Историята на една перкусионистка, която не вярва в случайностите

"Музиката за мен е загадка, в хубавия смисъл на думата. Опитвам се да бъда със същото любопитство, с което съм започнала - винаги да искам да открия нещо ново в нея, но като цяло в музиката се чувствам като у дома си"

Запознайте се с Василена Серафимова - един млад и изпълнен с мечти музикант, който намира смисъл в това да дава любов на хората чрез музиката си. Тя е перкусионистка и от 14 години живее в Париж. Градът сам я избира, както тя казва, и чертае пътя ѝ, който я отвежда до едни от най-големите концертни зали в света.

Цигулка срещу ударни инструменти

Серафимова е родена в Плевен в семейството на музиканти. Баща ѝ е преподавател по ударни инструменти в Националното училище по изкуствата "Панайот Пипков" и създател на перкусионния ансамбъл "Акцент", а майка ѝ е музикант, теорeтик и аранжор.

"Имаше ударни инструменти навсякъде около мен – израстнала съм с тях", казва тя, но въпреки това на 5 години започва да свири на цигулка. Възхищава се на големите ученици в музикалното училище и мечтае да стане като тях.

Голяма част от времето си прекарва в класовете на баща си, където остава запленена от обстановката - "всички бяха задружни, всеки помагаше на всеки и постоянно свиреха". Започва да се учи тайно от по-голямата си сестра, която също учи ударни инструменти. Въпреки че се притеснява, дали се справя добре, Серафимова показва на баща си какво е научила. Следващата учебна година вече е приета в музикалното училище, а цигулката остава в миналото.

Да се разбираш с маримбата като с човек

Маримбата е ударен музикален инструмент от групата на пластинковите инструменти, а диапазонът ѝ е пет октави. Звукът се извлича чрез удар със специално изработени за целта палки. Всяка една от пластините виси свободно във въздуха, което ѝ позволява да трепти и вибрира.

Василена Серафимова е свирила на най-различни ударни инструменти, но с маримбата казва, че има особена връзка - "Почти го усещам като човек, всъщност. Винаги сме се разбирали", казва тя с широка усмивка. Не обича да казва, че това е любимият ѝ инструмет, въпреки че изкарва доста време с него. Може би заради това хората започват да я определят като маримбистка, разказва тя и твърдо заявява, че е перкусионистка и че никога не е имала преподавател по маримба.

Въпреки това Серафимова успява да спечели много отличия с този инструмент, като една от най-големите ѝ награди е първото място на световния конкурс по маримба в Щутгард, Германия и достига до едни от най-големите концертни зали в света. Едни от любимите ѝ са "Карнеги хол" в Ню Йорк, "Сите дьо ла мюзик" - Париж и "Аудиториум" в Бордо.

Случайните случайности я водят до Париж

Василена казва думата "случайно" с усмивка, защото не вярва в случайностите.

Кандидатства в консерваторията в Мюнхен, когато пътуват на турне с ансамбъла на баща си. Не я приемат, а турнето продължава с концерти в Париж - "Като пристигнах, буквално усетих как се изпълвам с радост и щастие, а бях прекарала цялата нощ да плача, защото не очаквах да не ме приемат".

Отваря се възможност да кандидатства в Националната регионална консерватория във Версай и я приемат. Така Париж се превръща в нейн втори дом.

Въпреки трудностите през първата година, тя казва , че в този период е имала много знаци, които са подсказвали, че трябва да остане и да не се отказва, и че нищо от това, което ѝ се случва не е случайност.

След няколко годинини Серафимова завършва и Висшата консерватория за музика и танц във френската столица, специализира в нюйоркската консерватория "Джулиард" и се среща със сценичния си партньор - пианистът Тома Енко, с който свирят заедно вече почти 10 години. Те ще закрият четвъртия сезон на цикъла за камерна музика "Мотив" с концерт на 21 май в залата и галерия "Оборище 5" от 19.30 ч.

Дует, музика и маримба

Дуетът им се оказва изключително успешен не само във Франция, разказва Серафимова. Двамата изнасят концерти в цял свят, а първият им албум издава немската звукозаписна компания Deutsche Grammophon.

Събира ги Жизел Маньо - първата преподавателка по пиано на Енко. Веднага си пасват и искат да продължат да свирят заедно - "взехме се насериозно чак след седмата година и решихме, че трябва да си направим фотосесия и да се погрижим за тези неща", смее се Василена и казва, че приятелството им е виновно да се задържат толкова много време заедно на сцена.

Освен с дуета, перкусионистката се изявява с още няколко проекта. Казва, че винаги е обичала да смесва различни стилове, още преди това да стане модерно и да се изучава в консерваториите. Като класически музикант тя свири с джаз и етно изпълнители, а също така и с френския ди джей Клое.

Освен като солист, камерен изпълнител и оркестрант, перкусионистката участва и в театрални и аудиовизуални спектакли.

Повратен момент в живота ѝ за малко не я разделя с кариерата ѝ на музикант - след като печели няколко отличия на конкурси тя чупи ръката си - "За тях платих много висока цена – свирих от сутрин до вечер, забравях да ям, да пия вода, буквално бях обсебена от това да свиря".

Тогава е мислела да стане писател, като утешителна награда за евентуалната раздяла с музиката. Но тя остава за някой друг етап от живота ѝ, защото поредната мечта на Василена Серафимова и нейната маримба предстои да се сбъдне съвсем скоро.