Фестивалите – агенти на промените в обществото

Фестивалите – агенти на промените в обществото

© Личен архив



Както всяка година, и в това си юбилейно 50-о издание международният фестивал "Софийски музикални седмици" има богата съпътстваща програма: лекции, майсторски класове, изложба, научна конференция, конкурс за щрайхисти, представяне на книги.


На 10 юни в зала "България" д-р Любомир Кутин е поканен да представи най-тематичното издание – "Светът на фестивалите" (изд. "Морски свят", 2018). Това е третата му, последна изследователска книга, посветена на тази трайно завладяла го тема. Предишните са "Българските фестивали: категории и системи на оценка" (2014) и "Фестивалът като феномен на художествената култура" (2004).


Имате траен интерес към фестивалите – вече с трета книга, посветена на тази дейност. Защо?




- В периода 1992-2000 г. бях ангажиран с управлението на първия български фестивал "Варненско лято". По същото време Варна преживя своеобразен фестивален бум – джаз фестивала, филмовия фестивал "Любовта е лудост", театралното "Варненско лято", фестивала за поп музика "Откритие", фолклорния фестивал. В годините на ранната демокрация духът сякаш беше отпушен от бутилката. Паднаха забраните, както и сложните процедури на съгласуване с партийни и държавни структури. От друга страна, публиката вместо в залите за артистични събития скандираше по площадите. Организаторите, шокирани и объркани, търсеха различни възможности да ѝ насочат вниманието. Може би затова някак естествено фестивалите се оказаха най-удобната форма да се ангажира публичен интерес.


Това е по-скоро от организационна страна, а от изследователска?


- Един ден през 1994 г. ме потърсиха проф. Розмари Стателова и проф. Росица Йорданова, за да ме поканят да преподавам на студенти по културология във Варненския свободен университет. Тогава за първи път се замислих как придобитият вече опит в организацията на фестивали може да се трансформира в системно организиран курс от лекции и семинарни занятия, посветени на тази тема. Първоначално бях доста объркан. Оказа се, че липсва адекватна терминология, нормативна уредба, класификация на дейностите... Трябваше да минат доста години, докато се оформят в цялост тематичните рамки, които изясняват характеристиката на художествените фестивали.


Фестивалите – агенти на промените в обществото

© Личен архив


Всъщност какво поддържа фестивалния ентусиазъм през годините?


- Наблюдаваме нарастваща експанзия на фестивали в България. Беше ми интересно да отговоря на въпроса "Защо?". Увеличеното им количество води неизбежно до девалвация. Като цяло оценката на културни събития е една доста хлъзгава територия за всеки изследовател и културен администратор. А специално фестивалите пренасят във времето културата на разточителството, която датира от дълбока древност. Да си спомним ритуалите на даряване, чрез които се демонстрира благополучие и власт. От друга страна, като съвременно явление, фестивалите се явяват своеобразни носители на наднационални цивилизационни процеси. Това неизбежно ги лишава от здравословна доза отговорност спрямо мястото, където се провеждат. От трета страна, фестивалите се явяват своеобразни трансформатори, които фокусират артистична енергия... Едно многостранно и противоречиво явление, нуждаещо се от задълбочено осмисляне – особено когато става въпрос за изразходване на публични средства.


Кои са най-големите, най-атрактивните фестивали в света?


- Най-големите фестивали в света са онези, които съчетават в хармоничен вид висока и масова култура, творчество и изпълнителско изкуство, локално и глобално, традиция и съвременност, интензивни колективни преживявания и емоции с устойчиви и регулярни активности, партньорства чрез адекватни институции, между частен и обществен интерес, свързан с развитието на градовете и регионите: Залцбург, Единбург, Кан, Авиньон... Това са все проверени от времето примери, които генерират огромен художествен, социален и икономически скок в развитието.


А в България? Разкажете нещо повече за първия "Варненско лято".


- Първият фестивал в България е създаден във Варна. Любопитно е, че един от неговите учредители – Панчо Владигеров, е близък приятел с Рихард Щраус, Хуго фон Хофманстал и Макс Райнхард. Те след Първата световна война, през 1920 година, поставят началото на съвременния Залцбурски фестивал "в сърцето на Европа". Панчо Владигеров е силно впечатлен от тяхната интелектуална и артистична енергия. Опитва се да я пренесе и в България през 1926 година, когато Варна е обявен за курортен град и се поставя началото на първите Народни летни музикални тържества. Така че Международният музикален фестивал "Варненско лято" носи едно тежко бреме на традиция, която никак не е лесно да се отстоява като качество на организация, селекция, програмиране...


Както всяка дългогодишна инициатива и фестивалът "Варненско лято" преминава през ред трансформации. Първоначално неговата програма е в рамките на десетина дни през края на август със симфонична музика, опера, театър и фолклор. Прекъсва по време на войната и едва през 1957 година сякаш е преоткрит. Оттогава датира и сегашното му име. Продължава около три месеца – от юни до август – за "да задоволи културните потребности на трудещите се". Програмата сякаш е всеядна – има от всичко и за всекиго по нещо – симфонични и камерни концерти, оперни спектакли, естрадни програми (с поп музика и хумор), театър, балет, фолклор, модни ревюта...


През 1967 година властта решава да прогони развлекателните жанрове и да доближи фестивала до неговото начало. Така събитието се профилира за представяне на класическата музика и балет. През последните три десетилетия, разроявайки се на няколко самостоятелни фестивали, "Варненско лято" сякаш се връща към втория си период от 1950-те и 1960-те години. Най-успешно според мен се вписа в ситуацията театралният фестивал и то до такава степен, че голяма част от аудиторията вече свързва "Варненско лято" с театъра...


Фестивалите – агенти на промените в обществото

© Личен архив


Може ли да се каже че има някаква организираност/насоченост в жанра фестивал или е по-скоро "стихийност"?


- По подобие на регулярния артистичен живот не само "Варненско лято", а и фестивалите в България като цяло страдат от сходен синдром. Твърде зле организирани са, защото са разпокъсани помежду си. А една добре структурирана система за функциониране на качествени фестивали в помощ на различни изкуства трябва да има надеждни инструменти да се самоорганизира. Необходимо е да зададе собствени стандарти за качество и да "прогони самозванците, които срамят занаята".


За съжаление фестивалните организатори са все още твърде далеч от подобен начин на мислене. Публичните институти – Министерството на културата и общините – също са в дълг спрямо фестивалите, защото не са създали солидна система на мониторинг, атестация, оценка. А такива съществуват в повечето развити страни. Когато системата функционира добре, се създават много нови възможности за интелигентно развитие на обществото – за професиите с творчески характер и с висока добавена стойност. Повишава се популярността на местата, където се провеждат фестивали. Генерират се значителни приходи. Хората там започват да възприемат живота си през призмата на трайни и оптимистични перспективи за реализация... Това е сложен процес, който изисква намесата на най-различни обществени и професионални системи: градско развитие, култура, творчески индустрии, образование, туризъм.


Трябва ли фестивалът да носи концепция и с какво трябва да е съобразена тя?


- Фестивалът трябва да прилича на добре разказана приказка – да съдържа своеобразна интрига до каква степен участници и публика "ще се опознаят", как ще преодолеят най-добрите артисти в широкия смисъл на думата изпитанията, създадени от автори, постановчици, продуценти, какво специално ще се случи, вдъхновено от местната среда и което не трябва да се пропуска. Още по-добре би се вписала идеята във фестивала да се проектира по специален начин определен проблем, за който светът е все още неподготвен, с намиране на трайно решение – екология, агресия, толерантност, глобализация...


По-широкоспектърните или по-затворените в жанра фестивали преобладават?


- Опитал съм се да създам система от типологични характеристики, които определят профила на фестивалите. Някои от тях приличат на карнавалите, които от дълбока древност отменят временно съществуващата йерархия и произтичащите ограничения. Сред тях е фестивалът в Авиньон или нашата созополска "Аполония", в които буквално "избухват" за определено време разнообразни артистични събития.


Други фестивали се доближават до елитен клуб на "посветени", чрез който се закрепва съществуващо социално разделение. Вижте Вагнеровия фестивал в Байройт. Той е точно такъв. В България като че ли няма подобен пример, защото фестивалите ни са все още твърде разфокусирани в съдържанието си. Всеки, който се заема да организира фестивал, е добре предварително да се самоопредели, да намери и маркира своя специфична територия. В противен случай рискува посланията и съдържанието на събитията бързо да се банализират.


Фестивалите – агенти на промените в обществото

© Личен архив


Каква подготовка трябва да има този, който се заема с организацията на фестивал?


- Фестивалите изискват твърде много от своите организатори – да имат познания и практика в цялото разнообразие от изкуства, да са чувствителни спрямо съвременните обществени проблеми и да имат въображението да ги трансформират в адекватен артистичен контекст, да са икономически грамотни, да разпознават бързо тези, които могат да допринесат за развитието на фестивалната идея, да са диалогични спрямо институтите за регулярно художествено производство, а също и спрямо местните и държавни власти...


Става въпрос за енциклопедични способности и затова е много трудно едно фестивално събитие да придобие необходимата устойчивост. В България през последните години най-успешните фестивални проекти според мен са "София филм фест" и Международният театрален фестивал "Варненско лято", защото създадоха собствена независима организационна структура, добре осмислена система на селекция и намериха възможности да разпространят и на други места продукциите в програмите си.


За съжаление фестивали като "Софийски музикални седмици" и музикалното "Варненско лято" преживяват период на изпитания. Заплашени са от обезличаване. Юбилейните им чествания са форма и за привличане на вниманието на отговорните институции. Тук е мястото на министерството и общините да внесат ред в регулацията на културните си календари, да се откроят определени акценти в потока на събитията, които са важни и смислени за обществото.


Културното поведение изисква, без да се накърнява свободата на изразяване, съобразяването с определена йерархия, която намества ценностните пластове. Сега за съжаление нашият артистичен пейзаж прилича повече на джунгла, в която често се проявява разрушителната сила на неуправляеми стихии.


И въпреки това мнението Ви защо има толкова много фестивали не само в страната, а в рамките дори на един град? С какво е по-привлекателен "Светът на фестивалите"?


- Фестивалното излишество е плод на управленски дефицити в администрирането и управлението на културата – отсъстват стандарти за създаване на качество, за съобразяване с високото и ниското в културните събития. Чрез книгата си правя опит да представя инструменти и да предложа решения за излизане от недостойната ситуация, в която често се поставят художествените празници.


Отделното събитие по време на регулярния културен сезон има по-ограничен обхват, ангажира преди всичко "твърдия електорат", ценителите. Фестивалите излизат "извън кутията", за да убедят и по-непосветените, че могат да им предложат нещо специално. Дори и събитията с ясно профилиран характер като Вагнеровия фестивал в Байройт гъделичкат снобизма и на тези, които са относително по-далеч в изповядването на идеите на немския композитор. За част от публиката актът на приобщаването към кръга на посветените е вълнуващо преживяване, което облагородява.


Как да разпознаваме качествените фестивални събития?


- В тази връзка през последните години се опитах да създам реално измерима система от индикатори и стандарти, по които да се оценяват фестивалите и културните събития изобщо. Някои от тях се изразяват в конкретни препоръки, описани в последната ми книга.


Ако трябва да резюмирам, сред най-важните характеристики на качествените фестивални събития са: уникалността на програмата, която не би могла да се осъществи в друго време или място, ангажираността на местната общност, за която артистичните събития не са само източник на доходи и поминък, а нещо повече, ангажирането на големи изпълнители, за които участието във фестивала не е поредна спирка от световното им турне, а нещо специално. Реалното изпълнението на тези три условия изисква огромна енергия, въображение и постоянство.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на majorman
    majorman
    Рейтинг: 1312 Неутрално

    Агенти? Не, благодаря! До гуша ми дойде от агенти в обществото!

    We are just a war away from Amerikhastan/ When God versus God;the undoing of man
  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 13313 Весело

    И да добавим Варненския балетен фестивал, който е най-стария и най-престижния в света :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  3. 3 Профил на zyb18561487
    zyb18561487
    Рейтинг: 3461 Неутрално

    Ама имат ли картончета? Прочистени ли са им досиетата?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK