Откъс от "Александър Велики" на Никос Казандзакис

Издателска къща "Сиела"

Издателска къща "Сиела"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Александър Велики", с автор Никос Казандзакис, предоставен от Издателска къща "Сиела"


"Александър Велики" от Никос Казандзакис за пръв път на български! Луксозното издание е в духа на познатата у нас и станала вече класика "В дворците на Кносос".


Александър Македонски е една от най-магнетичните и пленяващи въображението фигури в световната история. Герой, велик пълководец, цар, мистик, мисионер, потомък на Херакъл, той самият е легенда. Грък с изключителен живот, пресъздаден брилянтно от друг, не по-малко легендарен потомък на Олимп – Никос Казандзакис.




За първи път на български език в луксозно издание с твърди корици се повява "Александър Велики" – юношески роман в духа на добре познатата и превърнала се в класика "В дворците на Кносос".


Съдбата на древногръцкия владетел е предадена от гледната точка на младия Стефан – момче, което израства заедно с Александър, а по-късно става негов офицер и го следва в походите му из далечни земи. Казандзакис бяга от клишето и изгражда пълнокръвен, многопластов образ на древния пълководец – едновременно близък до историческите източници и все пак плод на личната философия на автора на "Аскетика", "Братоубийците" и "Алексис Зорбас".


История, подходяща за малки и големи, която се превръща в незабравим урок по героизъм и чест, "Александър Велики" от Никос Казандзакис е майсторско съчетание на биография и приказка, което припомня силата на мечтите да се постигне невъзможното.


Никос Казандзакис е най-известният гръцки писател и философ на 20. век. Поет, есеист и философ, сред най-известните му творби са "Алексис Зорбас", "Капитан Михалис", "Последното изкушение", "В дворците на Кносос" и "Аскетика".


Из "Александър Велики" от Никос Казандзакис


– Стефане! Стефане!
Малката Алка беше подала палавата си главица през открехнатата врата на къщата. Косите ѝ бяха черни и къдрави, привързани с тънка розова панделка. Очите ѝ – големи и любознателни.
Тя викаше Стефан, момчето, което стоеше на отсрещния праг.


Днес той беше облякъл празничните си дрехи – светлосин хитон1, закопчан върху дясното му рамо със сребърна фибула.


Неговите коси също бяха черни и къдрави. Беше висок и слаб, кожата му беше загоряла от слънцето. Яките мишци и силните крака издаваха, че това момче упражнява редовно тялото си и сигурно е сред първенците в борбата и бягането.


В онзи момент той беше подпрял десния си крак върху един голям камък и се беше навел да завърже сандала си.


– Стефане! Стефане, не ме ли чуваш? – отново извика нетърпеливото момиченце.
Стефан се обърна. Щом видя Алка, лицето му засия.
– Добър ден, Алке! – извика той. – Как си?
– Къде отиваш, Стефане? Защо си облякъл празничните си дрехи?
– Днес имаме празник! – отвърна Стефан. Той вече беше завързал сандала си и сега приглаждаше дългите си коси, които се бяха разпилели над хубавото му почерняло лице.


– Какъв празник? Тази сутрин баща ми също излезе много рано заедно със стария генерал2 Антипатър. Твоят баща тръгна с тях и носеше онази голяма кутия с лекарствата Къде отидоха? Да не би пак на война?
Стефан се засмя.
– Колко си любопитна, Алке! Всичко искаш да знаеш.


– Разбира се – отвърна Алка, леко засегната. – Всичко искам да знам. Да не мислиш, че като съм момиче, трябва да си стоя постоянно вкъщи и да играя на кукли? Нали не си забравил, че съм единственото дете на капитан Неарх?
– Олеле! Капитанската дъщеря! – възкликна Стефан през смях.


– Не ми се смей! Вече съм голяма и ходя в гимназиона3 заедно с момчетата. Тичам, мятам диск, хвърлям копие, а завчера, ако не си забравил, победих и теб на бягане.


Стефан се изчерви и наведе засрамено глава. Завчера това момиченце наистина го беше победило и оттогава приятелите му подвикваха насмешливо: "Алка, някакво си момиче, успя да те победи, не те ли е срам!". Стефан се беше заклел, че скоро пак ще се състезава с нея, за да я победи и да измие срама си. Вече втори ден той не преставаше да тича и да се подготвя.


Завърза набързо другия си сандал и понечи да тръгне.
– Аз ще тръгвам! – каза. – Бързам.
– Никъде няма да ходиш, преди да си ми казал къде отиваш! – каза Алка и пристъпи решително напред, заставайки посред улицата.
Бузите ѝ бяха поруменели, големите ѝ черни очи блестяха.
– Добре, добре – усмихна се Стефан. – Не се ядосвай. Ще ти кажа.
– Казвай!


– Ето какво. Вчера доведоха един див кон от Тесалия. Главата му е грамадна като на вол и затова го наричат Буцефал4. Днес всички генерали ще се съберат в гимназиона, за да се надпреварват кой ще успее да го укроти и да го яхне. Царят също ще бъде там.
– Ами Александър? – попита въодушевено Алка.
– Че къде без него! – гордо отвърна Стефан.
– Той също ли ще се състезава?


– Едва ли. Няма да му позволят. Още е много млад, не може да се мери с генералите!
– Как така млад? – възрази Алка. – Той е на петнайсет години, цели пет години по-голям от тебе. Същински мъж! Ако му позволят, ще видиш
– Какво ще видя?
– Че той ще победи! Ще победи! – извика възторжено Алка. – Ще яхне Буцефал!


– Дано! – измънка Стефан неуверено. – Дано
– Какво! Не вярваш ли? Като видиш, ще повярваш. Искам да те помоля за нещо.
– Кажи, Алке.
– Като се върнеш, да дойдеш и да ми разкажеш. Чу ли?
– Бъди спокойна, Алке. Ще ти разкажа всичко... Довиждане!
– Довиждане, Стефане!


Стефан се затича, а Алка го гледаше и се любуваше на леките му гъвкави движения.
– Хей, Стефане! – извика тя. – Стефане!
Момчето се обърна. Алка се разсмя и каза закачливо:
– Ако завчера беше тичал толкова бързо, нямаше да те победя!


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на aqua_blue
    aqua_blue
    Рейтинг: 523 Неутрално

    Добри идеи за четиво през уикенда намират в тази рубрика

  2. 2 Профил на olga_kokoshkina
    olga_kokoshkina
    Рейтинг: 863 Неутрално

    Гърците си ПРИСВОИХА както периода "Византия" така и личности като Александър Велики. Все едно Италия да си присвои Римската империя.

  3. 3 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 2082 Весело

    До коментар [#2] от "olga_kokoshkina":

    Е, приживе са го смятали за варварин, та е трябвало с бой и унижения да ги убеждава, колко не са прави. Не са прави да говорят каквото мислят, за повече и той не е имал сили. Сега искат да си признаят грешката, ама пък македонците не дават.

  4. 4 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1408 Неутрално

    Александър Македонски е характерен с това, че развързва Гордиевия възел и че умира във Вавилон във Висящите градини на Семирамида.

  5. 5 Профил на DDR
    DDR
    Рейтинг: 3542 Любопитно

    Александър Македонски е характерен с това, че развързва Гордиевия възел и че умира във Вавилон във Висящите градини на Семирамида.
    —цитат от коментар 4 на man_un


    По-интересен е начинът на развързване :-)

    Принадлежността към дадена нация не е даденост, тя е въпрос на възпитание а след време и на осъзнат избор. Културталибан - с комсомолски плам определя кой е културен и кой чалгаджия.
  6. 6 Профил на schwimmwagen
    schwimmwagen
    Рейтинг: 990 Неутрално

    Туй нещо , като атинянката Тайс , ама в мъжки вариант :)

    "...Thereafter the man-loving God who arranges everything, and who did not abandon man without an intellect, sent unto him Saint Constantine the Philosopher, called Cyril, a righteous and truth-loving man, and he created for them thirty-eight letters..."
  7. 7 Профил на razor
    razor
    Рейтинг: 961 Неутрално

    Наистина ми е чудно, защо албанците не се смятат за най-близките роднини на древните македонците. Те са единствените преки наследници на палеобалканското население.

  8. 8 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 2855 Весело

    Някои кутригури загубени успяха да се изходят под статията !!!

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !
  9. 9 Профил на Корки
    Корки
    Рейтинг: 2652 Неутрално

    Страхотен писател, но анатемосан от гръцката църква зариди Последното изкушение на Христа.

    Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK