Откъс от "Масклин" на Тери Пратчет

Издателство "Сиела"

Издателство "Сиела"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Масклин", с автор Тери Пратчет, предоставен от Издателство "Сиела"


Ново издание на "Масклин" – първата книга от знаменитата "Трилогия за номите" на Тери Пратчет – долетя във всички книжарници Отвънка! Любимите на хиляди читатели по света номи се завръщат на български в блестящия превод на Светлана Комогорова-Комата, за да ни вкарат в шантави приключения и да ни разсмеят от сърце по начин, който само героите на сър Пратчет умеят.


След "Последният герой" и "Ерик" дойде ред друга популярна книга на големия Тери Пратчет да излезе в ново издание – романът "Масклин", който поставя началото на "Трилогия за номите", известна и като "Бромелиада".




В Магазина под вехтите дъски на пода съществува цял един свят, за който хората дори не подозират – светът на високите около педя номи. Общоизвестна истина сред номите е, че Арнолд Брос (създаден в 1905) е сътворил Магазина, за да могат те да го обитават, и е постановил: "Всички неща под един покрив". И всички неща за миниатюрните номи наистина са под покрива на Магазина, докато един ден внезапно при тях не пристига камион, пълен с номи, идващи Отвънка.


Вънка, което според живеещите под дъските номи не съществува. Освен че твърдят, че Отвънка е съвсем реално, новодошлите бръщолевят и разни глупости за Ден и Нощ, за Сняг и какви ли не други смахнати легенди. И това далеч не е най-лошата новина! Скоро става ясно, че за Магазина предстои Финална Разпродажба. Заповедите за разрушаване са издадени и нищо повече не може да се направи. Сега съдбините на цялото номечество падат в ръцете на младия Масклин, пристигнал заедно с вънкашните гости. Масклин ще трябва да измисли храбър план, който ще промени представата на всички номи за света


"Масклин" излиза в оригинал през 1989 г. Макар сър Пратчет да ни запознава с още по-дребните от номите килимени хора през 1971 г., романът "Килимените хора" и книгите от "Трилогия за номите" не са свързани помежду си.


Роденият през 1948 г. в малко селце в графство Бъкингамшър, Великобритания, сър Тери Пратчет е най-продаваният автор на Острова през 90-те години на XX век и едно от най-популярните и обичани имена във фентъзи жанра в световен мащаб. Първият му роман – "Килимените хора", излиза през 1971 г. в оригинал, а оттогава до сетния си час през пролетта на 2015 г. сър Тери Пратчет пише повече от 100 романа, разкази, описания и допълнителни книги към безкрайно интересните си поредици.


Най-популярните му произведения са романите "Килимените хора" и "Тъмната страна на Слънцето", както и книгите от поредиците "Светът на Диска" и "Трилогия за номите", известна още като "Бромелиада". За невероятния си принос към литературата Тери Пратчет е удостоен с редица награди – той е офицер на Британската империя от 1998 г. и рицар-бакалавър от 2009 г. за приноса си към литературата.


Сред множеството му престижни отличия са още Fantasy and Science Fiction Author of the Year (1994) на Британските книжни награди, медал "Карнеги" (2001), награда "Локус" в категория YA (2004, 2005 и 2007) и за най-добра фентъзи книга за възрастни (2008), World Fantasy Award for Life Achievement (2010) и др.


Преводът от английски език Светлана Комогорова-Комата
Адаптацията на корицата Дамян Дамянов


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Масклин", Тери Пратчет


Лесно е да се загубиш под пода. Въобще не е необ­ходимо да се напрягаш. Мястото представляваше лаби­ринт от стени и кабели, а по пътеките се носеха вълма прах. Всъщност, както каза Торит, не се бяха точно за­губили, а по-скоро се бяха объркали: навсякъде имаше пътечки, между всички тия бичмета и стени, но никъде не пишеше накъде водят. Понякога някой и друг ном профучаваше край тях, тръгнал по свои работи, без въобще да им обърне внимание.


Подремнаха в една ниша между две дебели дървени прегради и когато се събудиха, светлините бяха слаби както винаги. В Магазина явно нямаше ни ден, ни нощ. Обаче май беше по-шумно. Отдалеч се дочуваше глух тътнеж, който проникваше навсякъде.


По Нещото сияеха още няколко светлинки и му беше пораснало по-малко Нещо с формата на чашка, което бавно се въртеше.


– Ще ходим ли пак в Хранителните Стоки? – попита Торит с надежда.
– Мисля, че за това трябва да си от някой отдел – рече Масклин. – Но не може само там да има храна, нали така?
– Като пристигнахме, не беше толкоз шумно – рече бабата. – Ама че дандания.
Масклин се огледа. Между гредите имаше процеп, и в него проблясваше далечна ярка светлина. Той се на­веде и залепи око о пукнатината.


– О! – възкликна тихичко.
– Какво? – притича Грима.
– Човеци. Повече човеци, отколкото някога си виж­дала.


Пукнатината беше там, където таванът срещаше стената. Стаята беше голяма почти колкото гнездото на камионите и наистина беше пълна с човеци. Магазинът беше отворил.
Номите винаги са знаели, че човеците живеят мно­го бавно. Веднъж-дваж Масклин почти се бе сблъсквал с човеци по време на лов, и знаеше, че още преди ня­кое от грамадните им глупави лица да извърне очи към него, той вече ще е скочил от пътя и ще се крие зад някоя туфа или нещо такова.


Пространството отдолу беше претъпкано с тях. Те си вървяха, както си вървят – с големи, бавни, тежко трополящи крачки, и си бумтяха нещо с неясните си, дълбоки гласове.
Известно време номите ги гледаха като омагьосани.
– Какви са тия работи, дето ги държат? – попита Грима. – Приличат малко на Нещото.
– Не знам – отвърна Масклин.


– Виж, те ги вземат, подават нещо на другия човек, а после слагат тия работи в чанта и си отиват. Изглежда тъй, все едно че го правят с някаква цел.
– Не, то е същото както при мравките – авторитет­но рече Торит. – Те изглеждат умни, да ви кажа, ама като се взреш в тях по-отблизо, никакъв ум нямат.
– Ама строят разни неща... – неубедително вметна Масклин.


– И птичките го правят, момчето ми.
– Да, ама...


– Човеците са малко като гаргите, винаги съм го казвал. Все налитат на лъскавите работи.
– Хм. – Масклин реши да не спори. Не можеш да спориш със стария Торит, освен ако не се казваш баба Моркий, разбира се. В главата му имаше място само за определен брой идеи и след като една вече е пуснала корен, не можеше да я изкараш оттам. Но Масклин ис­каше да каже: ако са толкова глупави, защо те не се крият от нас?


– Хрумна ми идея.
Той вдигна Нещото.
– Хей, Нещо?
Последва пауза. После тенекиеният гласец се обади:
– Операциите по главната задача прекратени. Какъв въпрос искаш да ми зададеш?


– Знаеш ли какво представляват човеците?
– Да. Възобновявам главната задача.
– Нещо? – продължи Масклин.
– Операциите по главната задача прекратени. Какъв въпрос искаш да ми зададеш?
– Питах те за човеците, нали щеше да ми разказваш – рече Масклин.


– Случаят не е такъв. Ти каза: "Знаеш ли какво представляват човеците?" Отговорът ми беше то­чен във всяко едно отношение.
– Добре, де, кажи ми какво са човеците!
– Човеците са местните обитатели на света, който наричате Магазинмувикат. Възобновявам главната задача.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на venziko
    venziko
    Рейтинг: 462 Неутрално

    Много хубав откъс от Тери Пратчет . браво за това https://www.youtube.com/watch?v=0pdJlKzg-30

  2. 2 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 4268 Неутрално

    Сър Тери няма лоша книга. Невероятен хумор, тънка ирония и много, много смях.

  3. 3 Профил на alchemist
    alchemist
    Рейтинг: 1166 Неутрално

    Поредицата е уникална!

    Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той.
  4. 4 Профил на Халдип Исйолов
    Халдип Исйолов
    Рейтинг: 2058 Неутрално

    Хумора на Тери Прачет осмива като цяло консуматорското общество... и изобщо общоприетите порядки на "модерното" общество.

    Не си заслужава да се напрягаш безплатно.
  5. 5 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 2092 Неутрално

    Това ми напомня на класиката King Size - доста хубав филм.

  6. 6 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 2200 Неутрално

    повърхностен чалгар. но пък - сър. за което - аплаузи.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK