинг: 1831 Неутрално

    Окепазили сте текста с копи-пейст.

  2. 2 Профил на dedoliben
    dedoliben
    Рейтинг: 1089 Разстроено

    Който си го можеше си го можеше.
    Поклон маестро.

    "Моите министри са англофили, моите генерали са германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил". Цар Борис III
  3. 3 Профил на dedoliben
    dedoliben
    Рейтинг: 1089 Разстроено

    Който си го можеше си го можеше.
    Поклон маестро.

    "Моите министри са англофили, моите генерали са германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил". Цар Борис III
  4. 4 Профил на keen
    keen
    Рейтинг: 846 Неутрално

    И те имат право да гласуват, също като вас.
    —цитат от коментар 0 на Дневник


    Много актуално :)

    Тери Пратчет е перфектен пример за човек, който се е появил на точното място, в точното време, с прецизно настроения си за целта талант. В това се и състои уникалността му.
    Откакто почина, не следя какво се издава от негово име, но това трябва да го притежавам. Още днес, тук и сега (както самият той подчертава).

    ЦАЦАта се вмирисва откъм главата
  5. 5 Профил на ikar_01
    ikar_01
    Рейтинг: 1023 Неутрално

    Тери Пратчет беше един от прекрасните съвременни автори, който се шегуваше с героите си и с всички съвременни научно-технически постижения, които преиначаваше по Пратчетовски. Изключително удовоствие ми доставяше всяка негова нова книга, а и сега постоянно ги препочитам. Непременно ще си купя и "Клавиатурна грешка".

  6. 6 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 2131 Неутрално

    До коментар [#5] от "ikar_01":

    +1 Невероятна критика, поднесена със страхотен хумор, към взрмащете се прекалено сериозно "герои" - Нийл Геймън му отстъпва малко в хумора, но "Добри поличби" е вечен шедьовър на двамата.

    Под опашката на коня
  7. 7 Профил на blahblah
    blahblah
    Рейтинг: 1059 Неутрално

    Поклон пред любимия Тери Пратчет. Светъл човек и любим автор! Често пишем "светла памет", но тук не е пожелание, а констатация. Паметта му наистина е светла сред милиони по света.

  8. 8 Профил на Opportunity
    Opportunity
    Рейтинг: 2763 Неутрално

    До коментар [#4] от "keen":

    това не е лошо да имат право на глас, лошото е че повечето "нормални" са се отказали от него.

    The Universe is under no obligation to make sense to you.
  9. 9 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3267 Неутрално

    Имам почти всичко от сър Тери Пратчет. При първа възможност, ще си купя и тази книга.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK