Симон и Даниел, хореографи: Гласът ни става все по-силен и все по-добре чут

Симон Хартман и Даниел Ернесто Мюлер

© Dennis Yenmez

Симон Хартман и Даниел Ернесто Мюлер



През 2011 г. Симон Хартман и Даниел Ернесто Мюлер създават дуото HARTMANNMUELLER. Двамата се срещат за пръв път като студенти по съвременен танц в Университета за изкуства Фолкванг в германския град Есен. От този момент не спират да работят. През 2015 г. те печелят наградата на града Дюселдорф за постиженията си в полето на изпълнителските изкуства. Утре (бел. ред. - 20 май) те гостуват на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс "Антистатик" с представлението си "съботата ми вървеше добре, докато не осъзнах, че е понеделник".


По какъв начин се позиционира съвременният танц по отношение на политическия контекст днес?


Симон: Без всякакво съмнение съвременният танц, както и сценичните изкуства като цяло, имат силно ангажирана позиция и това е страшно важно. И е важно не просто като форма на себеизразяване на отделните артисти, а заради общата борба за по-добро бъдеще!




Дюселдорф бива наричан "северногерманската столица на танца". През 2015 г. вие получавате наградата на града за постиженията си в полето на изпълнителските изкуства и повечето ви работи имат своята премиера там. Кои са най-отличителните тенденции в полето на съвременния танц в този регион?


Симон: Северен Рейн-Вестфалия е много разнообразен и богат регион. Току-що представихме "съботата ми вървеше добре, докато не осъзнах, че е понеделник" на фестивала tanz nrw 19, който показва точно тази широта и многоликост на танцовата сцена тук. И, разбира се, протичат множество важни процеси: може да се каже, че свободната изпълнителска сцена е в доста добра форма, съумява да се самоуправлява и все повече да се налага в борбата за пространства и финансиране. Говорим с политиците, гласът ни става все по-силен и по-добре чут, поради което и се случват положителни промени.


Кадър от "съботата ми вървеше добре докато не осъзнах, че е понеделник".

© Dennis Yenmez

Кадър от "съботата ми вървеше добре докато не осъзнах, че е понеделник".


На 20 май за пръв път ще гостувате в София, за да покажете "съботата ми вървеше добре докато не осъзнах, че е понеделник" като част от програма на 12-ото издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс "Антистатик", който обяви артистична предизборна капания с мото #ГласЗаТанц. А кадър от вашето представление е част от основната визия на фестивала. Направете политическо обръщение към българската публика: какво й обещавате да види и какво не й обещавате?


Даниел: Обещаваме ви едно ярко, разнолико, забавно, политическо и човешко представление. Но не можем да ви обещаем, че ще гледате съвременен танц.


В работата си най-често действате дедуктивно - тръгвате от конкретния елемент и на базата на него изграждате спектаклите си. Какви са предимствата на този подход? Защо не тръгвате от общото към частното?


Даниел: В досегашните си работи действително винаги сме подхождали така, процесът е започвал от конкретен елемент или обект. Но току-що излезе премиерата на най-новото ни представление, в което избрахме по-различен подход. Преценихме, че всеки от нас трябва да извърви процеса самостоятелно и работихме поотделно. Също така още в самото начало решихме, че този път ще тръгнем от обща тема и концепция, която да ни ръководи през целия път.


Плакатът на представлението.

© Dennis Yenmez

Плакатът на представлението.


Част от подготовката ви за "съботата ми вървеше добре докато не осъзнах, че е понеделник" включва експерименти със собствените ви тела, с които изпробвате различни начини за консервиране на плътта си. Кой беше най-смешният и кой най-страшният опит, който направихте?


Симон: Най-смешният всъщност беше и най-стряскащият. По време на репетициите Даниел обви цялото си тяло със скоч, но без да сложи предпазен филтър между лепилото и кожата си. И в един момент осъзна, че не може да диша, но и не можеше бързо да махне лепенката, защото тя беше залепнала по всичките му косми. Свалянето й се оказа бая болезнено.


Във всичките си представления си служите с ирония. Защо толкова държите на това изразно средство?


Симон: Сатирата и хуморът действително винаги присъстват и играят важна роля в работата ни. Причината е, че не желаем директно да конфронтираме или убеждаваме зрителите си в каквото и да било. Затова ползваме тези средства, за да доближим идеите и желанията си до тях, да им предложим поглед от различен ъгъл.


Имате ли си любим виц?


Даниел: Да и един от нас ще го разкаже по време на представлението в София! Така че, ако искате да разберете кой е – елате да ни гледате!

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Суджук Герберите
    Суджук Герберите
    Рейтинг: 2253 Неутрално

    Аз залагам, че мъжа от дясната страна ня снимката е мъжкия в тази връзка. Поне 5 дена от седмицата.

    Голям апартамент купи, голяма сума не плащай!
  2. 2 Профил на ivangabrovo
    ivangabrovo
    Рейтинг: 587 Неутрално

    Пак ли обратни? Вече изчерпаха възможностите за провикация. Не знам как е в порното, но се надявам да не ни въвеждате там.

  3. 3 Профил на хм
    хм
    Рейтинг: 1065 Неутрално

    поредната г@й реклама.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK