Босът на Старата чаршия

Алек Попов

© Георги Кожухаров

Алек Попов



Писателят Алек Попов получи наградата за принос в развитието на литературата на Балканите "Прозарт". Тя му бе връчена на 21 май в Скопие по време на 7-ия международен литературен фестивал "Про-За Балкани". "Дневник" публикува с негово разрешение речта, която той произнесе при получаването на отличието.


Босът на Старата чаршия


Има такива моменти, когато завесата на ежедневното се разкъсва, макар и за кратко, и човек може да зърне късче от реалността отвъд непосредствените си грижи и залисии. Отвъд самодоволството си. Щастливи мигове, изпълващи сърцето с усмивка и топлина, а ума с просветление. На пръв поглед онова, което ще ви разкажа сега, няма кой знае колко общо с тържествения повод за нашето събиране. Въпреки това ще поема риска да го споделя с вас, а вие преценете дали наистина е така.


Преди няколко седмици отново бях в Скопие. Седяхме с жена ми на Старата чаршия, похапвахме си "чевапи" в бирария "Турист", когато край масата ни се приближи една от онези вечни сенки, скитащи по пазарите, откакто свят светува, за да припомнят на ближните си, че ръката, която взима, трябва от време на време и да дава. Заедно с нея вървеше, по-скоро подскачаше, пълничко къдраво момиченце на около 6-7 години. Вече бяхме дали лептата си на друга просякиня, която беше минала само преди пет минути, и още не се чувствахме достатъчно "виновни", за да го направим пак. Циганката се повъртя край нас, после се прехвърли към съседното заведение, където група мъже, макар и неохотно, тръгнаха да ровят из джобовете си. Момиченцето обаче не се отказа толкова лесно, върна се при нас, подпря лакти на масата и закачливо завъртя очички. Заприлича ми на едно от ангелчетата на Рафаело в подножието на сикстинската мадона. Насочило 9 мм магнум, зареден с чар. Беше напълно наясно как да борави с оръжието си. И въпреки това – напълно невинно! Почти панически му дадох 10 денара. То грабна парите и хукна към майка си, за да ѝ ги предаде с такава неописуема гордост, сякаш върху банкнотата имаше още поне две нули. На връщане отново ни изгледа хитро, намигна ни и важно отмина. Езикът е слаб, за да изрази цялото богатство от жестове и мимики, съпътстващи този спектакъл. И още ми е малко криво, че от сърцето ми се откъснаха само 10 денара. Но истината е, че такива моменти не се купуват нито с 10, нито със 100, нито със 100 000.




Те са безценни! Защото ни откриват нещо истинско. Нещо, свързано със самата същност на живота, която не може да се опише с думи. Винаги ще си спомням за това дяволито намигане с усмивка, но и с възхищение. Едно бедно ромско дете, което в този миг беше босът на света. Беше господ! Мисля си, че изкуството никога няма да успее да постигне онази дълбочина, която животът постига с лекота всеки миг. Затова е излишно да се опитва да му подражава. Дори прозата, която има амбицията да бъде най-близко до реалността, всъщност е само бледа сянка на онова, което се случва в действителност. Понякога това откритие може да те накара да захвърлиш перото. Но би могло и да те накара да погледнеш на работата си от друг ъгъл. Не като отражение на живота, а като негово естествено продължение. Като форма на живот сама по себе си, разцъфтяваща върху бялата страница. Вярвам, че това е полето, където прозата може да постигне известен реванш. Защото, дори когато разказваме такива уж незначителни случки, ние разширяваме, поне метафорично, обитаемата зона на планетата. Тертулиан е казал: Вярвам, защото е абсурдно. Аз бих казал: Пиша, защото е абсурдно. Това е моят опит да достигна до човешката си сърцевина, да разбера и нещо за света, който, боя се, е недостижим отвъд индивидуалния ни опит.


Но да се върна към повода за тези разсъждения. Приемам тази награда като израз на признание към нещо, което често се пренебрегва от литературните кръгове с високи претенции – поне в моята страна. Иронията, парадоксът, хуморът, травестията, карнавалът. Отличителни черти не само на моя стил и светоусещане, но и по принцип на цялата ни балканска култура. Може би най-виталната част от тази култура! Снобизмът, не само в литературата, е отвратителен, а резултатът от него е нищета – идейна и творческа. Не случайно реших да ви разкажа една история от периферията и да поставя акцент именно върху закачката и намигването. Част от нашите интелектуалци болезнено се вълнуват от въпроса за "центъра и периферията". Мисля, че трябва да вземат пример от това малко момиченце на чаршията. За него този въпрос не стои. С едно магическо намигване то се превръща в център на вселената. The big boss!


Боя се, че ако изгубим сетива за това чудно измерение на живота, в сърцата ни скоро ще задуха леденият вятър на гордостта и омразата. Тук, на Балкана, а и не само тук, не може да се оцелее без хумор и ирония. Шегата е тест за интелигентност, на който следва да се подлагаме всеки ден. Защото без интелигентност няма и толерантност. А без толерантност сме загубени. Колкото и банално да звучи.


Благодаря за честта да бъда в компанията на такива първокласни писатели от Балкана и Европа! Благодаря за вниманието!


Алек Попов

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3260 Неутрално
  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2996 Неутрално

    Хубава реч.
    Хубаво усещане за истински неща, далеко от маркетинга и "конфекцията"!!!

  3. 3 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 315 Неутрално
  4. 4 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 3045 Неутрално

    Пълни простотии издържани напълно в спонсорираната тенденция за създаване и налагане на някаква измислена идентификация тип "балканска душа", където "мистичността" и, "дълбочината " и, "вързката с традициите и корена" следва да отклонят вниманието от ценностите на гражданското общество, които да започнем да ги възприемаме като механични и студени, творение на Запада, чужди нам, "живите и сърцати балканци", които чрез усета и традициите решават кое е правилно и към какво трябва да се стремим.

    ГНУС.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  5. 5 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8480 Неутрално

    "Шегата е тест за интелигентност, на който следва да се подлагаме всеки ден. Защото без интелигентност няма и толерантност."

  6. 6 Профил на inspektora
    inspektora
    Рейтинг: 243 Неутрално
  7. 7 Профил на alcek
    alcek
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Пълни простотии издържани напълно в спонсорираната тенденция за създаване и налагане на някаква измислена идентификация тип "балканска душа", където "мистичността" и, "дълбочината " и, "вързката с традициите и корена" следва да отклонят вниманието от ценностите на гражданското общество, които да започнем да ги възприемаме като механични и студени, творение на Запада, чужди нам, "живите и сърцати балканци", които чрез усета и традициите решават кое е правилно и към какво трябва да се стремим.ГНУС.
    —цитат от коментар 4 на Боян Таксиров


    Това е потресаващо злобен коментар .Направо ГНУС.

  8. 8 Профил на doroteus
    doroteus
    Рейтинг: 1669 Неутрално

    До коментар [#2] от "selqnin":

    И това също :
    ПЛАЧ ПО БОТЕВ


    ЕТО МЕ - НА СЪЩИЯ БРЯГ.
    КОЛЕНИЧА.
    ЦЕЛУВАМ ЗЕМЯТА, ЦЕЛУНАТА ОТ ТЕБ.
    РАЗСЪМВА СЕ. ИЗМАМНО-ТИХО Е НАОКОЛО...

    ХРИСТО БОТЕВ,
    ЧЛЕН НА ЦЕНТРАЛНИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ,
    КАЖИ МИ:
    С МЕРЦЕДЕС ЛИ СТИГНА ДО ОКОЛЧИЦА?

    ВОЕВОДО,
    НА КОГО БОТУШИТЕ СТИСКАХА, ЗАЩОТО БЯХА ШИТИ ЗА ДРУГ, НО ТОЙ
    СЕ ОКАЗА БЛАГОРАЗУМЕН И ОСТАНА ДА ДЪРЖИ РЕЧИ ИЗ БРАИЛСКИТЕ
    КАФЕНЕТА, ТИ НАХЛУЗИ БОТУШИТЕ МУ И ТРЪГНА -
    КАЖИ МИ:
    С МУЗИКА ЛИ ТЕ ПОСРЕЩНА НАСЕЛЕНИЕТО?

    ПОЕТЕ, КАЖИ:
    КОЛКО ТИ ПЛАТИХА ЗА ТВОИТЕ СТИХОВЕ,
    ИЗПЪЛНЯВАШЕ ЛИ НАПЪТСТВИЯТА НА РЕДАКТОРИТЕ?

    КАЖИ МИ ОЩЕ:
    ХОДИЛ ЛИ СИ НА ЛОВ ИЗ РУСЕНСКИТЕ РЕЗЕРВАТИ,
    ЛАЕЛ ЛИ СИ КАТО КУЧЕ,
    ЗА ДА ПОДГОНИШ СЪРНАТА КЪМ МУШКАТА НА СВОЯ НАЧАЛНИК?

    КАЖИ МИ,
    ЗАЩОТО МЕ МЪЧАТ ЯРОСТНИ СРАВНЕНИЯ!

    НИЕ ТЕ ВЕЛИЧАЕМ,
    БЕЗ ДА СЪЗНАВАМЕ,
    ЧЕ ВСЯКА РАЗХВАЛЕНА ОТ НАС ТВОЯ ЧЕРТА
    САМИТЕ НАС
    ЗАЧЕРТАВА.

    ЗНАМ, ЩЕ МИ КАЖАТ МЪДРО: СЕГА ВРЕМЕНАТА СА ДРУГИ.
    И ТОГАВА СА КАЗВАЛИ МЪДРО:
    СЕГА ВРЕМЕНАТА СА ДРУГИ.
    И ВЪПРЕКИ ВСИЧКО -
    СЕГА ВРЕМЕНАТА СА ДРУГИ:
    В ЧЕЛАТА НИ НИКОЙ НЕ СЕ ЦЕЛИ,
    НИЕ СМЕ СИТИ И ЦЕЛИ,
    ПОСТИГНАХМЕ СВОИТЕ ЦЕЛИ,
    НЕ СПИМ ВЪВ ЗАПУСТЕЛИ ВОДЕНИЦИ,
    МЪЛЧИМ СЪС ЗАТЛЪСТЕЛИ ЕЗИЦИ,
    И ГО НЯМА ЛЕВСКИ
    ДА ПЕЕ -
    ДА СЕ НАДПЯВА С ВЯТЪРА...
    НЯМА ГО СТАРИЯ СВЯТ, УРА!

    НЯМА ГО. НО ИМА ЕДИН ЖЕСТОК ЗАКОН:
    АЛЧНИЯТ ЗАМЕНЯ ИДЕЯТА ЗА КОН.
    ОРЕ, ОКОПАВА СЕ, ОГРАЖДА СЕ - ПОЧВА
    ДА ПУСКА КОРЕНИ В ПЛОДОРОДНАТА ПОЧВА:

    „ОПАСНА Е ВСЯКА КРАЧКА НАПРЕД!
    ВСЕКИ МЕЧТАТЕЛ МЕТЕЖНИК Е,
    ГЛУПАК Е ВСЕКИ ПОЕТ.
    ВСЕ ЕДНО, ВОДЕНИЦАТА НА ВРЕМЕТО ИМЕНАТА НИ ЩЕ СМЕЛИ.
    УМНИ СМЕ - ИЗЛИШНО Е ДА БЪДЕМ СМЕЛИ!... "

    ТОГАВА Е ВСЕ ЕДНО - ЖИВИ ЛИ СМЕ, НЕ СМЕ ЛИ.
    ЗАЩОТО И ЗА ДНЕШНИТЕ - И ЗА ВРЕМЕНАТА БЪДНИ
    ЩЕ БЪДАТ НУЖНИ ХОРА БЕЗРАЗСЪДНИ:
    НЕ ЗА ИЗГОДА ТЛЪСТА, А ЗА ГОЛА ПРАВДА
    СРЕЩУ КУРШУМ ДА ТРЪГВАТ
    ДА ЛЯГАТ ПОД БРАДВА!

    ЗАЩОТО ВРЕМЕ Е, ВРЕМЕ Е ДА РАЗБЕРЕМ,
    ЧЕ НА ТОЯ СВЯТ ДОШЛИ СМЕ
    НЕ САМО ДА ЯДЕМ;
    ЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВСЯКОГА ДНЕС ПОДВИГЪТ Е НУЖЕН -
    ДО СМЪРТ БЪДИ САМООТВЕРЖЕН, А НЕ ПОСЛУШЕН;

    ЧЕ ПО ЧЕРЕПА ЗЕМЕН И ВЪВ ВСЯКА ГЛАВА
    БОЯТ НЕ Е СТИХНАЛ -
    РАНО Е ЗА ТЪРЖЕСТВА;
    ЧЕ НЕ ПО КРЪСТОВИЩАТА - В ДУШИТЕ СА РАЗПЯТИЯТА
    И БЯГСТВО Е УЮТА, ПРЕДАТЕЛСТВО - АПАТИЯТА;

    И ЕПОХАТА НАША ВСЕКИМУ ДВА ИЗБОРА СОЧИ:
    ТРИЙСЕТ СРЕБЪРНИКА -
    ИЛИ ОКОЛЧИЦА!

  9. 9 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 2326 Неутрално

    Любим писател, чел съм всичките му книги. Много тънък и интелигентен хумор.

    The best way to predict the future is to invent it.
  10. 10 Профил на pon01565019
    pon01565019
    Рейтинг: 29 Неутрално

    Старата чаршия в Скопие отдавна не е това, което беше. Не знам как, но доколкото знам попада в община "Чаир" и се контролира изцяло от албанците. Старите собственици масово продадоха дюкяни и кръчмички на албанци и се изнесоха. От старата топлота не остана нищо...

  11. 11 Профил на Капабланка
    Капабланка
    Рейтинг: 1394 Неутрално

    Пълни простотии издържани напълно в спонсорираната тенденция за създаване и налагане на някаква измислена идентификация тип "балканска душа", където "мистичността" и, "дълбочината " и, "вързката с традициите и корена" следва да отклонят вниманието от ценностите на гражданското общество, които да започнем да ги възприемаме като механични и студени, творение на Запада, чужди нам, "живите и сърцати балканци", които чрез усета и традициите решават кое е правилно и към какво трябва да се стремим.ГНУС.
    —цитат от коментар 4 на Боян Таксиров


    Вижда се, че никога не си прочел и ред от книга, камо ли пък от балкански автор!Низко същество и гнусна твар, като теб, не са рядко срещани по света, но са много по-често видими тук, на Балканите.
    Колкото по-скоро, се отървем с помощта не на друго, а на Господ, от вас, толкова по-скоро ще има смисъл.В бъдещето и в настоящето.
    Единственото, което може да ти пожелае човек, е да страдаш!Не да умреш, а да страдаш и да се мъчиш,

  12. 12 Профил на Капабланка
    Капабланка
    Рейтинг: 1394 Неутрално

    Пълни простотии издържани напълно в спонсорираната тенденция за създаване и налагане на някаква измислена идентификация тип "балканска душа", където "мистичността" и, "дълбочината " и, "вързката с традициите и корена" следва да отклонят вниманието от ценностите на гражданското общество, които да започнем да ги възприемаме като механични и студени, творение на Запада, чужди нам, "живите и сърцати балканци", които чрез усета и традициите решават кое е правилно и към какво трябва да се стремим.ГНУС.
    —цитат от коментар 4 на Боян Таксиров


    Вижда се, че никога не си прочел и ред от книга, камо ли пък от балкански автор!Низко същество и гнусна твар, като теб, не са рядко срещани по света, но са много по-често видими тук, на Балканите.
    Колкото по-скоро, се отървем с помощта не на друго, а на Господ, от вас, толкова по-скоро ще има смисъл.В бъдещето и в настоящето.
    Единственото, което може да ти пожелае човек, е да страдаш!Не да умреш, а да страдаш и да се мъчиш,

  13. 13 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3840 Неутрално

    Всяко изречение от речта на Алек Попов, след разказаната история, е сентенция!
    Писателят ни дава поводи за размисъл, "Защото, дори когато разказваме такива уж незначителни случки, ние разширяваме, поне метафорично, обитаемата зона на планетата. Тертулиан е казал: Вярвам, защото е абсурдно. Аз бих казал: Пиша, защото е абсурдно. Това е моят опит да достигна до човешката си сърцевина, да разбера и нещо за света, който, боя се, е недостижим отвъд индивидуалния ни опит." ... "Защото без интелигентност няма и толерантност. А без толерантност сме загубени. "
    Толерантността е част от възможността да споделяме емоциите с хората около нас, да бъдем чувствителни към чуждите страдания, да бъдем човеци. Това е.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  14. 14 Профил на save_knforest
    save_knforest
    Рейтинг: 522 Весело

    Един от любимите ми български съвременни автори. А това, че тука коментират хора на ниво, чел съм само "Винету" не ме изненадва. Както е казал народа от Шоп-ландиня: Тя, простотията по ората оди, не оди по дърветата.

  15. 15 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1949 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK