Годината на Райко Алексиев - неудобния за всяка власт карикатурист - Култура

Карикатура на Сталин и Чърчил, посветена на закона "Заем-наем", приет от Конгреса на САЩ на 11 март 1941 г., според който държавата може да подпомага безвъзмездно с боеприпаси, техника, храни, лекарства, стратегически суровини и др. всяка страна, чиято отбрана се счита за важна за нейната национална сигурност.

След дългата тишина всеки гръм отеква още по-силно. Такъв е случаят и с Райко Алексиев, който си тръгва от този свят преди 75 г., убит от комунистическия режим, след като попада в списъка с "вреговете на народа". До момента тази година донесе две големия събития, сързани с карикатуриста. През лятото ретроспективната изложба на Райко Алексиев в Столичната градска художествена галерия хвърли един цялостен поглед към неговото творчество. Преди нея художникът отсъства от галериите в продължение на цели 26 години.

След това дойде преиздаването на книгата "Хумористична история на българите" от сдружение "Българска история". По този начин Райко Алексиев беше показан и като писател - друго негово амплоа, с което той не е толкова известен, но в което е не по-малко неумолим и безкомпромисен като един истински сатирик. А ако все още съществува колебание, че 2019 г. може съвсем спокойно да бъде определена като годината на Райко Алексиев, сега идва и третото голямо събитие, свързано с неговото име.

Част от карикатурите, включени в книгата.

Това е първата книга с негови карикатури, която някога е излизала на българския пазар. Тя се появи преди броени дни и носи заглавието "Райко Алексиев. 150 карикатури с коментари". Изданието отново е дело на сдружение "Българска история", започнало като начинание на няколко ученици, които изнасят безплатни лекции по училища в цялата страна, а от две години развива и амбициозна издателска дейност.

Албумът с карикатури е логичното продължение на издаването на "Хумористична история на българите", която първо излиза на страниците на хумористичния вестник "Щурец", а след това е публикувана за пръв и единствен път като книжно издание през далечната 1937 г.

"Пазарният успех на тази книга, както и колективното ни възхищение към личността на Райко Алексиев ни накараха да продължим с популяризирането на творчеството му", разказва пред "Дневник" Марио Мишев - един от създателите на "Българска история". От екипа на сдружението решават, че след ретроспективната изложба е настъпил моментът и за публикуване на албум с карикатури на художника.

Изданието представя негови работи от специализирани хумористични издания, коментиращи значими събития от първата половина на XX век. Сред тях попадат "Българан", "Барабан", "Людокос", "Смях", както и създаденият от самия карикатурист през 1932 г. вестник "Щурец", който се превръща и в негова визитна картичка. "В книгата са поместени и исторически коментари. Тяхната цел е да покажат контекста, в който се е появила съответната карикатура, тъй като без да знаем кой или какво е изобразено на нея, тя си остава просто една рисунка", уточнява Мишев.

Материалът, от който е съставен албумът, преминава и през дигитална обработка, тъй като в някои случаи качеството на оригиналните екземпляри на вестниците не е задоволително. Мишев обаче уверява, че намесата е минимална и никой не би си позволил да "рисува" върху Райко Алексиев. Той определя художника като ренесансова личност, защото се е занимавал с живопис, илюстрация, публицистика и дори кино. Друг впечатляващ детайл е издателската му дейност - въпреки че вестник "Щурец" е почти изцяло негово дело, вестникът е бил сред най-влиятелните медии в България и тиражът му е достигал до 50 хил. екземпляра.

Райко Алексиев, познат и с псевдонима си Фра Дяволо, се ражда през 1883 г. в Пазарджик и учи литература в Софийския университет и изобразително изкуство в Рисувалното училище (бел. ред. - днешната Художествена академия). Дългата му професионална кариера в медиите започва, когато е едва на 18 години и става сътрудник на хумористичното списание "Барабан". Следващата година вече е редактор и основен карикатурист в хумористичното списание "Людокос".

С течение на годините се превръща в един от водещите карикатуристи в България и е неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България. През 1939 г. се жени за младата актриса Весела Грънчарова. А последният брой на вестник "Щурец" излиза на 8 септември 1944 г.

На 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба, според която Южна Добруджа се връща в територията на България. Осъществена е размяна на населението с Румъния, като при нея 88 хил. румънски колонисти са върнати в родината си, докато 68 хил. Българи са принудени да напуснат имотите си в Северна Добруджа.

Преди деветосептемврийския преврат неговите близки нееднократно го предупреждават да напусне страната. Райко Алексиев обаче е категоричен: "Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва".

Непосредствено след преврата Райко Алексиев се връща в София от Чамкория (днес Боровец - бел. ред.) и е арестуван като "враг на народа" заради сатиричните си карикатури. Малтретиран е в продължение на повече от месец и докаран до неузнаваемост и пребит до смърт, умира на 18 ноември 1944 г. в болницата на Червения кръст.

"Непосредствено преди смъртта на баща ми се срещнахме с един човек, пуснат оттам, който е бил с него в една килия и ни разказа, че от всички затворени в килията Райко Алексиев е бил най-много малтретиран", обяснява синът му Веселин Алексиев пред Алберт Бенбасат в статия, публикувана първо в списание "Пламък", а след това в портал "Култура" . "Когато го питали: "Райко, защо толкова те бият", той отговарял: "Бият ме невзрачни художничета и писатели, които ме питат: "Ти, мръсно куче, защо не поместваше нещата, които ти пращахме?" А аз им отговарям: "И сега да е, като са невзрачни, не мога да ги поместя и да си кепазя вестника", добавя синът на карикатуриста.

По време на комунистическия режим творбите на Райко Алексиев са забранени. Реабилитиран е чак след 1990 г.