Мила Искренова, хореограф: Танцът се ражда и умира на сцената

Мила Искренова

© Личен архив

Мила Искренова



Седмица, посветена на филми за класически и модерен танц, започна вчера и ще продължи до 30 септември в кино "Люмиер Лидл". "Танц Филм Фест" е първата от тематичните филмови седмици, които предхождат тазгодишното издание на "Киномания". В програмата са включени както премиерни, така и превърнали се вече в класика заглавия в различните жанрове от танцовото изкуство. Всички филми, включени в програмата на фестивала, ще бъдат показани само по веднъж.


"Дневник" разговаря с хореографа Мила Искренова за първото издание на "Танц Филм Фест".


Защо е необходимо да има подобен фестивал в България?




- Появата на този фестивал е съвсем закономерна, като се има предвид неимоверното развитие на съвременния танц през последните години у нас. Даже е малко позакъснял, но тук нещата по принцип се случват с известно закъснение. Преди години спорадични прожекции на филми с танц се организираха от Червената къща или от някои отделни личности като Златко Гулеков например, когато беше директор на Сливенския театър. Явно вече е настъпил моментът, в който танцът да се представя във всичките му измерения и по всякакви начини. Тази година започна да излиза и "Списание за танц", което запълва друга голяма дългогодишна празнина. Танцът, особено съвременният, се движи винаги малко напред във времето спрямо установените представи за танц и за да бъде разбран, е важно да се познава неговият генезис, както и изобщо историческото му развитие. Танцът е постоянно надграждане, което преминава в революционни скокове и това може да се усети донякъде чрез филмите, представени на фестивала.


Каква е връзката между танца и киното?


- Филмирането на танца е жизненоважно, тъй като той е ефимерно изкуство. Танцът се ражда и умира на сцената, защото всяко изпълнение е неповторимо. Няма "ноти", както в музиката, с които да се запише едно танцово произведение, а всички съществуващи методи за записване на танца дават само приблизителна представа за движенията и стъпките, но не и за характера и излъчването на изпълнителя. Затова филмирането на танца е извънредно важно и ценно от документално-историческа и естетическа гледна точка. Има кадри, запазени от първите изпълнения на немските модернисти, има филмирани изпълнения на Айседора Дънкан. В по-ново време британската трупа DV8 Physical Theatre направи революция със своите танцови пиеси, създадени специално за да бъдат снимани. Има много примери за филмиран танц, но това е извънредно сложна работа от операторска и режисьорска гледна точка.


Кои са любимите Ви филми от тази "категория"?


- Не мога да посоча нещо конкретно, но има много, които са ми правили потресаващо впечатление. Например "Картини от една изложба" (Pictures at an exhibition) на канадеца Мос Медлетън с танцьорите на MOMIX е нещо незабравимо - едно напълно необременено и изненадващо оригинално тълкувание на музиката на Мусоргски в танц и визия. Както и Enter Achilles на DV8 Physical Theatre е уникален и ненадминат образец в жанра физически театър. През 70-те години имаше бум на идеи в танца, които тук достигнаха със закъснение от 20-30 години благодарение на техните филмови версии. Спомням си първата ми среща с творчеството на Пина Бауш – беше прожекция на "Кафе Мюлер" в Дома на киното през 80-те... Това беше шоково преживяване. Същото важи за танца буто, който гледах за пръв път филмиран в Париж през 1995 г. Харесвам също Amelia La La La Human Steps на хореографа Едуард Лок – невероятна операторска работа, постмодерна естетика в перфектна минималистична форма.


Добре, че са филмите, за да запазят завинаги тези знакови спектакли, без които днешният танц не би могъл да бъде разбран. Тези филми съхраняват и представят еволюцията на танцовото мислене. В много случаи съвременните хореографи правят в спектаклите си препратки към историята на танца и ако тя тъне в неизвестност, зрителят остава с ограничена сетивност и ощетени възприятия.


Смятате ли, че различните форми на танц са добре представени в програмата?


- Да, мисля, че програмата е атрактивна, добре балансирана между популярно и по-малко известно. Тя не е специално систематизирана по някакъв естетически или хронологичен принцип, но представя внушителни и знакови фигури и образци от различни епохи в танца. Има класически балет - "Лебедово езеро" с Марго Фонтейн, която имах щастието да гледам на живо с Английския кралски балет в Софийската опера на 5-годишна възраст и заради която пожелах да стана балерина. Представени са също Айседора Дънкан – неординерната и стихийна предтеча на съвремения танц, Морис Бежар, който е философът в танца на 20 век, Пина Бауш – изключителен постмодерен феномен, който тепърва ще бъде разгадаван, Баришников – гениален танцьор и артист с главна буква, както и невероятно чувственият съвременен израелски хореограф Охад Нахарин. Това са фигури, които бележат върхове в развитието на танцовото изкуство. Добре е, че се започва с най-високото ниво, защото то задава критериите и създава вкуса.


Какво бихте посъветвали организаторите за изданието през следващата година?


- О, едва ли има необходимост да бъдат съветвани. Бих им пожелала да продължат със същата ентусиазирана активност. Единствено би могло да се разшири историко-теоретичното представяне на спектаклите и личностите, защото контекстът прави възприятията по-ясни.


Кои са филмите, които представляват интерес за Вас?


- "Кафе Мюлер" например, който съм гледала безброй пъти, бих гледала отново на голям екран. Интересен ми е и филмът за Айседора Дънкан, още повече че е с Ванеса Редгрейв, която много харесвам. Непременно ще гледам филма за Охад Нахарин, който е един от любимите ми хореографи и за когото имаме надежда, че ще бъде представен от балет "Арабеск". Изобщо ще видя какво ще си подаря като продължение на красивите есенни вечери – все ще е красиво....

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK