"Хомосоц" - разкрития от миналото, които да говорят на настоящето

Една от илюстрациите на Харита Асумани, създадени специално за изложбата "Хомосоц"

© Фондация GLAS

Една от илюстрациите на Харита Асумани, създадени специално за изложбата "Хомосоц"



"През 1960 г. се сгодих и сключих брак. Моят брак е действителен, а не фиктивен, само че е нещо твърде рядко. Познавах я четири години преди брака. Ние бяхме големи приятели, без да мислим за брак. Баща ми беше получил мозъчен удар и отиваше към края си. Майка ми също бе много болна и стара жена. Те много тъгуваха, че не съм женен и че ако умрат, няма да са изпълнили дълга си докрай. Те искаха да видят децата си оженени. Като една жертва аз исках да донеса радост на родителите си, а не да се скалявам от хомосексуалните си влечения, аз й предложих да се оженим. Тя знаеше преди брака за този мой природен недъг и понеже е много фин издигнат човек, тя сметна, че липсата на полови отношения няма да пречи на нашия брак. Дори тя ми предложи това – да нямаме полови отношения, и аз приех с най-голяма радост и благодарност това. И до момента ние пета година живеем заедно под един покрив, бракът ни върви добре, жена ми е привързана към мен и ме обича, а ние и до днес не сме имали едно полово сношение, което най-добре подчертава моята половност, така и моя нагон. Жена ми е хубава и добра. Тя е много чистоплътна и домакиня, но напразно, аз не я чувствам като жена. Тя ми е другарка, аз също държа на брака си и за това, че тя ме разбира много добре. И ако ние нямаме съвместен полов живот, причината не е у нея, а у мен."


Тази реална лична история е част от няколко подобни, събрани в изложбата "Хомосоц", която се открива от днес до 13 октомври в галерия "Порт А". Тя представя първото по-цялостно изследване за хомосексуалността по време на комунизма и отношението на режима към хомосексуалните, което се фокусира върху 50-те и 60-те години на XX век.


Идеята за изложбата е на Симеон Василев от фондация GLAS, a изследването е направено от екип с ръководител Вероника Димитрова, асистент в катедрата по социология на СУ "Св. Климент Охридски", и е подкрепено от Европейската културна фондация и посолството на САЩ в България.




"Хомосоц" представя множеството факти, събирани от разнообразни източници като правни и медицински издания, съдебномедицински експертизи, разработки на МВР и ДС относно сексуалната разпуснатост в страната, архиви на затвори, анализи на престъпността, както и устни разкази.


За да се създаде една по-пълна картина на периода, в изложбата са използвани и снимки от архива на "Стара София", Lost Bulgaria и този на фотографа Тихомир Стоянов, а илюстрациите в нея са дело на Харита Асумани.


Колкото и смущаващи да са на места изнесените данни, изследването не цели да заклейми или осъди отношението на властта към тази маргинализирана група, а да очертае една безпристрастна, базирана на исторически данни рамка, в която влизат както репресиите, така и истинският живот, казват неговите автори.


Надеждата им е, че това само ще ни помогне да запълним историческите празнини в познанието за самите нас като индивиди и общество и ще подкрепи бъдещите търсения по темата, която продължава да е актуална.


Изводите от нея са оставени на публиката. Като например е ли е било възможно да имат успех прилаганите опити за "лечение" на хомосексуалността у различни "болни" с "лечебно използване на отвращение".


В печатното издание, което съпровожда изложбата и представя обобщена картина на неговите основни открития, са описани няколко подобни експеримента.


Един от тях е следният: "Болният" получава през няколко часа (дори всеки два часа) апоморфин със или без орален прием на алкохол, след което във време на гаденето и повръщането му се показват снимки на хомосексуални партньори и на техните полови органи. През това време магнетофонен запис припомня на болния неприятните страни на хомосексуалните му похождения, усилва се погнусата и отвращението, рисуват се общественото декласиране и срамни ситуации, обяснява се произходът на извратеността и нейната лечимост."


Изследването стига и до извода, че в този период


много по-преследвани и познати са случаите на хомосексуални мъже, отколкото тези на жени.


Направена е и извадка за деленото, създадено от самите хомосексуални по това време, което е основно на "швестърки", "жаргони" и "жаргонеса". Посетителите ще открият и любопитни примери за техните прякори и как са се формирали те.


Една от илюстрациите на Харита Асумани, създадени специално за изложбата "Хомосоц"

Една от илюстрациите на Харита Асумани, създадени специално за изложбата "Хомосоц"

Колкото до местата: "Групата на хомосексуалните има своите места в град София. Мястото за срещи, или "пиацата", за швестърките през 50-те и 60-те години е градинката на църквата "Света Неделя". Друго място за срещи е кино "Култура". То е известно с това, че там "се хващат жаргони", но и като сборище на "извратените младежи, наречени "гъзарчета". Заведенията, които посещават хомосексуалните по това време, са всички онези добре познати места на столичната младеж – сладкарниците "Кристал", "Бамбука", "Славянка", "Опера", "Варшава", ЦУМ; ресторантите БИАД, "Ален мак", "Берлин"; "Офелия"; бар "Астория", "Шишарка"; бирхалето "България". Местата за срещи с чужденци са около хотелите "България", "Балкан" и "Рила", пишат още авторите.


Най-силно наблюдавани и следени по това време


са градските бани, където хомосексуалните откриват така необходимата "невидимост" за своите удоволствия. Именно тези места обаче са и най-следени, служителите там са инструктирани да следят за подобни прояви, а милицията често прави акции, които понякога са доста изобретателни, като понякога се "заиграват" под прикритие с посетителите, след което ги водят в управлението.


"Хомосоц" надниква и в съдебно-наказателните практики спрямо хомосексуалните. До 50-те години хомосексуалността е наказуема и предвижда за нарушителите до шест месеца лишаване от свобода.


Дори в първия социалистически закон, издаден през 1951 г., в глава "Престъпления срещу личността" присъства


раздел "Разврат", в който за "полово сношение и полово удовлетворение на лица от еднакъв пол"


е предвидено значително по-тежко наказание – лишаване от свобода до 3 години, а употребата на израза "полово удовлетворение" е използван с конкретна цел.


През същата тази година е направена и първата масова акция, при която в софийските тоалетни са заловени 70 мъже , сред които се казва, че има "чиновници, инженери и дори офицери".


През следващите години следват още няколко акции, докато "през 1968 г. България става една от първите страни в Източния блок и Европа, която официално декриминализира хомосексуалните актове". Зад тази прогресивна за времето си стъпка стои името на сексолога д-р Тодор Бостанджиев, както обаче и други мотиви, а преследванията всъщност съвсем не спират до падането на режима, достигат дори свръхнаказуемост и често обхващат и малолетните без право на защита от техните родители.


Очаквайте утре в "Дневник" интервю по повод изследването с Вероника Димитрова, асистент в катедра социология към СУ "Св. Климент Охридски".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK