Откъс от "Истории от 90-те"

Издателство ICU.

Издателство ICU.



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от сборника "Истории от 90-те", предоставен от Издателство ICU.


Една от най-очакваните български книги тази есен ще събере над двайсет автори от различни възрасти и техните "Истории от 90-те". Едноименният сборник със съставител преводача и издател Невена Дишлиева-Кръстева ще излезе през ноември, но вече привлича интереса на читателите онлайн чрез публикуваните кратки откъси.


"Истории от 90-те" ще бъде в книжарниците на 10 ноември 2019 - точно трийсет години след онази дата, която направи 90-те възможни в цялото им еуфорично разнообразие и крайности.




"Този сборник ми дава възможност да наредя пъзела на онова десетилетие през литературата – филтърът, през който предпочитам да гледам на живота. Прибавих към собственото си усещане за 90-те думите на хора, с голяма част от които съм преживяла онези години, също и други, които ми е любопитно да чета и слушам, и така се получи една пъстра, чаровна, щура, емоционална панорама на близкото ни минало", казва Невена Дишлиева-Кръстева.


Другите автори със своя история в сборника са Георги Господинов, Димитър Коцев-Шошо, Веселина Седларска, Капка Тодорова, Деляна Манева, Десислава Желева, Еми Барух, Ерол Ибрахимов, Ива Колева, Борислав Лазаров, Марина Евгениева, Милена Делева, Мирослава Кацарова, Митко Новков, Наталия Делева, Петя Кокудева, Райчо Ангелов, Ангелина Александрова, Борис Ангелов и Силвия Недкова. В сборника ще има и фоторазказ на създателя на агенция "Булфото" Евгени Димитров. А корицата е дело на Люба Халева.


"Истории от 90-те" ще има предпремиера и в Бургас на 13 август от 19:30 ч. в Експозиционен център "Флора" в рамките на фестивала "С книга на плажа".


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


"Фосил на муха от 90-те" от Борис Ангелов*


Историята на 90-те може да бъде написана само от идиот (стига да умее да пише). Нелинеарно, със смесване на глаголните времена, с типичните за амнезията хиатуси, хаотично и ахронично, с пропуски и повторения – като сън, като халюцинация. Тя вероятно би могла да бъде разказана и от идиот шегобиец и в този случай наследниците ни ще четат сборник с куриозни анекдоти, даващи им да разберат защо предците им са били монументални кретени, некадърни - къде поради страх, къде поради неизлечима наивност - да се опълчат на шайка овластени престъпници.


Моите 10 краевековни лета са непроницаеми за потомците, понеже те не притежават опит и спомен от живота през тоталитарната епоха. Не са били гонени нито от милиционери, нито от учители (от час по химия) заради неприлично дълга коса, дънки с кръпки и оглушително слушане на Led Zeppelin. Най-мъчителното в тоталитарния режим беше несъществуването на време. Липсата на хоризонт на бъдеще, ни написа наскоро Я. Букова от Атина. Това как се обяснява с думи, как се вкарва в разумен разказ? Никак! Та ние тутакси си помислихме, че нарочно са казали по радиото за свалянето на диктатора, за да окаушат радващите се на благата вест! Болярската ми баба от В. Търново гласувала на парламентарните избори през 1990 г. за БСП, защото била убедена, че не са анонимни и всички, които не са дали гласа си за комунистите, ги чака сурово наказание. Разбира се, че децата ни сега не ни вярват, когато понякога им споделяме, че не сме имали никаква надежда – и ние, и родителите ни, и родителите им живеехме наужким, немилостиво разсечени на две: едни бяхме вкъщи, съвършено други пред очите и ушите на червената Хидра.


Най-добрият съкратен курс по История на 90-те for dummies е дело на Ерол Ибрахимов и е предназначен за празнично пеене (с пиене и танцуване). Парчето Обичам на Уикеда е травестиращо осмешаване на митопоетическия буламач, който тукашни политици сегиз-тогиз притоплят и раздават като българско гурме на простодушните си гласоподаватели:


Обичам Камата,
модерния ляв,
обичам го този колос балкански,
а тия футболни победи как ги обичам и още милея.
Обичам Барона, Крушата също, Маймуняка, Кръстника, Ганеца, Роко - толкова са ми симпатични, обичам тепиха.
А как те обичам Тигре, тигре и тебе Ферари с цвят червен, нашта система 4-4-2,
А любя Радка пиратка,
Десети ноември,
девети септември,
кръглата маса,
мирния преход,
майчице мила, ще ми се пръсне с толкова обич сърцето.


Аз съм българче, обичам чужбина – новата си родина. Това беше рефренът и тогава, и сега. Ето началото на Великото преселение на българина по света (щеше ми се да напиша по белия свят, но днес е политически некоректно да се белосват държавите). Клишето е бременно със същия парадокс като крилатия стих на поета и ний сме дали нещо на светът - това нашето тук е едно, светът - друго, някъде другаде. Ако Г. Господинов ми разреши кощунството да допиша деконструкцията му, бих рекъл, че и светът е винаги другаде.
Движението по международната магистрала, свързваща света и София, беше интензивно и в двете посоки – изнасяхме хора, внасяхме хартия, т.е. книжнина. В началото (на прехода) бе преводът! Никога дотогава не е имало у нас подобна богата реколта от преводни книги. И по няколко успоредно да четем, пак не ни е отредено достатъчно биографично време, че да изчетем поне стойностните заглавия. Хартиената вакханалия и оргиастичното четене на току-що преведени фикционални книги и научни трудове, с минимум 30-годишно закъснение, взривиха и еротизираха хуманитарното арго, езика на художествената литература и журналистическия жаргон. Преди седмица изпратих свое вехто съчинение на любимата си англоезична българска писателка с изчервяващ се емотикон и извинителната (за)бележка: Аз вече не пиша така. Апропо, нейната Улица без име е непостижимата за мен машина на времето, неусетно пренасяща читателите си в онази ера, без ретроактивното вмешателство, от което аз не смогнах, види се, да опазя личната си хроника на прехода.
Дали не се оказахме едни чичовци-читатели, дали не се сгромолясаха мечтите ни заради паралелното ни книжно съществуване (то все още е имагинерното убежище на тези от нас, избрали вътрешната емиграция пред вливането в brain drain течението)? Една от едва ли не официалните версии твърди, че така се случило (разбирай: нищо добро не се случи!), понеже сме били избегнали румънското кръвопускане, което, като на кино, наблюдавахме в пряко предаване по БНТ. Според този речитатив, безсъзнателно повтарящ митологическите оправдания-обяснения на Априлското въстание, било наистина най-добре танковете да дойдат, т.е. нежната революция, гордостта на политици и полиция, е родила запъртък демокрация.


90-те бяха ексцесивен зев, неартикулируема историческа трансгресия, умъртвена някъде през политическата зима на 2002 г. Ако и преход да имплицира плавна и рационална метаморфоза, аз бих го нарекъл катаклизъм и бих го описал по-скоро в термините на хаоса и взрива, отворили пролуката, през която можехме да се шмугнем в историята.


Зевзекът у мен обаче яростно се бунтува срещу горната саморазправа с груповото ни общежитие. В неговия разказ, хитро изплъзнал се от надзора на автоцензурата, се мержелеят като видения безпътни купони, безпаметни напивания, леки и не чак толкоз леки наркотици, рок концерти, ходене на стоп до Созопол, каране на ролери в неособено трезво състояние на Античния театър, каране на мотор като камикадзе, свиване на масур и каране на ски, диво къмпиране по морето и нощуване в спален чувал на нудистки плажове, скитосване из Родопите и Пирин, ръсене на пари по главната (така ѝ викахме на просията), пиене на гюловица в двора на гимназията, хулиганстване по мачовете на Ботев, отглеждане на индийски билки за немедицински цели, осъмване в Мария-Луиза (това е култова пловдивска кръчма, не е публичен дом), плуване на лунна светлина в гребния канал около полунощ, двумесечно бягство от училище, бягство от казармата, явяване на изпит (по Диалектология) с царски пищов, че даже и една кражба на Лотман (на руски) от филологическата читалня. Да благодарим от сърце и душа на съдбата, че през 90-те мистър Зукърбърг е бил беден ученик. И да не спираме да се надяваме, че: слънце ще огрее един ден и... на изток от Рая.


*Разказът е публикуван със съкращения.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3614 Неутрално

    Както казва Радев - похитителите на История нямат бъдеще!

    След като разнищихме турското робство,фашизма и комунизма , го измислихме колко е било хубаво през 90-те когато са се превеждали "забранени" книги! Ми кажете как изведнъж книгоиздаването и книгоразпространението бяха превзети от мафията?
    Господив кой го финансира всъщност?

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  2. 2 Профил на Zdravko ot Primorsko
    Zdravko ot Primorsko
    Рейтинг: 2255 Неутрално

    Както казва Радев - похитителите на История нямат бъдеще! След като разнищихме турското робство,фашизма и комунизма , го измислихме колко е било хубаво през 90-те когато са се превеждали "забранени" книги! Ми кажете как изведнъж книгоиздаването и книгоразпространението бяха превзети от мафията?Господив кой го финансира всъщност?
    —цитат от коментар 1 на comandante vs либерални ентусиасти&корпократи


    Комунетата продължават да изумяват с лъжите си. Толкова се страхуват от българите, че през 80' стойностни книги се продаваха само в руските книжарници, а през 90' направо се опитаха да опростачат всичко. Даже стойностните обложки на албуми не се допускаха в оригинал. Имаше една на Пърл Джам с описание на секторите на мозъка и за какво отговарят........................ .

    The fish is mute because the fish knows everything(almost everything)! :):)::)
  3. 3 Профил на ban
    ban
    Рейтинг: 1283 Неутрално

    До коментар [#1] от "comandante vs либерални ентусиасти&корпократи":

    Не прочетох, дневник сетиха ли се за годшнината от шипченската епопея!

  4. 4 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 4453 Весело

    До коментар [#1] от "comandante vs либерални ентусиасти&корпократи":

    Ми кажете как изведнъж книгоиздаването и книгоразпространението бяха превзети от мафията?
    ==========
    Или .....както казваше един стар бг антифашист.......
    .....''....не е важен успеха . Важното е, че ще преуспеем....''....

    Bukalemun
  5. 5 Профил на Неизвестен Извършител
    Неизвестен Извършител
    Рейтинг: 919 Неутрално

    Идеята звучи силно интригуващо. Обаче присъствието на Г. Господинов отблъсква. Публикованият бълвоч довършва илюзиите. А Седларска - тя просто няма слаб текст, но едва ли може да компенсира запъртъците.

  6. 6 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 952 Неутрално

    Единственото, което спря вниманието ми е:
    "Разказът е публикуван със съкращения".
    Що не го съкратихте целия???

    roo




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK