Българските участници на Венецианското биенале: В павилиона може да видите илюзията на реалността

Рада Букова (вляво), Вера Млечевска (втората вляво) и Лазар Лютаков (вдясно) на откриването на българския павилион на Венецианското биенале на 8 май 2019 г.

© Калин Серапионов

Рада Букова (вляво), Вера Млечевска (втората вляво) и Лазар Лютаков (вдясно) на откриването на българския павилион на Венецианското биенале на 8 май 2019 г.



След дългогодишно отсъствие България се завърна през 2019 г. на най-голямото международно събитие за култура, чиято водеща тема тази година бе "Да живееш в интересни времена". Българският павилион на 58-ото Биенале на изкуствата във Венеция бе открит на 8 май при засилен интерес, тъй като представя и първото официално участие на страната ни на форума за изкуство от 2011 г. насам.


Инсталацията "Как живеем" е с куратор Вера Млечевска и е съставена от две взаимно свързани творби с автори Рада Букова и Лазар Лютаков. С нея авторите правят свое изследване върху глобалните процеси на производство и потребление. Букова използва предмети, използвани в изолацията на сгради например, които превръща в декоративен елемент, след което те отново могат да се върнат в кръговрата на обичайните си функции. Лютаков пък прави плексигласова скулптура с овладяни счупвания, която съчетава с ръчно изработени стъклени чаши.


Проектът им бе избран след едномесечен конкурс, който бе обявен само няколко седмици след утвърждаването на Статут за национално участие на страната в престижното културно събитие, с който се регламентират необходимите процедури при подготовка на участието на България в голямата международна изложба.




Представеният проект предизвика одобрителни коментари от страна на представители на някои важни световни културни инстуции, посетили българския павилион, но в социалните мрежи мненията бяха на двата полюса - радостта и възмущението.


Инсталацията "Как живее" обхваща няколко пространства и е сбор от творбите на Лазар Лютаков и Рада Букова

© Paolo Codeluppi

Инсталацията "Как живее" обхваща няколко пространства и е сбор от творбите на Лазар Лютаков и Рада Букова


Тази седмица в София предстоят две събития, посветени на това българско участие. Едното е днес, 27 май, от 19 ч. в "Генератор" в рамките на серията им от събития "Социален клуб" с гости Вера Млечевска, която ще говори за българския павилион, и Лъчезар Бояджиев, който ще представи по-общ поглед към Венецианското биенале.


Следващото е в сряда, 29 май, в Нова театрална зала на Софийския университет, където българското участие ще е предмет на дискусия с участието отново на куратора Вера Млечевска, комисаря на участието и и.д. директор на Националната галерия Яра Бубнова и двама от представителите на журито, избрало проекта - Аделина Филева, директор на Софийски градска художествена галерия, и Кирил Василев, преподавател в специалност "Културология" в СУ и галерист на университетската галерия "Алма матер".


Преди това "Дневник" разговаря с куратора и двамата автори за впечатленията им от Венеция, пространството на българския павилион, същността на творбата им и някои от идеите, които я вдъхновяват.


Забелязахте ли вълнение във Венеция около завръщането на България на биеналето?


Вера Млечевска (В.М.): До момента колегите основно ни поздравяват и изразяват подкрепа за нас. Преди всичко съм срещала позитивни отзиви, други колеги задават въпроси. Иначе местната сцена за мое дълбоко съжаление е разделена от десетилетия. Именно такава беше и една от темите на куратора Ралф Ругоф на главната изложба на Венецианското биенале.


"Да живееш в интересни времена" включва и темата за тоталната поляризация на общественото мнение и невъзможността да се стигне до диалог между отделни социални групи, което се изражда и в агресия и фрустрация за онези, които вярват в някакъв консенсусен път.


Оказва се, че у нас нещата са напълно идентични. Има противопоставяне на либерални възгледи и тоталитарно консервативни, на възгледи относно пола, семейството и правата на едни или други хора като граждани. Средите на художниците са напълно разделени и поляризирани.


Все пак се радвам, че имаше много колеги, с които имаме различни позиции и виждания относно изкуството, които обаче бяха непредубедени и заеха една колегиална позиция в наша подкрепа. Благодаря им!


Фотогалерия: "Как живеем" - българският павилион на Венецианското биенале >


Опишете пространството, в което се помещава творбата "Как живеем"?


В.М.: Работата на двамата автори се разгръща в пространството. Човек не може да я обхване с един поглед, нито да я снима и представи в една плакатна картинка. Във всяко отделно помещение зрителят се среща с отделна ситуация и прекомпозиране на различни или повтаряеми мотиви от двамата автори. В същото време същността на двете произведения е изключително свързана със светлината, която не е статична в това място.


Работата на Рада Букова буквално засиява със своите нюанси и цвят в едно определено време в деня. В друго време други елементи на работата са по-активни, както и работата на Лазар се материализира по тотално различни начини в различните часове на деня. Също така цялата изложба прави един много деликатен коментар на факта, че този етаж има височината на една модерна сграда, а не на разкошните дворци със стенописи и декорации. Това е етажът на работническата класа на онова време и се оказва, че е съизмерим с мерките и пропорциите на модерната епоха – именно обърната към нуждите на масите.


Инсталацията "Как живее" обхваща няколко пространства и е сбор от творбите на Лазар Лютаков и Рада Букова

© Paolo Codeluppi

Инсталацията "Как живее" обхваща няколко пространства и е сбор от творбите на Лазар Лютаков и Рада Букова


Рада Букова (Р.Б.): Когато човек влезе, първо ще се изненада колко нисък е таванът. Българският павилион се намира на етаж, който служи за офис на Fondazione Ugo e Olga Levi. Нашият проект за изложба не разчита на заслепяваща зрелищност, която с много средства за реализацията е възможна за всеки, а по-скоро обратното. Ние навлязохме в територията на баналността, повтаряемостта, невидимото. Фокусът на изложбата е съсредоточен върху какво виждаме и как гледаме.


Понякога нещата са толкова прозрачни, че се сливат със заобикалящата среда и изчезват, а друг път са толкова матови и плоски, че ни изолират от света. Когато човек влезе в павилиона, ще види по някакъв начин илюзията на реалността.


Името на творбата е "Как живеем". Имате ли отговор на този въпрос?


В.М.: Да. В днешно време се създават решения, които работят за много кратко време. Те изглеждат добре, практични са, но тяхната трайност е нестабилна. Има усещането за една тотална бутафорност на материалния свят, който произвеждаме и потребяваме. Това, което първо изчезва, е красивата повърхност на нещата; те се скапват за нищожно време, а след това остава една дълга и неразрушима следа от грозен отпадък. Изложбата загатва тези неща, говори именно за различните начини на производство и как те се отразяват на начина на живот и на предметите, които създаваме.


Р.Б.: Проектът е диалог от две произведения. Тези две произведения не задават въпрос, не правят констатация, те нямат отговор на реалността.


Какви методи, материали и техника са използвани?


В.М.: Лазар Лютаков използва стъкло и съвременния му заместител – акрилатното стъкло. Акрилатното стъкло е направено, за да бъде много здраво и устойчиво. То е с дебелина 2 см и на практика е почти невъзможно да се счупи. Витрините, които Лазар създава, са предмети, които не биха изглеждали по този начин, ако в действителност ги бе ударил в опит да ги счупи. Виждаме резултат от много внимателно и целенасочено скулптиране на счупванията, което той прави всъщност на ръка, с инструменти, почти като занаятчия.


Инсталацията "Как живее" обхваща няколко пространства и е сбор от творбите на Лазар Лютаков и Рада Букова

© Paolo Codeluppi

Инсталацията "Как живее" обхваща няколко пространства и е сбор от творбите на Лазар Лютаков и Рада Букова


Получава се и едно оптическо сливане с истинското стъкло, което е във формата на стъклените чаши. Този продукт не носи някаква особена стойност в мястото на своето производство – Ханой, Виетнам. Но европейският поглед веднага му вменява много качества и стойности и това е всъщност важен момент от работата – погледът към материала и към самото произведение, който постоянно "девалвира" стойността или пък я увеличава спрямо онова, което зрителят счита за красиво или стойностно.


Рада Букова използва полистирен за изолация на сгради. Този материал идва с най-различни обещания да бъде щит, да модернизира, да оптимизира живота, придава му се една свръхфункционалност. Рада го използва като материал, които с даденостите на своите реални възможности, и всъщност с доста крехка структура, придобива изненадващо присъствие в самото пространство. Тя създава среда между материалността и илюзията.


В свои предходни коментари на проекта казвате, че по някакъв начин с тази творба се опитвате да покажете, че под всяка маска, под всеки привидно перфектен материал се крие нещо не чак толкова съвършено. Защо се стремим толкова силно да бъдем перфектни в очите на другите?


Лазар Лютаков (Л.Л.): Понятия като съвършено и несъвършено са субективни. Несъвършеното също е носител на качества, може да бъде и подтик за размисъл. Проектът не се опитва да дефинира или съпоставя тези категории, а да ги изследва в тяхната променливост спрямо реалността и битието ни. Ръчната изработка например не може да се конкурира като прецизност с тази на произведения индустриално предмет, но колко и каква прецизност е нужна, за да се произведе нещо красиво? Възможно ли е един грубо изработен предмет да бъде определен като съвършен? Възможно ли е един индустриално произведен материал, без да бъде обработван, да отключи възприятия и емоции и да се осъществи като художествено произведение? Как счупеното и повреденото се превръща в по-ценно от здравото?


Каква е според вас причината да крием истинската същност на нещата и защо е проблем да познаваме несъвършенствата?


Л.Л.: Ако имате в предвид материалния свят, в който живеем, то тяхната същност се намира под множество взаимоотношения, връзки и зависимости, като в капиталистическия свят едни от най-определящите такива са от икономически характер. Ако се вгледаме в това, което често е под повърхността, ще разберем много за света около нас и за себе си.


Представяте ли си времена, в които ще превъзмогнем маските и фасадите и ще се осмелим да се показваме такива, каквито сме?


Л.Л.: Не, това е част от човешката природа и не трябва да се разглежда само като недостатък.


Какво трябва да направим в тази посока?


В.М.: Маските и фасадите са нещо, което е присъщо не само на нас, хората, но и на животинския свят, който се стреми да се защитава от врага или да надделява. Да се разобличават маски и фасади има смисъл тогава, когато някой прави определени твърдения, но има други користни цели.


Изкуството работи изключително с повърхности, маски, фасади; тревожното е, че политиката става все повече перформативна и заема все повече похвати от изкуството, т.е. работи с повърхности, с плакати, с илюзия и статуси.


Лазар Лютаков и Рада Букова

© Paolo Codeluppi

Лазар Лютаков и Рада Букова


Предпочитате да обяснявате творбите си или предпочитате да ги оставяте на размислите на зрителя?


Л.Л.: Едно добро художествено произведение трябва да въздейства на зрителя и без обяснения. То трябва да го заговори на един друг, визуален език, дори и когато има информация, която е важна за споделяне и е част от него. Визията понякога може да изглежда изключително просто в очите на някого, но всъщност да е резултат от внимателна и целенасочена работа. Тази комуникация между автор и неговия зрител е един деликатен процес, който изисква и от двете страни непредубеденост, любопитство, а понякога и знания.


Р.Б.: Имам пълно доверие на формите, които ползвам. С относително малко внимание, нямат нужда от придружаващи ги обяснения. Същността на работата по един или друг начин присъства от самото начало във всеки творчески избор.


За мен визуалният език е достатъчен да предаде мисълта, която съпровожда създаването на една творба. Той е способен да заблуди или разколебае там, където знанието и съзнанието са сигурни в своите интерпретации, както и да говори с прямост и категоричност, когато се превърне в единствения възможен език.


В.М.: За мен като куратор е важно да се говори за отделните творби и за изкуството. Едно произведение невинаги е категорично обяснимо или това не е заложено в намеренията на автора му, но когато то се обговаря от различни хора, излизат много ценни гледни точки и за изкуството и за живота, който живеем.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (30)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Капабланка
    Капабланка
    Рейтинг: 1394 Неутрално

    Аз лично на снимките виждам....НИЩО!!!!А, може би точно това са искали да покажат, знам ли?Кой съм аз, та да се меся в средите на изкуствоведи и интелигенти?Какво от туй, че нито в Лувъра, нито в Помпиду, нито дори в МОМА, /където е твърде съвременно за мен изкуството/ нито никъде по света, където съм бил, съм видял подобно....НИЩО!!!

  2. 2 Профил на pherenikos
    pherenikos
    Рейтинг: 261 Неутрално

    Хубаво е, че България се е завърнала на този форум, но конкретната работа е изключително безлична и опитите тази безличност да се концептуализира, не помагат.

  3. 3 Профил на Дедо Крум
    Дедо Крум
    Рейтинг: 1944 Неутрално

    "Букова използва предмети, използвани в изолацията на сгради например, които превръща в декоративен елемент, след което те отново могат да се върнат в кръговрата на обичайните си функции. Лютаков пък прави плексигласова скулптура с овладяни счупвания, която съчетава с ръчно изработени стъклени чаши." Става дума за залепени изолационни плоскости от 2 кинта бройката, за етажерки от плексиглас с "овладяни " счупвания". Овладяването на тази инсталация струва цифром и словом на българската държава точно 500 000 лв. При това държавата не може да посочи една откупка за картина от български художник за българска галерия в последните десетилетия.

    Дедо Крум
  4. 4 Профил на kirile
    kirile
    Рейтинг: 240 Неутрално

    Аз лично на снимките виждам....НИЩО!!!!

    На това Биенале има доста такива модерни НИЩОТА.
    Подминаваш ги бързо без да се заглеждаш, но те са разположени в Арсенала или Гуардини където има още 200-300 изложби и все има какво да се види.
    Там са и най-големите тълпи, на ден минават хиляди посетители и както и да се изложиш ще го видят с гаранция :-)
    Има и още поне 50 места във Венеция, с изложби, по-малки или по-големи, които също се посещават, но все пак те са на сравнително удобни туристически места.

    Нашият "Павилион" е на много интересно скатано място. Хем си в центъра, хем няма никакви туристи, навалици, аларми и т.н. Струва ми се, че там е офис на организаторите и не помня да съм гледал там изложби. Има книжарница в която продават каталози, има библиотека и една заведение с тераска на което съм виждал да дават интервюта.
    Би било интересно да се сложи един брояч на вратата на нашия "Павилион" и да видим колко човека дневно го посещават. Когато отида тази година ще го посетя и ще опитам да постоя поне един час за да видя дали има и други заблудени, като мен.

  5. 5 Профил на Petko Dourmana
    Petko Dourmana
    Рейтинг: 1388 Неутрално

    Отворено писмо относно българското участие на Венецианското биенале ... https://offnews.bg/kultura/tvortci-pitat-mk-kade-otidoha-500-000-leva-za-uchastieto-ni-na-venetci-703878.html

  6. 6 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1807 Неутрално

    Паразити!

    Това е най-точното определение на всички участници в този фарс, включително и услужливите журналисти от Дневник, които с подобни интервюта дават легитимност на тази безсрамна измама!
    Това, което са представили във Венеция т.н.художници и т.н. кураторка, е олицетворение на най-вредната тенденция в съвременното изкуство, която подменя истинския творчески процес и изкуство с кухи, псевдо-концептуални, претенциозни клишета, с каквито са пълни изявленията на интервюираните в настоящия текст.
    Колкото по-празен и безсмислен е т.н. проект, толкова по-помпозни, но също така кухи, са обясненията към него. Именно този тип фалшиви претенции за съвременно изкуство отблъскват публиката от него.

  7. 7 Профил на mnemosina
    mnemosina
    Рейтинг: 228 Неутрално

    Ужасно елементарно изказана концепция, ужасно повърхностни произведения. Всичко е направено и написано като за хора с умствени затруднения.

  8. 8 Профил на Victoria
    Victoria
    Рейтинг: 394 Весело

    Хора, това ли ще оставите след себе си? Един рафт, една чаша? Наистина ли това ви вълнува очите и мислите? Поне да имаше някаква действителна философска концепция цялата работа. Като влезеш и да видиш нещо, което те кара да мислиш и да се връщаш към видяното. Видяното, нали, защото сте в сферата на визуалните изкуства, не сте философи, очевидно.

  9. 9 Профил на Victoria
    Victoria
    Рейтинг: 394 Весело

    Хора, това ли ще оставите след себе си? Един рафт, една чаша? Наистина ли това ви вълнува очите и мислите? Поне да имаше някаква действителна философска концепция цялата работа. Като влезеш и да видиш нещо, което те кара да мислиш и да се връщаш към видяното. Видяното, нали, защото сте в сферата на визуалните изкуства, не сте философи, очевидно.

  10. 10 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 966 Неутрално

    До коментар [#6] от "princess_x":

    Аз спрях да се ядосвам. Вече започна да ми е забавно.

    Лошото е, че хора с претенции, и от страна на жури, и от страна на автори и от страна на куратори, не знаят какво работи и какво не работи на една такова Биенале.

    Размерът има значание. Обемът има значание. Техниката има значание. Внушението има значание. Естетиката има значание. Работата има значание. Историята има значание.

    Кой е казал, че трябва да има рисунки, или живопис или фотографии. Може да е всичко. Каквото работи за идеята, това да е.

    Но трябва да виждаш усилие.

    Творческо, умествено. концептуално. Някакво усилие.

    Тук няма такова.

    А за Дневник и журналистите, които не знаят как да погледнат критично към това, което им се представя...Не зная каква да кажа.

    Е, ако това е написано и дадено от редакторите и ти, като журналист, не можеш да се отклониш от тези въпроси.. и трябва да ги питаш каквото трябва и нищо друго...

    Ясно е тогава. Изпълнена е работата и е взета надницата.

    Но от интервюто, най-любимата ми част (освен овладяните счупвания, но те са друга категория, тези счупвания) е за това, че кураторката противопоставя либералните си възгледи на тоталитарно консервативни.

    Желанието да се изкараш, че си жертва на тоталитерен режим. Но не заради друго, а защото има хора, които не разбират това, което правиш, или не им харесва, това, което правиш или не могат да оценят това, което правиш.

    Това е интересен феномен. Спор няма :)

    Звучи като защитна реч. И може би ще е необходим тази реч. Завива ситуацията към нещо в стил Бубнова защитава Ода.

    Може пък някой да попита кураторката и ако неразбирането в България е заради , тоталитарно консервативните разбирания на българите, защо великите идеи на тези двама космополитни артиста, не бяха забелязани абсолютно от никого извън България?

    Да, защото и в тази чужбина, всичките критици и журналисти са тоталитарно консервативни...

    Сигурно това ще обясни.






  11. 11 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1807 Неутрално

    До коментар [#10] от "rwn":

    Да, забелязва се еволюцията в "концепцията" или по-точно в обясненията на кураторката; както се казва "работа в прогрес" и нищо чудно да претърпят допълнителни метаморфози, ако медиите отделят още внимание на биеналното ни участие. Фатален проблем е липсата на художествена критика от подготвени специалисти. Вместо това публиката се захранва с предъвкани описания и безкритични възхвали на всяка една арт-проява.
    Не знам дали прочетохте отвореното писмо от линка в коментар 5. Интересно е дали ще има отзвук и дали ще допринесе до някакви промени в процедурата за бъдещите участия в Биеналето. Съмнително е, но е по-добре от пълното мълчание и бездействие.

  12. 12 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 966 Неутрално

    До коментар [#11] от "princess_x":

    Да, прочетох го. Все едно е написано от мен :)
    Правилни въпроси се задават. Въпроси, които е необходима да им се отговори. Хубава е, че хората застават с името си зад тези въпроси. това придава тежест и не звучи като анонимен хейт.
    Стискам палци да се обърне внимание на тези въпроси в отвореното писмо.

    Ясно е, че сме малки, но ще станем още по-малки, ако не се правят нещата по възможно най-добрите начини и не се използват добри практики.

    И дано някой обърне внимание на това писмо. Имам предвид журналисти. Дневник и Капитал няма да обърнат внимание. Тях ги интересува и чоплят само две, три теми най-много. И то само тогава, когато им изнася.

    Ако човек види как се представя нашето участие на Биеналето тази година тук, в Дневник, и като вярваме на очите си и знаем какво виждаме, а от Дневник ни убеждават, че виждаме нещо съвсем друго, и ни карат да повряваме, че това е Велико Изкуство, то, дори човек да не бил предубедн преди това, започва да си задава много, много въпроси относно цялата редакционна политика на тази медия.

    То бива филтри и аберации из почти всички медии в България, но и тук са гигантски.

    Не едно, а много наум към всички заглавия, съдържания, интервюта и контекст в настоящата медия.






  13. 13 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1807 Неутрално

    До коментар [#12] от "rwn":

    Вчера е имало дискусия в Университета, но не намирам никакви отзиви в нета. Ще почакаме и ще видим.

  14. 14 Профил на Petko Dourmana
    Petko Dourmana
    Рейтинг: 1388 Неутрално

    До коментар [#13] от "princess_x":

    Ето видео от представянето на БГ павилиона в СУ ... https://youtu.be/UUnyxKBqVdw

  15. 15 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1807 Неутрално

    До коментар [#14] от "Petko Dourmana":

    Благодаря, ще го видя, когато съм по-свободна.

  16. 16 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 966 Неутрално

    До коментар [#13] от "princess_x":

    "Забележителна" дискусия.
    Ще се обоснова.

    Цялата тази сказка ми напомня нещо. А именно, това, което се е случвало, когато някой пътешественик се е върнал от дълго пътуване и странстване и всички в Кралското географско дружество в Лондон са се събирали и са слушали с отворена уста за диваци, чудовища и несместни богатства...

    Е, не сме в Лондон, а в София. И се връщаме само от Венеция...

    И Бубнова и Млечевска разказват за последното си пътешествие, а Ножарова като върнала се преди тях от подобна експедиция е модератор, Кирил Василев е съпорт-а. Тоест, той ще защитава процедурата, при недоволство в залата. Е, недоволство от процедурата нямаше.

    Тази дискусия може да разкаже на човек за това, къде е българското изкуство. А то е точно НИКЪДЕ.
    И няма шанс да е някъде. Защо смятам така.

    Ами, аз съм слушал сигурно стотици подобни разговори и дискусии в Европа и САЩ. Подобни само по названието си. Не и по съдържанието си.

    Никъде досега не се сещам 90% от някакъв подобен разговор да е за това, колко сложно е било всичко от административна гледна точка, колко много мейли получавала Бубнова, колко трудно било да се организират доставките на материалите, какви договори трябвало да се сключат, и колко било неблагодарна работата и, колко много искала да е просто куратор...

    Млечевска пък, обяснява, колко трудно било да се начупи този толкова труден за чупене материал от Лютаков.

    И колко било невъзможно да бъдат снимани тези велики произведения. Тя наистина, колко дълбоко съжалявала заради това. те са прекрасни, но не са фотогенични.

    И разбирате ли, по "фейсбука", толкова много били положителни коментарите...

    Не, наистина не е смешно. Унизително и провинциално е цялото това "нещо".

    И какъв успех е това,че въобще сме там.Нищо друго не било важно.

    И когато Виктория си позволи да каже нещо по-различно...настъпи паника.

    Нали, все пак, не сме се събрали за естетика да си говорим. Не, ще си говорим за наеми, квадратни метри и чаши , внос от Виетнам...

    Най-интереснота е, че артистите бягат по тъч линията и не можеш да ги видиш и да им зададеш въпроси. Малко като ситуацията с Ода Жон се получава...

    Къде са те, да обяснят контекста си. Да обяснята как това, което правят се свързва с едно или друго или с трето.

    Ще ми е интересно да прочета какво мисли Дурмана за тази дискусия.
    Той може би и се притеснява да коментира, все пак е в късата листа.
    Но, ако не се промени регламента, за голяма съжалание, не виждам как ще го изберат него.
    Ще изберат Даниела Костова, ще изберат Ода Жон. За това човек може да е почти сигурен.














  17. 17 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1807 Неутрално
  18. 18 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1807 Неутрално

    До коментар [#16] от "rwn":

    О, вие сте имали търпение да изгледате "дискусията"? 🙂
    Може би един ден ще събера сили, за да я изтърпя; сега само я прослушах оттук-оттам. Прав сте за сравнението с кралското дружество, но там поне са участвали хора наистина ерудирани, интелигентни, култивирани и с искрена любов към знанието и личното усъвършенстване. Докато това едва ли е валидно за участниците в обсъждането на Биеналето. Жалко, че не са успели да присъстват хора, които биха могли и биха се осмелили да зададат важните въпроси. Случилото се напомня за някогашните комсомолски и партийни събрания, където се отчиташе дейността на организацията и тя неминуемо беше определена за успешна - какво развитие може да се очаква при тази ситуация. Сигурно и след две години пак в последния момент ще обявят конкурс, ако не решат изобщо да минат и без него и директно да си изпратят "правилните" хора.

    Но проблемът е и в българските творци, които роптаят срещу статуквото, но не предприемат нищо драстично, за да го променят. Е, затова след години ще има бели петна в историята на изкуството ни.

  19. 19 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1807 Неутрално

    До коментар [#16] от "rwn":

    Само едно допълнение. Вие се изненадвате, че са били обсъждани предимно административните проблеми на участието или фотогеничността на "творбите" - не може да се очаква нещо повече от хора, които случайно, по стечение на обстоятелствата са попаднали в това поприще. Сигурна съм в това, защото си личи, че те не са "родени" да се занимават дори индиректно с изкуство.

    Да живее посредствеността!

  20. 20 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 966 Неутрално

    До коментар [#18] от "princess_x":
    До коментар [#19] от "princess_x":

    Професионално чета огромни масиви от текстове. Сигурно затова имам търпение. Или се налага да имам търпение :)

    Затова и понякога се забавлявам и като пиша в Дневник в разни политически теми. Там е нъвъзможно да има консенсус по една или друга попзиция. Много страст и емоции има и в резултат, едно нищоговорене или обиди.
    Но след някаква дълги и еднообразни текстове, човек има малко нужда да разпусне. Не ползвам социални мрежи и затова тази медия е подходяща :)

    Но, това е за политиката.

    Културата е друго нещо. Интересувам се живо и е страст у мен. Затова и ги взимам нещата толкова дълбоко понякога. Но отношението ми е съвесме сериозно и не е писането ми по въпроси от тази сфера за забавление.
    Затова и по някакъв начин се засягам от нещата, които чета тук.

    Но да се върнем по темата все пак.

    Ако мога да направя някакво обобщение на дискусията, то е следното.

    Цялата дискусия не е била подготвена за да се разкаже нещо значимо или ново, да се даде различна гледна точка, допълваща, или такава, която няма как да я имат хората, които не са видяли изложбата на живо, а е по-скоро имаше защитна функция.

    Тоест, подготовката на това събитие е било предварително планирано като такова, което да защити позицията и взетите решения. Не да разкаже, нито да обогати или дори да сподели нещо ново.

    Имаме Вера, която доказва чрез снимките си, че тези неща не могат да бъдат снимани. Иначе са прекрасни.

    Това е първи опит за защита.

    Естествен въпрос тук би могъл да е, а това защо е така? Защо е избран такъв проект? Неснимаем. В която година живеем. Как комуникираме? Ако нещо не е снимаемо, то буквално не съществува. Не казвам, че това е най-важното. Но това е доста сериозен фактор. И не може без него.

    Ако бяха живописни платна, ако беше фотография, ако беше скулптура, ако беше пърформанс, нямаше да имам никакви проблеми.
    То те избрали прозрачен материал.

    Отново Вера, която носи списание, случайно някак попаднало у нея, в което списание има бюджетите на няколко страни.

    Втори опит за защита.
    Тоест, Много малко пари имаме, няма аргументи да имаме нищо по-значимо. С този бюджет, толкова.

    После, Бубнова.

    Тя тази идентичност, вече се прекалявало с нея. Мъжете много обичали да си я носат и да си показват (???) и тя не било вече толкова интересна.

    Това е трети опит за защита. Тоест, няма нужда това, което ние показваме във Венеция да има нищо общо с нас, българите. Или, пък, конкретно, с артистите.

    Нямам време тук за толкова дълго писане, но по тази точка може да се изпише сигурно десеттки страници. Разбира се, това също е теза, че няма нужда. Но тя не издържа проверката.
    Защото, каквото и да е, трябва да има сериозна работа зад него, умствена, физическа или и двете.
    Тук няма такова нещо. Решили артистите да минат възможно най-бързо или лесно с този биенален товар върху раменете си. Цялото „нещо“ е като някаква нескопосана шега. Нито има проучване, нито контекст, нито има някаква дълбочина.
    Едно голямо нищо.

    Бубнова казва, че заради много късното влизане на България в процедурата, били изпуснали всекидневниците. И заради това, те не били писали никакви статии, още повече, никакви сензационни статии за България.

    Това е четвърти опит за защита. И не зная, какво сензация би предизвикало това, което бе представено от България? Това няма потнециал дори един малък скандал да предизвика, а какво остава да говорим за сензация.

    Бубнова коментира полския павилион. Бих казала, с доза презрение. За самолетът там. За стойноста на изложбата и за смисъла.

    Но явно от най-важните международни медии не са я послушали Бубнова. И полския павилион е в няколко класации за най-добър национален павилион.

    Ето един материал, в който за България няма и дума. Но за Полша има доста добри неща написани за тази, наглед, проста идея.

    Venice Biennale: The best art in the world right now?

    http://www.bbc.com/culture/story/20190520-venice-biennale-the-best-art-in-the-world-right-now

    Какво имаме тук. Наглед нещо просто, като обръщане на някакъв ред. И това води до някаква тревога у хората.
    Имаме самолет, символ на модерността, и всичко, което той въплатява в себе си, и го виждаме по едни необичаен начин.
    И това създава толкова голяма палитра от емоции в гледащите това произведение зрители.

    И се връщаме отнова на фибрана. И се чудим защо няма емоции...

    Мога още да продължа да пиша, но се изморих :)

    Но идеята е, че това беше някаква сказка, хем да бъде защита на това, което правят, хем и да се покажат, колко много правят, хем и да си вдигнат самочувствието.

    А българската арт сцена е в някаква апатия. Не могат да се адаптират масово артистите в новата обстановка. И не знаят какво да правят. Или правят някакви неща, които имат "някакъв" пазар само в България.

    Аз седя малко странично в момента на тази сцена, но макар и в София, аз също не успях да присъствам. Но сигурно по-добре е така :)

    Но апатията няма да изчезне и ще имаме повод отново да пишем и друг път по тези въпроси. Това е сигурно :)




  21. 21 Профил на Petko Dourmana
    Petko Dourmana
    Рейтинг: 1388 Неутрално

    До коментар [#20] от "rwn":

    Блягодаря за анализа, аз също нямах нерви да изгледам цялата така наречена дискусия ...
    Реално конкурсът за български павилион е бил една голяма измама, само двама от членовете на журито не са били свързани с Института за съвременно изкуство и Галерия Сариев, така че проектът не е имал никакво значение, авторите са избрани да са напълно контролируеми и да не изглеждат толкова свързани с Недко и Яра.
    С колеги сме завели дело, то се бави, но вероятно покрай него ще изплуват измеренията на измамата :) Аз също в движение научавам много неща, колкото и да съм наясно с "игрите" бях изненадан от перфектната им организация, може би защото подготвят овладяването на българското представяне във Венеция от години, а може да са имали и много късмет? За Кирил например се колебаех, защото знам презрителното отношение на членовете на ИСИ към него, но като го видях в ролята на дръжка за микрофон вече знам, как е гласувал :)
    Най-неприятната изненада за мен беше, че точно Кьосев с политическите си амбиции за "реформи в културата" е приел да измие лицето на едно ДС ченге и една откровена путинистка, но хората не са слепи и се надявам това да не остане незабелязано :(

  22. 22 Профил на Petko Dourmana
    Petko Dourmana
    Рейтинг: 1388 Неутрално

    До коментар [#20] от "rwn":

    Това е добра статия за цената на национален павилион за страни, подобни на България: https://www.thenational.ae/arts-culture/art/the-hidden-cost-of-being-at-the-venice-biennale-1.862971?fbclid=IwAR0ncUGiS7_GKtxWu_CNyHgUglMvi1iscKQcCvweY_9OaF567aJxrsdm5sg

    Литовският павилион е струвал на държавата им 174 000 евро, 100 000 са си намерили от други източници и реално нямат бюджет за последния месец на биеналето :(
    Македонският павилион е получил държавна субсидия от 4 000 000 динара, което е около 125 000 лева. Излиза, че българският павилион освен доста по-скъп е напълно безполезен, защото комисията на Министерство на културата не е избирала проект, а само автори, които са удобни на кръга ИСИ-Сариев ...

  23. 23 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 966 Неутрално

    До коментар [#21] от "Petko Dourmana":
    До коментар [#22] от "Petko Dourmana":

    Моля!
    Голяма страст ми е съвременното изкуство. И направо ме боли като виждам как нещата се правят или по-скоро, как нещата не се правят в България.

    И вие ме опровергавате. Имам предвид това, което бях написал за апатичните артисти в България :)

    Пожелавам ви успех в битката. Без значение какви ще се разултати, добре е да не се оставят нещата така. И е хубаво хората, от които зависи участието на България в Биеналето, да се държат отговорни за всички решения, които са взети от тях.

    Лично аз не виждам проблем ако нещо не се е получило добре, да се признае това, да се извадят изводите и да се продължи напред.

    Например, британското участие тази година не получи много ласкави оценки в пресата на острова. Не виждам това да е някаква драма голяма. Случва се и на големи нации. И това е нормално.
    И кураторите и артистите не са започнали да водят война и да обясняват, че те са готини и другите не са ги разбрали.

    Ами австрийците. Те се борят за наградата за най-кофти павилион.
    Но, краен феминизъм, като всяка една друга крайност, води също до не много добри оценки в големите медии. Или, по-скоро води до откровено лоши оценки.

    А тук, пълна тишина. Усложливи интервюта, които не помагат на никого. В някакъв балон сякаш си живеят и куратори, и и артисти, и журналисти.

    Дори не ми се коментират плетениците от зависимости между жури, галерии и артисти.

    Но е хубаво това, което правите, и трябва да има видимост, отговорност и отчетност.

    Ето това е ПР агенцията, която са наели Бубнова и компания. Не зная колко струва това "нещо", но предполагам, не е никак малка сумата. И резултата на управлението на "корпоративната" или артистичната идентичност не го виждам. И не виждам и как може да се промени нещо.
    http://www.casadorofungher.com/en/

    Мисля, че трябва цялостно преосмисляне на участието на България.

    Добре е, че сме там, но ако ще сме там ей така, заради спорта, не виждам никакъв смисъл.

    Трябва да има идея зад участието. Каква правим там. Какво искаме да постигнем. И после, как да го постигнем. Ще представяме какво?

    Това реклама на България ли ще бъде? Това разказ за България ли ще е някакъв. Ще им разкажем да нас. Малка страна, почти неизвестна, но може би има какво да се разкаже от нейните артисти.

    Това промотиране на арт сцената в България ли ще бъде. Или това ще е промотиране на български артисти, живеещи в чужбина.

    Тази година Гана имаше 6 артиста, които представят три различни поколения от тяхната сцена.

    Човек отива и разглежда павилиона им. Остава дълбоко впечатлен от архитектурата. От идеята зад целия павилион. Но и макар и те да са за първа година там, с тези три поколения аристи, представени там, можеш много добре да разбереш какво ги вълнува, с какво се изразяват и да се опиташ да намериш пресечни точки и идеи, които ги вълнуват.

    Също така, българските проекти е добре да бъдат изложени по някакъв приемлив начин, за да могат журналисти, критици или просто любители на изкуството, да се запознаят с тях. И не за един ден или за няколко часа

    Предполагам, че трябва и ще е добра изложбата да бъде представене след биеналето и в България. В подходяща обстановка и със задалжителна наличност на артистите.

    Задължително международно жури. Това е просто номер едно. Наистина, сцената е малка, има една силна галерия и двама, трима влиятелни критика,и още толкова влиятелни куратора и няма как да говорим за независимост, след като всички се познават и са близки един с друг.

    От практична гледна точка, една нещо е много важно.

    Трябва да им сайт. Хубав сайт, в който да може да се намери цялата необходима информация. В него трябва да има артистите, журито, изявлението на журито, след като са избрани артистите.
    Трябва да има биографии, трябва да има проекти
    .
    Може би трябва да има и информация не само за спечелилите, но и на късата листа.

    Трябва там да се събират отзивите. И там трябва да има хора, които да се занимават с ПР и социални мрежи и разпостранение на информацията.

    Там трябва да има и информация за бъдещите конкурси, подробно описани и разписани като правила, време и условия.

    Там трябва де събере и историята на участията на България.

    Това са накои от нещата, които аз, гледащ ги острани, виждам и съответно, реших да ги изкоментирам.

    На добър час и успех!


  24. 24 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1807 Неутрално

    До коментар [#20] от "rwn":

    Отново чудесни коментари, за които ви поздравявам.

    Единственото, което ще споделя сега е, че случващото се на българската сцена на изкуството и неговите институции, ме разочарова и демотивира. Дано не е трайна реакция.

  25. 25 Профил на трафоПОСТ
    трафоПОСТ
    Рейтинг: 586 Неутрално

    Би било интересно да се сложи един брояч на вратата на нашия "Павилион" и да видим колко човека дневно го посещават.
    —цитат от коментар 4 на kirile


    Има такъв брояч. До момента е посетен от над 5500 души. През първите 3 дни, бяха по 600-до 850 на ден.

    „Ако целенасочено се опитате да се провалите и успеете, какво сте постигнали – успех или провал?“ Иво Иванов
  26. 26 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 966 Неутрално

    До коментар [#24] от "princess_x":

    Благодаря Ви за оценката!

    Да, разбирам ви толкова добре.
    За съжалание, не виждам скоро нещо да се задава като промяна. Личната инициатива на артистите е единственото възможност за някаква промяна. Системата няма да се промени от само себе си.

    Но някой ден, някой ден, кой знае...

    Поздрави!

  27. 27 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 966 Любопитно

    До коментар [#25] от "трафоПОСТ":

    Да, всички разбрахме за това. Вера е снимала тефтерът, на който се записват броя на посетителите.

    Но, това от какво значение е въобще. Доста хора прескачат от Португалия (която е долу, в същата сграда) към България. Това не е лошо. Само го споменавам. Без да е там Португалия, сигурно още по-малко щяха да са посетителите.

    Да не говорим, че най-важният измерител за това, какво си направил, липсва.

    Липсва критика в големите арт медии. Липсва и няма как и да се появи. Няма за какво да се появи. Там се борят толкова много материали да влязат. България, с това, което показва,няма НИКАКЪВ шанс.
    Кирил Василев изброява някакви две три споменявания в някакви медии. Това е просто несериозно. И аз го зная.И той го знае.

    Миналато Биенале беше посетена от над 600 000 души. Това, сигурно ще бъде посетено от близо 700 000 души.

    Вие смятайте сами къде е България...

  28. 28 Профил на трафоПОСТ
    трафоПОСТ
    Рейтинг: 586 Неутрално

    Салтаците се познават по това, че винаги жалеят колко неправилно си харчат парите други хора. Споко, можете да накажете Епъл, като не си купите този компютър и 6К монитор със стойка за 999$.

    „Ако целенасочено се опитате да се провалите и успеете, какво сте постигнали – успех или провал?“ Иво Иванов
  29. 29 Профил на трафоПОСТ
    трафоПОСТ
    Рейтинг: 586 Неутрално

    До коментар [#28] от "трафоПОСТ":

    Опс, това е за друга статия.

    „Ако целенасочено се опитате да се провалите и успеете, какво сте постигнали – успех или провал?“ Иво Иванов
  30. 30 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1807 Неутрално

    В българския павилион можете да видите илюзията, но реалността е друга - корупция и борба за надмощие:

    "Прекаленото вторачване в Биеналето измества фокуса от тежките проблеми на „Квадрат 500”. Преди време, когато се появи проблемът с климатичната инсталация в НГ, беше направен своеобразен опит за преврат Слава Иванова да бъде отстранена от заемания пост.

    Който опит бе воден от Недко Солаков.

    Не мога да кажа от кого точно, това не ме интересува, но тогава замислената акция не успя. Показателно е, че след като не стана, мигом забравиха за всякакви уж увредени картини. Сега това се случи по друг начин. Това е борба за придобиване на определени властови позиции и възможности – за участие тук и там, за символен капитал, за престиж. Овладяването на институция от ранга на НГ е важно за подобни цели. Колегите ни в чужбина не са длъжни да знаят махленските ни пререкания и боричкания. За тях е важен представителният момент – еди кой си е директор, еди кой си е експониран в галерията и т.н. Тоест, важно е преди всичко придобиването на определен символен капитал, който впоследствие се „капитализира” и финансово."

    https://m.offnews.bg/news/Interviu_66/Prof-Chavdar-Popov-Natcionalniiat-konkurs-za-Venetcianskoto-bienale_704933.html





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK