Откъс от "Машини като мен" на Иън Макюън

Издателство "Колибри"

Издателство "Колибри"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Машини като мен", с автор Иън Макюън, предоставен от Издателство "Колибри"


Четем новия роман на големия британски писател, киносценарист и интелектуалец Иън Макюън! Предизвикателна творба, която задава привидно абсурдни въпроси: дали една машина може да разбере човешкото сърце и дали пък ние не сме онези, на които липсва разбиране.


"Машини като мен" ни пренася в Лондон през осемдесетте години на XX век – времето на Маргарет Тачър и Фолкландската война, но това е един алтернативен Лондон със събития по-различни от познатите ни. Чарли е 32-годишен мъж, лишен от всякакви амбиции. Прехранва се като играе на борсата, но без особен успех. Влюбен е в Миранда, умна и амбициозна студентка, негова съседка, която таи ужасна тайна.




Когато един ден съвсем неочаквано Чарли наследява пари от починалата си майка, той без да се замисли ги изхарчва, за да си купи Адам – екземпляр от първата серия човешки роботи. Изработени са само 25 броя – 13 Адамовци и 12 Еви в различни етнически разновидности. Двамата с Миранда внимателно избират качествата, които искат да има неговата личност.


Почти съвършеният човек, който създават по този начин, е красив, силен, атлетичен и интелигентен. Не след дълго обаче между тях се оформя любовен триъгълник и тогава тези три същества се изправят пред сериозна морала дилема.


Иън Макюън се нарежда сред колосите на съвременната европейска литература. Носител на множество национални и международни отличия, той се превърна в емблема на постмодернизма и хуманизма с романи като "Изкупление", "На плажа Чезъл", "Дете във времето", "Амстердам". "Невинният" притежава характеристиките на образцов трилър, а "Черните кучета" третира универсалната тема за човешките взаимоотношения, за вечното надбягване на доброто и злото в самите нас. Повечето романи на Макюън имат филмови версии по негов сценарий.


У нас са издадени и съдебната драма "Законът за детето", романът мистификация "Операция "Сладкоугодник" и безподобният римейк на "Хамлет", озаглавен "В черупката". Освен че е един от най-интересните съвременни разказвачи, Иън Макюън е известен и с непримиримостта си към всякакви форми на дискриминация, екстремизъм и ограничаване на човешките свободи.


превод Иглика Василева


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Машини като мен" на Иън Макюън


Беше нещо като религиозен копнеж, който даряваше надежда, "Светият граал" на науката. Най-добрата и най-лошата амбиция – сбъднал се мит за сътворението, чудовищен акт на себелюбие. Щом се оказа, че е осъществим, нямахме друг избор, освен да преследваме целта докрай, без пет пари да даваме за последствията. От възвишена гледна точка това беше нашият стремеж да избегнем тленността си, да се изправим лице в лице с божественото, дори да го заменим със съвършен "аз".


От практична гледна точка искахме да изобретим една подобрена, по-модерна версия на самите нас и да ликуваме с това наше изобретение, да тръпнем от вълнение заради постигнатото съвършенство. През есента на двайсети век най-накрая това се случи, първата стъпка към изпълнение на прастарата мечта, началото на един продължителен урок, който щяхме да усвоим, а именно че, колкото и сложни да сме, колкото и несъвършени, колкото и да е трудно да бъдем описани дори в най-простите си действия и начини на съществуване, ние може да бъдем имитирани, дори подобрени. И аз бях там, подранил и нетърпелив посрещач в тази леденостудена зора.


Но "изкуствени хора" е клише, съществувало много преди те да се появят, а когато това наистина стана, те ни изглеждаха като някакво разочарование. Въображението, по-бързокрило от историята и от технологичния прогрес, вече беше изпреварило това бъдеще в книгите, после във филмите и телевизионните драми, сякаш хората актьори, които крачат с изцъклен поглед, с неестествени движения на главата и скована походка, можеха да ни подготвят за живот с нашите братовчеди от бъдещето.


Аз бях сред оптимистите, облагодетелстван от неочаквано наследство след смъртта на майка ми и продажбата на семейната къща, която се оказа в доста апетитна строителна зона. Първият произведен, наистина обещаващ човек, с приемлив интелект и външен вид, с правдоподобни движения и променящи се изражения на лицето, беше пуснат в продажба седмица преди Фолкландските сили със специално назначение да потеглят на безнадеждната си мисия. Адам струваше осемдесет и шест хиляди паунда.


Докарах го с взет под наем ван до моя неуютен апартамент в Клапам Норт. Това беше чисто безумство, но бях окуражен от появилите се съобщения, че сър Алън Тюринг, герой от войната, водещ гений и баща на дигиталната ера, си беше поръчал от същия модел. По всяка вероятност с намерението да го разглоби в лабораторията си, за да проучи как работят частите му.


Дванайсет екземпляра от първата партида носеха името Адам, тринайсет бяха кръстени Ева. Тъпо, по всеобщото мнение, но затова пък комерсиално. Представите за биологичен род бяха научно поставени под съмнение, двайсет и петте бяха изработени така, че да покриват голям кръг от етноси. Появиха се слухове, после и оплаквания, че арабинът не се различавал от евреина.


Използването на случайни елементи при програмирането, както и житейският опит трябваше да предоставят на всички модели пълна свобода по отношение на сексуалните им предпочитания. В края на първата седмица всички Еви бяха разпродадени. На пръв поглед можех да определя моя Адам като турчин или грък. Тежеше сто и седемдесет фунта, затова ми се наложи да помоля съседката си от горния етаж Миранда да ми помогне да го пренеса от улицата в къщата върху носилка за еднократна употреба, която вървеше заедно с покупката.


Когато батериите му започнаха да се зареждат, направих кафе за нас двамата, после взех да преглеждам онлайн упътването му от четиристотин и седемдесет страници. В по-голямата си част езикът му беше ясен и точен. Но Адам беше сглобен през различни агенции и на места инструкциите притежаваха очарованието на безсмислено стихотворение. "Покрийте горната част на капак B347k, за да получите достъп до емотикона за безгрижност плюс настройки на дънната платка, за да омекотите полусянката, свързана с промяна на настроението."


Най-накрая, с картонената и стиропорна опаковка, разпиляна около глезените му, той се озова гол върху малката ми маса за хранене със затворени очи, черен захранващ кабел, провлачил се от входното гнездо в пъпа му до 13-амперовия контакт в стената. Трябваха му шестнайсет часа, за да се зареди. След това трябваше да се даунлоудват всички ъпдейти и лични предпочитания. Исках да го имам час по-скоро, както и самата Миранда. Като едни млади нетърпеливи родители, жадувахме да чуем първите му думи.


Той нямаше някакъв евтин говорител, вграден в гръдния му кош. Бяхме разбрали от шумната реклама, че оформя звуци с помощта на дъха, езика, зъбите и небцето. Кожата му, която приличаше на жива, вече започваше да се затопля и при допир се усещаше, че е гладка като на бебе. Миранда заяви, че е видяла как миглите му трепват. Аз обаче бях убеден, че е уловила вибрациите на влаковете в метрото, които профучаваха на сто фута под нас, но въпреки това си замълчах.


Адам не беше сексиграчка, но въпреки това можеше да прави секс и притежаваше функционираща слизеста лигавица, за поддръжката на която изразходваше половин литър вода на ден. Забелязах, че е необрязан, средно надарен и с гъсти тъмни лонни косми. По всяка вероятност този високотехнологичен модел на изкуствен човек отразяваше апетита на своите млади създатели на кода. Всичките Адамовци и Еви, така се смяташе, щяха да бъдат като живи.


Рекламата твърдеше, че въпросният модел е способен да бъде компаньон, интелектуален спаринг-партньор, приятел и момче за всичко, което умее да мие чинии, да оправя леглата и да "мисли". Във всеки момент от съществуването му той записва всичко, което чува и вижда, след което то може да бъде възстановено. Все още не умееше да шофира, не беше разрешено да плува или да се къпе, нито да излиза без чадър при дъжд, нито да бъде оставян без надзор, когато работи с верижен трион.


Що се отнася до капацитета му, благодарение на откритията в областта на батериите моделът можеше да пробяга седемнайсет километра за два часа без зареждане, или със същия електрически еквивалент би могъл да разговаря, без да спира, в продължение на дванайсет дни. Притежаваше работно дълголетие от двайсет години.


Имаше компактен дизайн, прави рамене, тъмна кожа и гъста черна коса, сресана назад, още тясно, продълговато лице с леко гърбав нос, който издаваше мощен интелект, мечтателно прибулени очи, стиснати устни с мъртвешки жълтеникавобял оттенък, които, още докато го зяпахме, започнаха да се наливат с пълнокръвен човешки цвят и като че ли се отпуснаха в двата края. Миранда каза, че ѝ прилича на "докер от Босфора".


Пред нас стоеше най-съвършената играчка, мечтата на много векове, триумфът на хуманизма... или неговият ангел на смъртта. Неимоверно вълнуващо, но и смущаващо. Двайсет часа са много време, когато трябва само да чакаш и да наблюдаваш. Смятах, че за сумата, която бях броил следобеда, би трябвало да получа Адам зареден и готов за експлоатация.


Беше късен зимен следобед. Направих препечени филийки и още кафе. Миранда, която в момента работеше върху докторантура по социална история, подхвърли, че би искала младата Мери Шели сега да седи тук с нас и да наблюдава отблизо как оживява не някакво чудовище като Франкенщайн, а този красив мургав млад мъж. Отвърнах ѝ, че общото между двете творения е глад за живителната сила на електричеството.


– Това важи и за нас – обади се тя; каза го, сякаш това се отнасяше само до нас двамата, а не до цялото електрохимично заредено човечество.


Тя беше на двайсет и две, десет години по-млада от мен. Погледнато в перспектива, между нас нямаше много общо. И двамата бяхме божествено млади. Но аз смятах, че се намирам на съвършено различен етап от живота си. Формално моето образование беше вече зад гърба ми. Бях преживял серия от професионални, финансови и лични провали. Гледах на себе си като на прекалено упорит и твърдоглав, прекалено циничен за прекрасна млада жена като Миранда.


И макар че тя беше красива, със светлокестенява коса, със слабо, продълговато лице и очи, които често изглеждаха присвити сякаш от сподавен смях, и въпреки че в определени моменти я зяпах в захлас, още в началото бях решил да сведа нейната роля до тази на мила съседка и приятелка. Нейният малък апартамент се намираше точно над моя. От време на време се виждахме на кафе, разговаряхме за стари гаджета, за политика и всичко останало.


С поведението си на стриктно премерен неутралитет тя създаваше впечатление, че това положение на нещата не я притеснява. Изглеждаше, сякаш евентуални следобеди на еротична наслада с мен биха били толкова важни за нея, колкото и едно непорочно споделено приятелство. По всичко личеше, че тя се чувства съвсем добре в моята компания, което ме караше да си мисля, че сексът ще развали всичко. Останахме си добри другарчета. У нея обаче имаше някаква примамлива потайност или сдържаност. Може би, без да съзнавам, от седмици вече бях влюбен в нея. Без да съзнавам? Що за тъпо определение!


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1591 Неутрално

    Стана ми любопитно как се превежда такава проза на български. Ами началото не е многообещаващо... прозата е там, но поезията на езика бегАла нейде:
    ——
    Беше нещо като религиозен копнеж, който даряваше надежда, "Светият граал" на науката. Най-добрата и най-лошата амбиция – сбъднал се мит за сътворението, чудовищен акт на себелюбие. Щом се оказа, че е осъществим, нямахме друг избор, освен да преследваме целта докрай, без пет пари да даваме за последствията. От възвишена гледна точка това беше нашият стремеж да избегнем тленността си, да се изправим лице в лице с божественото, дори да го заменим със съвършен "аз".
    ——
    “It was religious yearning granted hope, it was the holy grail of science. Our ambitions ran high and low – for a creation myth made real, for a monstrous act of self-love. As soon as it was feasible, we had no choice but to follow our desires and hang the consequences. In loftiest terms, we aimed to escape our mortality, confront or even replace the Godhead with a perfect self.”

    Excerpt From
    Machines Like Me
    Ian McEwan

    Сега, друг е въпросът колко широка е публиката на такова четиво в превод та да си заслужава допълнителните усилия

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  2. 2 Профил на Гербер  ДайБългарист ДеСеБар
    Гербер ДайБългарист ДеСеБар
    Рейтинг: 859 Неутрално

    Кметът на район "Витоша", в който попада и Княжево, е инж. Теодор Богомилов Петков, от СДС. Защо не се обърнете към него и да го питате за дупките?

  3. 3
    Дедо Лойко
    Рейтинг: 0 Неутрално

    Коментарът е скрит от модераторите, защото съдържа вулгарни, нецензурни квалификации, лични нападки, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на други коментиращи и лица, цитирани в публикациите. Ако въпреки това желаете да го видите, натиснете тук.

  4. 4 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4309 Весело

    Макюън е страхотен автор!

    klimentm
  5. 5 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2443 Неутрално

    До коментар [#1] от "Gretel":

    Не си заслужава, не се мъчи...

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  6. 6 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1946 Неутрално

    До коментар [#5] от "Боян Таксиров":

    ти откаде знаиш?

  7. 7 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2443 Неутрално

    До коментар [#6] от "betona":

    Ми наясно съм с "публиката"...

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  8. 8 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1946 Неутрално

    До коментар [#7] от "Боян Таксиров":

    бе тои и макюън един сложен далбок и вилик афтор.... колкот артиметниката в втори клас :)

  9. 9 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1946 Неутрално

    До коментар [#7] от "Боян Таксиров":

    инък има ли неква галериа да кументирваме или? такси, днес дувършваме мтората ботилка вотка!!!!!!!! плюс към два литра неква фалшива бира :)))))). ако не бехме спротували по напреде едва ли шехме да можиме толкос....

  10. 10 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2443 Неутрално

    До коментар [#8] от "betona":

    Е, колкото сложен - толкова.

    До коментар [#9] от "betona":

    Ми наздраве...

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  11. 11 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1591 Неутрално

    До коментар [#5] от "Боян Таксиров":

    “Не си заслужава, не се мъчи...”
    ——
    Кое — превода или оригинала? Ако е второто, ласкаете ме с това допускане, че може да имам същите литературни вкусове като тези на изтънчен connoisseur като Вас.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  12. 12 Профил на tak40309320
    tak40309320
    Рейтинг: 232 Неутрално

    Когато батериите му започнаха да се зареждат, направих кафе за нас двамата (аз и нещото), после взех да преглеждам онлайн упътването му от четиристотин и седемдесет страници.
    Най-накрая, с картонената и стиропорна опаковка, разпиляна около глезените му, той се озова гол върху малката ми маса за хранене със затворени очи, черен захранващ кабел, провлачил се от входното гнездо в пъпа му до 13-амперовия контакт в стената.
    Той се пробуди и аз бутнах кафето пред него.
    - Ето ти кафе.
    - Не ми трябва кафе, искам чай.
    Виж го ти - и с претенции! Но все пак бях благоразположен, заради толкова човешката реакция.
    - Виж, нямаме чай, ние пием кафе, кафеджии сме, няма ли да бъдеш като нас?
    - Не, искам чай, цейлонски! - (в този момент забелязах колко са зелени очите му. Но тук имаше и някаква отрова...)
    - Няма проблем, просто няма да пиеш нищо. Ние не пием чай. Има ли проблем?
    Той каза на чист английски и аз го усетих как използва различните части на устата си:
    - Ще те убия след петдесетхиляди години.
    - Е, нищо, щом е така. (Помислих, че е някаква призводствена особеност. Така или иначе не ме интерресуваше периода след петдесетхиляди години. Но все пак го попитах нещо.)
    - А ти знаеш ли какво значи след петдесесетхиляди години?
    - Не.
    Замълчах. Очевидно имаше недостатъци, но не бях склонен да съдя производителя все още.
    Инересното започва тук, когато той промени половия ни живот по такъв брутален начин, че тази драма ме накара да напиша настоящата книга. Той беше бисексуален, разбира се.

    има хора с много профили, има и профили които се ползват от много хора
  13. 13 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1946 Неутрално

    кументирваите, кументирваите

  14. 14 Профил на tak40309320
    tak40309320
    Рейтинг: 232 Неутрално

    Мастурбирам от малък. Това не интересува никого, разбира се, но малко по-късно започнах и да се друсам. (Двете неща нямат нищо общо, както може да предположи човек.)
    Някакъв тип с мазна коса ми предложи хапчета.
    - Искаш ли ?
    - Не.
    - Ама не знаеш колко е готино.
    - Не.
    - Пробвай - безплатно е.
    - Не.
    Тук дилърът се ядоса.
    - А бе аз ти желая доброто, бе ЕЕЕЕЙ!
    Стресирах се и взех хапчето. Не съм свикнал да ми се крещи така.
    Изпих го - чувствах се длъжен. Бях в някакакъв свят и изобщо... Намериха ме после в една канавка.
    После, разбираш ли, наглецът пак идва. Същата история, но този път ми даде друго хапче. Аз му разказах за предишното, а той каза, че в момента се "настройвам."
    Това хапче също не исках да го пия, но дилърът (така наричам човека с ужасно мазна дълга коса) ми се разкрещя отново и някакси нямах избор.
    Некакъв друг свят, гнусотии, после едвам оживях.
    Намери ме отново този тип. Но тук аз бях твърд, че не желая такова нещо, че това е "бед трип" (бях чел в интернет) и да ми се разкара. Той, каза, че ме разбира, но каза, че има и гут трип хапчета. Заинтерресувах се, защото самичят "трип" не беше неприятен, а само преживяванията.
    - Те струват двайсет лева - каза той
    Замислих се - майната му.
    - Супер, дай едно.
    - Да, ама те са на скилидки по седем.
    - Не ме интересува, давай ги!
    Имах парите, купих го. И досега посещавам този технологичен свят. Роботчетата ме очакват и там наитсина се реализирам. Тези малки роботчета...

    има хора с много профили, има и профили които се ползват от много хора




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK