Откъс от "Суета, суета..." на Владо Трифонов

Издателство "Жанет 45"

Издателство "Жанет 45"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Суета, суета..." с автор Владо Трифонов, предоставен от Издателство "Жанет 45"


Журналист, преводач, автор на публицистика и есеистика, публикувана в българската и чуждестранната преса и специализирани издания. Сценарист и режисьор на документални филми с международни участия и признания. Носител на национални и задгранични награди за поезия и проза, кинодокументалистика и фотография, както и на отличителна награда за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing for Central and Eastern Europe.


"Суета, суета..." спокойно може да се нарече "литературен роман". По-точно "литературно-исторически роман". Произведението има кръгова структура – започва с разговор в софийско кафене между двама от корифеите на българската литература от края на ХІХ – началото на ХХ век – Иван Вазов и Стоян Михайловски, и завършва отново с разменени реплики между тях на същото място.




В общо петте части ставаме свидетели на настойчивите претенции на княз Фердинанд към красивата съпруга на Христо Белчев – министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов; чуваме нерадостните мисли на Пенчо Славейков по време на пътуването му за Италия, след като напуска обиден България; съпреживяваме любовта между него и Мара Белчева, както и неприязънта му към литературния патриарх Вазов, за да стигнем до последната част, която разказва историята около несбъдналата се Нобелова награда за ексцентричния и своенравен български поет. Всичко това е поднесено с усет за епохата, с вникване в детайлите в дълбочина, с интересна размяна на реплики, с изострено и сполучливо чувство за хумор.


"Суета, суета..." е книга за един от най-живописните периоди в българската култура и литература, която със сигурност ще привлече внимание. Роман със сериозен кинематографичен потенциал.


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от романа "Суета, суета" на Владо Трифонов


ЗА КНИГАТА:
(предговор)
В един мартенски следобед на 1912 година Иван Вазов и Стоян Михайловски седят в кафене "България" в центъра на София, пият кафе с ликьор, преглеждат пресата и обменят мисли. Днешният ден е по-специален – навършват се 21 години от убийството на една от най-интелигентните личности в следосвобожденска България – Христо Белчев, министър на финансите в Стамболовото правителство и съпруг на поетесата Мара Белчева.


От дума на дума спомените на двамата събеседници оживяват в низ от лица, случки и събития, характерни за интелектуалните и политическите среди на онова време. Важно място в тях е отредено на отношенията между Мара (Белчева) и Пенчо (Славейков) и взаимната им отдаденост – неразбрана и завидяна от много техни съвременници.


Във времена на "отвързани" нрави, една прашна и до вчера поробена балканска държава се опитва да прогледне за нови светове и култури. Прави го с цената на лични драми и непримирими обществени конфликти, но и със запомнящи се примери за приятелство и творческа уникалност.


И така: от фалшивия морал на монархическия Двор и сблъсъка на поетическите генерации на Вазов и Славейков (които с еднаква страст и нетърпимост отстояват правата си на съществуване), през кървавите амбиции за постове, пари и влияние сред различните части на българското общество в началото на ХХ век...


напред...


за да се върнем отново в същото кафене, на същата маса, където Вазов и Михайловски отиват към края на своя горчиво-сладък като кафе с ликьор разговор.


В. Т.


ЧАСТ ПЪРВА


Вестта за смъртта на Христо Белчев се разнесе мигновено.


Младият министър на финансите, един от най-интелигентните и образовани хора в правителството на Стефан Стамболов, беше убит в центъра на София. Тези, които го познаваха, както и онези, които само бяха чували за него, останаха потресени.


Според едни убийството било извършено по погрешка – истинската мишена бил Стефан Стамболов. Други казваха, че се е намесила дългата ръка на Фердинанд. Всички знаеха, че той обожава жената на Христо – младата красавица Мара Белчева – и прави отчаяни опити да я вкара в леглото си. С ликвидирането на нейния съпруг пътят към Мара щеше да бъде разчистен и вече нищо не можеше да попречи на бисексуалния австрийски немирник да я има.


Все пак надделяваше мнението, че целта на убийците, четирима на брой според свидетели, била именно министър-председателят. Очевидци на станалото твърдяха, че след като Стамболов успял да се изплъзне от преследвачите си, предназначеният
за него куршум намерил Христо. "Да е гледал с кого дружи" – злорадстваха завистници.


Днес, 27 март 1912, се навършваха 21 години от трагичния му край.
В кафене "България", сборно място на част от софийската интелигенция, в голямата ъглова зала с прозорци към двете улици, седяха заклетият русофил Вазов и русофобът Стоян Михайловски, пиеха филтрирано кафе с ликьор и разговаряха.


– Отиде си без време. Можеше да си пише стиховете и трудовете по финанси, да се радва на хубавата булка и да си гледа кефа – каза Вазов, сръбна от кафето и избърса с кърпичка мустаците си. – Стамболов го подведе. Каза му, че поет къща не храни,
даде му власт и той поддаде.


– Даде му власт, щото го видя, че е кадърен. Че е великодушен и работлив. На България ѝ трябват кадърни хора и работливи, не простаци и лентяи.
– Властта рано или късно си отмъщава – отсъди Вазов.
– Още ми е пред очите, макар толкоз време да мина. Ние с него сме почти набори. Аз съм с една година по-голям – каза Михайловски и отпи от ликьора с примижали очи.


– Той и Мара, и двамата красиви, снажни, като тръгнеха по улицата, да ги гледаш и да им се радваш. Не му трябваше на Христо да става министър.
– Искаше да помогне на тази клета държава с французките си знания, с немските си знания, за да излезе тя най-сетне от простотията и немотията. А не да я лашкат руснаците.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1748 Неутрално

    добър избор на дневник. браво.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK