Откъс от "Моят едипов комплекс" на Франк О’Конър

Издателство "Лист"

Издателство "Лист"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Моят едипов комплекс", с автор Франк О’Конър, предоставен от Издателство "Лист"


Парола "Франк О’Конър"! Сборникът с разкази "Моят едипов комплекс" е съкровище на литературата


На четиринайсет Франк О’Конър напуска училище, на петнайсет воюва срещу Короната – влиза в редиците на ИРА и подрива властта на Негово величество Джордж V. На деветнайсет е хвърлен в затвора заради бунтовната си дейност и престоява там една година, а на четиридесет вече е признат писател. Работил е като учител по ирландски, библиотекар, преводач и директор на театър.




В България Франк О’Конър (1903-1966) е познат най-вече на любителите на късия разказ от няколко антологии. За тях името му е като парола, таен код, който указва къде има литературно съкровище.


Сега до него имат достъп всички – 30 от най-добрите разкази на Франк О’Конър излизат в самостоятелен том от 640 страници със заглавие "Моят едипов комплекс и други истории".


Наричат писателя "ирландския Чехов"


заради думите на нобеловия лауреат Уилям Бътлър Йейтс: "О’Конър прави за Ирландия това, което Чехов направи за Русия". Писателят Ричард Елман го обявява за "Флобер сред блатата", а през 2000 година е учредена наградата за къс разказ "Франк О’Конър".


Във всеки от разказите на О’Конър има поне едно зрънце от лично преживяна история. Франк изплаква на този свят на 17 септември 1903 г. с името Майкъл Франсис О’Донован. Когато го ражда, майка му Мeри е на 38 години и той остава единственото ѝ дете. Баща му Майкъл е ветеран, горд с двете си пенсии от Британската армия, тежък алкохолик и черноработник.


Редовно малтретира жена си и сина си, заради пиянството не може да си намери стабилна работа. Затова майката издържа семейството като чисти чужди къщи.


Бъдещият писател обожава майка си, отношението към баща му е горчиво негодувание. Той сменя фамилията си О’Донован с моминската на майка си - О’Конър. И вместо Майкъл, предпочита да го наричат Франк – от Франсис. В спомените си той нарича детството си "онези ужасни години" и признава, че никога не е успял да прости на баща си стореното зло.


Когато майка му е на седемдесет, О’Конър с ужас научава от личния си лекар, че тя от години страда от хроничен апендицит, стоически е издържала на болките и никога не е имала време или пари да отиде на лекар.


В "Моят едипов комплекс" историите на ирландския писател са подредени хронологично, не само спрямо живота на автора, а според живота на всеки от героите. Първите разкази описват детството, следващите – зрелостта, а последните навлизат в старостта и насочват вниманието към мисълта и подготовката за смъртта. Точно тази книга преди години е открита случайно в книжарница от Джулиан Барнс, който казва, че само голям писател би сложил такова заглавие на своя творба.


превод Иглика Василева
корица Дамян Дамянов


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Моят едипов комплекс" на Франк О’Конър


След четиринайсет години


Николас Колман пристигна в Б... в пазарен ден. Тесните улици бяха пълни с добитък, който се влачеше мудно и току се клатушкаше несигурно, преди пастирите да сръчкат животните с остени, за да сторят път на минаващите коли. Въздухът беше напоен с миризми, прах и шум. Търговците на добитък размахваха сопи и си подвикваха един на друг през улицата; собствениците на дюкяни бяха изложили стоката си и се пазаряха с клиентите отвън на тротоара; жени с пискливи гласове предлагаха ябълки, цигари и лимонада около статуята на Еринската девойка насред чаршията, а плещести, развеселени и отракани фермери с аскетични лица под широкополите шапки непрекъснато го бутаха, докато минаваха край него.


Беше доволен, че успя да приключи с работата си тук и за известно време можеше да се махне от града. Той го изнервяше. Над покривите човек винаги виждаше изрязаните сиво-зелени очертания на хълм, който се издигаше отвесно над тях и като че ли всеки момент можеше да се срути и да ги смачка. Пътят край морето беше по-добър. По него също вървяха каруци, пренасяха кошове, пълни с квичащи животни, но поне се откриваше гледка към големия залив с многобройните му островчета и част от виолетовите хълмове, където слънце и сянка се редуваха непрестанно с лекотата на разливаща се вода.


Повърхността на залива беше съвършено спокойна и изглеждаше, сякаш дъжд от слънчеви лъчи бие по грейнала каменна плоча, а после отскача в нежни сияйни пръски, така че когато човек се загледа продължително в нея, тя го заслепяваше. В залива се виждаха само две-три малки рибарски лодки и един товарен параход с яркочервен комин.


Седна да обядва в старо заведение на пазара, но беше толкова изнервен, че не хапна почти нищо. Фермерите и пастирите се опитваха да го заговорят, ала той нямаше какво да им каже; те обсъждаха цени и добиви, правителството и общинския съвет, но от тези неща той нищо не разбираше. Накрая, за негово най-голямо облекчение, го оставиха на мира.


След това тръгна да изкачва баира, който водеше извън града. Движението беше понамаляло: катереше се по върлото, а когато градът остана под него на фона на разширяващия се кръг на залива, заприлича на тихо местенце, може би прекалено тихо. Почувства нещо като благоговение, докато вървеше нагоре по добре очертаната чакълеста пътека към манастира. "В седем – помисли си той - влакът ще ме върне обратно в града. В десет ще крача по Патрик Стрийт към къщи. Утре ще бъда обратно на стария си стол в офиса. Никога повече няма да видя това място, никога!"


Но въпреки това, отчасти и заради това, сърцето му се разтупка, когато послушницата го покани да влезе в голия салон с разпятието, с излъскания под и широко разтворените прозорци, през които подухваше студен ветрец.


Най-накрая тя се появи; слабичка фигура в черно с бяла колосана пребрадка. Почти не я погледна, но взе ръката й, усмихнат, смутен и смълчан. Тя също се почувства неловко.


Седнаха заедно на градинската пейка, от която той отново видя града и залива, разстлани дори по-нашироко отпреди. Не чуваше нищо от обичайната врява, а само тъжната сирена на влака, който пухтеше на влизане в гарата. Нейните очи поглъщаха пейзажа равнодушно, докато от време на време той поглеждаше срамежливо към изящния й профил, който не се беше променил; тогава се зачуди дали и той като нея не се е променил. Може би не, може би поне за нея си е останал същият, какъвто винаги е бил. Въпреки това... в нея все пак имаше някаква промяна! Нещо липсваше в лицето й; може би предишната напрегнатост, то вече не навяваше мисли за познатата му неукротимост и нежност. Тя изглеждаше по-щастлива и по-силна.


• Ами Кейт? – попита го, след като бяха разговаряли известно време. – Тя как е?
• О, Кейт е много добре. Имат си хубава къща в Пасидж... нали знаеш, там има училище за Том. Оттатък реката е... къщата им, искам да кажа. Понякога се отбивам при тях в неделя вечер за чая... вече имат пет деца, най-голямото е на шестнайсет години.
• Да, разбира се... Мари. Ами да, тя е кръстена на мен! Моята кръщелница.
• Точно така, как така съм забравил! Навремето бяхте неразделни с Кейт.


• Бих искала да видя Мари. Редовно ми пише, още от деветгодишна, за да ме поздрави за нашия църковен празник.
• Наистина ли? Не знаех. Те не говорят с мен за такива неща.


Лека руменина обагри страните й, умълча се за миг и ако той я беше погледнал, би забелязал в очите й странно изражение на смут и болка. Но той не я беше погледнал и тя продължи:
• Кейт също ми пише от време на време... но нали я познаваш Кейт! От нея научих за смъртта на майка ти. Трябва да е било голям удар за теб.


• Да, беше много ненадейно. Бях сам с нея, когато се случи.
• Тук отслужихме заупокойна литургия за нея. Как умря? Беше ли...?
• Умря мъчително. Не искаше да ме оставя.
• О!
Устните й помръднаха безмълвно.


• Никога няма да я забравя. Беше толкова мила... толкова дискретна, а Феър Хил беше най-щастливото място, преди Кейт да се омъжи, когато бяхме само тримата... Спомняш ли си, пропусках обяда само и само да дойда след училище?... И къщата вече я няма, нали?
• Да, къщата я няма.
• А Дженифър? Папагалът Дженифър?
• Дженифър отдавна умря. Задави се с ябълка.
• А Джаспър?


• И Джаспър умря. Един елзасец го сдави. Сега имам друго куче, вълча порода, голям мързеливец. Сприятелил се е с Кери Блу на съседите и Кери Блу излиза с нас на разходка и лови зайци вместо него. Той много обича зайци, но е толкова голям, голям и мързелив!
• Ти сега си на квартира. Защо не отиде да живееш с Кейт и Том? Знаеш, че те с радост биха те приели.


• За какво да ходя? Те са женени, още тогава имаха вече деца, къщата им трябва да си е за тях... Освен това, нали ме знаеш какъв съм. Аз съм прост човек, не съм умен, не чета книги, нито вестници. Вечер пастирите се опитват да ме заприказват на тема политика, но честно да ти кажа, аз хабер си нямам от такива неща. Какво ще си рекат Том и неговите приятели от университета, като видят такъв тъпанар като мен?


• Не е така, ти винаги си бил навън сред природата. Спомням си как ставаше сутрин в пет и тръгваше с кучетата до Уайтс Крос и обратно през Баливолейн. Още ли го правиш?
• Да, всяка сутрин и през повечето недели. Но след като мама умря, трябваше да се откажа от птиците.


• О, птиците! Колко жалко! Спомням си ги, и колко красиво чуруликаха! – Тя се изсмя щастливо, съвсем непринудено. – Другите момичета страшно ми завиждаха, защото ти винаги ми даваше птичи яйца, а аз ги разменях за разни други предмети, после се връщах при теб разплакана и се преструвах, че уж съм ги изгубила... предполагам, нито веднъж не си се досетил каква съм лъжкиня... О, божичко! Още ли работиш във фабриката?


• Все още съм във фабриката!... Знаеш ли, ти излезе права. Спомняш ли си, като ми каза, че ще си остана там, докато ми побелее главата. Тогава много ми се ядосваше и обезпокоен, взех, че положих някакви усилия... Не, не, никога не съм имал амбиции... немного във всеки случай... там съм си добре, колкото бих бил и на всяко друго място... А сега така съм свикнал с него, че не бих могъл да напусна дори да искам. Живея толкова спокойно, че даже идването дотук ми се струва голямо приключение. През цялото време си повтарям "Утре се връщам на работа, утре се връщам на работа". С радост се прибирам у дома.


• Да, това мога да го разбера.
• Наистина ли? Ти беше по-различна.


• Да, но и нещата тук са по-различни. Човек работи. Не мисли. Не иска да мисли. Навремето се излежавах до десет, сега всяка сутрин ставам в пет и половина и въобще не се чувствам изморена. Цял ден съм накрак. Спя непробудно. Не сънувам. Мразя всичко, което нарушава ежедневния ми ритъм.
• Като мен ли?


• Не, не като теб. Не обичам например да съм болна, да се залежавам, да слушам какво ми приказват другите и самата аз да не работя.
• И вече не изпадаш в паника?
• Не, край на паниката.


• Не плачеш? Вече нямаш ли амбиции?... струва ми се странно!... Да, хубаво е животът ти да е подреден, да не се страхуваш от нищо, да не се надяваш на нищо.
Тя го погледна набързо, озадачено.
• Още ли ходиш на първата утринна литургия? – попита го тя.
• Да, както преди.


Двамата отново се умълчаха. Тънка мъгла се вдигна откъм града; от едната страна заливът беше като преграден със златна стена; лъхна ги студен вятър откъм морето, разшумя гъстия листак и повдигна ефирния й черен воал. Ненадейно проехтя звънец и тя се изправи.
• Как е квартирата ти? – попита го и бузите й пламнаха. – Надявам се, че се грижиш за себе си и че те хранят добре. Навремето беше толкова немарлив.


• О, да, да. Те са много порядъчни хора. А ти... допада ли ти това място? По-добре ли е от града?
• Разбира се – отвърна му тя уморено, - тук е по-спокойно.
Поеха мълчаливо по пътеката към манастира и се разделиха, както се бяха срещнали – с притеснение, почти без да се поглеждат.


"Не – помисли си той на излизане от манастира – край вече!" Но знаеше, че в продължение на дни, може би месеци, птичките и кучетата, цветята и ранните утринни разходки сред природата, дърветата през лятото, всички тези неща, които му бяха доставяли удоволствие, ще му причиняват само болка.


Фермерите, които се връщаха от тържището и си подвикваха един на друг откъм поклащащите се каруци, пробудиха у него отколешните му мечти и той се натъжи, че създавайки хората, Бог ги е лишил от вродено простодушие, направил ги е коварни и капризни, със спомени, в които миналото съществува като статуя – съвършена и недостъпна.


И докато влакът го отнасяше обратно към града, тропотът на колелата, които напяваха "рутата, рутата, рутата", се разтваряше в светлата мъгла на разговор, в който той съвсем отчетливо долови женски глас, но гласът не каза нищо; беше като спомена, съвършен и недостъпен; умът му натежа от безкрайна тъга, която се смеси с меланхолията на сумрачния пейзаж, през който се носеше – пейзаж от самотни езера с метален отблясък, уединени на фона на хълмове и дървета. По силата на някаква ирония чу се как казва: "Да, хубаво е животът ти да е подреден, да не се страхуваш от нищо и да не се надяваш на нищо".


Докато влакът го отвеждаше по-нататък и по-нататък, отвърна му със сприхавия си метален глас...
"Рутата, рутата, рутата!"


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2498 Неутрално

    Пак някаква простотия, която не прочетох.
    Ама съдейки по заглавието, очевидно в книгата поне НЕ става въпрос за педофили...

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  2. 2 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1945 Неутрално

    До коментар [#1] от "Боян Таксиров":

    И аз не прочетох разказа, а само биосправката за автора, след която реших, че тоя трябва да има много сериозни комплекси още от дете и особено такива към майка си. Чак после видях и заглавието на разказа. Човекът може би се е озъзнал по някое време на старини, но въпреки това не виждам защо да си губя времето с неговите проблеми...
    Успокоително е, че и никой друг не се е похвалил с прочетеното, ако изобщо се намери такъв в тази доста неуспешна рубрика





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK