Да се разходиш из София в обятията на литературата

Лора Шумкова по време на литературна разходка. Снимката е предоставена на "Дневник" от фондация "Прочети София".

© Мериан Николова, Фото-Корпус / Photo-Corps

Лора Шумкова по време на литературна разходка. Снимката е предоставена на "Дневник" от фондация "Прочети София".



Кои са местата в София, свързани с литературата? Може би това са известните къщи-музеи на писатели от българската класика? И да, и не. Те са само най-видимата част от отпечатъка на литературата в градската среда. Всъщност повечето истории се развиват в кафенета и заведения, които днес вече не съществуват. В потайните кътчета на София се крият много истории, които се разказват в литературните среди и рядко излизат извън тях.


От 2018 г. "Литературните разходки", организирани от фондация "Прочети София", запълват тази празнина. Те се осъществяват в рамките на проекта "Скритите букви", а тази година от май до октомври в София ще се проведат цели 20 тура със свободен достъп на български и английски език. Те ще включват лични истории на писатели и специално създадени маршрути за деца. Сред водещите на "Литературните маршрути с писател" ще бъдат проф. Миглена Николчина, Георги Господинов, Ангел Игов и Мария Касимова-Моасе.


Началото на програмата тази година беше поставено в началото на май с литературната поредица от маршрути "Софийски страници", подготвени от литературния теоретик и редактор Лора Шумкова. Нейните турове включват шест спирки, придружени с интересни подробности за това кога започва литературната история на София. Лора Шумкова разглежда кафенето като място за литература и културно средище. И хвърля поглед към града на мъжете и жените, мемоарите, градския пътепис. Следващият неин тур е на 8 юни от 12.00 ч. Негова начална точка е Народният театър "Иван Вазов".




Основателят на фондация "Прочети София" Тодора Радева казва, че винаги се е интересувала от връзката между града, литературата и изкуството. "Такава беше първата ни реализирана идея - "Скритите букви". Изработихме оригинални пейки с форми на букви, които оформиха нови места за четене в паркове, градини, на мостове и тайни кътчета в София и предлагаха поезия от съвременни български автори", разказва тя.


Снимката е предоставена на "Дневник" от фондация "Прочети София".

© Марица Корлчева

Снимката е предоставена на "Дневник" от фондация "Прочети София".


По този начин Тодора Радева стига и до идеята за литературните разходки. Тя смята, че е нужно литературата да се разказва по различен начин на децата, чужденците и изкушените от книгите. "Мисля, че тези литературни маршрути са прекрасен начин да се преоткрият както градът, така и нашата литература, да провокират нов поглед и преживяване за участващите, да обогатят знанията и сетивата им", изтъква тя.


За нея най-хубавото е, че хората, които присъстват на литературния маршрут, активно участват, споделят, говорят помежду си, задават въпроси, прибавят свои истории, завързват познанства помежду си. А дали по време на тези събития изникват забавни истории? "На разходката с Лора Шумкова имаше и куче, на което му беше интересно до края?", хвали се шеговито Тодора.


"Още днес, на 24 май, можете да видите какви места и истории е избрала да разкаже Миглена Николчина и после да останем на по чаша вино в уютната галерия "Етюд", за да продължим разговора с нея", допълва Тодора.


Литературната разходка на 24 май


Проф. Миглена Николчина признава, че ако не се беше заела да разхожда литературно всички желаещи по улица, на която е живяла 30 години, най-вероятно би се разходила до Щастливеца. "Но и просто да се пошляе човек по улиците също става, макар че би ми се искало да не се отчитаме пред писателите си предимно с паметни плочи, паметниците да са по-малко тържествено сковани и по-непосредствено вписани в живота на града (Петко и Пенчо Славейкови са рядко изключение), да срещаме по-често героите, а не само техните автори (имаме паметник на Ян Бибиян и дяволчето Фют, ама и те много сериозни), да се появи паметник на писателка най-сетне", отбелязва тя.


Проф. Миглена Николчина

© Георги Кожухаров

Проф. Миглена Николчина


По време на литературната разходка, на която проф. Николчина ще влезе в ролята на водач, ще стане дума за стихосбирката "Лунатичка" на Дора Габе, издадена през 1933 г. Тя е написана в къщата, в която днес се помещава ресторантът "Под липите". Тогава Дора Габе живее над заведението, което вече съществува. "Книгата е изпълнена с отгласи от това заведение – подслушани разговори на отчаяни хора, среднощни размисли, навеяни от ритъма на джаза, като финал една "гротеска" на софийски бонвивани, които пият цяла нощ, отказват да платят и призори отпрашват с такси към Дианабад (то ще да е било извън града): "частица нощен пламък/ изгубена сред светлината на деня", пояснява чрез цитат от стихосбирката тя.


Проф. Николчина е все по-склонна да подчертава физическата география на въображаемите светове. "Литературата и въобще изкуството не се създават от затворени монади: колкото и гениален да е един творец, той е част от мрежи, взаимодействия, срещи, полета на общуване и в крайна сметка от места и времена. Дори днес, в ерата на виртуалното. В нашата крехка среда това е особено важно да се разбере", завършва тя.


Разходката с Миглена Николчина започва в 12.00 часа на площад "Журналист".

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11438 Весело

    Браво на екипа! Много подходяща тема за днешния ден :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1963 Неутрално

    ех садба бетонна ... безброи ношти се пили и раслишлявали до посрет зори в конпанията на някои и друг льохман като мене ми и на някои и друг рошав пес пот бессърдечниа поглет на звесдите в некоя квартална кръчма полюшван от ритъма на чалгата при това накрая сме си плаштали сметката и сме се връштали отново още преди обет с цел поткрепа на местниа бизнес но ... ови как не се намери една поне поетеса да въспеи бетона и неговите мнениа и самнениа. остава ни убаче надешдата че се пак некоя мацка ни е потслушала расмишлениата и се некога ше ги направи на поуесиа...

    "Дори днес, в ерата на виртуалното". не дори, ами "наи вече или особено днес". инък л-рата стаа виртуална и има сичките дустоинства на виртуалниа сех. и към изброеното в този параграв да дубавиме и традициата която е там макър и неспомената но да си я опоменем щото знаиме че тука бая ора четът ивангелието кат дявула, просто щот друго освен весник не четът. и наи-сетне: то така с л-ра плюс чаша вино секи може. а бетона даже можи и само с виното да мине, особенно ако чашите са поече от една.

    ванчо е отсрамил газетата с приличен материал послучаи прасника.

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK