(почти) Картини. Недко Солаков

Картината "Селският луд" от 1981 г., придружена със спомените на Недко Солаков на стените на галерията

© Галерия Sariev

Картината "Селският луд" от 1981 г., придружена със спомените на Недко Солаков на стените на галерията



"Дневник" публикува текста на Георги Господинов за изложбата "(почти) Картини" в галерия "Сариев", която се открива днес до 25 октомври и представя осем непоказвани досега платна на художника, рисувани в периода 1977 - 1981 г., когато той е студент в Националната художествена академия в специалност "Стенопис".


(почти) Картини. Недко Солаков


Да извадиш най-ранните си картини, неподписани и непоказвани досега, е осмеляване, което малцина могат да проявят. То е като да поканиш гости в някогашната си младежка стая, която още пази тогавашния хаос и тайни. Но в това е и големият шанс за нас като публика. Недко ни се е доверил и допуснал много близо, в това твърде лично пространство на началата, преди опитността да е заличила колебанията. Макар че неговата опитност и можене са видими още тогава. Всъщност през целия си път Недко Солаков има куража да превръща личната си история в изкуство, да споменем само "Строго секретно" или по-късно Fear и т.н.




С тази изложба влизаме в ателието на миналото, за да видим, че още там, в самото начало, Недко разказва. Ние не просто гледаме, а четем и слушаме картините на Недко Солаков. Не само защото са снабдени с текст, а защото в самите тях винаги се таят истории.


Тук са историите на дремещите във влака, съсипани от умора рицари на всекидневието. (Умората е тази, която вади тялото от бронята на идеологията при редица художници от този период. Умореното тяло е отвъд соц канона.)


Има нещо реално и нереално, нещо почти реално в тези картини, както е с надничащото през вратата призрачно лице на хазайката в младежката квартира, където издайнически и магично светят яркочервените обувки на тайна гостенка. Тук, в тази поредица, е онзи, който чака една жена на летището, като в самото чакане вече има предчувствие за изоставяне – което и ще се случи в следващата картина "Изоставен".


Тук е детето в гръб, люлеещо се в някаква изначална сребристосива празнота. Тук е стрелбището на детството, с което всеки от нас има своя лична история – най-често историята на мечтаното и отказаното. Тъкмо това предлагаха стрелбищата в крайна сметка, контрабанда на един лъскав и недостижим свят в миниатюр. И в тази най-цветна картина няма как да пропуснем сумрака, от който се очертава силуетът на дете.


Както и в другите картини с почти всекидневие, ще ни следва едно затънтено, надвиснало, сгъстено, сиво и сребристо, безутешно небе. Нищо-неслучването на късните 70-те, в които трябва да се случи собственият ти живот. И тъгата, която е възможна в онази възраст, когато си почти в живота. Ранните картини на Недко улавят тъкмо тази тъга, която тогава усилено заличаваха, приписвайки на младостта "жизнерадост и дръзновение".
Тези картини рисуват всъщност (авто)портрет на художника като млад. И това, че са събрани заедно тук за първи път, ни кара да видим как те се свързват една с друга по естествен начин, разказват обща история.


Защо "(почти) Картини"? От скромност? От дистанцираност? Сами по себе си картините са си абсолютно самостойни и завършени. Но нямаше да е Недко, ако не сложи това "почти", за да разколебае, да ни накара да си поблъскаме главите, да концептуализираме с него, да мислим върху недовършеностите и началата. Тези "почти картини" от някога са подписани едва сега с надлежно отбелязана дата (2.8.2018) и снабдени с написана в момента лична история, свързана с тях и времето на създаването им. Така сертификатът на разказа заедно с подписа ще превърнат онези още-не-картини в цялостни, завършени, вече-отвъд-картини. Картини, отложени във времето, които ще се осъществят тъкмо сега, пред очите ни, 40 години по-късно.


Накъсо – тази изложба ни показва не само посоките, по които ще върви оттук насетне художникът, но и нещо също така важно – посоките, които ще изостави. И ще видим как Недко Солаков отива нататък, минава на други нива. Ще остане ръката, историите, състоянията, които тръгват оттук. И онова особено вълнение, че сме присъствали на нещо много лично, връщащо ни в началото на собствения ни почти живот.

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 3278 Неутрално

    Майстор е Георги Господинов, рисува с думи. Дано и картините на Недко Солаков са равностойни на описанието. Аз лично не съм му фен, но какво ли разбирам аз от изкуство...

  2. 2 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2181 Неутрално
  3. 3 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10370 Неутрално

    Запалих се. Тъжно ми е, че съм далеч

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  4. 4 Профил на Да вярваме на истината
    Да вярваме на истината
    Рейтинг: 2965 Неутрално

    Браво, Недко.
    Недко Солаков е пи-котуеан от Кристо.
    Има картини във всички престижни галерии.
    Време е Габрово да направим галерия на модерното изкуство
    Има е Кристо, Недко Солаков стотици постове у картини.
    Да бе забравяме и баща му Митьо Солаков

  5. 5 Профил на Октавиан
    Октавиан
    Рейтинг: 554 Неутрално

    всеки си има предпочитания, но е факт че цялата ни интелигенция в опитите си да пунтира западни селебрити-знаменитости е готова да се отърка в сякаква ченгесарска измет, за да получи някакъв дивидент. Господинов винаги е бил безгръбначен и фалш, но нали тук е на свръхпочит. Не ви ли е гнус от комбинацията? Имитацията на ткзс-клоаката върви с пълна сила, "арт" било това.

    Това е задачата на дневник и сие. Да легитимира копелетата на номенклатурата като класа. Помия.

  6. 6 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1946 Неутрално

    До коментар [#5] от "Октавиан":

    а бе майната им. плагиати.

  7. 7 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 814 Весело

    До коментар [#4] от "Да вярваме на истината":

    Мддааа, Недко Солакав.

    Габрово е хубав град. И сега има хубави галерии. Но повече галерии не са излишни никога.

    Недко наистина е в много престижни колекции. Не е във всички, но е в достатъчно.

    Всъщност, големият проект е ...бъдещето на Димитър Солаков. И това определено разсърди не едни и двама колеги на Солаков. И в основата на поне един, два сканадала е именно това побутване. Но, това е друга тема.

    И защото сме в други времена и ДС вече я няма, няма ги контактите на бащата на съпругата на на Недко а пък Димитър е завършил не Иейл, а НБУ (фотография), успех на световната сцена е много трудна работа.

    Ето малко фактология за Недко. Може да му е интересно на някой да ги знае тези неща...

    Разбира се, че е агент на ДС Недко Солаков. Това сякаш на никой не му прави впечатление.
    Но е интересно, че освен че е спечелил от системата преди 89 година заради известния си баща, той дори повече печели от това, че съпругата му Слава Наковска е дъщеря на Атанас Наковски...

    А още по-интересно е, че дядото на съпругата му е Димитър Ганев Върбанов (потърсете името така в Гугъл и вижте уики страницата, за да добиете представа)

    Просто, тъмно червена номенклатура. Бил е председател на народното събрание по време на Република България. Какво повече да говорим тук.
    Не казвам, че Недко е виновен. Но това са фактите. И човек е добре да ги знае.

    Преди 89 година живял като цар и след 89 година, пак. Сега се прави всичко възможно цар да е и синът...

    Яра работи много сериозно в тази посока.

    Между другото, Недко и съпругата му строят огромна къща в кв. Яворов.

    Който е от София може да отиде и да разгледа. Забележителна къща ще е това.

    На улица Светослав Тертер е. Не си спомням сега кой номер, но улицата не е дълга, този строеж прави впечатление.

    Предполагам, че Недко си плаща данъците, и че са му изрядни документите!

    И може и в Габраво да строи нещо. За там не зная.

    Както се каззва, браво. Повече такива успели хора трябват на България!

  8. 8 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1946 Неутрално

    До коментар [#4] от "Да вярваме на истината":Мддааа, Недко Солакав.Габрово е хубав град. И сега има хубави галерии. Но повече галерии не са излишни никога.Недко наистина е в много престижни колекции. Не е във всички, но е в достатъчно.Всъщност, големият проект е ...бъдещето на Димитър Солаков. И това определено разсърди не едни и двама колеги на Солаков. И в основата на поне един, два сканадала е именно това побутване. Но, това е друга тема.И защото сме в други времена и ДС вече я няма, няма ги контактите на бащата на съпругата на на Недко а пък Димитър е завършил не Иейл, а НБУ (фотография), успех на световната сцена е много трудна работа.Ето малко фактология за Недко. Може да му е интересно на някой да ги знае тези неща...Разбира се, че е агент на ДС Недко Солаков. Това сякаш на никой не му прави впечатление. Но е интересно, че освен че е спечелил от системата преди 89 година заради известния си баща, той дори повече печели от това, че съпругата му Слава Наковска е дъщеря на Атанас Наковски...А още по-интересно е, че дядото на съпругата му е Димитър Ганев Върбанов (потърсете името така в Гугъл и вижте уики страницата, за да добиете представа) Просто, тъмно червена номенклатура. Бил е председател на народното събрание по време на Република България. Какво повече да говорим тук. Не казвам, че Недко е виновен. Но това са фактите. И човек е добре да ги знае.Преди 89 година живял като цар и след 89 година, пак. Сега се прави всичко възможно цар да е и синът...Яра работи много сериозно в тази посока.Между другото, Недко и съпругата му строят огромна къща в кв. Яворов. Който е от София може да отиде и да разгледа. Забележителна къща ще е това. На улица Светослав Тертер е. Не си спомням сега кой номер, но улицата не е дълга, този строеж прави впечатление.Предполагам, че Недко си плаща данъците, и че са му изрядни документите!И може и в Габраво да строи нещо. За там не зная.Както се каззва, браво. Повече такива успели хора трябват на България!
    —цитат от коментар 7 на rwn


    може. сигор расбира мноо от пари и чукане. но като ходожник е кръгла, савършено кръгла нула.

  9. 9 Профил на One Hour
    One Hour
    Рейтинг: 1042 Неутрално

    Аман от направени "авангардисти"
    Може да има изкуство и без добавяне на атрактивни обекти към света.

  10. 10 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1747 Неутрално

    До коментар [#7] от "rwn":

    Значи много положително се е отразил разводът с първата му жена върху кариерата на Недко!
    Що се отнася до голямата къща, която строи, чух, че не всичко е законно и изрядно; че бил съборил много нещо, за да разчисти терена и други, не съвсем редовни неща. Явно той продължава да трупа лоша карма и може би не е случайно, че го мъчи една кожна болест.

    За картините в тази изложба ми хрумна изневиделица, че изобщо не е вярно, че ги е рисувал като студент, а че цялата тази история е създадена от него легенда, миналата година. Всичките са подписани миналата година плюс съответна година на създаването. Като се има предвид как Солаков е готов и майчиното си мляко да продаде като изкуство, не бих се изненадала, ако тази моя идея е самата истина.

  11. 11 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 814 Неутрално

    До коментар [#10] от "princess_x":

    На два номера е тази къща разпополажена. Тоест, това са два пърцела, обединени. На ъгъл е къщата и е доста значителна. На нейно място би могло да има някаква огромна кооперация. Но, сега има ателие, къща за живеене, гаражи и какво ли още не.
    Поне доскоро имаше табела на строежа с имената на възложителити. Там са трите имена на Солаков и на съпругата му. Напоследък имам страшно много пътувания и страшно много умаро се е натрупала у мен и не съм имал работа в този район и може и вече да е и напълно построена.

    Мисля, че нещо е имало като проблеми с включването на къщата към топлофикация. Това и не и толкова важно.
    Важното е, че човекът е патриот и инвестира изкаранаите си с пот на челото пари в България :)


    Лъчезар Бояджиев е христоматиен пример за ползотворността на един предишен негов брак.
    Преди 1989 година е имал абсолютно немислимата превилагия да е в Ню Йорк доста време. Както той принава по-късно, благодарание на службата на бащата на бившата му съпруга.

    После, ходил по галерии и музеи, срещал се е с Кристо, снимал изложби и като се прибира в България, показва снимките и тук, хората не са чували и виждали проезведения на Willem de Kooning, например, и настъпва фурор направо.

    Хубаво е, че дава кредит все пак на семейството на съпругата си, за тзи възможност, да има тази привилегията за престой в Ню Йорк по това време, да има всичката тази информация, която другите нямат. Та те в България прези това време, единици са виждали и са чували за Полък, например.

    Тъстът му по това време е кореспондент на Работническо дело в Ню Йорк...

    Урежда му визи, паспорти и къде да спи дори в Ню Йорк. Без да плаща за това спане!
    Бояджиев поработва тук там, но всчико това...абсолютно незаконно. Но, тъстът е бил голям човек в йерархията на партията. И всичко е било добре наредено и подредено.
    Мисля, близо 4 години прекарва в Ню Йорк Лъчезар Бояджиев.

    И после, партията прокламира за равеноството и братството...

    Както и да е, човекът взима с пълни шепи от предоставането и ето това е в основата на неговия успех като артист и налагането му по-късно в България а още по-късно и в чужбина.

    Неговите колеги по това време с оснавание му завиждат и може би дори и повече от завист са изпитвали и още изпитват към него.

    Той има и добро самочувствие. Както беше казал някъде, най-големите артисти в България са все хора с турски фамилни имена. Бояджиев (боя) , Солаков (левичар, ляв) Явашев (бавен,бавно). Стремежът да иска да бъде "залепен" до Кристо си е очевиден.

    Относно Вашата теза.
    Аз съм виждал ранни неща на Солаков и те определено не приличат на това, което виждаме тук на картинките по-горе :)


    И последно за Георги Господинов.

    Това за мен е най-голямата мистерия тук. Как Господинов едви ли не легитимира един агенат на ДС с този си текст. Да легитимираш човек като Солаков, а ти да си роден в бедно семейство в Ямбол и да знаеш какво е било и през какво си минал, за да си в момента там, където си.
    И да знаеш за привилегиите на всички тези хора и как същите тези хора, са били царете през СОЦ-а, и сега, като главни действащи лица в ИСИ, са една от главните легитимиращи институции в България.

    Разбирам кураторите от чужбина. Те не са наясно с контекста. те гледата биографии, търсят препоръки от хора като Яра, и нещата робатата много добре за всчики, които са част или са били част от този кръг ИСИ.

    Но, нали Господинов се бореше срещу тези неща. Ходеше на протестите. Викаше точното срещу това, срещу задкулисието, срещу номенклатурата, срещу уреждането на онзи и този с връзки. Срещу побутването на синове и дъщери.

    Защото, в тази сфера е в пъти по-лошо от това, което го имама в прокуратура а и съд в България.

    А тук, излезе Солаков и каза, е, аз бях агент на ДС, ама, то вярвах в комунизма и затова така.

    Бих запитал директно Господинов, иска ли въобще той да има нещо общо с човек, който е писал ето такива неща като доноси:

    ето нещо интерсно от Площад Славейков, които са ходили да разгледат делото му

    В списъка на лицата, „протичащи по делото“ (за които Солаков дава сведения) са предимно студенти (и малко преподаватели) в Художествената академия. Агент „Чавдар“ може да е бил вербуван през януари или февруари 1978 г., започва да праща писмените си донесения два месеца по-рано.

    Първото му сведение (от 14 ноември) представлява нещо като характеристика от онези, които навремето пишеха в ОФ по различни поводи. Обектът е описан като „общителен, уважава колегите си, има чувство за хумор. Притежава богат житейски опит, интересува се от политически събития, предимно в чужбина“. И тук положителните страни свършват и идва това, от което се интеруват опреративните работници:

    „Понякога показва явно недоверие относно лоялността на нашите и съветски информационни агенцции. Конкретен пример е случаят с дисидентите, осъдени за груби нарушения на социалистическия ред. Изрази съмнения, че те са извършили в действителност тези неща, специално надписите по паметниците на архитектурата. Завърши с „И тебе да те пъхнат в милицията, и ти ще си признаеш какво ли не“.

    Следващият абзац е подчертан от служител на ДС:

    „Струва ми се, че вижда много неща по-черни, отколкото са всъщност. Не може да се каже дали го прави съзнателно или несъзнателно. Говореше за три българчета от Пиринския край, където бил преди няколко години и които сравняваше с концлагеристите от Бухенвалд. И трите били „кожа и кости“, с продути кореми и големи очи. Отговорих му, че не мога да си представя такова нещо сега, а той ми отговори, че трябва да гледам и такива неща и всичко далеч не е такова, каквото го пише в книгите“.

    Още един подчертан абзац:

    „Около 4-5 ноември в час по цветен етюд Ц. Х. каза, че ненавижда всичко съветско, особено в изкуството. Конкретен повод за това изказване бе един съветски филм „Не тъгувай“ или „Соната над езерото“ (не си спомням с точност). Разговорът, на който присъстваха А. Б., А. З. и Д. Л. и всички от курса (ателието е малко и не можеш да останеш безучастен към това, което се говори в него), се водеше около качествата и недостатъците на филма. С. продължи мисълта си, като заяви, че мрази съветското изкуство и това негово качество, че показва прекалено добри нещата от живота – такива, каквито трябва да бъдат, а не каквито са“.

    ОР Мисайлов е озаглавил това сведение „Относно прояви на антисъветизъм от студент“. Благодарение на него, в полезрението на ДС влизат трима студенти, които в най-лекия случай ще бъдат следени и проучвани поне докато завършат, а и след това могат да се сблъскат с незнайни проблеми и неприятности, без изобщо да разберат откъде им е дошло. Но Недко Солаков предполага, че никой не пострадал от неговата дейност, защото вече 28 години никой не дошъл да му се оплаче.



    хубав материал има тук, всеки може да го пречете.

    Артистичните и политически доноси на Недко Солаков
    https://www.ploshtadslaveikov.com/artistichnite-i-politicheski-donosi-na-nedko-solakov/

    има и втора част

    https://www.ploshtadslaveikov.com/artistichnite-i-politicheskite-donosi-na-nedko-solakov-ii-chast/


    За мен лично, Капитал и Дневник прилагат двоен стандарт тук. Но, това въобще е стара тема. За Капитал и Дневник други неща са важни, и ако те подкрепят една идея или някакви хора, това, че са били тези хора агенти на ДС не е осъдително.

    А за Господинов, приятелска препоръка.

    Такива текстове са морално осъдителни. Те легитимират хора и идеи, които НЕ би трябвало да бъдат легитимирани.

  12. 12 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1747 Неутрално

    До коментар [#11] от "rwn":

    Да, прав сте, моята теза може да бъде доказана или отхвърлена само ако се познава цялата живописна опера на Солаков, като се сравни стила му в отделните периоди и.т.н. Аз не съм запозната; негова живопис почти не съм виждала и затова нямах пречки да изказвам и най-странни хрумвания.🙂

    Що се отнася до Господинов - не е ли бил и той информатор на ДС; имам смътни спомени да съм чела нещо подобно за него, но може и да греша. Но и да не е бил, като имам предвид мнението си за него, основано на начина му на писане и на някои негови обществени прояви, никак не съм изненадана, че е написал този текст.

  13. 13 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 814 Неутрално

    До коментар [#12] от "princess_x":

    Имате добър усет и добри хрумвания :)

    Господинов е твърде млад, за да е бил доносник. 1968 година е роден.
    Не е невъзможно, но мисля, че не е бил. Той е друг профил човек.

    Затова и се учудвам. това не са сходни типове хора. Твърде различно минало, твърде различен път. Но пък, явно парите не миришат :)

    Физика на тъгата ми допада като четиво. Мисля, че че ми попадна първо на немски език :)

    Тази фрагментарност, интересен похват. Не зная, това си е нещо лично.
    Там, в тази книга имаше нещо за меланхолията, която бавно залива света.

    Но, аз мисля, че въобще не е бавно.

    Купих си и последната му книга с разкази. Едни такива много кратки.

    Е, мисля, че там нещата не са се получили добре. Тази книга не е трябвало да излиза въобще. Твърде разнообразни като стил, това е добре, но качеството на историите, така не бива.
    Няколко силни истории и много истории, които се чудиш какво правят там.

    При една добра редакция, поне половината би трябвало да отпаднат.

    Но, какво да го правиш, известен човек, всичко му се публикува веднага. Изкушава се човека :)


  14. 14 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1747 Неутрално

    До коментар [#13] от "rwn":

    Може да се направи известен паралел между НС и ГГ по тяхната преекспонираност, вечно присъствие и по добиването на международна известност, въпреки негативния ореол, който имат за (значителна) част от българската публика.

  15. 15 Профил на rwn
    rwn
    Рейтинг: 814 Неутрално

    До коментар [#14] от "princess_x":

    Да, това е интересно. Не се бях замислял за този аспект. Наистина, така погледнато, определено има паралел между тях :)

    България е малка страна и "коментаторите" са кът. Затова и все едни и същи имена, коментирата и са ескперти по всички теми.

    Във Франция има подобен климат в медиите. Там интелектуалци се изказват по всевъзможни теми. Често, много далеч от посоките им на експертност или талант. Но това е голяма страна и не са все едни и същи хората. В Германия, те пък са на обратната страна.

    Национални особености :)





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK