Историята на една перкусионистка, която не вярва в случайностите

Перкусионистката Василена Серафимова.<br />Снимка: Maxime de Bollivier

Перкусионистката Василена Серафимова.
Снимка: Maxime de Bollivier



"Музиката за мен е загадка, в хубавия смисъл на думата. Опитвам се да бъда със същото любопитство, с което съм започнала - винаги да искам да открия нещо ново в нея, но като цяло в музиката се чувствам като у дома си"


Запознайте се с Василена Серафимова - един млад и изпълнен с мечти музикант, който намира смисъл в това да дава любов на хората чрез музиката си. Тя е перкусионистка и от 14 години живее в Париж. Градът сам я избира, както тя казва, и чертае пътя ѝ, който я отвежда до едни от най-големите концертни зали в света.


Цигулка срещу ударни инструменти


Серафимова е родена в Плевен в семейството на музиканти. Баща ѝ е преподавател по ударни инструменти в Националното училище по изкуствата "Панайот Пипков" и създател на перкусионния ансамбъл "Акцент", а майка ѝ е музикант, теорeтик и аранжор.




"Имаше ударни инструменти навсякъде около мен – израстнала съм с тях", казва тя, но въпреки това на 5 години започва да свири на цигулка. Възхищава се на големите ученици в музикалното училище и мечтае да стане като тях.


Перкусионистката Василена Серафимова.<br />Снимка: Maxime de Bollivier

Перкусионистката Василена Серафимова.
Снимка: Maxime de Bollivier


Голяма част от времето си прекарва в класовете на баща си, където остава запленена от обстановката - "всички бяха задружни, всеки помагаше на всеки и постоянно свиреха". Започва да се учи тайно от по-голямата си сестра, която също учи ударни инструменти. Въпреки че се притеснява, дали се справя добре, Серафимова показва на баща си какво е научила. Следващата учебна година вече е приета в музикалното училище, а цигулката остава в миналото.


Да се разбираш с маримбата като с човек


Маримбата е ударен музикален инструмент от групата на пластинковите инструменти, а диапазонът ѝ е пет октави. Звукът се извлича чрез удар със специално изработени за целта палки. Всяка една от пластините виси свободно във въздуха, което ѝ позволява да трепти и вибрира.


Василена Серафимова е свирила на най-различни ударни инструменти, но с маримбата казва, че има особена връзка - "Почти го усещам като човек, всъщност. Винаги сме се разбирали", казва тя с широка усмивка. Не обича да казва, че това е любимият ѝ инструмет, въпреки че изкарва доста време с него. Може би заради това хората започват да я определят като маримбистка, разказва тя и твърдо заявява, че е перкусионистка и че никога не е имала преподавател по маримба.


Перкусионистката Василена Серафимова.<br />Снимка: Maxime de Bollivier

Перкусионистката Василена Серафимова.
Снимка: Maxime de Bollivier


Въпреки това Серафимова успява да спечели много отличия с този инструмент, като една от най-големите ѝ награди е първото място на световния конкурс по маримба в Щутгард, Германия и достига до едни от най-големите концертни зали в света. Едни от любимите ѝ са "Карнеги хол" в Ню Йорк, "Сите дьо ла мюзик" - Париж и "Аудиториум" в Бордо.


Случайните случайности я водят до Париж


Перкусионистката Василена Серафимова.Снимка: Maxime de Bollivier

Перкусионистката Василена Серафимова.Снимка: Maxime de Bollivier


Василена казва думата "случайно" с усмивка, защото не вярва в случайностите.


Кандидатства в консерваторията в Мюнхен, когато пътуват на турне с ансамбъла на баща си. Не я приемат, а турнето продължава с концерти в Париж - "Като пристигнах, буквално усетих как се изпълвам с радост и щастие, а бях прекарала цялата нощ да плача, защото не очаквах да не ме приемат".


Отваря се възможност да кандидатства в Националната регионална консерватория във Версай и я приемат. Така Париж се превръща в нейн втори дом.


Въпреки трудностите през първата година, тя казва , че в този период е имала много знаци, които са подсказвали, че трябва да остане и да не се отказва, и че нищо от това, което ѝ се случва не е случайност.


След няколко годинини Серафимова завършва и Висшата консерватория за музика и танц във френската столица, специализира в нюйоркската консерватория "Джулиард" и се среща със сценичния си партньор - пианистът Тома Енко, с който свирят заедно вече почти 10 години. Те ще закрият четвъртия сезон на цикъла за камерна музика "Мотив" с концерт на 21 май в залата и галерия "Оборище 5" от 19.30 ч.


Дует, музика и маримба


Дуетът им се оказва изключително успешен не само във Франция, разказва Серафимова. Двамата изнасят концерти в цял свят, а първият им албум издава немската звукозаписна компания Deutsche Grammophon.


Събира ги Жизел Маньо - първата преподавателка по пиано на Енко. Веднага си пасват и искат да продължат да свирят заедно - "взехме се насериозно чак след седмата година и решихме, че трябва да си направим фотосесия и да се погрижим за тези неща", смее се Василена и казва, че приятелството им е виновно да се задържат толкова много време заедно на сцена.


Перкусионистката Василена Серафимова и пианистът Тома Енко.<br />Снимка: Maxime de Bollivier

Перкусионистката Василена Серафимова и пианистът Тома Енко.
Снимка: Maxime de Bollivier


Освен с дуета, перкусионистката се изявява с още няколко проекта. Казва, че винаги е обичала да смесва различни стилове, още преди това да стане модерно и да се изучава в консерваториите. Като класически музикант тя свири с джаз и етно изпълнители, а също така и с френския ди джей Клое.


Освен като солист, камерен изпълнител и оркестрант, перкусионистката участва и в театрални и аудиовизуални спектакли.


Повратен момент в живота ѝ за малко не я разделя с кариерата ѝ на музикант - след като печели няколко отличия на конкурси тя чупи ръката си - "За тях платих много висока цена – свирих от сутрин до вечер, забравях да ям, да пия вода, буквално бях обсебена от това да свиря".


Тогава е мислела да стане писател, като утешителна награда за евентуалната раздяла с музиката. Но тя остава за някой друг етап от живота ѝ, защото поредната мечта на Василена Серафимова и нейната маримба предстои да се сбъдне съвсем скоро.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Brad Mehldau
    Brad Mehldau
    Рейтинг: 329 Неутрално

    Много е добра! Открих я случайно в YouTube преди време и веднага ме грабна, имат страхотни видеа в дует с Тома Енко. Желая ѝ още много успехи!

  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12122 Неутрално

    Браво и успех!!

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 2066 Неутрално

    Не се ли отделя прекалено много медийно внимание за една обикновена изпълнителка. Или се страхуват да засягат по-наболели теми и ни поднасят тази скука вместо политически анализи.

  4. 4 Профил на patilanskomeze
    patilanskomeze
    Рейтинг: 1500 Неутрално

    Не се ли отделя прекалено много медийно внимание за една обикновена изпълнителка. Или се страхуват да засягат по-наболели теми и ни поднасят тази скука вместо политически анализи.
    —цитат от коментар 3 на proza


    Колега, помнете всеобхатната липса на талант, фокус, и дисциплина в България и братските на нея страни. Да, от една страна е "нелепо" че певци, писатели, музиканти, актьори, и учени на съвсем банално "стандартно добро ниво" се превъзнасят все едно са кой знае какви виртуози и гении.

    Но по нашите мерки наистина са виртуози и гении. Това е положението. И е разбираемо един българин да иска да подкрепи поне морално сънародник който е успял да достигне "банално средно световно ниво", което е равно на "виртуоз гений в България", защото е по-добре да ги има и да се гордеем с тях, отколко съвсем да ги няма.

    В по-провинциалните райони на америка също местните са големи фенове на своите си журналисти, писатели, и музиканти, които са великани по мерките на Северна Дакота, и напълно стандартни средно талантливи хора по мерките не Ню Йорк или Лос Анджелис. И това е похвално. Трябва да има подкрепа за родните таланти, дори да са второразредни по световни мерки, защото по наши мерки са първоразредни, и е по-добре да ги има.

    Пък ако е второразреден "гений виртуоз" който дори живее баш в България--ехеее, това си е директно неироничен повод за шампанско.

    Германия, Франция, или Русия за всеки такъв "местен гений" ще породят 50, но какво от това. Нашият си е наш.

  5. 5 Профил на jazz
    jazz
    Рейтинг: 373 Неутрално

    По - горните двама пичове (или мацки), що не се ........?! Василена е една от най-добрите перкусионистки в света в момента. В света, не в Плевен ( макар да е тръгнала от там). Така че, ........прочетете първото изречение, моля.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK