Откъс от "Поразените" на Теодора Димова

Издателство "Сиела"

Издателство "Сиела"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Поразените", с автор Теодора Димова, предоставен от Издателство "Сиела"


"Поразените" – новият роман на писателката Теодора Димова с дебют на "Аполония"
Дългоочакваният роман на изтъкнатата българска писателка Теодора Димова е в книжарниците!


"Поразените" описва историята на три жени и едно дете, които губят своите мъже и бащи, поразени от тоталитарния режим, установил се у нас чрез съветската окупация след преврата на 9.IX.1944 г.




След като затвори 10-годишния цикъл, посветен на християнството с последната си книга – "Зове овцете си по име", в новия си роман видната българска писателка Теодора Димова ни връща към един от най-тъмните периоди в нашата история – първите седмици след 9 септември 1944 г., когато мнозина са поразени от тоталитарния режим, установил се чрез съветската окупация след преврата.


"Поразените" разказва за тежката съдба на три жени и едно дете, които преминават през ужаса на деветосептемврийския преврат. Жени, чиито мъже и бащи са убити, и които вървят в леденото февруарско утро към мястото на убийството. Вали сняг. Жените не говорят. Напомнят на черни мироносици, но не за да възвестят радостната вест, а за да видят ямата, където със сгурия са засипани телата на обичните им. Снегът не се задържа върху този черен кръг. Стопява се. Всичко наоколо е бяло, а този кръг остава черен


За написването на "Поразените" Теодора Димова коментира: "Ние всички, родените преди ’89-а и след нея, всички ние, които имаме нещо общо с България, сме поразени от тези събития така, както сме поразени от Чернобилската авария. Мащабът на пораженията тепърва започва да излиза наяве. Това е печално известно на всички ни. Но поразени ли са наистина "Поразените"?


Това е въпросът, който ме тревожеше и утешаваше едновременно, докато пишех за трите жени и за това дете. В какво се изразява поражението и в какво победата? Свети апостол Павловата прочута фраза звучеше през цялото време в главата ми: "силата ми се в немощ напълно проявява". Кой е по-силен в очите на Бога – този, който кротко плаче в себе си, или онзи, който безсрамно тържествува?"


Димова ще представи за първи път новия си роман "Поразените" на тазгодишните празници на изкуствата "Аполония" в Созопол. Събитието ще се състои на 30 август от 20:00 часа в Художествената галерия в Стария град на Созопол, а за книгата ще говорят проф. д-р Веселин Методиев и проф. Михаил Неделчев.
Вход свободен


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Поразените" на Теодора Димова


Беше сън и не беше сън. Беше наяве и не беше наяве.


Не позвъних на вратата, защото знаех, че баща ми е там. Влязох вътре, той беше с гръб към мен, прав пред платното, рисуваше. Цялото му ателие и самият той приличаха на рисунка на холандски майстор – от прозорците прииждаше светлина и падаше върху издължения му силует и върху платното, което рисуваше. Стените, подът, широката престилка, която слагаше върху дрехите си, се сливаха в един мръснобял, белезникав колорит. И на този фон картината, над която работеше, се отличаваше с тъмните си тонове.


Той чу звука от отварянето на външната врата, но не се обърна, защото знаеше, че съм аз. Малко се страхувах от всичко това, не беше редно да го безпокоя докато работи. Баща ми продължи да рисува без да се обръща към мен. Вгледах се в картината с тъмни цветове, беше автопортрет, по-жив от самия него. Представляваше пет отделни мъжки фигури, подредени в кръг, бяха в катедрала или в манастир, или пък в замък. Разговаряха или пееха, или се вслушваха в нещо?


Една от фигурите беше облечена в златни дрехи, останалите бяха в тъмни. Странен полиипостасен автопортрет, помислих си, имаше старец с побеляла брада, имаше и красив, замислен млад мъж, и двамата приличаха на него.


• Виж ме, татко, аз пораснах – казах тихо и спокойно. – Въпреки че живях без теб, успях да порасна. Ето ме, татко. Виж ме.


Мълчанието и светлината изведнъж станаха някак тежки. Той не се обръщаше към мен, като че ли ме пренебрегваше или ми се сърдеше. Бях най-доброто от себе си, бях прозрачна, бях успяла да стигна до него, а той не ме искаше. Очите ми се напълниха със сълзи.


Най-накрая той се обърна към мен. Беше такъв, какъвто го помнех и знаех от снимките. Не се беше променил никак. Но в очите му имаше непоносима тъга. Рани, а не очи. Той затова ги криеше. Затова беше мълчал и не ми беше проговорил досега, за да не видя очите му. Искал е да скрие тъгата си. Знаел е, че ако дори само веднъж я видя, няма да се отърся от нея до края на дните си. Знаел е, че тази тъга заразява неизлечимо онзи, който веднъж я е видял, че ранява смъртоносно всеки, който се е докоснал до нея дори само за миг. Искал е да я скрие, за да ме предпази.


• Ти успя да пораснеш, а аз не успях да нарисувам картините си, Александра.
• Затова ли си така болен, татко?
• Да, Александра, затова.


И пак се обърна към платното си, и пак настъпи мълчание. Очите му бяха прозрачно зелени, във въздуха остана зелена следа от тях, като дихание. Мълчах и се мъчех да отгатна връзката между моето порастване и това, че той не е нарисувал картините си. И може ли нерисуването да смазва човека така цялостно.
• Сега нали рисуваш, татко.
• Сега вече не е същото, Александра.


И гласът му беше поразен от тъгата, беше глух, безрадостен, обърнат навътре глас. Исках да се спусна към него и да го прегърна, но знаех, че не бива да го докосвам.


Не трябваше да задавам повече въпроси, не беше редно да търся обяснение, трябваше да го оставя да работи. Присъствието ми там го тревожеше, разстройваше го, утежняваше и без това нелеката му участ. Трябваше да го оставя отново сам в светлината на ателието, с тишината, със забавеното време, със своя странен автопортрет с петте ипостаси, само работата му над платното го облекчаваше, правеше всичко малко по-поносимо.


Излязох на заден ход. Не исках да губя нито миг от възможността това да го гледам в гръб, да изографисам в паметта си всеки детайл, да улавям дори неговите мисли. Той усещаше това и се стремеше да не мисли нищо, опитваше се да бъде неестествено спокоен, искаше да ме запази от себе си, достатъчно бе, че не се бе стърпял да се обърне и да ме погледне, и да стовари върху ми непоносимата си тъга. Сега внимаваше поне да ме запази от мислите си.


Затворих тихо вратата на ателието, стълбището още не беше изсъхнало, ухаеше на вода, на измито, на чисто. Слизах по същите стъпала, а вече бях друга, вече бях истински пораснала, бях получила потвърждение, своеобразен документ за своето пълнолетие.


Години наред не можех да се отърва от усещането, че това не беше точно сън, а реална случка, но в друго измерение, в което незнайно как бях попаднала и което не ни е дадено да познаваме. Като че ли бях крадец, който нечестно се е промъкнал. А беше само заради бремето, че баща ми го няма, липса, която опалва душата. И за едно дете е трудно да израсне с тази опаленост, все едно че трябва да живееш като здрав, когато си неизлечимо болен.


Казват, че с болката се свиквало. Хората са измислили тази баналност от доброта, защото са искали да имат поне някакви думи на утеха за онези, които остават в света без своя баща.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (24)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 4085 Неутрално

    Здравите сили и под тази статия ще вият, като милиционерски сирени, монтирани на савецки москвичи.

  2. 2 Профил на Рим
    Рим
    Рейтинг: 2449 Весело

    Линкът за поръчка на книгата не работи.
    За сега.

    ДЕМОКРАТИ ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ
  3. 3 Профил на Рим
    Рим
    Рейтинг: 2449 Весело

    Здравите сили и под тази статия ще вият, като милиционерски сирени, монтирани на савецки москвичи.
    —цитат от коментар 1 на 4ort


    Здрави, здрави, колко да са здрави тези сили, след като не са нищо повече от шепа изкуку.... пенсионери.

    ДЕМОКРАТИ ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ
  4. 4 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2902 Неутрално

    Красиво написано.
    Само в красотата е разликата от десетките разкази за измъмвани и убити от комунистите, разкази които слушах в детството си.
    Сега не се изненадвам но сега переспективата на времето е друга. Сега виждам завършен процес. Сега живея в обество изградено от този процес и слава Богу много млади българи не знаят за това.
    Добре е че не знаят. Защо ли трябва да знаят, че сред нас българите са родени и израстли толково престъпни хора събрани от обща идеология.

    подпис
  5. 5 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 2902 Неутрално

    С веки изминал ден все повече мисля, че не е нужно да се вторачваме в миналото. Не ни трябва да се убеждаваме, че извратените човешки личности просто се раждат с някаква генетична вероятнот. Нека природата си греши, но не е нужно да мислим само за тези грешки. Днес ако си роден престъпник имаш голям брой възможности да се култивираш като престъпник чрез малко по-безопасен начин. Стани мързелив, стани крадец, дори сатни криминален убец но не ставай комунист. Защото комунистът не приключва само с едно престъпление. Комунистите не могат нищо дрого.

    подпис
  6. 6 Профил на ban
    ban
    Рейтинг: 1283 Весело

    До коментар [#5] от "Иван К":

    Е, чак пък убиец, да основе фирма за бързи кредити - това е толкова благородно начинание! Или пък да предлага ипотечни кредити, и след това да изкупува неизплатените апартаменти за без пари! Разбира се, всеки мързеливец, може просто да предлага айфони на изпалащане за три години, с утрояване на дължимата сума, или ако е пълен неудачник да продава абонаменти за сто лева на бабите! Днес комунист никой няма да стане - бъди спокоен!

  7. 7 Профил на дерибеев
    дерибеев
    Рейтинг: 4086 Неутрално

    До коментар [#5] от "Иван К": Защото комунистът не приключва само с едно престъпление. Комунистите не могат нищо дрого.

    действително не приключва, синчетата им станаха демократи, биснесмени, съиздатели .... и продължават с престъпленията

    всеки коментар може и ще бъде използван срещу вас
  8. 8 Профил на shisharko
    shisharko
    Рейтинг: 624 Неутрално

    Пробвах да поръчам но кода Dnevnik10 в момента не работи.

  9. 9 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 4453 Любопитно

    До коментар [#4] от "Иван К":

    слава Богу много млади българи не знаят за това.
    Добре е че не знаят. Защо ли трябва да знаят, че сред нас българите са родени и израстли толково престъпни хора събрани от обща идеология.
    ========
    Страхуваш се от миналото ли ?
    Искаш идните поколения да не го знаят?
    Поемаш голям риск .....и то на тия стари години......
    Ами ако един ден ,идните поколения научат истината. ....?

    Искаш ли да кажат......''а бе имахме един дядо. ....който до последния си земен ден ни говореше едно , а тя истината е била друга ''.....?
    Навит ли си да поемеш този риск?

    Bukalemun
  10. 10 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 4453 Неутрално

    До коментар [#5] от "Иван К":

    Нека природата си греши, но не е нужно да мислим само за тези грешки
    =======
    Природата не греши никога ......
    Тя си има закони които си текат неумолимо.....

    Интересно. ....на времето, дори и най дръзките комунисти не бяха толкова критично настроени към природата. ....но ти я хулиш......
    И не забравяй две неща .....
    Природата никога не греши ....и Тя никога не е виновна....!

    Bukalemun
  11. 11 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 952 Неутрално

    Тази проза, за разлика от предишния "Българ", е перфектно написана - УВАЖЕНИЕ! По съдържанието - вечната мъка на различните българи. Помнят различно, преживяват различно, Всеки прост исторически факт е платена спекулация. Затова писах и вярвам - основният "багаж" се придобива в семейството, в ранна възраст! След това си имунизиран до гроб! Някои от лъжи, други от съвест...

    roo
  12. 12 Профил на doroteus
    doroteus
    Рейтинг: 2302 Неутрално

    До коментар [#4] от "Иван К":

    Това "младо " и " незнаещо " , "неподозиращо"и за това "безотговорно " поколение, би трябвало поне да знае как са живели предците му и най-важното , че това да пътуват свободно , да учат където си искат /ако въобще го желаят /, да хапват каквото им се щеи когато им се ще , да ПРОТЕСТИРАТ за щяло и нещяло /със или без "заплащане " със или без КАУЗА / , дължат на тези преди тях , за които пише Теодора ! Иначе РИСКУВАТ да повторят 2 ПЕЧЕЛНИ "ОСВОБОЖДЕНИЯ " , което дължим на една ТЪМНА И ЖЕСТОКА СИЛА/на която трябва да сме "благодарни " вечно/ , която все още ни дебне зад СЕВЕРОИЗТОЧНИЯ ЕВРАЗИЙСКИ ЪГЪЛ на Позитано 20 и Дондуков 2 !
    НЕКА ГИ СЪБУДИ ТЕОДОРА !

  13. 13 Профил на ban
    ban
    Рейтинг: 1283 Неутрално

    До коментар [#12] от "doroteus":
    Разбира се, да знае, ама не само 75 години назад, ами и повече! Да, знае, че когато днес си купува разни екстри от фирми със 150 годишна история, тогава е нямало България, българите са ходели с потури, и са продавали вълна на турците! Да знае, че когато днес учи в някой европейски университет със 1000 годишна история, тогава България е нямала университети! И да внимава, щото покрай големите екстри, които може да ползва сега, има и такива, като да остане на улицата, защото банката е променила лихвения процент по ипотечния кредит, или пък бързият кредит, за 200 лева, с който са отишли на море, вече е 20000 лева и мутрите описват имуществото на родителите му, или пък, че бонбончето, с което ги е почерпил баткото от горния клас, всъщност е най-новата дрога, от която, в най-добрия случай ще се озоват в психиатрията! И, разбира се, да не протестират срещу Баце (знам, че си герберче) щот едно време, затова са биели, и е било много страшно!

  14. 14 Профил на voodoo_child
    voodoo_child
    Рейтинг: 1216 Любопитно

    Интересно как автор като Теодора Димова е попаднала в този неомарксистки сайт?
    Адски ми е любопитно.
    Ще я питам на 30-ти.

  15. 15 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 4085 Неутрално

    До коментар [#12] от "doroteus":..... И да внимава, щото покрай големите екстри, които може да ползва сега, има и такива, като да остане на улицата, защото банката е променила лихвения процент по ипотечния кредит, или пък бързият кредит......
    —цитат от коментар 13 на ban


    Дрогарьо баняджия, едно време хората оставаха на улицата, защото някой каскетлия просто му харесваше къщата, обявяваха го за враг на народа или кулак и му вземаха къщата.

  16. 16 Профил на doroteus
    doroteus
    Рейтинг: 2302 Неутрално

    [quote#15:"4ort"][/quote]

    Отговаряш без да искаш на № 13 ! Напълно съм съгласен с теб , но все пак смени АДРЕСАТА !

  17. 17 Профил на ban
    ban
    Рейтинг: 1283 Неутрално

    До коментар [#15] от "4ort":

    Ти, колко такива случая знаеш, или помниш! Или говориш наизуст! Моят дядо е бил занаятчия, богат човек за времето си. Имал е дюкяни и голяма кьща. Нищо такова не му се е случило!

  18. 18 Профил на papуre
    papуre
    Рейтинг: 1912 Весело

    До коментар [#3] от "Рим":Здрави, здрави, колко да са здрави тези сили, след като не са нищо повече от шепа изкуку.... пенсионери.

    Е, тази шепа изкуфели старци " милиони "здрави сили от млади , умни и красиви некадърници се опитват да ги закопаят вече тридесет години , но все не из се получава ? Исами се превърнаха в изкуфели старци , докато правят нескопосни опити да да угасят туй , що не гасне . Казал го е велик поет .

  19. 19 Профил на papуre
    papуre
    Рейтинг: 1912 Неутрално

    Здрави, здрави, колко да са здрави тези сили, след като не са нищо повече от шепа изкуку.... пенсионери.

    Ако края на книгата прилича на въведението , няма да бъде нищо повече от сълзлив опит за промиване на отдавна вече промити мозъци . Нищо ново в ПОЗИЦИИТЕ на "писателката " Слагам кавичките заради убеждението ми че ВСЕКИ писател ОТ ВИСОКО НИВО ТРЯБВА ДА БЪДЕ НЕПРЕДУБЕДЕН , КОГАТО ПРЕТЕНДИРА ЗА истина .

  20. 20 Профил на vassilun
    vassilun
    Рейтинг: 5132 Неутрално

    До коментар [#14] от "voodoo_child":

    Питай питай! Тъкмо и тя щеразбере що за стока сте!

  21. 21 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 2247 Неутрално

    "Но поразени ли са наистина Поразените?
    а не бе, хич не са поразени. както си личи и от горните кументари не просто поразени ами направо сразени. а пафката ... ами пафката до преди да му се случи случката си е бил една най необикновена арогантна многоучена и дори бих рекъл комонистическа офца, с квито между другото е пълен и тоя форум. само че тая случка мила божидарке нема как да се случи на булгурите щото ги нема двете апсолютно задължителни предварителни ословиа, ти ги знаиш кои са, а като добавиш към тва и такива дреболии като вечното им всезнайство и само неква спорет тех липса на касмет пот формата на въшно зло като комонизъма и подобни ....и става ясно че те нямат нищо общо със силата а пък славата им е никаква. и че тъй ше бъди сига и завинъги и тъй нанататъче. поразени не , ами направо преебани. и по-точно самопреебали се.
    а книшката ти не сме я чел, щото знаиме че четинето е вредно пък и да не е вредно много тъга носи, та зарат това читеме само менюто по ристораните дето одиме да просиме некои да пучерпи по бира или полвин цигара. ама ше ми е любопитно да видиме де и как си се вписала в тая традициа че маи излизаш на мегдан дето бая голяма ахтори и книшки има... айде, оспехи.

  22. 22 Профил на 4ort
    4ort
    Рейтинг: 4085 Неутрално

    До коментар [#15] от "4ort":Ти, колко такива случая знаеш, или помниш! Или говориш наизуст! Моят дядо е бил занаятчия, богат човек за времето си. Имал е дюкяни и голяма кьща. Нищо такова не му се е случило!
    —цитат от коментар 17 на ban


    Лъжеш, като дърт камунист.

  23. 23 Профил на Сатана Ликующий
    Сатана Ликующий
    Рейтинг: 1507 Неутрално

    До коментар [#17] от "ban":

    При соца жилищната площ не можеше да надхвърля 120 квадратни метра. Поне в София. А през 50-те годин дори да е по-малка, ако имаше свободна според преценките на ОФ стая, тя трябваше да се отдаде под наем заради жилищната криза, предизвикана от огромната миграция от провинцията към София.
    А вуйчо ми, богат предприемач, получи 20 години затвор за шпионаж и конфискация на половината имущество, след което почина в затвора. 1992 Върховният Съд го реабилитира с мотив, че всичко в което го обвиняват е могло да бъде прочетено във вестниците издадени в онова далечно време. Нещастният Иван Костов бе принуден да плати обезщетение на сина на вуйчо ми. Сега името на вуйчо ми е на стената до НДК построена в памет на жертвите на кома (будната кома!). Та такива факти мога да докладвам.

    Само простите хора си мислят, че има прости неща!
  24. 24 Профил на shisharko
    shisharko
    Рейтинг: 624 Неутрално

    Пробвах да поръчам но кода Dnevnik10 в момента не работи.
    —цитат от коментар 8 на shisharko


    Пробвах пак и поръчах успешно с промо кода. Благодаря!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK