Откъс от "Поздрави от синята палатка" на Петя Кокудева

Откъс от "Поздрави от синята палатка" на Петя Кокудева

© Личен архив



В "Поздрави от синята палатка" Петя Кокудева, която досега е издавала единствено книги за деца, представя за първи път 95 от най-ценните си срещи със света, но не под формата на пространен пътепис, а като калейдоскоп от кратки, фрагментарни истории с много личен поглед към разнолики места и култури.


Някои от тях са същински трилъри, други са разговори със забележителен човек, трети са документален разказ - от вулкан, кафене или оризище, четвърти - фрагмент от философията на далечна култура...

"Поздрави от синята палатка", която по традиция за Кокудева излиза в каталога на издателство "Жанет 45", представя като в някаква компресирана версия какво най-ценно може да извлече човек, пътувайки от Скандинавия, Прибалтика и Русия през Азия и Нова Зеландия до Африка и САЩ, минавайки през домовете на велики писатели и на обикновени хора.


Тези 95 истории и 145 фотографии от 5 континента и 25 страни разказват за богове с плетени шапки, за страховити затвори, за хумористични републики и свободни слонове, за пустинни дяволи и далечни ледници и показват как едно пътешествието би било нищо без мимолетните срещи.




"Дневник" публикува две от тях, избрани специално от авторката, с която разговаря малко преди излизането на книгата:

Шеприл и Шалот
Мондулкири, Камбоджа
Том ни чака при началото на пътеката към спасителния център за слонове. Той е на 22, от племето Бунонг е, яде ориз по три пъти на ден, пее песни на Селин Дион из джунглата и мечтае да си намери приятелка от Франция. Познава джунглата като петте си пръстта - знае как да се движи, хапва си какви ли не треволяци и плодове, обяснява ни всеки учудващ звук.
Първо ще минем през банановата плантация на едно бунонг семейство, за да вземем банани за Шеприл и Шалот, - обяснява Том на тръгване. - Но ще им давате банан по банан, защото ако видят цял кичур банани, ще се развълнуват силно и ще ви ги вземат наведнъж.

След три километра в джунглата стигаме до банановата плантация. Тук работи млада жена със съвсем малкото си момченце, което се крие от нас сред листата на палмите. За първи път виждам насаждения с черен пипер! После авокадово дърво! После как расте ананасът - само един плод израства върху нещо като фонтан от дълги, остри листа. Племето Бунонг са твърде бедни, нямат пари за купи и бутилки, затова си правят такива от сухи кратунки. Жената отсича един палмов клон с голяма брадва и ни връчва куп банани за слоновете. После отново се връща към работата си - да жъне ориз.

Ние поемаме по златисто затревен склон нагоре. Щом се озоваваме на върха, Том, чевръст като маймуна, се изкачва на едно дърво и започва да вика: Ъ.Ъ.Ъ. Насечено ъ, с което известява слоновете да дойдат. След пет, десет безплодни минути на самотния хълм Том слиза и се упътва малко надолу по билото. Ние чакаме и изобщо не си представям как на тази ливада ще се появят истински слонове.

Но ето я след миг мръсната шапка на Том и след нея гърбовете на две огромни, праисторически, неземни животни. След секунди ги виждам в цял ръст и няма сила, която да задържи сълзите в очите ми. Ако някога съм усещала какво е свободата, то може би беше именно в този кратък момент, докато двете слоници приближаваха по поляната след Том. Тук, в резервата, където живеят, те са загърбили ужасите на предишния си живот. Заради тежката работа и малтретиране от своя махут, Шалот получила възпаление на ставите, а Шеприл - травми на гърба. Спасителният център ги откупил (това винаги става с доста кандърми, защото махутите не искат да се разделят с работната сила на слоновете). Сега в това красиво убежище живеят пет спасени слона, всичките с доста тежко минало. Ние, посетителите, имаме право единствено да ги нахраним с банани, да се разходим с тях из поляните (никакво яздене!), а накрая да ги погледаме как се къпят в един вир на реката. Том ни предупреждава да не им се навираме много, защото ще ни сритат (видях как го правят с очите си - просто люшват настрани огромния си крак, като махало, в посока на досадника).


С доста трепет вървя по поляните пред двете "момичета" и се оглеждам като гърмяна, защото те си имат свое темпо, а мен ме е шубе да не ме приближат много. Те са съвсем тихи и Том обяснява, че обикновено е така - издават познатите ни звуци само когато нещо не им се нрави. Е, чух ги веднъж, де - на влизане в реката. Том рече, че са точно като децата - отпърво им е леко криво да се мокрят, но после настава голям кеф. Във вира Шеприл и Шалот седнаха на дупета и се оставиха на Том и няколко помагачи да ги плискат, да ги търкат с една четка по гърба и да им мият ушите! (да, обръщаха им огромните плющящи уши и ги миеха и отвътре).


След банята поядоха малко бамбук и се изкачиха по висока, кална пътека (по която се обзаложих, че ще се подхлъзнат, но нищо подобно). Виждах достолепните им, но и някак комични осанки да се отдалечават между дърветата. И наум си пожелах скоро при тях да дойдат да живеят още от само 150-те слона, останали в Камбоджа.

***
А ние ядем лампи

пустинята Сахара, Мароко
По тъмно една мартенска вечер пристигаме у Маджид и Хафида - пустинни бербери. Берберите са коренното население на северна Африка. Наричат себе си Amazigh, което на техния език значи "свободни, горди хора". Днес в Мароко живеят около 2 милиона от тях. Езикът им няма нищо общо с арабския (по-скоро ми прилича на опростени йероглифи - кръгчета, триъгълници и пр.). Повечето са номади и живеят във високите части на Атласките планини, точно преди да започне Сахара. Това са хората, обитаващи един от най-суровите климати на планетата.


Сред най-известните бербери е Ибн Батута - пътешественик и изследовател, който пътува по света цели 29 години през Средновековието. Сравняван е често с Марко Поло, от когото е изминал по-голямо разстояние! Батута е първият картограф и географ по тези ширини.

Маджид, стопанинът на сахарската кирпичена къща, където ще нощуваме, е на работа и през нощта. Затова съпругата му Хафида ни посреща сама, с тумба деца наоколо. Смутена ни приготвя зеленчуци с агнешко в традиционния тажин (глинен съд с капак като дълга джуджешка шапка). След вечеря съм любопитна да си поговорим с дечурлигата и Хафида, но те не знаят английски. Затова се обръщаме към обичайното спасение в подобни случаи – гласовият преводач на Гугъл.


Главите на всички ни се скупчват над таблета – бедните пустинни деца са направо омагьосани от чудото на автоматичния гласов преводач, който на всичкото отгоре им говори на родния берберски! Едва изчакват електронният глас да преведе думите ни и се спускат да отвърнат на своя език, потупвайки с пръстчета върху бутона. Заговаряме се колко е вкусно агнешкото, а аз обяснявам, че и в България ядем агнешко. Вдигам глава и виждам децата и Хафида, които ме гледат полушокирани, полуприхнали. След кратко недоумение разбирам какво е станало: преводъчът вместо "lamb" - чул и превел "lamp". Така берберите разбрали, че ние в България ядем лампи.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Кой се страхува от Иван Гешев
    Кой се страхува от Иван Гешев
    Рейтинг: 1826 Неутрално

    Това щеше да ми е интересно ако го четях през 1980 г. или ако аз или близък мой приятел са посетили тези места.

    Много ми пука, че няква непозната посетила някакви интересни места, където за пръв път видяла как расте черния пипер.

    Свободен архитект, урбанист и еколог!
  2. 2 Профил на canuck99
    canuck99
    Рейтинг: 691 Неутрално

    Такива истории и сега са интересни за хора, които не могат да посетят тези места, особено за деца.

  3. 3 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11247 Неутрално

    Звучи завладяващо. Хубаво е да се споделя. Част от снимките вече ги видях :)
    Поздравления за авторката и за смелостта на издателството.

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  4. 4 Профил на Калиманата
    Калиманата
    Рейтинг: 194 Неутрално

    До коментар [#1] от "Жълто паве":

    И въпреки че не ти пука се изходи под статията!!! Поздравления за автора от мен :)

  5. 5 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1957 Неутрално

    пълни глупусти. надращани от напълно пощракляла недоопровена тъпа мома която май напълно си е повервала че можи да ислъже аодиториата и наи вече нея си че праи нешто дет си струа.

  6. 6 Профил на voodoo_child
    voodoo_child
    Рейтинг: 870 Неутрално

    Уджъс! Изумена съм, че г-жа Апостолова е станала издател на тези чернови.
    Но, надежда има и тя е за младежа от племето бунонгу - той със сигурност ще си намери приятелка от Франция, няма проблем.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK