Кольо Карамфилов се обажда от небето с ретроспективна изложба

Кольо Карамфилов на откриване на своя изложба през 2005 г.

© Георги Кожухаров

Кольо Карамфилов на откриване на своя изложба през 2005 г.



Преди 5 години в една неделя от този свят си тръгна художникът Кольо Карамфилов, "метнал се на крилото на сив гълъб", както пише неговият близък приятел Елин Рахнев. И въпреки че по думите на поета "Кольо К. още не се е обадил дали е пристигнал", той "винаги ще бъде бъдеще". За това говори и втората ретроспективна негова изложба тази година - "Необозримо за Кольо К." в Артгалерия НДК, която ще продължи от 4 до 20 октомври.


Въпреки че заглавието на изложбата в Пловдив беше същото, в тази в София са включени и непоказвани произведения на художника, които са предоставени от колекционери и галеристи. Особен интерес представляват неговите ранни работи от времето, в което все още се подписва като Николай Карамфилов. Той се изявява в жанрове като живопис, графика, скулптура, инсталации. Куратор на изложбата е проф. Галина Лардева, която отбелязва: "Има една много интересна комбинация между пластика и рисунка и, разбира се, големи живописни произведения, в които може да се види целият този свят от символи, знаци, послания на Кольо Карамфилов."


Картина от изложбата

© Артгалерия – НДК

Картина от изложбата




Каква може да бъде първата среща с художника? "Сблъскахме се във влака за Солун една ранна утрин през 2001 г. Не се познавахме. Само аз знаех кой е той", разказва пред "Дневник" Ива Съйкова - културен мениджър и куратор на галерия "Орловска 10" в Габрово и основател на сдружение "Артерия". Но същинската им среща предстои. След експозиция на художника Милко Божков в нейната галерия те се обаждат на Кольо Карамфилов и Съйкова моментално го кани да направи изложба. Той се съгласява. "След няколко години и много разговори той ми каза: "Да знаеш, че никога не съм се съгласявал така от раз. Имаше нещо в гласа ти, което ме привлече", добавя тя.


Съйкова го определя като "изключително искрен, одухотворен, добронамерен, алтруист", който неизменно се намира "високо над злободневието и дребните човешки боричкания". "Мисля си, че такива силни магнетични хора неслучайно се раждат в опустошена и обездушена среда. Те преминават като ярки красиви комети и изгарят бързо, за да може споменът за тях да остане за дълго", обяснява тя.


Картина от изложбата

© Артгалерия – НДК

Картина от изложбата


Колкото до наследството на художника, Съйкова отбелязва, че това е проблем на наследниците му, но в същото време приятелите му също са негови наследници по някакъв начин, макар и да притежават една малка частица от творчеството му. "Кольо Карамфилов беше изключително щедър, подаряваше, рисуваше къде ли не... На крак, върху салфетки, случайно попаднала хартия, картони, стени. Знам, че мнозина притежават част от огромното наследството, оставено от него. Никой не може да знае какво ще се случи в далечно бъдеще. Това е записано само в тефтерите на съдбата", завършва тя.


"Кольо Карамфилов е безкрайност. Един голям дух, който дори след смъртта си продължава да диша. Той не беше от този свят", казва синът на художника Росен Карамфилов - поет и писател. Той се надява баща му да бъде вдъхновение за следващите поколения. Нещо, в което е вярвал и самият Кольо Карамфилов. Колкото до ретроспективната изложба, Росен Карамфилов подчертава, че подобни възможности трябва да бъдат оценявани. "Всъщност думите така или иначе са излишни", замълчава за момент той.


Росен Карамфилов обръща внимание и на опитите за плагиатство на творчеството на баща му. "Правят жалки опити да го копират. Продължават да се продават фалшификати. Бездарници се подписват с името му, крадат му символите и ги присвояват, но истината е, че не могат да му вземат дарованието", категоричен е той. И се зарича, че ще направи всичко възможно изложби като ретроспективната "Необозримо за Кольо К." да продължат да бъдат организирани.


"И аз, и близките на Кольо правим всичко по силите си да пренесем гения му във времето. Такава ни е мисията. Искрено се надявам да успяваме и занапред", казва още Росен Карамфилов и изказва благодарности на Галина Лардева и Радост Коцева. "Без тяхната всеотдайност "Необозримо" нямаше да се случи. Почитания и към всички колекционери, които дадоха съгласие творбите, които са тяхна собственост, да бъдат изложени. Дано сме успели да съединим земята и небето. Кольо го заслужава", приключва той.


Картина от изложбата

© Артгалерия – НДК

Картина от изложбата


Дневник препубликува текста, който Елин Рахнев прочете на откриването на изложбата в Пловдив с позволението на автора.


Кольо К прегърна света по свой си начин - първо поречията му, после движенията и паметта му, накрая всичките му противоречия. И светът беше щастлив. И стана по-важен. Светът също го прегърна и направи от очите му брегове, от сълзата му облаци, от жестовете му сонети, от мълчанието му рапсодии. И тази взаимна прегръдка бе сребърното на светлината, резен от красивото, пледоария към дъждовните капки, преваляването на тъгата. А може би просто сърдечния спазъм на надеждата. Всъщност тази прегръдка беше сън, в който можеш да се доизмислиш, да конструираш наново всичките си очертания, да усетиш графиката на кръвта си, да композираш мечтанията си. В тази прегръдка между Кольо К и света всеки от нас се припозна или тепърва ще му се случва. Припознахме се - един като валсиращо есенно листо, друг като мравка с криле, трети като птица, която чопли залеза, а за някои тази прегръдка е печал по всеки и всичко. Няма значение. Важно е, че тази прегръдка е огледало и ние все повече и повече се взираме в него, оглеждаме егото и суетата си, губим се в черупката му, после се търсим из калдъръмите и шепотите на живота. И винаги сме малко по-различни от преди, малко по-претенциозни, с няколко копнежа в повече.


Всъщност исках да кажа нещо съвсем различно. Никога не съм си представял света без Кольо К, пък и има ли нужда от тази представа? Не мога. Всъщност не съм си представял меланхолията на този свят, трепетите му, стенанията му, всичките му сантименти и орнаменти, всичките му увертюри и партитури... А и когато правиш от сълзата хляб, от изгрева пиано, от тишината ноти, от минзухара бедра на девственица, този свят не може без теб. Този свят има болезнена нужда от теб и винаги ще има. Как да затворя сега Кольо К в думи, в лист хартия или в някаква клавиатура? Невъзможно е! Как да го сбъдна в някакво минало? Няма как да стане. Да го облека в кавички, точки, препинателност... Няма как да се случи. Кольо К винаги ще бъде бъдеще. Ще се рее, ще танцува, ще пее някъде в пространството, ще римува есента със солта на усмивката, с пледоариите на птиците, с крилете на дърветата. И няма как да не бъде бъдеще, когато с няколко мига доизмисли времето, разшири обема на кокичето, отдалечи живота от живота, направи чисто нова версия на тъгата. Няма кака да не бъде напред във времето, когато много пъти времето го гонеше. Всъщност това беше танц - дали валс, танго или си беше чист рокендрол, пак няма значение.


Не искам да изпадам в патетика - тя не му е нужна. Нека когато говорим за него, просто да се усмихнем. Нищо повече. И да го направят всички - и близки, и непознати, и онези, които ще разберат кой е Кольо К в годините напред. Знам, че тази усмивка е много специална, единствена, но съм повече от сигурен, че така трябва да бъде. Всичко друго ще бъде памет и тогава светът, времето и чучулигите няма да ни го простят. Изобщо.

Ключови думи към статията:

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2691 Неутрално

    Колко ли му е тъжно като ни гледа отгоре такива "Грозни, лоши и зли"?!?!
    Беше и си остава Голям!!!
    Поклон!
    Уважение за организаторите на изложбата!

  2. 2 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1956 Неутрално

    До коментар [#1] от "selqnin":

    Познавах сравнително отблизо Кольо К. и мога да ти кажа, че той грозното, лошото и злото просто не го виждаше, камо ли да седне и да го гледа, и всъщност точно това го правеше голям!...

  3. 3 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2691 Неутрално

    До коментар [#2] от "Митев":
    Щастлив човек сте, че сте имал контакт с него.
    Наистина беше уникален/въпреки, че много хора окаляха и опошлиха и девалвираха И тази дума/!
    Имаше невероятно светоусещане и много особено присъствие от онова, което съм гледал през медии.
    Като всички наистина големи имаше ненатрапчиво и непретенциозно, но в същото време магнетично и харизматично присъствие!!!

  4. 4 Профил на Росен съм аз и голем капут
    Росен съм аз и голем капут
    Рейтинг: 1514 Неутрално

    До коментар [#3] от "selqnin":

    Селски, кажи нещо за Оранжадата и как ще бъде импийчнат тия дни, стига си се правил на интелектуалец.

  5. 5 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1956 Неутрално

    До коментар [#3] от "selqnin":

    Виж сега, то и аз така като гледам, съм се поизхвърлил. Всъщност познавахме се, имал съм контакти през годините, имаме някои общи близки приятели, но това "отблизо" дето съм го сложил, всъщност е леко предозирано.
    Но прав си - ненатрапчивостта е истина, но пък и харизмата му е безспорна, което всъщност означаваше, че просто няма вариант той да е около тебе и ти да не го видиш. Колкото до творческите му заложби и произведения, там специалистите да говорят

  6. 6 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10597 Неутрално

    Тъжно и хубаво. Хубаво понеже творбите му са тук и хората ги обичат, така както обичат и него тези, които са го познавалил.

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  7. 7 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3697 Неутрално

    Царство му небесно на изключителния творец Кольо Карамфилов!
    Надявам се Божието възмездие да достигне онези, които си позволиха да оберат ателието му и отнесат и картини, и плочите за графики/офорти месеци след смъртта му.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  8. 8 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1935 Неутрално

    До коментар [#2] от "Митев":

    верно ли е че и тои е жулил ракиа като за свитовно?

  9. 9 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1956 Неутрално

    До коментар [#8] от "betona":

    верно е, ама нивото му беше най-много като за европейско, в сравнение със световни величини като назе

  10. 10 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1935 Неутрално

    До коментар [#9] от "Митев":
    нема вече спрот и искусво в бг.

  11. 11 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1935 Неутрално

    До коментар [#7] от "Bramasole":

    виш ся, исключителен е лееееко предозиране... сносен творец средняк . което не е никък малко претвит това че бг творци почти нема никакви.

  12. 12 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1935 Неутрално

    а, миносчията и той не закъсне. мноо добре. сичко е шес.

  13. 13 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1935 Неутрално

    До коментар [#12] от "betona":

    а бе тоя кументар требваше да е пот друга статиа... или сме твърде пиан или нешто саита не е у рет. щото нали ясно е че миносчиата не се е пуявил тука :) но пък сигор ше се пуяви тъй че можи би нема прублеми.

  14. 14 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3697 Неутрално

    До коментар [#11] от "betona":

    За мене не е предозиране, но пък ти си ме определил като "селинжърка", та не се учудваш със сигурност. :)/споко, не съм от лесно обидчивите/
    Интересни са ми творби, създадени с различни техники в изобр. изкуство, а такива КК остави много. И да съм имала едно на ум, е било не към твореца, а към личността. Но пък като имам представа за размера на гредата в моето око, не си позволявам да изрека квалификации по чужд адрес.
    Приятни дни, Бетона, в добра компания и с качествено питие! :)

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK