Доналд Съдърланд озвучава анимацията по романа "Физика на тъгата" (допълнена)

И пак ще има българи, които да твърдят, че Господинов е медиен писател - направен такъв от медиите, които го рекламират.
А те дори не са чели разказ от него, стихотворение дори!!!
Физика на тъгата е страхотен роман, а и явно е близък до всички хора, не само до българите и преводите му на десетки езици, го доказват!!!

• 0 12
• Докладване

Айде Жанетката да готви новия тираж. Щото рекламата хич няма нищо общо.

• 5 1
• Докладване

Моите топ 3 с участието на Доналд Съдърланд

Novecento / Двадесети век (1976)
Citizen X / Гражданинът Х (1995)
Pride & Prejudice / Гордост и предразсъдъци (2005)

Доналд се появява в почти 200 различни шоута и филми. Завършва Университета в Торонто, но се отказва от инженерството в полза на актьорската професия.Той е и баща на известния актьор Кийфър Съдърланд. На 17 юли ще навърши 84 години.
Да е жив и здрав, успех в мини-сериала The Undoing (2020) !

• 0 10
• Докладване

Голяма работа!

• 7 3
• Докладване

И все пак - не го ли е срам Георги Господинов да говори, че тази книга (пък и коя да е от неговите книги) сама си била намерила пътя. Хайде малко уважение и признателност все пак. Абсолютна наглост и безочие от негова страна.

• 8 5
• Докладване

Доналд Съдърланд е голям майстор. Да е жив и здрав.

• 0 5
• Докладване

Гледах българската версия. За съжаление е много тъпа. Точно като литературния първоизточник

• 6 4
• Докладване

До коментар [#7] от "znaya":

Пише новите романи Физика на безочието и Химия на срама. В тях ще е главен герой.

• 6 3
• Докладване

До коментар [#10] от "MP":

Едва ли, той не залага себе си в това, което пише. Да бъдем благонамерени и да кажем, че това би могло да е израз на ниско самочувствие и скромност. Погледнато структурно-психологически това е садистичната позиция. Горките читатели. Резулатът е бездушен, оборотен пазарен продукт, който като вампир се храни от читателя си. Трябва да го продават с предупредителен надпис като на цигарите.

• 2 4
• Докладване

Успех на начинанието!

• 1 2
• Докладване

До коментар [#2] от "Капабланка":
“Физика на тъгата е страхотен роман, а и явно е близък до всички хора”
——
Хубаво, че Ви е харесал. Но като някой, който се е опитал да чете това НЕЩО, мога да изразя съмнение, че може да се нарече “роман”... писаници — да. Вие до коя страница оцеляхте? Аз почнах да прескачам още в началото на първа глава и захвърлих книгата след като дори “[the] SHORT CATALOGUE OF ABANDONMENTS” не поведе наникъде.

Не настоявам, че след като това нещо не ми е харесало на мен, то не е хубаво, но съм уверена, че МАЛЦИНА са тези, които биха успели да го дочетат без да имат дуло, опряно в тила... или без да са свръх- интелектуалци

От чувство за национална съпричастност се радвам на успеха на автора, естествено, но само толкова. Не бих пипнала друга негова работа дори с триметров прът.

• 4 3
• Докладване

Четох първите книги на Господинов преди да стане медийна звезда. Може би това е причината да ми харесат толкова много. Шумът около някой писател винаги разваля удоволствието от четенето, защото изтиква на преден план личността, а не произведението.
Георги Господинов е най-смисленото нещо в българската литература в последните десетилетия. Времето ще го покаже, но трябва да се слегне пушилката.

• 2 2
• Докладване

До коментар [#14] от "magnas":

Еми ей този прескок от симпатичен млад автор, един от многото, та директно в най-смисленото за десетилетия някак ми убягва. В него се крие десетилетното силово налагане - направо в ръкопашна битка, каквото продължаваме да виждаме и м момента тук. Положението е като Павел Вежинов - Що направи ти след "Синия залез"? Вижте "Малки семейни хроники", че да повърнете.

• 1 2
• Докладване