Паметник на Пенчо Славейков ще бъде поставен в Милано

Снимка от връщането на паметника пейка на Петко и Пенчо Славейкови след ремонта на площад "Славейков" в София през май месец 2019 г.

© Юлия Лазарова

Снимка от връщането на паметника пейка на Петко и Пенчо Славейкови след ремонта на площад "Славейков" в София през май месец 2019 г.



Паметник на българския поет Пенчо Славейков ще бъде поставен в края на месец октомври в Милано, съобщи "Нова телевизия".


Това ще е втори негов монумент в италиански град. Първият е поставен през 2007 г. в двора на библиотеката на италианското градче Брунате, разположено между Лаго ди Комо и градчето Комо, където поетът умира през 1912 г.


Инициативата за поставянето на новия паметник е на Генералното консулство на България в Милано, а автор е българският скулптор Адриан Новаков от Габрово.




"Това е един образ, който има задачата да стои близко до хората. Той не е извисен", обяснява скулпторът и допълва, че затова и неговата цел е била поетът да има човешки размери и да бъде лесно всеки да се снима с него.


Това ще бъде единственият паметник пейка в Милано, който като идея наподобява този на баща и син Славейкови, поставен на площада с тяхното име в София.


Новаков допълва, че участва и в друг проект, свързан с Пенчо Славейков и Италия. Той е за барелефна плоча на неговата любима, българската поетеса Мара Белчева, която ще бъде поставена в близост до хотела в градчето Брунате.


Пенчо Славейков пристига в Италия в края на 1911 г., след като е уволнен от поста директор на Народната библиотека и е назначен за уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение - пост, който той не заема, и заминава за чужбина. Живее за кратко в Цюрих, Люцерн, Хофлу, а в Италия прекарва най-дълго време в Рим, след което през пролетта на 1912 г. отново тръгва на обиколка из страната. В Милано отсяда в хотел "Манин", където дописва и някои от последните си творби.

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 3206 Неутрално

    А на брат му?

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  2. 2 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8742 Неутрално

    На 10 юни (28 май ст. ст.) 1912 г. далеч от родината си, в малкото италианско градче Брунате над езерото Комо, умира Пенчо Славейков.

    karabastun1@abv.bg
  3. 3 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8742 Неутрално

    В началото на 1912 г. Славейков получава известие от Швеция, че е предложен за Нобелова награда за литература от Алфред Йенсен. Получава обаче и друго съобщение от родината – пенсията му спира да пристига. Здравето на Пенчо започва да се влошава и да тревожи близките му. Измъчва го и безпокойството да завърши своята грандиозна „Кървава песен“. Лекарите го съветват да отиде на планина. Пенчо и Мара решават да заминат в Брунате при Лаго ди Комо. На 5 юни се настаняват в скромна стаичка на хотел „Bella Vista“.

    karabastun1@abv.bg
  4. 4 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8742 Неутрално

    На 9 юни Славейков се почувствал зле и в 3 ч. през нощта вика вярната си спътница, казвайки ѝ „Зле съм, наближава края…“. На сутринта идва лекар, който прошепва: „Късно е вече!“. Поетът дочува думите му и иска да каже нещо, но не може – цялата му лява страна е парализирана. Завесите в стаята са спуснати. Мара Белчева остава сама до леглото на любимия си. По залез слънце Пенчо потрепва и проронва една дума. Казват, че е същата, като тази, която изрича Гьоте на смъртния си одър: „Светлина!“. Към 8 ч. вечерта настъпва краят – душата на българския поет Пенчо Славейков тихо отлита във вечността.

    "Когато ме изгубите, само тогава ще ме намерите"
    Автор: Илиана Иванова, Изгубената България

    karabastun1@abv.bg
  5. 5 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2547 Разстроено

    Съдбата на членовете на кръга "Мисъл" е наистина трагична. За кратък период от време един след друг си заминават Пенчо Славейков, Петко Тодоров и Яворов! Остава само д-р Кръстев.

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  6. 6 Профил на matiz
    matiz
    Рейтинг: 224 Неутрално

    Само за уточнение - градчето Комо е стохиляден град :)))

  7. 7 Профил на pet_fire
    pet_fire
    Рейтинг: 4949 Неутрално

    Страхотна инициатива, браво.

  8. 8 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10597 Любопитно

    Чудесна идея. Къде ще бъде поставена, близо до хотела ли?

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  9. 9 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3697 Неутрално

    На стената на "Белла виста" има красива барелефна плоча на Пенчо Славейков, изработена по поръчка на Съюза на бълг. художници. Впечатлява и скромната паметна плоча, поставена от български студенти в средата на 20-ти век. На нея със стария правопис са изписани думите на поета "Дано ми Бог даде тук аз да доживея последните си дни далеч от родний край..."

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  10. 10 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2547 Разстроено

    Д-р Кръстев почива също при трагични обстоятелства през 1919г. Така че наистина над кръга тегне някакво карма в периода от 1912 до 1919 да си отидат един след друг.

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK