Откъс от "Баница с локум" на Еди Румян

Издателство "Фама"

Издателство "Фама"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Баница с локум" с автор Еди Румян, предоставен от Издателство "Фама"


Еди Румян е роден през 1978 година. Възпитаник е на НФСГ, а по-късно завършва магистратура по индустриален мениджмънт в Стопанския Факултет на Технически Университет – София. Има публикации в списанията КРЪГ и GRANTA, сайта Свободно поетическо общество, рубриката Binstory на Българското Национално Радио. Негови разкази са участвали в литературни формати като Писателибезкниги, Пощенска кутия за приказки и др. През 2018 разказът "Баница с локум" е отличен специалната награда на почетното жури на конкурса "Агоп Мелконян"
Работни интереси: екселски таблици
Лични интереси: тенис, планинарство, ски, книги


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук




Откъс от "Шкембе от любов"


Ароматът на шкембе бе толкова силен, че даже и порите на пожълтелите соц тапети се бяха отворили до краен предел, за да поемат повече от миризмата. На Ненчо обаче това не му направи впечатление, когато влезе в апартамента. В последния час нищо не му правеше впечатление. Дори един тролей, който насмалко да го сгази. Отключи и заключи съвсем машинално, после хвърли ключовете на малкото шкафче, при това толкова неумело, че улучи огледалото отгоре и леко го пукна. Не обърна внимание и на този факт, свали си обувките, оставяйки ги в средата на коридора, така че всеки в тъмното би се препънал без усилие.


След секунда се озова в кухнята, седна на един стол, а погледът му се зарея в нищото. Откакто бе влязъл, брат му бе изговорил поне десетина приказки, от които не бе чул нито една. Сега Павел бе застанал срещу него, напълно изумен и стъписан, явно осъзнал, че комуникацията протичаше само в една посока.
- Ненчиии! – разтърси го той. – Казвай що се е случило? Лилянка?! К’во става бе, човек? Да не би
Ненчо се извърна към брат си, премигна няколко пъти, после сякаш нещо в него прещрака и за пръв път погледът му даде да се разбере, че е наясно къде се намира.


- Лилянка е добре засега.
Павел, 120-килограмов българин, в чийто горд търбух спокойно можеше да се побере цяло агне, въздъхна така шумно, че остатъците от коса по плешивото теме на Ненчо леко потрепериха.
- Уфф, брато, уплаши ме, честно. Влизаш, викам ти здрасти, говоря ти нема никой отсреща. Унесен си, все едно спиш. Същински сомнамбул, сериозно.
- Аха – изтръгна се само от устата на Ненчо, каквото и да трябваше да значи това.


- Не ми ахкай, а си измий ръцете, че съм направил такова шкембе, че без пръсти ще останеш.
- Никакво шкембе няма да ям, Павле.
Пастта на брат му зина тъй, та човек би решил, че сега бе моментът скритото в търбуха му агне да потърси път за бягство.


- Ненчии, к’во се е случило?! Шкембе никога не си отказвал, туй от деца ни е най-любимото ядене!
Ненчо видимо пренебрегна последната забележка и попита с равен глас:
- Аз лош човек ли съм, Павле? Ама честно.
Брат му така сбърчи лице, че рунтавите му вежди се сляха в обща черта.


- К-к-какво? Що за приказка е туй? Абе на теб к’во ти става бе? Да не си пил по никое време? Ама май не си, аз дъх на ракия ловя през цял язовир място. – Той се наведе, прихвана брат си през рамената и отново го разтресе. – К’во ти става бе, човек, все едно не си тук, а някъде другаде. И к’ви са тия въпроси?
- Въпросът ми беше много прост – аз лош човек ли съм?


- Не знам дали си лош, ама със сигурност си луд. Поне в момента! Влиташ кат сомнамбул, говориш странно а и шкембе не ти се яде. Казвай к’во има? Нещо с Лилянка, нали? Да не би докторът да ти е споделил нещо?
Ненчо поклати глава:
- Докторът каза, че е стабилна към момента. А за в бъдеще един бог знае.


- Е, тогава що изглеждаш тъй зле?
- Сигурно щото се чувствам така.
- К’воо?! Брат ми, туй не си ти, честно. Да не си взимал някакви хапчета? Имам чувството, че. абе все едно говоря с друг човек, дето не го познавам.


- Кой знаe? Може и прав да се окажеш.
- Ето! Точно за това говоря! Пак неадекватица ти излиза от устата. Казвай веднага к’во се е случило, че накрая ще те ошамаря! Не се шегувам!
Ненчо погледна брат си, напъна се сякаш да се усмихне, ала изобщо не му се получи.


- При Лилянка са сложили една нова женица, по-възрастна. Надето. Тя е много зле, със сигурност няма да я бъде. Съпругът й бе дошъл да я види. И не спря да й говори през цялото време.
- Е, и?
- Ами просто чух какви й ги разправяше. А и тя на него. И Лилянка чу.
- Е, и? – недоумението на Павел растеше все повече.


- Ами ние така никога не сме си говорили. Дори и на младини. Дори и когато се взехме.
Челото на брат му се сбръчка толкова, че рунтавата черта се изви по средата нагоре.
- Брат ми, ти напълно си се смахнал бе? Чул си някакви застарели гълъбчета как си гукат, как едното скоро ще остане само. Хубаво. В смисъл не е хубаво, жалко е. Ама теб к’во те вълнуват чуждите неволи. Гледай си твоята.
- Ти май не ме разбираш


- Разбирам те и още как! Видял си там някаква сцена трогателна, разчувствал си се, а после си се и спихнал. Я се стегни! Гледай си твоята жена, туй де вършат и говорят другите, си е тяхна работа!
- Ама аз точно това правя. Точно моята жена гледам. И ме е страх не толкова, че ще я загубя, а че ще остана сам. Шейсетака вече гоня, едва ли ще се намери да излъжа някоя булка отново. Докато оня човек всичко би дал да бъде на мястото на жена си.


- Ахаа, а ти не би го направил? – усмихна се криво брат му.
- И през ум не ми минава. Че ти би ли?
- Хм, знам ли – поклати глава Павел, – за детето всичко бих
- Чакай, чакай – не говорим за дете. Аз много бих дал само да имам дете. Ама тук за човека до теб говорим.
- Прав си, Ненчи, ако трябва да ни дойде и на нас с Петя такава беля – по-добре да го отнесе тя, а не аз.


Душата с’а нема да си кривя. И ти к’во? Чу оня к’ви ги приказват и после си каза – ееей – туй е истинска любов, аз таквоз нещо не познавам.
- Ами да – точно нещо подобно си рекох. И си е самата истина. Даже като бяхме млади и се пърцахме редовно с Лилянка не мисля, че някога съм бил нещо повече от привързан към нея. А паднеше ли ми друга булка – прошка нямаше.


- Е, нормално. Прошка за младо агне – никога, туй е неписан закон божи! Но при вас с Лилянка проблемът е, че тя ялова излезе и така и деца не отгледахте. Затова и в семейството ви празнина остана незапълнена.
- То дали тя ялова, или аз ялов – така и не разбрахме. Ама сега туй нещо много ме потриса.
- Кое нещо бре? Каквото си чул ли?


- Не точно. В смисъл - докато ги слушах онези на другото легло, си спомних за какво си мислех аз, докато пътувах към болницата.
Павел не попита нищо, а само за пореден път сбръчка рунтавата черта в очакване.
- Мислех си как по-бързо да мине свиждането, че по-скоро да се прибера тук, щото знам, че шкембе ще правиш


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 4303 Весело

    - То дали тя ялова, или аз ялов – така и не разбрахме. Ама сега туй нещо много ме потриса.
    _______________
    Ай ся, живеем в ЕС колко по-ялови, толкова са по-отдадени на европейските скъпоценности и по-се издигат в обществото на либертофоните! Па ако имат и някоя еднополова връзка,направо са Европейска Комисия!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  3. 3 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 1087 Неутрално

    Къде са го учили този български език? не е ясно. От Американците?

    "На Ненчо обаче това не му направи впечатление, когато влезе в апартамента. "
    Всъщност е- обратното- " Когато влезе в апартамента, на Ненчо ..." и така нататък.

    "... Отключи и заключи съвсем машинално, после хвърли ключовете на малкото шкафче, при това толкова неумело, че улучи огледалото отгоре и леко го пукна."

    Обикновеното "хвърляне" не пука огледалото. Огледалото се пука ако В НЕГО се хвърлят предмети. И това е рядко, тъй като ключовете се хвърлят тук НЕ В огледалото, както пише автора, а " на малкото шкафче".

    "Отключи и заключи" откъде? отвън се отключва, отвътре се заключва.

    "...Откакто бе влязъл, брат му бе изговорил поне десетина приказки, от които не бе чул нито една. "

    Кой не бе "чул нито една"?? Брат му, или героя??
    "Приказка" в българският език е "...Народен или авторски разказ, в който има смесица между реално и възможно, от една страна, и нереално и фантастично, от друга, като има и поучителен характер. "
    И това е първото, и най-важно, значение на думата. Следователно, тук не става ясно, дали лицето разказва приказки, или говори хаотично, несвързано.

    "изговорил приказки" е ГАРГАРА с българският език. Просто и ясно. И не е даже метафора, или израз на авторски стил, или специфично авторска конструкция- Е ГАРГАРА с българският език!

    Варианти:

    " Откатто бе влязъл, брат му говореше непрекъснато..."
    " Откакто бе влязъл, брат му бъбреше безспирно..."
    " Откакто бе влязъл, брат му дърдореше безспирно..."
    "Откакто бе влязъл, брат му бръщолевеше без да спира..."
    и т.н., и т.н. ... .

    Тъжно, много тъжно.
    На автора на тези "импровизации" се препоръчва да прочете Яна Язова, или поне Виктор Пасков.
    За Блага Димитрова, Свобода Бъчварова, Багряна, Талев, Дим.Димов, Емилиян Станев- не говорим даже.
    Иван Вазов и калсиците- са "сине ква нон".

  4. 4 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 1087 Неутрално

    "...- Ами ние така никога не сме си говорили. Дори и на младини. "
    "Ами просто чух какви й ги разправяше."

    Безспирната и хаотична употреба на "Ами, ама" и подобни ( "Абе", например) в съвременният писмен и говорим български език, е израз на ПРОСТАЩИНА, лош вкус и пълна безграмотност.
    "Ами" е съюз от типа на "и, или,като,нито,пък, хем,че", и има много ограничена употреба.

  5. 5 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 1087 Неутрално

    "Докторът каза, че е стабилна към момента. А за в бъдеще един бог знае."

    По принцип, "Бог" се пише с главна буква!

    "...Не обърна внимание и на този факт, свали си обувките, оставяйки ги в средата на коридора, така че всеки в тъмното би се препънал без усилие."
    В кое би се препънал?? В тях? или в нещо друго, намиращо се в коридора?

    "След секунда се озова в кухнята, седна на един стол, а погледът му се зарея в нищото. "

    "Озовавам се" е непреходен глагол от несвършен вид. Използва се най-вече като- " внезапно и изненадващо се оказвам някъде". Ясно е, че героят знае къде се намира кухнята му, и НЯМА КАК изненадващо да се окаже в нея, щом към нея се е запътил.

    "...зарея в нищото"?? може, може... .

  6. 6 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 1087 Неутрално

    Диалогът по-долу и езраз на поразителна литературна безграмотност.

    "- Ахаа, а ти не би го направил? – усмихна се криво брат му.
    - И през ум не ми минава. Че ти би ли?
    - Хм, знам ли – поклати глава Павел, – за детето всичко бих
    - Чакай, чакай – не говорим за дете. Аз много бих дал само да имам дете. Ама тук за човека до теб говорим."

    Анализ:

    правилното би било - "...а ти не би ЛИ го направил?"
    правилното би било - " с изкривена усмивка отбеляза брат му" ( или каквото друго желае авторът... само не "крива усмивка"- "крива усмивка има само болен от пареза/парализа на лицевият нерв!

    " ...Че ти би ли?" КАКВО? Диалогът е толкова нескопосано накъсан, че вече се е загубил смисъла на разговора!

    "...за детето всичко бих". КАКВО "бих"?? се облякъл като шут? или като Пинокио?


    "...- Чакай, чакай – не говорим за дете. Аз много бих дал само да имам дете."
    Последната фраза от този диалог е абсурдна смяна на предмета на разговора, от който обрат се губи целият смисъл. И показва, колко бедният автор си няма и понятие от това, как се пише диалог / диалози! Диалозите си имат вътрешен смисъл, концепция, свързаност, непрекъснатост на обмяната на мисли. Всяка смяна на предмета на разговора, трябва хармонично да се свърже в единното цяло.

  7. 7 Профил на panzerino
    panzerino
    Рейтинг: 1087 Неутрално

    Писателството си им БАЗА, основа. Която в руският език се обозначава като "ремесло", а в българският език като- "занаят". Всъщност, под този термин се подразбира- ВЛАДЕЕНЕТО НА БАЗОВИ умения да се пише текст. Тоест, основите на занаята.

    Само този, който ги владее майсторски, може да надгражда над тях.
    Което Е И (представлява)- "авторският стил".
    Не може да пишеш, без да владееш базата, основата.

    А тя не се владее, защото в България, вероятно и сигурно, вече не останаха хора, пишещи и говорещи на ПРАВИЛЕН, КОРЕКТЕН и литературен български език в ежедневието. Поколението, родено след 1989, говори на УЖАСЕН, ПРОСТАШКИ и СРАМЕН български език. И това е много лесно доказуемо, ако послушате велики български артисти в сравнение. Като например
    * Апостол Карамитев ( мъжествен, богат език, невероятно произношение и чистота, макар и с лек "акцент"),
    * Невена Коканова ( произношението и, плюс-майсторството на речевата конструкция и фразата и, плавността на дикцията и и речевите и обрати, коректността на израза и мелодичността на речта и- са просто ИЗУМИТЕЛНИ)
    * Васил Димитров ( невероятно богат език, невероятна лексика, израз, конструкция на фраза и произношение),
    * Стефчо Данаилов ( актьор от класа и по отношение на дикцията),
    * Васил Михайлов ( българин, в когото българското се съчетава с коректното, дикция изумителна!),
    * Йосиф Сърчаджиев ( изумителна дикция, речева красота, чисто произношение и мелодичност на фразата).

    И сравнете тяхната реч с това, което днес чувате от ТВ екрани и в ежедневието, и в пресата.

    Единствените, които днес пазят традициите на езика ни са възрастните хора, над 50-55 години. И само от които, МЛАДОТО поколение МОЖЕ И ТРЯБВА да се научи, как се говори НА ПРАВИЛЕН български език.
    А от там- и да се научи да пише на коректен и правилен български език.

  8. 8 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 10758 Неутрално

    Баница с локум,... баба правеше баница с халва, а мама с млечница...

  9. 9 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 10758 Неутрално

    Баница с локум,... баба правеше баница с халва, а мама с млечница...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK