Паметник на Пенчо Славейков ще бъде поставен в Милано

Снимка от връщането на паметника пейка на Петко и Пенчо Славейкови след ремонта на площад "Славейков" в София през май месец 2019 г.

© Юлия Лазарова

Снимка от връщането на паметника пейка на Петко и Пенчо Славейкови след ремонта на площад "Славейков" в София през май месец 2019 г.



Паметник на българския поет Пенчо Славейков ще бъде поставен в края на месец октомври в Милано, съобщи "Нова телевизия".


Това ще е втори негов монумент в италиански град. Първият е поставен през 2007 г. в двора на библиотеката на италианското градче Брунате, разположено между Лаго ди Комо и градчето Комо, където поетът умира през 1912 г.


Инициативата за поставянето на новия паметник е на Генералното консулство на България в Милано, а автор е българският скулптор Адриан Новаков от Габрово.




"Това е един образ, който има задачата да стои близко до хората. Той не е извисен", обяснява скулпторът и допълва, че затова и неговата цел е била поетът да има човешки размери и да бъде лесно всеки да се снима с него.


Това ще бъде единственият паметник пейка в Милано, който като идея наподобява този на баща и син Славейкови, поставен на площада с тяхното име в София.


Новаков допълва, че участва и в друг проект, свързан с Пенчо Славейков и Италия. Той е за барелефна плоча на неговата любима, българската поетеса Мара Белчева, която ще бъде поставена в близост до хотела в градчето Брунате.


Пенчо Славейков пристига в Италия в края на 1911 г., след като е уволнен от поста директор на Народната библиотека и е назначен за уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение - пост, който той не заема, и заминава за чужбина. Живее за кратко в Цюрих, Люцерн, Хофлу, а в Италия прекарва най-дълго време в Рим, след което през пролетта на 1912 г. отново тръгва на обиколка из страната. В Милано отсяда в хотел "Манин", където дописва и някои от последните си творби.

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 2375 Неутрално

    А на брат му?

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  2. 2 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 3021 Неутрално

    На 10 юни (28 май ст. ст.) 1912 г. далеч от родината си, в малкото италианско градче Брунате над езерото Комо, умира Пенчо Славейков.

    [email protected]
  3. 3 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 3021 Неутрално

    В началото на 1912 г. Славейков получава известие от Швеция, че е предложен за Нобелова награда за литература от Алфред Йенсен. Получава обаче и друго съобщение от родината – пенсията му спира да пристига. Здравето на Пенчо започва да се влошава и да тревожи близките му. Измъчва го и безпокойството да завърши своята грандиозна „Кървава песен“. Лекарите го съветват да отиде на планина. Пенчо и Мара решават да заминат в Брунате при Лаго ди Комо. На 5 юни се настаняват в скромна стаичка на хотел „Bella Vista“.

    [email protected]
  4. 4 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 3021 Неутрално

    На 9 юни Славейков се почувствал зле и в 3 ч. през нощта вика вярната си спътница, казвайки ѝ „Зле съм, наближава края…“. На сутринта идва лекар, който прошепва: „Късно е вече!“. Поетът дочува думите му и иска да каже нещо, но не може – цялата му лява страна е парализирана. Завесите в стаята са спуснати. Мара Белчева остава сама до леглото на любимия си. По залез слънце Пенчо потрепва и проронва една дума. Казват, че е същата, като тази, която изрича Гьоте на смъртния си одър: „Светлина!“. Към 8 ч. вечерта настъпва краят – душата на българския поет Пенчо Славейков тихо отлита във вечността.

    "Когато ме изгубите, само тогава ще ме намерите"
    Автор: Илиана Иванова, Изгубената България

    [email protected]
  5. 5 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2645 Разстроено

    Съдбата на членовете на кръга "Мисъл" е наистина трагична. За кратък период от време един след друг си заминават Пенчо Славейков, Петко Тодоров и Яворов! Остава само д-р Кръстев.

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  6. 6 Профил на matiz
    matiz
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Само за уточнение - градчето Комо е стохиляден град :)))

  7. 7 Профил на pet_fire
    pet_fire
    Рейтинг: 5068 Неутрално

    Страхотна инициатива, браво.

  8. 8 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5633 Любопитно

    Чудесна идея. Къде ще бъде поставена, близо до хотела ли?

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  9. 9 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3132 Неутрално

    На стената на "Белла виста" има красива барелефна плоча на Пенчо Славейков, изработена по поръчка на Съюза на бълг. художници. Впечатлява и скромната паметна плоча, поставена от български студенти в средата на 20-ти век. На нея със стария правопис са изписани думите на поета "Дано ми Бог даде тук аз да доживея последните си дни далеч от родний край..."

    "Най-големият враг на познанието не е невежеството, а илюзията за познание." Стивън Хокинг
  10. 10 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2645 Разстроено

    Д-р Кръстев почива също при трагични обстоятелства през 1919г. Така че наистина над кръга тегне някакво карма в периода от 1912 до 1919 да си отидат един след друг.

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK