
Корицата на книгата
"Дневник" публикува откъс от новата книга на Виолета Радева "Гласове изпод леда" /издателство ЛениАН/, предоставен от автора.
Един от "забравените"
Първите си стихотворения Петър Хр. Кишмеров печата в сп. "Хризантеми" през 1917–1918 година. Все по това време негови стихотворения се появяват и в излизащото в Стара Загора, редактирано от Иван х. Христов, Ботьо Савов и Иван Мирчев списание "Златно руно". В тях 19-годишният юноша се докосва до нещо смътно усещано от неговата душа в българската поезия – символизма. В примамващия го тайнствен и непознат свят влиза по волята на случая чрез книгата "Химни и балади" на Теодор Траянов. Тя сякаш го чака върху рафт на една книжарница в родния му град Габрово. От този паметен ден Траянов става негов кумир. Годината е 1922-ра. Младежът току-що е завършил право в Софийския университет и още не е напълно наясно каква посока ще поеме животът му. Словото го изкушава, а в биографията си вече има вписано участие в списването на литературното списание "Луна". Така че не е чудно, че започва да редактира габровския в. "Родолюбец". В градската библиотека той "открива" родилото се през март списание "Хиперион", където заедно с литературния критик Иван Радославов и писателя Людмил Стоянов е редактор и боготвореният поет Теодор Траянов!
Веднъж Кишмеров получава телеграма от Л. Стоянов, с която го моли чрез вестника да направи необходимото за успеха на сказките върху литературата, които възнамерява да изнесе пред габровци. Явно се е справил добре със задачата, защото намира смелост да признае на госта за поетичните си "грехове" и да му даде няколко стихотворения с молба за мнение. Но вместо да получи писмо, той вижда в списанието отпечатани две от тях. Така става сътрудник на "Хиперион" – най-авторитетната трибуна на българските символисти и новоромантици. Списанието излиза до декември 1931 година.
През 1924 г. отпечатва във вестника откъси от своя беседа за творчеството на Траянов и Димчо Дебелянов, която е изнесъл пред учениците от Априловската гимназия, чийто възпитаник е и самият той. Броят попада в семейството на Дора Дюстабанова, а по този начин и в ръцете на Траянов. Същата година през есента Петър Кишмеров започва работа в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи. Наскоро след това Людмил Стоянов го завежда на обяд в гостилница "Средна гора", където се хранели с Траянов. Така се запознава с любимия поет и попада в святая светих на "Хиперион". С благословията на кумира му е отпечатано неговото стихотворение "Приказка", след което става редовен сътрудник на списанието и влиза в литературната задруга, където има свое място до последния му брой. Задругата "Хиперион" издава през 1927 г. първата му самостоятелна книга с поезия "Лазурно небе".
Стиховете му дишат преклонение пред духовните подвизи на българите и горест за съдбовните изпитания и превратности в народното битие. Те са в духа и стилистиката на най-доброто, създадено в първите десетилетия на ХХ век от българските поети символисти. В своята книга "Българска литература" , публикувана през 1935 г. от издателство Стоян Атанасов, литературният критик Иван Радославов посочва като отличаващи се с таланта си сред многобройните творци от най-младата поетична вълна Петър Кишмеров, Иван Христов, Славчо Красински, Стубел и Йордан Стратиев. За Кишмеров и Христов твърди, че те са "в линията на Траянов".
През 1930 г. Петър Кишмеров се премества в Скопие, където основава Дом на изкуствата и печата и става негов подпредседател. Това не му пречи да сътрудничи активно на литературните издания в София. Дъщеря му Лиляна Биволарова ми предостави куп списания с отпечатани стихове на нейния баща. В сп. "Завети", кн. 6, г.II, 1935 г. ме привлече поемата му "Песента на Янтра". По спомените на Л. Биволарова тя многократно е била рецитирана от Владимир Трендафилов и била особено популярна сред студентите. Пак в "Завети", в кн. 10 от същата годишнина, са поместени на една страница "Горска балада" и "Вълшебно було" на Теодор Траянов и "Тримата мъдреци от Изток" на Петър Кишмеров.
Преклонението и възхищението от поета и човека Теодор Траянов е неизменно през годините. Благоговее пред таланта му, почита го заради силната и вярна любов към Родината, звучаща с най-чисти тонове във въздействащата му поезия. В статията си "Теодор Траянов и съдбата на Македония", отпечатана в кн. 1 на излизащото в Скопие списание "Македония" ( януари 1943), Кишмеров отбелязва: "Името на поета Теодор Траянов се свързва с величавата епоха на най-новата българска история, която включва националната трагедия от 1918 година и шеметния възход на съвременните дни. Като че ли той беше пратеник на провидението, за да спои с магията на своето вдъхновено слово великата скръб по разбитите идеали на българския народ, когато половин България падна под робство, с титаничния напор на възраждащия се дух на българина, който отново видя сбъднати тези вековни идеали".
За Кишмеров Траяновата поезия е едно "национално евангелие за българската младеж". От него тя десетилетия ще черпи кристалните струи на една възвишена любов към отечеството и народа – любов, пречистена през пламъците на тежкото страдание. И двамата ще доживеят да видят окончателното рухване на националните идеали, да видят спускането на половинвековната тоталитарна нощ над България.
Той, който е бил сред духовния елит на страната, след преломната 1944 г. претърпява коренно преобръщане на живота си. Някогашният личен секретар на Андрей Ляпчев и виден демократ поема по трънливия път на унижения, отхвърляне и мизерия. Въпреки това не спира да твори. Оставя в ръкопис стихосбирката си "Пред Пантеона", включваща 38 стихотворения, както и недовършената поема "Цанко Дюстабанов". В стихотворението "Запустение" от душата му се изтръгва стон:
Над страната на белите рози
Вее вятър пустинен сега,
Черен пясък в реките тъмнее,
А в сърцата – злина и тъга...
Вечен лед от далечния Север
Е покрил таз печална страна.
Колцина са чували днес неговото име?
Насилственото изтриване на името му от страниците на българската литература има корени в обвиненията, че е: "Отявлен реакционер. Злостен противник на народната власт и всички нейни мероприятия. Злослови непрекъснато по адрес на същата". На тези основания комисията по чл. 59 от закона за адвокатурата с постановление от 20 май 1948 г. го заличава от колегията.
"Отново съм пазач – така започват негови нахвърляни мисли, които е онасловил "Записките на пазача", писани на Илинден, 1959 година. – Не мога да се избавя от омагьосания кръг, в който се блъскам от години, откак полярното слънце на Септември ме грее. Или, по-вярно – ни грее".
Животът му е смачкан, но сърцевината на душата му не е покрусена, намира дори сили да иронизира мъчителите си и нарича писателите-комунисти "лъжекласици". Колкото и скромно да е по обем литературното му творчество, колкото и да бъде укоряван в подражаване на Траянов, поетът и човекът Петър Кишмеров заслужава безкрайно уважение! След 1944 г. неговият литературен кръстник Людмил Стоянов е галеник на новата власт. Кишмеров е поканен да влезе в Писателския съюз. И рядък случай – той отказва, за да не служи с перото си на комунистическата партия! Колко души са имали тази морална сила да отклонят чашата с изкушенията?
Напуска този свят през 1962 година.
Петър Хр. Кишмеров
ЗАПИСКИТЕ НА ПАЗАЧА
Илинден, 1959 г.
Отново съм пазач. Не мога да се избавя от омагьосания кръг, в който се блъскам от години, откак полярното слънце на Септември ме грее. Или по-вярно – ни грее... Отмина времето на живота в моите кули – в замъка от "слонова кост", както обичат да се изразяват лъжекласиците писатели-комунисти. Поставих аз железен катинар на бронзовата, изкована със златни орнаменти от майстори от времето на фараоните врата и зад нея оставих с немалко тъга, в заключеното мълчание, виденията си – изваяни символи от мрамор и оникс. И тръгнах аз – рицарят от друго време, бос – из полето на една нова трагична романтика от делничния свят, като се прераждах ту в лика на строителен работник с висше юридическо образование, ту като магазинер – отчетник на складове – поетичен кандидат за затворите, от които моята чувствителна и нежна муза твърде много странеше и ревниво ме пазеше.
Видях се един ден със стара, кожена чанта в ръка – станал бях калкулант на машинна работилница! – Възгордя се душата ми. Завистливи погледи ме следваха. Мълвеха: "Къде ще му отиде краят, ако върви все така"... И стана тъй, че неочаквано ме смъкнаха от висотата, където бях застанал с моята калкулантска гордост... и чанта. Нямаше, разбира се, никакво значение обстоятелството, че аз някога, в недалечното минало ползвах званието на адвокат, че съм бил дори юрисконсулт, па дори и кмет. Така или иначе, моята муза не допусна това.
Но тя не допусна също така и друго – нещо по-страшно и позорно – да влезна на друго, по-мрачно място от затворите – в писателския съюз! В единия и в другия случай тя спаси моята чест. На нея – благодарност! Благодарност още и загдето, подобно на Беатриче, ме водеше низ кръговете на новия ад, влачеше ме по гладни и голи брегове на застояли с плесен води, където гледах играта на змии, с тяхната нагла и отвратителна коварност и където слушах отровното им съскане – едничката за мене музика през това напрегнато време.
Ходех аз с торба на просек, обесена на рамото ми, слушах обидите и присмеха на простите, които се гордееха пред мене с всяка своя грубост и още какво ли не... Но моята муза, тази изтънчена, в копринения си плащ мадона не позволи на палачите да ме поведат към никоя килия, където щехме – тя знаеше това добре – да се разделим двамата – навеки.
Тя предпочиташе да ме гледа как есенно време, в проливните дъждове ходя със скъсани сандали или с обувки от стар каучук, да ме вижда като призрак, от врата на врата из министерства и дирекции, да викам, да моля, да хлопам; да ме вижда да чакам, вцепенен от мъка и унижение, да мине избрания мъничек меценат– някой все пак останал още жив приятел, с прозрачна охолност, за да измоля от него да поделим едно безцветно съществуване, макар за ден, за два; тя предпочиташе да ме вижда да се лутам задъхан по многоетажни стълбища, за да търся работа, каквато на мене се отказваше, за да се свивам като прегазено куче в една постоянна отвратителна нищета...
Бележка:
В ръкописа, предоставен ми от Лиляна Биволарова, краят на текста липсва. Някой грижливо е изрязал част от листа.
РЪКОПИС
Занемя отдавна мойта лира
и безмълвна, виси на стената.
Ледена тъга от моя взор извира,
в скръб, потисната, мълчи душата.
Облаци над Витоша се стелят –
време мрачно, време неизбродно...
До кога ли, като на постеля,
ще лежи пред мен тегло народно?
Владая, септември 1959 г.
selqnin
Рейтинг: 2106 НеутралноСлава Богу все още има хора които събират и пазят свидетелствата за онова сиво мътно и нечовешко време!!
УВАЖЕНИЕ за авторката!!!
Нищо не е забравено- никой не е забравен!!!
Платон Фъшкиев
Рейтинг: 31 РазстроеноКъв е тоя лозунг, ве!?
Тва е лозунг от СССР!
Напълно през просото я подкарахте! И те вечно ще горят в огъня на своя собствен ад и ще копнеят за смърт и унищожение.Но никога няма да се доберат до смъртта.
spiegel
Рейтинг: 1835 Неутрално"Вечен лед от далечния Север
Е покрил таз печална страна."
Страшни стихове от страшно време. Което напира да се върне отново в България.
spiegel
Рейтинг: 1835 НеутралноДо коментар [#1] от "selqnin":
Присъединявам се - Виолета Радева направи страшно много за историческата памет. Ще търся и тази й книга.
penetrating
Рейтинг: 5610 НеутралноСилни текстове на един забравен талант, със смачката съдба и опит да бъде изличен:
Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert"...Вечен лед от далечния Север
Е покрил таз печална страна..."
Или пък
"...полярното слънце на Септември..."
selqnin
Рейтинг: 2106 НеутралноДо коментар [#2] от "Сотир Шпеков":
Много харесвам когато путинославни източно православни фундаментални комуноиди ме обвиняват в любов със СССР!
Не ви се получават иронията и сарказма!!!
Липсват Ви ниво класа и около два вагона книги!
Сбогом!!!
Пуйката
Рейтинг: 0 ВеселоБлаа блаа, хубаво си беше при комундерите! 😨 Имаше море за всички, имаше хляб за всички 🙉
deaf
Рейтинг: 2220 НеутралноЦитат от статията:
"Кишмеров е поканен да влезе в Писателският съюз. И - РЯДЪК СЛУЧАЙ,(к.м.) - той отказва..."
Толкова за прословутата "съпротива" срещу комунистическият режим на интелектуалците.
И друго - ако Кишмеров живееше във фашистка Германия или Чили и беше тормозен от властите е можел спокойно да емигрира и да се спаси. В комунистическа България обаче е било невъзможно.
stedim
Рейтинг: 2028 НеутралноНе бях чувал за този поет. Вероятно и още много неща не знаем. Дано да е в по–добър свят.
Платон Фъшкиев
Рейтинг: 31 НеутралноЗадължително купи две,една за теб и една за Норми! И те вечно ще горят в огъня на своя собствен ад и ще копнеят за смърт и унищожение.Но никога няма да се доберат до смъртта.
spiegel
Рейтинг: 1835 НеутралноДо коментар [#10] от "Сотир Шпеков":
Защо не? Аз обичам да подарявам книги на хора, които имат интелект и интерес. Така че не бой се, не си застрашен от такъв подарък.
Julian Mall
Рейтинг: 2191 ВеселоСпокойно шпигеле! Братска Турция бди над нас и вместо полярното слънце ни чака ислямският полумесец! По-добре миг свобода отколкото живот в робство
Julian Mall
Рейтинг: 2191 НеутралноУчудващо е че не е бил пратен в лагер или интерниран, а ако беше написал нещо като "Холера" на Людмил Стоянов щеше да си уреди живота като Багряна, Дора Габе, Елин Пелин и т.н. творци от царство България!
По-добре миг свобода отколкото живот в робствоspiegel
Рейтинг: 1835 НеутралноДо коментар [#12] от "Julian Mall":
Ей, човече, роб ще си останеш, нямам вече надежда за теб! Все между две робства избираш.
objektivist96
Рейтинг: 500 Неутрално"Над страната на белите рози
Вее вятър пустинен сега,
Черен пясък в реките тъмнее,
А в сърцата – злина и тъга...
Вечен лед от далечния Север
Е покрил таз печална страна."
Колцина са чували днес неговото име?"
==============================================
Как ще го чуят?!?
" Отявлен реакционер. Злостен противник на народната власт и всички нейни мероприятия. Злослови непрекъснато по адрес на същата".
Кой ще позволи да го чуят? Какво значение има,че е " бил сред духовния елит на страната"?!?
Julian Mall
Рейтинг: 2191 ВеселоБаш турските роби Шпигела и Ташо ще ме причисляват към нисшата си класа! По-добре миг свобода отколкото живот в робство
spiegel
Рейтинг: 1835 НеутралноДо коментар [#16] от "Julian Mall":
Нито аз съм роб, нито някой от предците ми е бил роб. Затова и не избирам като тебе руското пред турското робство.
Julian Mall
Рейтинг: 2191 НеутралноДо коментар [#17] от "spiegel":
По-добре миг свобода отколкото живот в робствоБългария представлява интерес за Русия единствено като място за реализация на проекти и за пропагандни цели като държава освободена от нея! Докато за Турция сме ключова територия без чието усвояване никаква нова Османска империя не може да има! Така че никакво руски робство не ни заплашва но турската заплаха е повече от реална и такива като теб само я потвърждават!
Norman Granz
Рейтинг: 2647 НеутралноДо коментар [#16] от "Julian Mall":
НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ."...турските роби Шпигела и Ташо..."
Ти си се отклонил сериозно, приятелю, погрижи се за отклонението си...
Norman Granz
Рейтинг: 2647 НеутралноДо коментар [#14] от "spiegel":
НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ."Все между две робства избираш."
И то в момент, когато Турция и Русия се побратимяват.
Както му казах - сериозно е дерайлирал. 😈
Julian Mall
Рейтинг: 2191 ВеселоНали уж съм руски роб който пише по "указке Путина"?! Нещо ви дерайлираха опорките! По-добре миг свобода отколкото живот в робство
ba
Рейтинг: 310 НеутралноПоздравления, г-жа Радева. Поредната великолепна книга.
Корки
Рейтинг: 2613 Неутрално"играта на змии, с тяхната нагла и отвратителна коварност и където слушах отровното им съскане" Кратко описание на българския казан нарече НРБ, където биваше смачкван всеки, отклонил се от "Линията на партията"(периодически подменяна).
Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.bramasole
Рейтинг: 3625 НеутралноРеспект към Виолета Радева и творчеството ѝ!
"На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, д-рРазказът за Петър Хр. Кишмеров, въпросът "Колко души са имали тази морална сила да отклонят чашата с изкушенията?" ми припомниха и "Калуня-каля". На автора Георги Божинов, талантлив български писател, всички редакции и издателства отказват да публикуват негови творби в средата на 80-те години, заради негов текст, преразказващ спомени на българи, лежали в ГУЛаг. До края на живота си остава безработен.
Друг достоен пример за морална личност, отказала "да служи с перото си на комунистическата партия", е Яна Язова.
Julian Mall
Рейтинг: 2191 ЛюбопитноАко става въпрос за утвърдени имена преди 09.09.44г към Яна Язова може да се добави и поета Атанас Далчев, за други аз поне не знам. По-добре миг свобода отколкото живот в робство