Кан отново се влюби в Алмодовар

Педро Алмодовар

© Reuters

Педро Алмодовар



Заредената с изключителни очаквания публика на фестивала в Кан изпрати с небивали овации 21-вия игрален филм на световноизвестния испански режисьор Педро Алмодовар "Болка и слава", включен в официалния конкурс на 72-ото му издание (14-25 май).


Филмът, в който един успешен в миналото и самотен в настоящето кинорежисьор на име Салвадор Мало (Антонио Бандерас) търси начин да излезе от дълбоката си творческа криза, бързо се нареди сред основните претенденти за тазгодишната "Златна палма". Мнозина тук (бел. ред. - в Кан) смятат, че именно той трябва да я получи, за да може горчивият привкус на волното или неволно подценяване в Кан на един от най-искрените и задушевни режисьори на световното кино да остане в миналото.


Подобно на своите предишни произведения Алмодовар разказва най-вече за себе си като нежно смесва реалност и фикция. Говори за времето, когато е бил на 9 години и когато поради бедност родителите му наистина се преместили да живеят в провинцията. Но си измисля мястото – малко селце във Валенсия. Тогава младата му майка (Пенелопе Крус) прави невъзможното, за да облагороди подземната къща, в която по неволя семейството заживява. През този период на щастливо и необременено детство малкият Салвадор/Педро разглежда книжки с комикси и помага на красив, талантлив, но неграмотен работник заедно с плочките по каменните стени на къщата да реди и буквите на азбуката върху бял лист хартия.




Антонио Бандерас по време на представянето на "Болка и слава" в Кан.

© Reuters

Антонио Бандерас по време на представянето на "Болка и слава" в Кан.


Изкусно избягвайки хронолическия ред, Алмодовар показва себе си и по-късно, през 80-те години на миналия век, вече в Мадрид, вече успешен и забогатял, преживяващ първата си дълбока интимна връзка, озарила, но и наранила душата му с внезапния си край.


И най-сетне, или по-скоро едновременно с всичко това, Мало/Алмодовар присъства и в днешни дни - самотен, болнав и почти отчаян, мечтаещ да преодолее болката по загубеното в киното, без което, оказва се, за него няма живот.


"За мен този филм е най-вече посмъртна молба за прошка от майка ми. Моля я да ми прости, че не можах да направя за нея всичко, което съм искал, докато беше жива. Тя, разбира се, никога не ми е казвала, че не съм добър син, както го показвам във филма. Подобен разговор между нас не е имало. Но не мога да забравя погледа й, преди да си отиде от този свят, и това ме измъчва", каза Алмодовар в Кан.


От своя страна блестящата в драматичната си красота Пенелопе Крус допълни, че това е първият случай от съвместната й работа с Алмодовар, в който се е въздържала да му задава прекалено много въпроси. "Познавах добре майка му Франсиска и бях наясно, че този път той изцяло разголва живота си. Затова се стремях да бъда максимално дискретна, повече да усещам и по-малко да питам."


Педро Алмодовар, Пенелопе Круз и Антонио Бандерас

© Reuters

Педро Алмодовар, Пенелопе Круз и Антонио Бандерас


А великолепният и напълно неузнаваем в ролята си Бандерас сподели, че този път, за да изгради образа на човека, когото чудесно познава, е трябвало да убие части от собствения си характер. "След като прочетох сценария, който Педро ми изпрати, аз веднага му се обадих и му казах: "Изцяло се оставям се на твоите заповеди." Бях сигурен, че ще успее да извади от мен неща, които не съм подозирал, че притежавам". Силно разчувстван от невероятния прием на филма в Кан, Алмодовар сподели също, че киното, което е физически натоварващо изкуство, се ражда винаги в болка. А личната му слава е в личния му шанс да остане господар на собствената си кариера.


Ако "Болка и слава" успя до крайност да разнежи публиката в Кан, то "Скрит живот" на култовия американец Терънс Малик успя до крайност да я респектира. Следвайки един относителен неочакван линеарен разказ, филмът показва, или по-скоро възпява, изключителния стоицизъм на неизвестния герой от времето на нацизма Франц Йегерщетер (Аугуст Дийл), противопоставил се на Хитлер и заплатил с живота си за това. Ясно е, че този път Малик не само е търсил, но и е намерил реално съществувал човек, който макар и след смъртта си да отговоря на необходимостта от напълно всеотдайна, а не мнима вяра в Бог. Такава, от каквато Малик постоянно има нужда и която изпълва със съдържание както артистичния, така и личния му живот.


Разделен на два впити един в друг големи дяла, филмът показва щастливата и нещастната половини от живота на Йегерщетер и семейството му. В началото ги виждаме сред високите склонове на австрийските планини, където селският живот е труден. Любовта между Франц и жена му Франциска (Валери Пахнер) е безкрайна. Тя им донася и три слънчеви дъщери, обгрижвани от самите тях, но и от сестрата на Франциска, а също и от майката на Франц. Затворен най-вече между тези няколко персонажа, съществуващи, работещи и обичащи се сред безбрежността на хипнотичната природа, филмът е преклонение пред чистата любов. Без нея, няма как да се създаде и преклонението към Създателя, истинската причина, поради която Франц не се огъва под натиска на фашистката машина, унизила съселяните му, местната власт и църквата.


Аугуст Дийл

Аугуст Дийл


Във втората част на филма Франц е насилствено откъснат от природата и е закаран в затвор, където всички искат от него да подпише декларация, че поддържа Хитлер.Той обаче не го прави и така достига до гилотината, която слага край на самоотвержения му живот.


Малко е да се каже, че Малик е останал верен на себе си. Този път майсторът на едни от най-мистичните и прелестно софистицирани кадри в световното кино сякаш е надминал себе си. И още – впечатляващата визия винаги и докрай обгръща точните думи, най-често изричани от Франциска: "Светът е по-силен от теб и няма как да го победиш!". Но и: "Какъвто и избор да направиш, знай, че съм с теб!" В този смисъл посланието на Малик е наистина безпрецедентно по своя драматизъм – не само той с днешна дата е наясно с цената на саможертвата на героите си, наясно са и самите те в момента, в който я правят.


Очевидно е, че задачата на международното жури, водено от мексиканеца Алехандро Гонсалес Иняриту ще е изключително трудна. Кое ли ще надделее на 25 май – езиковата му и културна близост с Алмодовар и Бандерас или посланието на прекрасно-мистичния "Вавилон", с който през 2006-та спечели наградата на "най-добър режисьор"?

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 5829 Весело

    Е, с тази традиция, да гледаме такива красиви актьори във филмите му, как да не се влюби човек...

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 12474 Неутрално

    Много обещаващи истории...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на Милост за живите
    Милост за живите
    Рейтинг: 2779 Неутрално

    Кан винаги се влюбва в нестандартни мъже.

    Душице нежна,скиталнице, Гост и приятел на тялото, Къде ще се подслониш сега, Бледа, студена, оголена, Неспособна да играеш както някога.
  4. 4 Профил на v.surovina
    v.surovina
    Рейтинг: 472 Неутрално

    Хубава статия, интересни филми!

  5. 5 Профил на doxen
    doxen
    Рейтинг: 1379 Гневно

    Благодаря, че ни разказахте целия филм на Малик, включително и как свършва!

  6. 6 Профил на pinoccio
    pinoccio
    Рейтинг: 413 Неутрално
  7. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  8. 8 Профил на Manol Nedyalkov
    Manol Nedyalkov
    Рейтинг: 164 Неутрално

    До коментар [#6] от "pinoccio":

    Много голям!

  9. 9 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 920 Неутрално

    Благодаря за добрата статия.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK