Откъс от "Морски записи" на Антон Георгиев

Издателство "Хавас"

Издателство "Хавас"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Морски записи", с автор Антон Георгиев, предоставен от Издателство "Хермес".


Август е и преди няколко дни се появи книга, която се опитва да улови неуловимото море в думи. "Морски записи" е дебютът на Антон Георгиев като автор и впечатлява с изчистен и въздействащ стил.


От една година "Морски записи" се носят в социалните мрежи и пренасят всеки, който им се довери, в един красив свят от думи. Началото е през лятото на 2018 г., когато Антон Георгиев започва да споделя кратки разкази, мисли и стихове с дъх на лято и море. За визуалната част се грижат различни съвременни български илюстратори.




Профилите на "Морски записи" във Фейсбук и Инстаграм бързо събират хиляди последователи с постове като тези: "Тук, в този винаги слънчев морски град, хората бяха като улици. Някои бяха задънени, други ти показваха изгрева. Имаше такива, по които вървиш отново и отново и такива, които никога повече няма да видиш. Но само една на която винаги се чувстваш на мястото си."


"Захар и сол. Морето имаше много от едното. Тя от другото. И срещата им винаги щипеше."


"Чак когато стигнеш средата на морето, ще осъзнаеш, че си създаден да летиш."


"Всичко ще се подреди." – каза Хаоса на Бурята."


Вдъхновение за Антон са реални случки, места, разговори и преживявания от българското Черноморие. С думите си Антон описва един морски свят, в който има нещо повече от плаж, бар и чадър. Силно влияние, за всичко, което пише, са богата природа, скритите морски места и улици, недостъпните плажове, истинските рибарски истории и спомени. Текстовете ни връщат към едно море, което сякаш сме изгубили в бързането да отидем на почивка. Антон се опитва да ни накара да погледнем отвъд "курорта" и да усетим вкуса на суровото море.


Една година по-късно уловените от Антон частици, мисли, образи, места и ситуации намират мястото си в книга, която събира 9 разказа, както и избрани мисли и стихове. "Морски записи" е за всички, които мечтаят да се пренесат на плажа, докато чакат летните отпуски или искат да задържат лятото още малко, след като залязат и последните лъчи на августовското слънце. Това е книга за тези, които чувстват, че лятото е много повече от сезон и морето – много повече от място за ваканция.


Неслучайно първите представяния на книгата ще бъдат край морския бряг.


Антон Георгиев е роден на 6 февруари 1985 г. в София. Завършва Втора английска езикова гимназия "Томас Джеферсън". Учи Културология в Софийския университет. От 10 години се занимава с реклама. Пише сценарии, послания и измисля концепции. Различни негови проекти получават награди на фестивали за креативност. В момента Антон е творчески лидер в рекламна агенция.


"Морски записи" са неговият дебют като автор. Те обединяват разкази, поезия и мисли, вдъхновени от живота му между морето и града. С красив, изчистен и интригуващ стил Антон има какво да ни каже.


Oт автора
"Морски записи" са уловените частици, мисли, образи, места и ситуации, които са полепнали по пръстите ми. Те ще ви разкажат истории за пясък и сол, рибари и дракони, хазяйки и туристи, потъване и изплуване. "Морски записи" са леки и неангжиращи, но често вълнуващи и променливи. С тях ще откриете различни хора и места по морския бряг, които ще се опитат да ви разкажат историите си и понякога да ви накарат да се замислите.


А ако им се доверите малко повече, поне за кратко, "Морски записи" ще ви дадат едно познато чувство. Подобно на онова, което човек изпитва, когато гледа към хоризонта над морето след залез и усеща лекота и в същото време някаква странна мъдрост, без да има каквато и да е реална причина за това.


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от разказа "ХАЗЯЙКА"


Там. На изток живее хазяйката. Един изчезващ вид, който дълго държеше почти всеки ключ към меката възглавница, топлия душ и дебелата сянка. Толкова нужни по време на твоята морска почивка. Но все по-рядко ще я видиш, защото мястото ѝ бързо се заема от сайтове за резервации, рецепциите с усмихнати и обрани момичета или просто от оставен ключ без нужда от общо съжителство. Все неща следващи съвременния стремеж към намаляване на реалните човешки контакти, свеждането им до минимум и спестяването на разговорите за времето, часа и посоката на вятъра. Ако няма да спим, да се бием или да пием с някого, може да свършим всичко останало в един бърз чат.


Ако зависеше от мен, бих сложил морските хазяйки в червената книга. Бих запазил практичната им мъдрост в капусла, която да изстрелям в Космоса, за да научи и други раси във Вселената как да регулират отношенията си за споделено обитаване на едно и също пространство. А и човечеството винаги ще има нужда да си припомня как може да се справи по-успешно с различните конфликти в живота и най-вече – с шумната музика.


Твърде вероятно е, докато четеш този текст на смартфона или компютъра си, да виждаш всякакви реклами, които по дяволски начин се опитват да отгатнат точните ти нужди и желания и да им предложат лесно решение. Зимни гуми. Да, трябваха ти точно преди няколко месеца, но ги смени. Спа хотел в Чепеларе. Да, търсеше къде да отидеш, но междувременно изпи парите. Дървена папионка. Добър опит, преди ден го мислеше за страхотна идея, но после реши, че е подходяща само за тъпи хипстъри. Целят те, но като стреличка за дарц все се разминават с центъра.


Позиционирането на хазяйката обаче винаги е било перфектно и максимално ефективно. Уморен от шестчасово пътуване, натъпкан до средностатистически българин със средностатистическа хигиена, слизаш от автобус, влак или маршрутка в някой морски град, курорт или село. И там те чака тя – хазяйката. Въоръжена с кафяв картон в ръцете и едно просто и ясно послание, изписано с големи, прости и точни букви, които да дадат надежда и на най-умореното око - СВОБОДНИ КВАРТИРИ.


Какво повече ти трябва? Пък и каква по-положително заредена дума от "свободни" – свободни дни, свободни места, свободни момичета, свободни от грижи, свободни от алармата в осем, свободни! Иде ти да грабнеш табелата, да извикаш и да започнеш протест или революция. Но бързо се сещаш, че протестите са безсмислени и пълни с лицемери и сноби, а революцията ще иска много работа и пот, особено в тая жега.


В главата ти хвърчат всякакви мисли, но усещаш чувство на надежда и вълнение от неизвестното. Хазяйката те е ударила с най-великото послание в историята на човечеството. И точно когато минаваш покрай нея, тя активира и звуков ефект. В ушите ти прозвучава подканващо и мило – СВОБОДНИ КВАРТИРИ.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Капабланка
    Капабланка
    Рейтинг: 1254 Неутрално

    Най-жалко е не само, че не можеш да пишеш, но и да няма какво да напишеш, ами и да занимаваш хората с това.

  2. 2 Профил на pinoccio
    pinoccio
    Рейтинг: 683 Неутрално

    Не ми харесва написаното, елементарно като стил и истории.

  3. 3 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3346 Неутрално

    Хартията наистина "понася" всичко, дори и текстове със съмнително качество. По-добрият вариант е от издателството да не са подбрали подходящ откъс, защото иначе на какви продажби разчитат, за да си покрият поне разходите в печатницата, например.
    Подобни мисли могат да се публикуват в блог - който иска, да ги чете. Не бих си купила книгата, защото не вярвам да я разгърна втори път след прочитането. А от книги-еднодневки удоволствие не изпитва никой.
    Старият виц за чукча-писател, а не - читател, май ще е актуален винаги.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  4. 4 Профил на CINZANO - оправете си сайта!
    CINZANO - оправете си сайта!
    Рейтинг: 1071 Неутрално

    Доста разочароващ текст. Ако цялата книга е така ще е загуба на дървесина...

    Мома, връщай 12 и 12А!
  5. 5 Профил на voodoo_child
    voodoo_child
    Рейтинг: 1111 Неутрално

    Само като си помисля какво истории с хазяйки имам...а човекът тук смуче пръсти, и си викам: дали аджеба, да не топна перо в мастилницата.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK