Талев и комунизмът

Димитър Талев

© Портал

Димитър Талев



Текстът е публикуван в портала "Култура"


Литературата е в сложнокомпозиционни отношения с историята. Тя не просто отразява или запечатва едни или други събития, както някога настояваха апологетите на социалистическия реализъм. Често нишката, създаваща усещането за единство в романа, организира историческото време, придавайки по-голяма плътност на реалния поток от случващото се, който инак лесно се разпръсва и ни убягва.


Правя това встъпление не защото смятам да се впускам в дебрите на "социологията на романа", проучвана обстойно от автори като Дьорд Лукач или Люсиен Голдман. А защото покрай разприте с оценките за комунизма и неговата теория и практика в учебниците по история ми хрумна един експеримент.


Представете си как комунизмът изглежда в огледалото за обратно виждане, и то далеч преди практиката на НРБ: още докато комунистическият проект е за едни очароваща, а за други – повече от плашеща хипотеза. И то през очите на един класик на българската литература, какъвто е Димитър Талев, от страниците на инкриминирания след 1944 г. роман "На завой".




Няколко думи за написването на този роман, който и до днес е непопулярен и си остава в сянката на другите големи творби на Талев. Писателят го започва някъде в началото на 30-те, работи над него през цялата 1939 г. – едно преломно за Европа време. Завършва го чак през юли–август 1940 г. и "На завой" излиза през октомври същата година в библиотека "Завети", и то в сравнително голям тираж – 5000 екземпляра.


Преломното време винаги е време на избор, време на равносметка. С този си роман Талев държи да се прости с някои леви илюзии на младостта си, което е напълно обяснимо. Не по-малко интересна е и корицата на книгата, дело на левия художник и убеден комунист Александър Жендов, който приема да я изработи. Издължената голяма буква "З" в "На завой" сякаш бележи цялостния поврат, за който ни подготвя книгата. През 1950 г., изпаднал в немилост пред тогавашния вожд Вълко Червенков заради спречкване в новогодишната нощ в квартирата на Христо Радевски, Жендов ще трябва да отговаря за стари грехове, включително и за корицата на този забранен роман. Разплатата не закъснява.


С какво "На завой" на Талев толкова разгневява комунистическите идеолози? Според мен с цялостната равносметка на утопията, която изобщо не се свежда само до една непрекъснато (и често неточно) цитирана от романа фраза: Знаеш ли, Милке, последният правоверен комунист ще умре в България. И тогава, когато никъде по света няма да има правоверни комунисти, нито дори в болшевишка Русия, тук, у нас, все ще се намери някой. Ах, какъв народ сме ние!


Проблемът, очертан от Талев, е тъкмо в идеологическата орбита на това "ние". Главният герой Крум Кошеров се завръща от странство през 1929 г. след неколкогодишно отсъствие. На власт е правителството на Андрей Ляпчев, което не само е дало реална политическа амнистия, но и след 1926 г. реално е умиротворило страната от кръвопролитията на гражданската война. Раните от нея обаче продължават да зеят в душите.


Самият герой е изпратен от баща си да следва в чужбина след 1923 г., тъй като е част от младежки кръгове, където пламенно се говори за революция. Младият Крум обаче е бил на фронта в две войни, виждал е смъртта в очите, познава и онзи "край, който беше страшна катастрофа – страшна, защото бяхме разбити морално".


Сред онези е, които в септемврийските дни на 1923 г. са призовани да се явят на един от софийските площади: Помислих, че е настъпил най-великият час в моя живот: да умра за своя идеал, за идеала на всички потиснати. Там на площада обаче аз не намерих онова множество от разпалени бунтари, които виждах на многолюдните и тъй гръмки манифестации преди това. Там се беше събрала само една група, повечето младежи като мене, които едвам дочакахме едно малко отделение стражари и се разбягахме.


Урокът е горчив, но най-тежкото предстои. Оказва се, че Крум не е в състояние да следва в странство. Чувства се неспособен на всякаква по-задълбочена или системна работа. Личната му равносметка е потискаща: Бях взел участие във войната, в революционните борби, душата ми беше разядена. Бях изгубил вече много, изгубил бях вече всичко, но все още вярвах, че ще го намеря, и тръгнах да го търся между хората.


Лута се по света, търси добро, правда и красота, ала намира само отломки от тях сред море от кал. Съзнанието му на "човек-маса" постепенно помръква, той изпада в отчаяние. Иска да умре, изпитвайки непоносима мъка, и в този миг се сеща за едничкото спасение – за пътя назад и бащиния дом.


Френският изследовател Клод Льофор, самият той ревностно "вярващ" в идеологията на младини, настоява, че комунизмът е преди всичко "плен от идеологията" и "обсесия от това "ние". Най-важното в подобна "обзетост" било да следваш принадлежността към "ние другите – комунистите". Оттук и революционната практика: чрез насилие да се създаде общество, нетърпящо никакъв плурализъм, никаква "опозиция", нищо "друго". Това е един нов вид деспотизъм на колективната обсесия, намиращ израз във волята на Партията. Затова и във вътрешните монолози на младия Крум Кошеров в романа ясно прозира тази невъзможност "да се живее индивидуално", с която комунистическата идеология е заразила него и връстниците му.
Самият Льофор дава примери със свои познати, които мъчително трудно напускат Партията дори след 1956 г., защото считат, че извън нищо не е възможно и нищо не е мислимо. Един от тях дори му задава стряскащия въпрос: "Как можеш да мислиш, когато си сам?"


Тъкмо тази траектория от "Ние" към "Аз" ще трябва за извърви Крум Кошеров, завръщайки се в България, съсипана от гражданската война. Време, за което сестра му Милка свидетелства с горчивина, обръщайки се в романа към комуниста Никодимов: Или на едните, на "нашите" всичко е позволено, а другите са все черни дяволи? Всъщност няма нищо по-грозно, по-жестоко от гражданската война. Брат срещу брата, баща срещу сина си. И тълпите, жадни за мъст и разрушение.


Комунистите в романа на Талев отдавна са взели своя завой, те са на другата страна в историята. Особено разтърсващо за главния герой е посещението му в книжарницата на Калесников на "Пиротска" – там, където някога е попил комунистическите идеи. Книжарят е същият, поостарял е, но говори със същия тон – сякаш иска да удари нещо и да го разбие на прах: Най-напред от Италия, от Испания и Германия ще се дигнат първите искри на революцията. Работническа Франция е нащрек и чака да удари дванадесетият час. Англия цяла се друса от подземни тътнежи. Цяла Европа, целият свят е миниран и когато пламне първата искра...


И ето че изведнъж Крум Кошеров, чувайки познатите от десетилетие тиради, внезапно "проглежда" и се запитва: Тоя ли човек е моят някогашен учител? Тоя ли човек възпламеняваше някога сърцето ми и ми вдъхваше вяра в спасението на унижени и неоправдани? Какъв апостол съм виждал аз в тоя заслепен фанатик? Какъв свят вижда той и къде е видял света? Бедни, бедни учителю мой, Калесников!


Обратният път от утопията към реалния живот е винаги болезнен и мъчителен. Ала героят на Талев го извървява, поемайки грижата за своето семейство и старата си майка, откривайки любовта и непознатата досега радост от съзиданието, от обработването на земята.


Онова, което по-сетнешните идеологически цензори на Талев явно не могат да му простят, е, че неговият "политически роман" цели да разкрие "пълната несъстоятелност на всички крайни убеждения". "На завой" наистина е "роман на идеите", доста тезисен понякога, ако го съпоставим с възрожденската тетралогия на Димитър Талев. Ала все пак това е творба жалон, въставаща срещу "настоящето на една илюзия". И няма как да не впечатляват прямотата и честността на писателя, дръзнал по онова време да напише следните редове: Когато искаме да наложим нещо на човека, ние трябва да знаем какво може да понесе той, да приеме, да усвои. Комунистите мислят, че ще се наложат със сила, но природата на човека е по-силна и от ужасите на революцията, и от юмрука на диктатора.


Историческа прозорливост на Димитър Талев му коства обаче много. Веднага след 9 септември 1944 г. "юмрукът на диктатурата" го търси, за да го ликвидира. По една случайност не го намират и убиват негов съименник. На 18 октомври 1944 г. той е задържан, вкарват го в Централния затвор. Следват тормози, разпити, на косъм се разминава от това да не попадне в състава на Народния съд, занимаващ се с враговете интелектуалци. На 26 март 1945 г. е пратен за "превъзпитание" в ТВО (сиреч на лагер). Минава през "Свети Врач", "Росица", Мини "Перник", ТВО Дупница. На 22 август същата година след различни застъпничества е освободен, но бива следен. И така до онзи 21 октомври 1947 г., когато въпреки тежката язва е изпратен в мините в Бобов дол и в Куциян. Писателят Йордан Вълчев разказва как едно срутване на пластовете там го затрупва в забоя. Истинско чудо е, че неколцина намират сили да го отрият и върнат към живота. През февруари 1948 г. е освободен, но е изселен в Луковит. Отново под всевиждащото око на Държавна сигурност. Специални агенти донасят за поведението му, докато той се труди над ръкописа на "Железният светилник".


Дълго време не му позволяват да публикува, докато в един момент "завоят" към националното не става потребен за излинялата комунистическа идеология. Съответно Димитър Талев е амнистиран, провъзгласен за класик и по ирония на съдбата – за лауреат на Димитровска награда. След което умира от рак през 1966 г., гоненията си казват думата.


Големият френски историк Франсоа Фюре в основополагащата си книга "Миналото на една илюзия" (1995 г.), посветена на комунистическата утопия, стига до извода: Лишено от Бог, нашето време обожестви историята като поле на "свободния човек". Комунистическата утопия трябваше да бъде в тази история заместител на спасението, докато на Октомврийската революция бе отредена ролята на мита за началото.


Знаменателно е, че Димитър Талев още през 1940 г. предупреждава в "На завой" за същото: Внимавайте, залагате главите си за една илюзия, за една химера.

Ключови думи към статията:

Коментари (27)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на WWW
    WWW
    Рейтинг: 1269 Неутрално

    Нямам вяра на Тони Николов.

  2. 2 Профил на Willy Messerschmitt
    Willy Messerschmitt
    Рейтинг: 5333 Разстроено

    Достойно четиво което трябва сега да бъде издадено.За ужас на непросветените застъпници на комунизма.

    До истината се достига с познание!
  3. 3 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3435 Неутрално

    Талев се обръща в гроба като наблюдава как форумни комунисти се гаврят с неговия литературен герой Султана Глаушева.

  4. 4 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3435 Неутрално

    Нямам вяра на Тони Николов.
    —цитат от коментар 1 на WWW


    Ти и на големия български писател не вярваш. Вярваш само на руските ти господари.

  5. 5 Профил на Nil satis nisi optimum
    Nil satis nisi optimum
    Рейтинг: 1479 Неутрално

    "Комунистите мислят, че ще се наложат със сила, но природата на човека е по-силна и от ужасите на революцията, и от юмрука на диктатора."

    Това казва вси1ко!

    Не поставям нищо - нищо, над преценката на собствения си разум.
  6. 6 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 2557 Неутрално

    "Най-напред от Италия, от Испания и Германия ще се дигнат първите искри на революцията. Работническа Франция е нащрек и чака да удари дванадесетият час. Англия цяла се друса от подземни тътнежи. Цяла Европа, целият свят е миниран и когато пламне първата искра."
    И така, в очакване на Годо, минаха вече 90 години. И те чакат ли чакат. Животът им мина в чакане. Да дойте комунизЪма и да получават според потребностите, а да дават според възможностите си.

    Да твърдиш, че ГЕРБ е алтернатива на БСП е като да мислиш, че диарията е алтернатива на запека.
  7. 7 Профил на Willy Messerschmitt
    Willy Messerschmitt
    Рейтинг: 5333 Разстроено

    До коментар [#4] от "tacheaux":

    Колега не давай повод на комунистически руски изтърсаци да се гаврят с умовете на България.Това са хора прочели по две книги в живота си.Дошли им с абонамента за "Кооперативно село"Озлобени,гадни и плюещи България и подмокрящи се при споменаване на джуджето!

    До истината се достига с познание!
  8. 8 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 4280 Неутрално

    [quote#4:"tacheaux"][/quote]
    "Ти и на големия български писател не вярваш. Вярваш само на руските ти господари."

    Правоверните комунисти и до днес мърсят всиичко до което се докоснат, включително и този форум.

  9. 9 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 4280 Весело

    Правоверните комунисти станаха православни, путинославни консерватори.

  10. 10 Профил на Jumbo Jet
    Jumbo Jet
    Рейтинг: 1975 Неутрално

    Книжарят е същият, поостарял е, но говори със същия тон – сякаш иска да удари нещо и да го разбие на прах: Най-напред от Италия, от Испания и Германия ще се дигнат първите искри на революцията. Работническа Франция е нащрек и чака да удари дванадесетият час. Англия цяла се друса от подземни тътнежи. Цяла Европа, целият свят е миниран и когато пламне първата искра...

    И ето че изведнъж Крум Кошеров, чувайки познатите от десетилетие тиради, внезапно "проглежда" и се запитва: Тоя ли човек е моят някогашен учител? Тоя ли човек възпламеняваше някога сърцето ми и ми вдъхваше вяра в спасението на унижени и неоправдани? Какъв апостол съм виждал аз в тоя заслепен фанатик? Какъв свят вижда той и къде е видял света? Бедни, бедни учителю мой, Калесников!

    Обратният път от утопията към реалния живот е винаги болезнен и мъчителен. Ала героят на Талев го извървява, поемайки грижата за своето семейство и старата си майка, откривайки любовта и непознатата досега радост от съзиданието, от обработването на земята.

  11. 11 Профил на Jumbo Jet
    Jumbo Jet
    Рейтинг: 1975 Неутрално

    Големият френски историк Франсоа Фюре в основополагащата си книга "Миналото на една илюзия" (1995 г.), посветена на комунистическата утопия, стига до извода: Лишено от Бог, нашето време обожестви историята като поле на "свободния човек". Комунистическата утопия трябваше да бъде в тази история заместител на спасението, докато на Октомврийската революция бе отредена ролята на мита за началото.

    Знаменателно е, че Димитър Талев още през 1940 г. предупреждава в "На завой" за същото: Внимавайте, залагате главите си за една илюзия, за една химера.

  12. 12 Профил на doroteus
    doroteus
    Рейтинг: 2572 Неутрално

    До коментар [#4] от "tacheaux":
    Димитър Талев навреме е осъзнал какво представлява комунизмът и с какви "методи на превъзпитание " си служи! никога повече това !

    Светът на лагерите не е важен, понеже в него са страдали и умирали; светът на лагерите е важен, тъй като в него са живели. Тъй като тук човек в собствените си очи е превърнат в нещо тотално лишено от стойност; но съща така и защото самите надзиратели на тези хора са превърнати в тотолно лишени от стойност в собствените си очи; а също и защото една страна, в която съществуват концентрационни лагери, е прогнила до мозъка на костите. Концентрационния свят е една неизбежна зараза и поради това той е най-голямото нещастие, което може да се случи.

    – Давид Русе –

  13. 13 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 4280 Неутрално

    Нямам вяра на Тони Николов.
    —цитат от коментар 1 на WWW


    Наа чия издръжка си? Кой те храни?

  14. 14 Профил на voodoo_child
    voodoo_child
    Рейтинг: 894 Неутрално

    Димитър Талев Петров-Палисламов, наш прилепчанин, проникновен познавач на долната левичарска пасмина! 💟

  15. 15 Профил на CINZANO - оправете си сайта!
    CINZANO - оправете си сайта!
    Рейтинг: 1168 Неутрално

    Достойно четиво което трябва сега да бъде издадено.За ужас на непросветените застъпници на комунизма.
    —цитат от коментар 2 на Willy Messerschmitt


    Има го:
    https://m.helikon.bg/61016-На-завой :-Роман.html

    Мома, връщай 12 и 12А!
  16. 16 Профил на doroteus
    doroteus
    Рейтинг: 2572 Неутрално


    От поредицата "Забранени книги"

    Когато искаме да наложим нещо на човека, ние трябва да знаем какво може да понесе той, да приеме, да усвои. Комунистите мислят, че ще се наложат със сила, но природата у човека е по-силна и от ужасите на революцията и от юмрука на диктатора. Не съществува сила, която ще прероди човека за сто, двеста или хиляда години. Трябвало да минат милиони години, докато изчезне опашката у човека, нужно е да мине много време, докато обуздае той макар и най-малката антисоциална склонност. - Димитър Талев

  17. 17 Профил на doroteus
    doroteus
    Рейтинг: 2572 Неутрално

    До коментар [#13] от "4ort":

    И на Димитър Талев ли нямаш вяра или просто не си чувал за него в твоя "Клуб по интереси "????

  18. 18 Профил на dma12587967
    dma12587967
    Рейтинг: 1703 Неутрално

    .Знаменателно е, че Димитър Талев още през 1940 г. предупреждава в "На завой" за същото: Внимавайте, залагате главите си за една илюзия, за една химера.
    —цитат от коментар 11 на Jumbo Jet


    Абе и аз предупреждавах - не гласувайте за Радев, ама вие си гласувахте напук на всякаква логика.

  19. 19 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 1177 Неутрално

    Комунизмът си присвои доста от благите приказки на християнството. Обаче, докато християнството залагаше на любовта между хората, то комунизмът заложи на омразата.
    Всички видяхме крайния резултат.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  20. 20 Профил на skeptichen
    skeptichen
    Рейтинг: 519 Неутрално

    Страхотна статия - не бях чувал за този роман. Благодаря, Дневник!

    В момента програмата по литература е изключително патриотично-политическа, но все от ляво. Както ни облъчват със Вапцаров и Смирненски, нека учениците да видят и другия прочит.

    Трябва, просто трябва да включат за задължително изучаване Георги Марков "Покрив", и задочните репортажи, както и този роман на Талев.


  21. 21 Профил на Нефертити
    Нефертити
    Рейтинг: 2093 Неутрално

    Много прав Талев за комунистите. Лека му пръст.

    Предразсъдъците са за ограничените.
  22. 22 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 2149 Неутрално

    След което умира от рак през 1966 г., гоненията си казват думата.

    —цитат от коментар 0 на Тони Николов


    Мирчо Спасов също умря от рак, ако не по друго, поне по отношение на гоненията от страна на зловещата Държавна сигурност, можем да ги поставим рамо до рамо.

  23. 23 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 1177 Неутрално

    До коментар [#22] от "usero":

    Не само външната лошотия причинява рак.
    Вътрешната ти злоба и омраза към хората - също.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  24. 24 Профил на ivangabrovo
    ivangabrovo
    Рейтинг: 595 Неутрално

    Високо ценя Димитър Талев - като творчество и като поведение на истински Човек.
    Винаги се радвам да прочета нещо ново за него и произведенията му. Затова - благодарност на г-н Николов. Не винаги съм на едно мнение с него, но за Талев - още веднъж - благодарности.

  25. 25 Профил на ralita68
    ralita68
    Рейтинг: 893 Неутрално

    Тони Николов, удоволствие за четене и слушане! ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ!

  26. 26 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 3158 Неутрално

    Прекрасен текст на Тони Николов както винаги!
    Безсилие и злоба от левундерските рубладжийски тролове както винаги!!!!
    Тези последните са позор за Отечеството!!!!

  27. 27 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 3158 Неутрално

    До коментар [#1] от "WWW":

    А на Димитър Талев





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK