Откъс от "Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша" на Мартин Колев

Издателство "Сиела"

Издателство "Сиела"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша" с автор Мартин Колев, предоставен от Издателство "Сиела"


"Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша" от Мартин Колев – магията се завръща! Готови ли сте за ново приключение в света, покорил хиляди читатели?


"Софийски магьосници" от Мартин Колев се превърна в най-успешното градско фентъзи, което родната ни литература познава.




След успеха на "Софийски магьосници" и "Софийски магьосници. Самодивите от Странджа" веднага след ексклузивното ѝ представяне на Aniventure Comic Con на пазара на пазара вече може да откриете "Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша" – дългоочакваната трета част на хитовата поредица, която развълнува читатели и магьосници от цялата страна.


Свилен Воев заминава за Витоша в търсене на душевен мир. Вместо това попада на вещерско сборище, призраци от миналото и заплаха, по-страховита от всичко познато. За да я предотврати, той ще трябва да се върне обратно в града.


Силите на мрака не са си почивали по време на отсъствието му. Гласът е събрал цяла армия и се готви да завладее София, а сетне ‒ и цялата страна. Свилен няма друг избор, освен да се изправи пред външните и вътрешните си демони и да се надява, че на сутринта слънцето ще изгрее отново.


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Из "Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша" от Мартин Колев


Жестока есен
с падащи листа,
с банално падащи
листа,
с банален дъжд,
със пътища,
отдавна извървяни,
жестока есен,
ти защо се връщаш
Иван Пейчев


ПРОЛОГ


Тази вечер Емил Чанев закъсня. Когато грабна кожената си чанта и напусна кабинета, всички вече си бяха тръгнали. Или поне тъй си мислеше – отвън завари Евлогия, своята секретарка. Старицата с обло лице и коса на кок стоеше приведена пред един грохнал сив компютър.
Чанев се плесна по челото.


– Евлогия, не знаех, че си още тук! Не трябваше да ме чакаш.
Секретарката отмести поглед от монитора.
– Не се коси, Емиле, не те чакам. Имам малко довършителни дейности.
– Прекалено много работиш. Хайде, да тръгваме вече!
– Намери се кой да го каже – отбеляза тя. – Ти тръгвай – трябват ми още десетина минути.


– Искаш ли да те изчакам? Да те изпратя до спирката?
– Няма нужда, Емиле – мъжът ми ще дойде с колата.
– А, добре тогава!
Чанев ѝ махна с ръка и пое към изхода. Всяка вечер прекосяваше дългия коридор бавно, проверявайки наум дали не е пропуснал нещо. Евлогия се провикна след него:
– А твоите планове какви са?


– Ами, планове – ще хапна нещо и после ще поработя от вкъщи.
– Не бива така, Емиле – излез да поразпуснеш малко! Възползвай се от последните топли вечери.
Чанев въздъхна и потупа тежката си чанта.
– Няма как, чакат ме сума ти документи за преглеждане.


– В такъв случай гледай поне да се нахраниш – сгълча го секретарката. – Вие, младите, само разни буламачи ядете!
Чанев сви рамене.
– Дюнер от Попа брои ли се за буламач?


Тя го удостои с поглед, който за кратко го върна в прогимназията. Сетне се приведе обратно над екселската таблица и зачатка по клавишите. Чанев се възхити на сериозното ѝ лице, осеяно с тънки като паяжина бръчици. Безспорно беше случил на секретарка – Евлогия собственоръчно вършеше повече работа от целия екип на отдел "Бюрокрация" .


"Трябва да разбера кои са ѝ любимите цветя – помисли си той. – Ще ѝ поръчам огромен букет за бюрото." А на глас каза:
– Голямото събитие наближава, а?
Евлогия се обърна към календара, окачен зад бюрото ѝ. 22 септември беше ограден с червено.
– Да, докато се усетим, и останаха само две седмици.


– Дано всичко да е наред – смотолеви Чанев.
Евлогия се усмихна.
– Изобщо не се съмнявам, Емиле. Ще бъде голям успех – първият от дълга поредица успехи в кариерата ти!
Чанев също се усмихна. Евлогия беше от ония служителки, които си вършеха съвестно работата десетилетия наред, докато край тях фучаха демони и падаха правителства. Колегите я наричаха Цербера, но само тихомълком и отдалеч. Един букет не стигаше за тая жена – трябваше да ѝ измисли нещо по-специално.


Той пак махна и продължи към изхода.
– Не стой до късно. Хубава вечер!
– Хубавааа – отвърна разсеяно Евлогия.
Стъпките на шефа ѝ постепенно заглъхнаха. Само хлабавата клавиатура продължи да оглася коридора. Една луминесцентна лампа примигна и спря за секунда, преди отново да светне.


Евлогия се огледа. Всички вече си бяха тръгнали. Вдигна слушалката на стационарния телефон и набра някакъв номер. Щом заговори, гласът ѝ прозвуча различно:
– Тъкмо излезе, няма и пет минути. Сам е, със сигурност Сега пък какво?! – Тя се надигна от стола и веждите ѝ се извиха като гръмотевици. – Как тъй проблем в Стара Загора, нали всичко беше готово? Да не се опитвате да ме побъркате вече?! – Човекът от другата страна се впусна мекушаво в извинения, които Евлогия прекъсна. – Добре, добре, аз ще се погрижа – само гледайте да го хванете!


Тя дръпна слушалката от ухото си, сетне я доближи и тихо добави:
– Гласът говори с моето дихание
Затвори телефона. Върна се на стола си и си пое дълбоко дъх. Над нея лампата примигна отново, след което угасна напълно.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2489 Неутрално
  2. 2 Профил на Петя
    Петя
    Рейтинг: 1286 Неутрално

    Чак пък "вещици" пак злобарски език.

  3. 3 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1935 Неутрално

    тва в бг секи изка да е писател. само бетона изка ракиа.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK