"От страната на изгряващото и залязващото слънце" от Алек Попов

Алек Попов

© Георги Кожухаров

Алек Попов



Има текстове, които просто остаряват и се превръщат в купчина думи. А има и такива, които продължават да водят спор с времето и да плуват срещу течението му. От какво се определя животът на един текст? Преди всичко от интуицията, заложена в него. Есето "От страната на изгряващото и залязващото слънце", което "Дневник" помества, е част от сборника "Спътник на радикалния мислител" на Алек Попов. Неотдавна то беше публикувано на английски в списанието за балканска култура The Bridge, издание на Академия Балканика Еуропеана.


"Ако някой ми беше казал преди десет години, че етнокичът ще доминира културния пейзаж на България, щях да му се изсмея", казва писателят. И добавя: "Днес обаче това е най-печелившата "културна индустрия" у нас. Търсенето на корените, "древното величие, реконструкцията на обреди и традиции със съмнителна автентичност драстично се разминават с почти пълното игноранство спрямо близкото минало и упоритото нежелание да се отвори тази страница от историята, която има най-пряко отношение към начина ни на живот днес. Далеч по-престижно е да бъдеш наследник на траки, прабългари и разни неолитни бабаити, отколкото на "хомо совиетикус". Хуморът си остава най-доброто средство да преглътнем баналната истина за живота и да продължим напред без илюзии, но и без вопли на самосъжаление. Ако това е утеха: винаги ще има някой от другата страна на морето, който ще си мечтае да бъде нашето място."


От страната на изгряващото и залязващото слънце




Всяка сутрин на българския бряг на Черно море един човек сяда на пясъка, за да посрещне изгрева. Точно отсреща, на грузинския бряг, всяка вечер друг човек сяда на пясъка, за да изпрати залеза. Двамата изобщо не подозират един за друг. И двамата не харесват живота си – общо взето, по едни и същи причини. И двамата търсят бягство в мечтите, вдъхновени от соларния цикъл. И двамата пътуват мислено към дома – към мястото, което считат за своя духовна родина.
Но с това като че ли приликите се изчерпват. Онова, което ги свързва, всъщност ги разделя.


Рано сутрин. Млад мъж извършва причудливи физически упражнения на пустия бургаски плаж. Облеклото му се състои от грубо съшити кожени гащи до колената. В пясъка е забит прът, на който се вее сноп от дълги черни косми, нещо средно между скалп и конска опашка. Движенията представляват грижлива реконструкция на бойното изкуство на древните българи, известно още като Бу Вей – изгубено през вековете на робство и нихилизъм, ала изплувало на гребена на етно- вълната, заляла България след историческото й приемане в ЕС, не спираща своя възход и до днес.


Младежът е усвоил древната практика по време на лятната си отпуска в една от школите, където се преподават прабългарски бойни умения. Реконструкцията почива отчасти на аналогия с бойните изкуства на източните народи, отчасти на сведения от средновековните хроники, но най-вече на усета и ентусиазма на последователите на славните предци. Особен възторг сред посветените буди една автентична миниатюра от Менологията на византийския император Василий II, съхранявана днес в библиотеката на Ватикана. На нея се вижда прабългарски войн, който прилага типичен ключов хват срещу своя противник – християнин, украсен с ореола на мъченичеството.


Прабългарски воин прилага типичен хват срещу противник-християнин

Прабългарски воин прилага типичен хват срещу противник-християнин


Часът е малко преди седем. Слънцето изплува величествено от равната шир на Черно море, а бризът издухва и последните следи от въглеводороди във въздуха след среднощната емисия на Нефтохима. Младежът, подвизаващ се в обикновения живот като Иван или Стоян, присяда на все още хладния пясък с лице към изгрева и се отдава на медитация. Сега е Корасте – името, чрез което се съединява с духовете на великите праотци. Всяко исконно българско име, убеден е той, трябва да съдържа съгласната "р" – източник на мъжество и сила. КРум, КубРат, ИспеРих, ОмуРтаг, ТеРвел. Ако се повтаря два пъти, още по-добре – КРакРа. Обаче в групата има вече двама Кракри и вождът, Багатура Кормисош, му нареди да си избере друго име. Проблемът с автентичните прабългарски имена е, че не достигат. От мрака на древността са достигнали едва дузина, а желаещите са много повече. Налага се да се коват нови, което изисква тънка филологическа интуиция. Той стиска очи и бърка в калпака с листчетата. Пада му се достойното и звучно Корасте.


Да бъде волята ти, о Тангра!


Червеният диск се издига плавно над хоризонта. Водната повърхност заблестява, заедно със спомена за миналото величие, изчистено от ръждата на времето и забравата, от петната на провалите и предателствата, на историческата несправедливост и жалкото настояще. По четинестата буза на младия воин се търкулва гореща сълза. Там някъде, отвъд морето, в степите между Днепър и Кавказ се простира Старата Велика България. Древната столица Фанагория е стъпила гордо на брега на Таманския полуостров: веят се конски опашки, белеят юрти, пасат безчислени конски стада, деца се учат да яздят и да стрелят с лък. В двореца, кан ювиги Кубрат приема пратениците на византийския император, който го титулуват "братко" и го отрупва с дарове.


Малко по на север пък, между Волга и Урал лежи Волжка България – държавата на храбрия Котраг, земя на охолни и честити градове, където и до днес хората пазят прабългарските си корени. Но лети духът, още по на изток, прелита над Каспийско море и Хорезм, и ето, в далечината се мярка заснеженото било на митичната планина Имеон. Прародината! Царството Балх, споменавано още в Махабхарата. Коравата Бактрия! Александър Велики се жени за българската принцеса Роксана, за да избегне сражението с непобедимата й конница. Роксана е най-красивата жена на всички времена – хубавата Елена пасти да яде! В долините на Хиндокуш продължават да казват "красив като българин". Запазен е и корена на думата "къща" – "къщ".


Наближава осем. От единия край на плажа се задават неколцина мургави индо-европейци, навлекли оранжеви жилетки с надпис "чистота", тътрещи черни найлонови чували. Сепнат, Корасте поглежда часовника си и скача. Преоблича се набързо, мушва прабългарските гащи в раницата (Панталоните също са българско изобретение, ако не знаете, наред с пастърмата, айрана, сабята, седлото и прочее достижения на прогреса!), мята се на пърпоретката Vespa, паднала му се от потребителската кошница и отпрашва за работа. Точно в осем и двайсет и пет заковава пред задния вход на бургаската БИЛА. Чеква се в списъка и след няколко минути го виждаме да крачи към щанда за колбаси, изтупан в униформена риза и престилка, на която се люшка бадж – Иван.


"Ивани – навиква го мениджърът на отдела за полуфабрикати, – няма да режеш пастърмата толкоз на едро, че завчера получихме оплакване! Ясно?"


Корицата на книгата

Корицата на книгата


Междувременно слънцето невъзмутимо изминава пътя си, както го е правило милиони пъти, много преди конските опашки да се развеят по бреговете на Черно море. Малко след шест, когато Корасте бавно се отърсва от Иван и се готви да забие първата бира, от другата страна на морето, в древната Иверска земя, напет грузинец, на същата възраст, присяда на плажа край Поти, за да изпрати потъващия в мрака червен кръг.


На фона на залеза се мяркат заплашителните силуети на крайцери и фрегати от Руския Черноморски Флот, завардили грузинското крайбрежие след поредния сблъсък между бившата империя и гордата кавказка република. Никакви кораби обаче не са в състояние да възпрат полета на духа на Мераб Гамкрелидзе, устремен на Запад. За разлика от техните някогашни съседи, българите, предците му никога не са напускали благословена прародина. Там стоят, заключени в плодородните й долини, откакто се помнят! И все пак, промъква се предателска мисъл, ако си бяха размърдали навремето задниците, сега може би щяхме да бъдем от другата страна на морето... Залезите от другата страна може и да не са чак толкова красиви, но за сметка на това, както знаем, там са ЕС и НАТО, и руските корита не смеят да припарят. Освен това земеделските производители получават субсидии, а пътищата са в несравнимо по-добро състояние. Безработицата е под санитарния минимум. Лесно дават и потребителски кредити. Още по-лесно е да ги похарчиш; всички големи търговски вериги вече са стъпили оттатък – от Била до Карфур и Теско – и предоставят стоки и услуги на световно равнище. Но най-вече хората могат свободно да пътуват. Това, виж, струва колкото всички Били накуп! Само с една гола лична карта може да изръшкаш цяла Европа, въздиша Мераб и вече се друса мислено в автобуса към Виена. Посещава музея на Фройд, похапва си вурстчета на Грабена и слуша уличните музиканти. От Виена поема за Рим през Венеция. Вози се на гондола-такси, ръкува се с папата, обикаля Колизеума. И отлита за Париж с WizAir на цената на билета за влака от Тбилиси до Поти. Париж! Столицата на културата: Бобур, Лувъра, Операта, Сорбоната (където е изнасял лекции самият Мераб Мердавашвили!), Латинския Квартал, Монмартр... Гореща сълза се търкулва по бузата на младия джигит. На тази традиция принадлежи той и целият му народ, а не на дивите азиатски степи. Това е неговата духовна родина! А оттук нататък, дали ще поеме към Лондон, дали към Берлин или Амстердам, няма особено значение.


Мераб си е у дома.


Слънцето вече е потънало в морето. Останали са само светлинките на руските кораби. Трасирали хоризонта като коледни лампички, те му напомнят за границите на физическата реалност, която е принуден да обитава. Той става ядно, обръща гръб на морето и се мята на пърпоретката ИЖ-2, произведена още по съветско време. Вкъщи го чакат двеста домашни на тема: "Величието на грузинския народ през погледа Шота Руставели". Трябва да ги прегледа до заранта. Вратата на Европа започва бавно, ала неумолимо да се затваря. До следващия залез.

Ключови думи към статията:

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на dedoliben
    dedoliben
    Рейтинг: 1237 Неутрално

    Добър текст.
    Как искаме но не знаем какво искаме.

    "Моите министри са англофили, моите генерали са германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил". Цар Борис III
  2. 2 Профил на venelingeologia
    venelingeologia
    Рейтинг: 947 Неутрално

    вЪВ ВИНОТО Е ИСТИНАТА, А ВИНОТО НА ГРУЗИЯ СЕ КУПУВА ОТ РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ.

  3. 3 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2993 Неутрално

    УВАЖЕНИЕ за Алек Попов!
    Той е част от младата и качествена вълна в българската литература!!!

  4. 4 Профил на Ronald Reagan
    Ronald Reagan
    Рейтинг: 908 Неутрално

    Добро наистина, малко олекна с обещанието, че ще има продължение на "Мисия Лондон", но да не издребняваме :) !

    agent
  5. 5 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11595 Весело

    Хареса ми много :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  6. 6 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3261 Неутрално

    Майсторът си е майстор.

  7. 7 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 3370 Неутрално

    Етнокич, или модерна българщина.

  8. 8 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 3338 Неутрално

    Имаше едно залитане по селския туризъм, с магарешки каручки с англичани, как отиват на гости у някоя баба на топла питка или баница. Тя идеята не е лоша, ама трябва бая време да се направи както трябва да не е кич, както казва Алек.

  9. 9 Профил на zlo38528262
    zlo38528262
    Рейтинг: 920 Неутрално

    Тоа па за етнокултурата ми говори. Книгите му са чалга, тъй че вместо да се прави на неверващ, да си даде сметка, че чудесно се вписва в културния пейзаж на страната.

  10. 10 Профил на rpd32585105
    rpd32585105
    Рейтинг: 73 Неутрално

    Восокопарна, претенциозна купчина от думи, която вече е мъртва.

  11. 11 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 763 Неутрално

    Косплей кичът е тренд навсякъде -антидот на странното време. Да припомня ли, че умнокрасивите хипстъри 10 години гледаха косплей сериал с рицари, дами, дракони, чест и бели бродници? Или то не се брои за косплей кич и опит за завръщане към едни по-доблестни времена, изпълнени със смисъл...

    Така де, за по-култивираните е Стар Уорс и ГоТ, за средностатистическия кюстендилец - Исторически Парк, за хипстъра-филибелия - косплей средновековен фестивал с крафт бира.

  12. 12 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4545 Весело

    Чудесно! Да живей куйрука на АпаРух!!!

    klimentm
  13. 13 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 763 Неутрално

    Бай дъ уей, не че нещо, но алт райт батките пък се зарибяват по викинги. Абе всеки иска пра-пра-пра-дядо му да е бил мъжага...поради причини...

    В същото време днешното поколение мъже на около 30 страдат от остеопороза от кафе и обездвижване.

  14. 14 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3729 Неутрално

    Есето ми допадна. Фен съм на творчеството на Алек Попов.
    Неговите думи от предговора "Хуморът си остава най-доброто средство да преглътнем баналната истина за живота и да продължим напред без илюзии, но и без вопли на самосъжаление." са сентенция, която не трябва да забравяме.
    Не може да бъде утеха фактът, че "винаги ще има някой от другата страна на морето, който ще си мечтае да бъде нашето място." Трябват ни стойностни високи цели.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  15. 15 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 2027 Неутрално

    И Мисия Лондон се занимава с етно, с кич, и по логиката на Попов, може би и тя трябва да мине за етнокич. Всъщност големият ѝ успех вероятно се дължи точно на това

  16. 16 Профил на dedalus
    dedalus
    Рейтинг: 418 Неутрално

    До коментар [#15] от "Митев":

    Митев, Мисия Лондон е сатиричен роман- сатира на "етнокича". Не виждам никакво чувтво за хумор в прабългарските напъни на наште пишман-националисти прабългаристи. Те дори не познават българската история. И не правят разлика меду фантасмагории и история. В историята, несъмнено, има много бели полета, които полуграмотни мечаттели запълват с фантазии. Това усмива Алек Попв. Това е етнокича. Националистите по-добре да стъпят на реалните исторически факти - като създаването на кирилицата от учениците на византийския философ Константин-Кирил (създател на глаголицата) във вече християнска България при княз Борис и цар Симеон.

  17. 17 Профил на evpetra
    evpetra
    Рейтинг: 1134 Неутрално

    Явно не само аз се дразня от разни възстановки, потури в ледени води, байряци, у бре, де бре, Бяла роза (за която в съседните ни страни сигурно си мислят, че е националният ни химн!) и други такива. Отчайваща липса на самочувствие у тези хора, които търсят опора някъде в миналото, вместо да направят нещо от себе си, което да е ценно сега и да има място в бъдещето, а не в миналото.
    Много остроумен текст, само не разбрах тази фраза: "...приема пратениците на византийския император, който го титулуват "братко" и го отрупва с дарове.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK