Изкуството не излиза в отпуск

Държавна опера - Стара Загора отдавна вече не изненадва с подема си, по-скоро поддържа непрекъснатото възхищение от професионалния ентусиазъм, с който не само са заредени, но и сами те разпръскват. Последната им инициатива е "Изкуството не излиза в отпуск" – надсловът на лято 2019.

И ето как го дешифрират. В рамките на три месеца (от 1 юни до края на август) – над 50 спектакъла, в различни жанрове и обеми. С пет премиери, включително световна, оперни – "Трубадур" (7 юли) и "Траян в Тракия" (25 юли); балет – едноактните "Лотос", "Танц при изгрев слънце", "Следващият" (10 юли) и "Антигона" (27 юли); детски мюзикъл – от деца-за деца – "Отмъщението на Зайчето Питър" на ДЮСОБ "Маргаритки" при Операта (26, 27 юни).

С усвояване на нови пространства с подходящите сценични реализации. Както в града: в Етнографския комплекс "Дамасцена", в градината на Старозагорската митрополия, в двора на Къщата на архитекта Димов (гостите вече видяха едноактни опери, концерта на вокална студия "Кара" при Операта, на 9 юли пък ще е друг успешен техен проект – интерактивният концерт "Джазоспекция"), освен многоочакваната, не само от меломаните, за четвърти път с успех "Опера на стадиона".

Така и извън Стара Загора: ще строят сцена на античната и средновековна крепост "Туида" в Сливен ("Аида", 14 юли. На 16 юли е концертът "КУИН-Шоуто продължава" и оригиналната версия на Бохемска рапсодия със солисти Теодор Койчинов, Елена Петрова, симфоничния оркестър, хор и солисти на Операта, под палката на диригента-пианист и виенски възпитаник Димитър Косев.).

Пред крепостта Баба Вида, която за първи път ще бъде използвана като естествен фон – към декора на "Набуко", в третото издание на "Летни вечери на операта и балета "Баба Вида", където Държавна опера-Стара Загора е основен участник със суперпродукция, камерна опера, балет, оперета и детско представление (2, 3, 4 август).

За част от всичко това "Дневник" разговаря с главният диригент на оркестъра на Старозагорската опера, маестро Ивайло Кринчев:

Как бихте обобщили сезона, който отмина (2018-2019), за да поговорим и защо "Изкуството не излиза в отпуск"?

- За Старозагорска опера този сезон още не е отминал. Ще приключи условно на 7 август със спектакъла на ,,Бохеми" в Летния театър, Бургас. Казвам условно, защото само няколко дни след това ще започнат техническите репетиции за сценографското оформление на ,,Африканката" от Майербер (за първи път на Балканите), с която ще открием ФОБИ на 22 ноември, и веднага следва началото на международния майсторски клас на Веселина Кацарова (20 август-4 септември), артистичен директор на Операта.

Продължаването с премиерите и в този период е част от базисната ни концепция за постоянен сезон, който малко оперни театри имат. Важно за театъра, тъй като създаването на една премиера, е свързана с различни елементи – от сценографското, костюмографското обезпечаване до репетиционния цикъл. Процесите са доста различни, но трябва да бъдат постоянни. Защото, един театър спирайки да продуцира нови заглавия, се обрича на летаргична "продуктивност" – само и единствено на репертоара си в момента. А това нарушава идеята ни за ритмичен целогодишен сезон. Затова и в концепцията е, лятото не да се играят заглавия, които единствено вече са направени, а паралелно да се раждат и нови. Като тези продукции се подбират, да не отделят спектакловата дейност, та да има спиране и създаване на дълъг репетиционен цикъл, докато се роди една премиера. А се прави паралелно.

Често сме свидетели, как някои театри се ,,активират" през определен период, а през другото време от афиша им лъха спокойствие. Една нездрава активност, на изненадващо отдалечени сцени в страната, с набързо сготвени или претоплени ястия.

Поднасяте жанрово разнообразна продукция, включително интерактивни спектакли?

- Търсили сме разнообразие, което да задоволи разностранните интереси на нашата публика. Местата са благодарение на доверието, което митрополит Киприан, общинските ръководства и кметовете на Сливен, Видин, Стара Загора имат към качеството на нашите продукции. Не правим компромиси със солистичните състави и визията.

Интерактивността може да бъде разглеждана като всяка форма на двустранна комуникация. Пространствата в къщата на архитект Димов (от малкото останали архитектурни паметници на града в стил Сецесион) предполагат такъв вид комуникация и стопяват бариерата артисти-публика. Получава се друг обмен на въздействия и от двете страни. Нашето изкуство може да се експонира на всяко заредено с определена енергия място.

Предстои мегаспектакълът "Трубадур" в неделя – 7 юли, мащабна продукция на стадион "Берое", с огромни пространства и предизвикателства. Постановката на режисьора Огнян Драганов ще е необикновена, нестандартна, с различна костюмографска естетика на Денис Иванов – всичко е ново? Защо точно това заглавие избрахте?

- Избираме заглавия, които са в т.нар. "златна осмица или десятка" в оперната литература. Няма как да не отречем, че има определен брой заглавия, които привличат публиката заради факта че се казват: "Трубадур", "Кармен", "Аида", "Набуко". Процесът е сгъстен, присъствието на стадиона е в много ограничено време. За тези 4 години имаме изградена рефлексия за ситуацията, която ни очаква там – много специфична. И нещо важно, наясно съм със звуковата картина, която трябва да бъде постигната. Доста е проблематична.

Позицията ми е такава, че трудно мога да виждам и да имам директно контакт с артистите на сцената. Разстоянията са големи, звукът който човек трябва да чуе, съответно да отреагира или инспирира като диригент, носи вече по-различни физически закони – с определени закъснения, с точни предвиждания на конкретни места, така че е въпрос на ясна диригентска рефлексия, която в рамките на тези години съм успял да си изработя. Парадоксът там е, че има козирка и относително слаба естествена акустика, няма как да се лишим от озвучаването.

Минала година склонихте дори световноизвестната прима Мария Гулегина, която не пее на открити пространства, да приеме микрофона...

- То е въпрос на лично убеждение. Тя е изключително голям артист, преценката, която лично даде за качеството на звука ни прави много горди – реагира естествено, професионално. Разбра, че няма как да се лишим от микрофон, но той няма да промени качествата на тембъра и на гласа ѝ, напротив, само ще помогне. Е, винаги има риск. Случвало се е, за съвсем кратко време в спектакъл, балансът да бъде нарушен, но наистина хората зад пулта са важни и трябва да имат тази сетивност да отреагират веднага на ситуацията. И аз разчитам много на този професионализъм.

А как стои въпросът с певците, защото те са и артисти, играят по сцената?

- Има една тайна Пред артистите поставяме също и два монитора. Имат и визуален контрол, но той не винаги им е достатъчен. Важно е да чуе, да има добра звукова среда и от оркестъра. Така че е комбинация между монитори, отделно звукови монитори и визуални. Те съумяват, разбира се, да ме виждат частично, но и моята задача е да усетя техните дъхове. Да знам в какво темпо ще тръгнат.

Репетициите на открито са две, ако изобщо могат да се нарекат пълни. Едната минава само с пиано, като се прави базисен чертеж на мизансцена и определени позиции. За всеки от артистите, който участва за първи път, е голямо предизвикателство да може да се вплете в такава нова акустична среда. Но обикновено те са професионалисти и този елемент пада бързо.

Буквално в първия половин час рефлексията и реакцията по отношение на звука се уеднаквява. А в "Трубадур" ще вземат участие имена от световните сцени Зоран Тодорович, Кирил Манолов, Даниела Дякова, Елена Баръмова.

Обикновено имате попълнения на оркестъра?

- Не, тази година няма да имаме, защото вече е във вида и с възможностите да покрие такова заглавие. Попълнение и на оркестъра, и на хора правехме, за да създадем визуална и звукова представа за операта, съизмерима с мястото.

В моето съзнание симфоничните оркестри са някакъв умален вид на държава. Това е подредена структура, ансамблово звено, затова понякога правенето на оркестър бързо е направо невъзможна задача. Откакто съм главен диригент, тенденцията е да търсим и да го попълваме.

В момента в оркестъра свирят музиканти с най-различни националности, започвайки от Италия, Англия, през Канада, завършвайки с Япония. Имаше хора не вярваха че чужденците ще предпочетат Стара Загора. Успяхме с този риск. Ще има и участие на определено количество статисти, които са от сдружение "Свят без граници". Ще има достатъчно визуално пиршество. Решението в което ще се движим ще бъде провокативно, без обаче да наруши елементите на музикалната и текстовата драматургия която носи "Трубадур".