Васил, Теодор и каузата на българския архитектурен модернизъм

Васил Макаринов и Теодор Караколев

© Юлия Лазарова, Български архитектурен модернизъм

Васил Макаринов и Теодор Караколев



Не всеки ден може да се види как нечии очи светват, докато говори за сгради, построени преди повече от половин век. Докато изброява имена на архитекти и разказва техните истории. Подчертава определени тенденции в архитектурата от 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век. И признава с усмивка на лице как се е ровил в стари вестници и архиви с часове, дни, седмици.


Тъкмо това е първото впечатление от Васил Макаринов и Теодор Караколев, които посвещават много време и енергия в изследването и популяризирането на българския архитектурен модернизъм. Те стоят зад едноименната страница във "Фейсбук", която има повече от 15 хил. последователи. Обиколили са над 10 града в България, в които са изнасяли образователни лекции и турове. Но най-важно за тях е проучването на тази част от културното наследство на България, защото както сами казват, тази архитектура не се познава достатъчно. А по времето на комунистическия режим на този период се е гледало негативно.


Срещата


Всъщност това, което ги запознава и ги сприятелява, е именно българският архитектурен модернизъм. Васил Макаринов завършва изкуствознание в Нов български университет през 2013 г. Неговата дипломна работа е свързана с това течение. Когато той осъзнава, че е натрупал доста материал, прагматично решава, че е по-добре поне част от информацията да бъде достъпна и за други. Така създава фейсбук страницата "Български архитектурен модернизъм". Тя предизвиква интерес и покрай нея Васил се свързва с различни хора, с които обменят снимки, информация, идеи.




София, скулптурен детайл от камината в главния салон на къщата на Ландау на бул. "Патриарх Евтимий" 17. Архитект: неизвестен, 1933-1934 г.

© Български архитектурен модернизъм

София, скулптурен детайл от камината в главния салон на къщата на Ландау на бул. "Патриарх Евтимий" 17. Архитект: неизвестен, 1933-1934 г.


Един от тези хора е Теодор Караколев. Той е базиран в Пловдив и пише за култура в местна медия. Теодор постепенно развива интерес към архитектурата и скоро вече е в състояние да разпознава различни стилове. При едно пътуване до Сливен прави снимки на сгради, които изпраща на страницата. А няколко дни по-късно разбира, че той и Васил са били в града почти по едно и също време.


"Оказа се, че страницата я движи човек почти на моята възраст и малко по малко започнахме да правим неща за разширяването на дейността - популяризиране, събития на живо. Но основното, което правим, е изследвания", казва той. За Теодор изследванията са начинът да се постави това течение в пространството: "Това са огромни бели петна. До 89-та, 90-та година или не се гледа изобщо на този период, или се гледа много едностранчиво. След 90-та започва известно отваряне към него, но не кой знае какво", допълва той.


Модернизмът в България


Българският архитектурен модернизъм навлиза в България през чужди школи, защото специалността "Архитектура" е създадена във Висшето техническо училище чак през 1943 г. Това означава, че до края на 40-те години на XX век няма архитекти, завършили в България. "Затова те са възпитаници основно на германски и австрийски школи, но има архитекти, завършили и другаде - Франция, Чехия, Италия. Това са хора, които отиват там, потапят се в онази култура и директно от източника носят световни архитектурни тенденции", разказва Васил. Той изтъква, че има български архитекти, учили при световноизвестни имена като Огюст Пере. Или Мартин Дюлфер, по чиито проект е реконструирана пострадалата от пожар през 1922 г. сграда на Народния театър "Иван Вазов".


Сградата на Агрономическия факултет (днешния Биологически факултет - бел. ред.)

© Български архитектурен модернизъм

Сградата на Агрономическия факултет (днешния Биологически факултет - бел. ред.)


Ключови сгради, които двамата дават за пример, що се отнася до навлизането на архитектурния модернизъм в България, са сградата на Агрономическия факултет (днешният Биологическия факултет - бел. ред.). Тя е построена по проект на Георги Овчаров и Генко Попов, консултиран по препоръка на журито с немския архитект Паул Бонац. "Той е един от изявените имена в Германия, които строят този експересионизъм с изява на фасадните тухли. С живописността на този материал, защото тухлите няма как да са изпечени винаги по еднакъв начин. Самите фасади като текстура действат много живописно", вдъхновява се Васил. В същия тон той разказва и за къщата на Сирак Скитник, построена малко след това: "Основните цветове са червено, синьо и жълто. Това разбиране на изкуството на Европа от 20-те години е обърнато към идеите на Баухаус от тези години - цветът с неговото вътрешно значение".


Архитектурното наследство днес


Каква е съдбата на архитектурното наследство на българския модернизъм днес? Като пример за щастлива съдба Васил посочва къщата на рода Кантарджиеви на бул. "Цар Освободител" в София. "Тя бе реконструирана с разбиране, с идея. Но има други сгради, които са помляни от непознаване на архитектурния стил. Много често проектите са толкова добре обмислени и пропорционирани, че едно дребно нещо да промениш, то натежава, губят се структурата и концепцията на тази архитектура", изтъква той. Теодор се присъединява към неговото мнение: "Много сгради, които са част от недвижимото културно наследство, се реставрират по неправилен начин поради невежеството на самите институции."


И двамата се радват, че тяхната работа изиграва роля при спасяването на една от известните в Ямбол сгради "Парахода". Това донякъде е резултат от презентациите и туровете, които правят в различни градове - Русе, Варна, Габрово, Бургас, Стара Загора, Казанлък, Пловдив, София. Събитието им в Ямбол е предизвикало интерес и е посетено от доста хора. Общината в града е искала да бутне сградата, за да направи паркинг на нейно място, което по думите на Теодор е безумно, защото пространството е наистина малко. Според него тяхната лекция е дала тласък на хората да направят нещо по въпроса.


Васил Макаринов и Теодор Караколев

© Юлия Лазарова

Васил Макаринов и Теодор Караколев


"Не знам, доколко сме повлияли...", отбелязва Теодор. Двамата с Васил са изпратили становище до общината, че сградата е ценна. И в крайна сметка Общинският съвет отменя решението си. "Това ни дава вяра, че има много начини спасяването на някакво наследство", коментира той.


Времето и средствата


Въпреки че Васил работи като уредник в музей, а Теодор - в пловдивско кино, двамата отделят много време за подготовка на туровете и лекциите, които правят. Те не само работят с архиви, а ходят на място, за да заснемат сградите. "Проучваме цялата среда на изкуството в този период. Защото те си кореспондират постоянно - с музика, с литература. Всичко е много обвързано", коментира Теодор. Понякога научават историята на дадена къща от сегашния й жител. Друг път годината, в която тя е построена, е написана на мозайката. Но по думите на Теодор и дребни детайли, като дръжките на прозорците, могат да дадат ценна информация.


На въпроса до каква степен се самофинансира техният проект, Теодор се засмива и пита дали използването на лични средства се води за самофинансиране. "Нямаме кой знае какви приходи но нямаме и кой знае какви разходи", признава той. Според него следващата стъпка, която трябва да предприемат, е под някаква форма да направят база данни, която всеки да може да използва. Именно това е, което изисква средства.


Движението Баухаус


Една от темите, които ги вълнуват в момента, е 100-годишнината на движението Баухаус. Те вече са направили проучвание в Мюнхен и в Берлин, за да проследят възпитаниците на германски архитектурни школи, тъй като няма български архитекти, които да са учили в школата на Баухаус. Въпреки това те могат да изброят редица сгради, в които си личи влиянието на течението в България. Като резултат от проучванията си издават календар, посветен на Баухаус, с който целят набиране на средства.


Васил и Теодор вече са направили две събития, посветени на движението Баухаус в партньорство с "Гьоте-институт". Те включват както лекции, така и турове. А следващият тур предстои на 19 май от 15.00 часа. Неговата начална точка е "Гьоте-институт".

Ключови думи към статията:

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на grayeagle
    grayeagle
    Рейтинг: 1585 Неутрално

    Браво момчета. Страхотна работа. Следя Ви , и то с удоволствие. Благодарности.
    За сградата на стария Агрономически, а и за София препоръчвам книгата " Когато вече не мълчим" на Елена Атанасова. Нейният баща е министър, когато идват т.н. "комунисти" и той преди това участва в развитието на тоя факултет. Женен е за холандка, а Елена Атанасова е тяхна дъщеря. Книгата я преиздаваха над 5 пъти- аз я взех от книжарницата на "Кристал". Мога да я сравня, по силното въздействие за мен, само с " Един от първа дивизия " и " Ние бранихме тебе София".

  2. 2 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2498 Неутрално

    Звучи много интересно. Не знаех, че архитектура се изучава у нас едва след 1943 г. Добре би било колкото е възможно повече сгради от първата половина на 20-ти век да бъдат съхранени в автентичен вид, защото те са неотменна част от историческото и културно развитие на народа ни. Браво на тези млади мъже за идеята и реализацията й!

  3. 3 Профил на Virgin
    Virgin
    Рейтинг: 2062 Неутрално

    "Подчертава определени тенденции в архитектурата от 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век. ... Но най-важно за тях е проучването на тази част от културното наследство на България, защото както сами казват, тази архитектура не се познава достатъчно. А по времето на комунистическия режим на този период се е гледало негативно"

    Защо, сега не е ли същото?
    Например за модернизма от 60-те, брутализма от 70-те и 80-те се смята че е "комунистическа архитектура", т.е. нещо лошо.
    Ето, и Макаринов и Караколев подминават този период.

  4. 4 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11204 Неутрално

    Браво за идеите и усилията им!

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  5. 5 Профил на Тлъсто Тъпа Госпожица ГЕРБ
    Тлъсто Тъпа Госпожица ГЕРБ
    Рейтинг: 0 Неутрално

    До коментар [#3] от "Virgin":

    лелче, така наречения модернизъм е далеч-далеч преди шейсетте години на миналия век

    Beautiful people are not always good but Good people are always Beautiful...
  6. 6 Профил на Тлъсто Тъпа Госпожица ГЕРБ
    Тлъсто Тъпа Госпожица ГЕРБ
    Рейтинг: 0 Неутрално

    До коментар [#4] от "penetrating":

    Аз като видях заглавието се засилих да ги ругая "олеле-малеле, тези се сетили ено век и половина по-късно", ма добре че мернах нещо из текстчето и не се изтропах :D

    Beautiful people are not always good but Good people are always Beautiful...
  7. 7 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2498 Неутрално

    До коментар [#3] от "Virgin":

    И Вие имате право, колега. Редно е да се прави обективен прочит на родната архитектура, а не да се подминават периоди. Иначе просто проучванията остават непълни.

  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  9. 9 Профил на 1107
    1107
    Рейтинг: 703 Неутрално

    А съвременния български модернизъм, представен в "най-аистократичните" софийски квартали- Лозенец, Малинова долина и въобще навсякъде...
    Да си направим малко сравнение.

  10. 10 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11204 Весело

    До коментар [#6] от "Тлъсто Тъпа Госпожица ГЕРБ":

    :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  11. 11 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11204 Весело

    До коментар [#6] от "Тлъсто Тъпа Госпожица ГЕРБ":

    :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  12. 12 Профил на oIo
    oIo
    Рейтинг: 480 Неутрално
  13. 13 Профил на трафоПОСТ
    трафоПОСТ
    Рейтинг: 614 Неутрално

    До коментар [#3] от "Virgin":

    Изказвайте се малко по-компетентно. Брутализмът не е от 70 и 80-те, когато вероятно Вие и българските архитекти сте чули за него, а е следвоенно течение в архитектурата, т.е. от 50-те, предимно в Англия. Има интересни образци в бившите соц. държави, като Грузия, Югославия и малко в България, но чак през 70 и 80-те т.е. 20-30 години по-късно.

    „Ако целенасочено се опитате да се провалите и успеете, какво сте постигнали – успех или провал?“ Иво Иванов




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK