Откъс от "Повелителката на конете" на Джоджо Мойс

Издателство "Хермес"

Издателство "Хермес"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Повелителката на конете", с автор Джоджо Мойс, предоставен от Издателство "Хермес"


Увлекателна история за силата на истинското приятелство и втория шанс


Джоджо Мойс е родена в Лондон през 1969 г. Прави успешна журналистическа кариера, но мечтата й е да стане писател. Дебютният й роман се радва на положителни отзиви, но големият пробив идва с "Аз преди теб". Необичайната любовна история се превръща в световна сензация с продадени над четиринадесет милиона екземпляра.




По "Аз преди теб" е заснет и едноименен филм с участието на Емилия Кларк (Луиза) и Сам Клафлин (Уил). Екранизацията, подобно на романа, предизвика истински фурор. След успеха на филма "Аз преди теб" (над $200 млн. приходи от прожекции) Джоджо работи по сценариите на още три свои книги: "Един + един", "Последното писмо от любимия" и "The Giver of Stars", която ще излезе на български през 2020 г.


До този момент книгите на Джоджо Мойс са преведени на четиридесет и шест езика и от тях са продадени над трийсет и осем милиона екземпляра. Медиите на Острова я обявиха за "най-добрата съвременна британска авторка". В България Джоджо Мойс има хиляди почитатели, които с нетърпение очакват новата й книга - "Повелителката на конете".


В един от неприветливите квартали на Лондон Анри Лашапел обучава внучка си и нейния кон да предизвикват гравитацията, както той самият е правил преди петдесет години. Неговата мечта е Сара да постъпи в елитна френска академия за езда и да получи шанс за по-добър живот.
Но се случва нещастие и четиринайсетгодишното момиче трябва да се справя само.


Междувременно животът на Наташа Маколи се обърква стремглаво. Доскоро уважаван адвокат, сега професионалната й преценка е поставена под въпрос. Налага й се да дели дома си с чаровния си бивш съпруг. А новият й приятел се оказва поредното разочарование.


Когато пътищата им се преплитат, Наташа решава да вземе момичето под крилото си. Но тя не знае, че Сара крие тайна, която ще промени съдбата и на двете.


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Повелителката на конете"


Бу не беше от конете, които обикновено се срещаха в задните улички на Източен Лондон. Не беше нито набит товарен кон с рошави крака, нито тънковрат породист състезателен кон от онези, които набързо впрягаха в двуколка за нелегално състезание на двупосочния асфалтов път, след което резултатите се записваха в тефтерите за залози и се разменяха големи суми от незаконни залагания.


Не беше и добродушен и търпелив кон от някое училище по езда в Хайд Парк или пък от онези различни по вид късокраки и набити понита, черно-бели или инатливи, които понасяха, понякога търпеливо, а понякога не съвсем, да бъдат яздени надолу по стълби, да ги карат да прескачат варели с бира или да влизат в асансьори, за да могат собствениците им да ги яздят по балконите на блоковете и да се заливат от бурен смях.


Бу беше чистокръвен и едър кон от породата "Сел Франсе", чиито здрави крака и силен гръб не бяха съвсем типични за нея. Беше атлетичен, но стъпваше съвсем уверено. Късият му гръб бе идеален за скокове, а благият му, направо ангелски, нрав го правеше крайно толерантен и дружелюбен.


Изобщо не се притесняваше и от най-натовареното улично движение и много обичаше компания. Освен това толкова бързо се отегчаваше, че Папа се бе принудил да му окачи ужасно много топки на въжета в отделението, за да го забавлява. Каубоя Джон постоянно мърмореше, че сигурно се мъчи да му уреди място в баскетболната лига.


Другите хлапета в училището на Сара или в квартала се забавляваха, като гълтаха прахчета в малки хартиени пликчета или найлонови торбички, крадяха коли, които да форсират във все по-малкото пустеещи парцели наоколо, или прекарваха часове наред, обличайки се като знаменитости, като разглеждаха списанията с много по-голям интерес от учебниците си.


Тя не се интересуваше от подобни неща. В мига, в който Сара сложеше седлото и вдъхнеше познатия аромат на топъл кон и чиста кожа, забравяше за всичко останало.


Когато яздеше Бу, тя се откъсваше от всичко дразнещо, неприятно и потискащо. Така забравяше, че е най-слабичкото момиче в класа и единственото, което нямаше особена причина да носи сутиен, както и че само тя и Рене, турското момиче, с което никой не говореше, нямаха телефон или компютър. Забравяше, че са само двамата с Папа.


В добрите им дни тя изпитваше към коня преклонение пред величието му, възторг от невероятната сила под себе си и онова, което той бе готов да направи за нея. Той се държеше лошо само когато тя не успееше да го помоли правилно – ако умът й още бе в училището или беше жадна или уморена – а удоволствието, което струеше от него, когато изпълнеха правилно някое движение, направо предизвикваше стягане в гърлото й. Бу беше неин и много специален.


Папа често обясняваше на хора, които не разбираха от коне, че е все едно да се качиш на "Ролс-Ройс", след като си бил в трактор: всичко е прецизно настроено, елегантно и получаваш мигновен отговор. Общуването бе тихо, вместо да се крещи и да се ръкомаха. Постигаш единение на мисъл и воля.


Тя молеше Бу, а той се приготвяше, хълбоците му се стягаха, едрата му глава се отпускаше към гърдите и й даваше онова, което тя иска. Единствените граници пред него бяха тези, които Сара поставяше. Папа винаги казваше, че Бу има най-голямото сърце от всички коне, които някога е познавал.


Отначало не беше така: Сара още имаше два белега като бледи луни на ръката си, където я беше ухапал, а когато в първите дни бяха почнали да го укротяват, имаше случаи, когато се откъсваше от здравата юзда и хукваше през парка, вирнал високо опашка като знаме, докато майките пищяха и тичаха встрани с количките си, а Папа се молеше високо на френски само да не удари някоя кола. Папа всеки път й казваше, че грешката е нейна, и понякога й идваше да му се разкрещи, но сега знаеше доста повече и разбираше, че той е бил прав.


Конете, вероятно повече от всяко друго създание, бяха формирани като характер от човека. Може по рождение да са били неспокойни, плахи или злонравни, но реакциите им към околните изцяло се определяха от отношението към тях. Едно дете би ти дало втори шанс с надеждата да го обикнеш. Кучето би се върнало покорно при теб даже и след като си го набил.


Но един кон никога не би допуснал нито теб, нито друг човек близо до себе си повторно. Затова Папа никога не му викаше. Никога не си изпускаше нервите, не се ядосваше даже и когато бе ясно, че Бу се държи невъзпитано или лудее като всеки тийнейджър.


А сега беше на осем години, напълно пораснал. Беше възпитан в добри маниери, умен и умел в изпълнението на различни задачи, и достатъчно елегантен, ако Папа бе преценил правилно, както правеше с всичко останало, за да понесе Сара далеч от този хаотичен град към светлото й бъдеще.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10597 Неутрално

    Четиво за плажа. Къде? На Малдивите :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3403 Весело

    До коментар [#1] от "penetrating":

    ++++++
    И сред четящите обикновено няма такива с гръдно окосмяване.

    Еретик
  3. 3 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1935 Неутрално

    яка е. е такъви прудукти требе се преставят. оспехи занапреде.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK