Теодосий Спасов: "Жълтите павета" е фестивал на изпълнители и публика - мечтатели

Теодосий Спасов

© Дневник/Архив

Теодосий Спасов



Тази година музикалният фестивал на Теодосий Спасов "Жълтите павета" излиза от София и тръгва на турне. По този повод "Дневник" разговоря с него за събирането на музиканти от различни култури, границите, мечтите и свободата.


Жълтите павета са символ на София, а сега тръгват на пътешествие из България. Как стана така?


- В Бургас направиха сайт за жълтите павета и са направили колаж от две снимки – едната е централната улица на Бургас, а другата - жълтите павета пред Военния клуб в София. Миналата година, на петото издание в София, община Габрово пожела да покажем тази програма и там. След това се обадиха и от Бургас, Русе и други места, искат духовно да павираме с жълти павета страната. За моя голяма радост, тази година програмата ще се появи в Габрово, Бургас. И в Пловдив без мое участие и на Влатко Стефановски, но ще отидем в Русе. За съжаление в София няма да има тази година - отговорих на тъжни въпроси във фейса - случват се такива неща, важното е да няма стрес. Да, гледам всичко да става естествено. Но в Бургас и Габрово аз съм селекционер на програмата и участник.




Каква е програмата?


- Както обикновено, има тема. Тази година темата е може би китарна. Струнни инструменти. Първата вечер на 10 октомври в Габрово се отрива от дуета "Хойсак и Новосел" от Хърватия, от Загреб. Филип Новосел ми направи впечатление още преди много години, свирили сме с биг бенда на радио "Любляна". Той е завършил хърватска тамбура, тя прилича леко на китара – преходен инструмент от Балканите, бивша Югославия към Европа, затова има по-европейски вид. Той завърши Jazz College of Music в Ню Йорк в Манхатън и кръстосва много спокойно от жанр в жанр, като естетиката му е джазова. Неговият партньор е Даниел Хойсак, който свири на контрабас. Използват лууп машини, електроника. Смесват съвременен звук с архаичен – на тамбурата. Втората група е от Румъния – Дамян Драгичи бенд. Него го познавам от Бостън от Berklee College of Music. Преди много години се запознахме. Той е от цигански произход, неговите братя са едни от най-изявените фолклорни музиканти от Букурещ. Но той е космополит, който се образова в Бостън, завърши джаз с панфлейта. Един съвременен музикант, който свири на техния народен инструмент. Има издадени албуми с Еди Даниелс, един от най-големите джаз кларинетисти на Щатите.


Какво ви обединява вас, всички тези музиканти?


- "Жълтите павета" е фестивал на изпълнители и публика - мечтатели. Ние всички мечтаем за едни по-добри, свободни светове на духа, в които се чувстваме много уютно и щастливи. Това ни обединява. Всички музиканти, които са идвали на този фестивал, са били хора индивидуалисти отстоявайки своята идея, позиция в своята страна. Но и космополити, които са пътували по света и са извън локалните измерения. Публиката също е такава, иска да полети в посоките на необятното. Втората вечер в Габрово я откриваме аз и Влатко Стефановски. Той свири уникално своя стил, като го преплита с традицията. Втората група е на Хайг Язджиян. Той е от Гърция, пристига със своето трио. Хайг свири на уд, това е инструмент от Близкия изток. Роден е в Сирия, арменец. Израснал от 10-годишен в Гърция. Неговият репертоар се простира от сирийски интонации, през арменски, турски , гръцки. До себе си има невероятните музиканти Йотис Кирцоглу – един от най-добрите бас китаристи в Европа. Идвал е тук, свирил е с Милчо Левиев, в моя албум "Вяра". Перкусионистът на Хайг е Вангелис Карипис, той също е много странна птица. Учил е богослужение на Атон 4 години. Сутрин е ставал в четири всеки ден за служби. Познава византийско песнопение уникално. Хайг е и уникален глас също така.


Споменахте неща като мечтаене, свободни артисти, космополити. Те са обединени от музиката. Но да кажем повече за това мечтаене и за свободата. 30 години след като желязната завеса падна, какво е свободата днес?


- Аз съм щастлив, че светът се промени в такава посока. Заедно със своите недъзи този свят е много по-интересен, по-реален, по-човешки от предишния. В предишния, тези които бяхме пред или зад желязната завеса, изолирани в соцлагера - ние се научихме да мечтаем. Може би станахме по-големи мечтатели от западния лагер. Ние така си мечтаехме, че си нагласяхме всичко в главите, че е съвършено, прекрасно. И ето дойде промяната. Видяхме истинския вид и вкус на Запада, който за нас беше химера, съвършено мечтание. Аз съм от това поколение, което може добре да съпостави предишния живот и сегашния и да си избере реалната посока за развитие. Това, че съм тук, не значи никак малко.


А днес има ли нещо, което може да събира, да обединява?


- Да. Обичта, уважението към самите нас, българите, тук. На това място, което е въпреки всичко един остров, който се посещава все повече от ония бивши символи на свободата от Запада. Това лято например имаше много туристи, които идват в София специално. От четвъртък започваха едни дефилета по "Витошка" и заведенията бяха препълнени от наши гости, туристи, които искаха да се почувстват като нас българите тук.


Как се промени понятието "граница"?


- Един от моите първи албуми, от началото на 90 - те, се нарича "Отвъд границата". Тогава се отвориха границите именно за пренасяне на нашите тела в други посоки, които съдържат нашия дух. Не може той да отиде някъде и да покаже своя талант без да преместим тялото. А и тялото съдържа символа на нашата същност. Трябва да се създаде естетическо изкуство за поставяне на граници. Тези граници би трябвало да се поставят, за да можем всички да открием понятието "достатъчност". Който по-скоро разбере за себе си колко му е достатъчно в този живот, толкова по-щастлив ще е той.


Когато пада Берлинската стена през 89-та, в света има около 11 такива големи бариери. Днес изкуствено създадените ограждения са около 70. Как гледаш на тези процес?


- Това е двояко. Някои човеци имат интерес да разбият домовете на други свои сродни и да се настанят на тази територия. Но бездомниците къде могат да отидат? Там, където виждат нормални възможности за живот, ако са оцелели от войната. Аз оправдавам целия този поток от бежанци, които искат да се спасят от войната и да живеят нормално. И къде отиват? При тези, които са решили да им отнемат домовете. А те строят нови граници, строят се и лагери и започват да заприличват на резервати на хора, които чакат момента, за да заживеят нормално. Защото те нямат дом, родина. Те познават родината си по съвсем друг начин, а тя едва ли не вече не съществува. Много тъжно. Това е съвременният стил на война. По време на война винаги е имало бежанци. Знаем, при всяка война Америка е спасявала доста хора, които искат да започнат нов живот с нов хоризонт и да се погриждат за децата си, това е много човешко. Според мен хубаво би било да има мъдреци, които да вземат решение в такава ситуация. Да спрат войните, да оставят хората да градят своите домове и градини, да живеят в тях и да отглеждат децата си. На човек не му трябва кой знае колко много.


Разкажете ни една история от бъдещето.


- Може би Спийлбърг трябва да разкаже. Аз като че ли го чувствам много близък. Той е с много голяма фантазия и по-голям мечтател от мен. Той дори води след себе си много поколения, които чакат с интерес неговата гледна точка.


А как ще се промени музиката след 50, 100 години?


- Единствено се моля хората да се раждат с уши, души и сърца. Ако тези три компонента съществуват, ще има музика.

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Да вярваме на истината
    Да вярваме на истината
    Рейтинг: 3113 Неутрално

    Оня комплексар Шопов пак ще има да страда:)

  2. 2 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 3594 Неутрално

    Теодоси Спасов е не само талантлив, но и мъдър човек!
    Успех на „Жълтите павета”!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK