Да не одобряваш Нобела за литература и да го получиш

Петер Хандке

© Reuters

Петер Хандке



Публично да не одобряваш нещо и да го получиш. Точно такава е ситуацията с австриеца Петер Хандке, който днес получи Нобеловата награда за литература за 2019 г., но в същото време е един от нейните големи критици в миналото. През 2014 г. той обявява пред австрийските медии, че отличието носи на победителите "фалшиво канонизиране", и дори призовава тя да бъде премахната, припомня изданието France 24.


Но това не е първото му по-остро изказване, което изскача от архивите на медиите, които пишат днес за него. Така например в миналото той описва Томас Ман, един от гигантите в немската литература и също носител на Нобел от 1929 г., като "ужасно лош писател", който създава "сополива проза".


Едно погребение с много последствия


Онова, което предизвиква най-големи противоречия в неговата биография обаче, е присъствието му на погребението на бившия сръбски президент Слободан Милошевич и симпатиите му към сърбите по време на войната в Югославия през 90-те. С есето си "Зимно пътуване до Дунав, Сава, Морава и Дрина или справедливост за Сърбия", публикувано през 1996, той предизвика скандал, защото окачествява сърбите като истинските жертви на гражданската война.




Хандке е роден в Грифен в Южна Австрия по време на Втората световна война през 1942 г. в семейството на германски войник и майка от словенското малцинство в Австрия. След като прекарва няколко години в комунистическия Източен Берлин, Хандке израства в Австрия и открива за първи път любовта си към писането, докато пише за списанието в омразното му католическо училище.


Заради факта, че изнася реч на погребението на Милошевич през 2006 г., когато срещу него се води дело за престъпления срещу човечеството, на което Хандке е канен да свидетелства в негова защита, парижкият театър "Комеди Франсез" отменя намеренията си да постави пиеса на писателя. Същата година самият Хандке отказва да получи и немската награда за литература на името на Хайнрих Хайне.


Този епизод от живота му се отразява и когато му е присъдена голямата награда на името на Хенрик Ибсен през 2014 г. На събитието за връчването е посрещнат от демонстранти, които скандират "фашист" и държат плакати, на които пише, че той отрича геноцида. "Какво унижение!", казва тогава Ханке пред австрийската информационна агенция. И допълва: "Не за мен, а за сериозността на писателската дейност."


Наивна и с охрана


Другият обявен днес носител на Нобелова награда за литература, но за 2018 г., Олга Токарчук, е родена през 1962 г. в Сулехов, Полша, и днес живее във Варшава. Родителите й са учители, а баща й работи и като училищен библиотекар. В библиотеката тя започва да чете почти всичко, до което успее да се добере, и така развива апетита си за литература, сочи справката на Шведската академия.


Олга Токарчук

© Reuters

Олга Токарчук


След като следва психология във Варшавския университет, открива, че тази работа не е за нея по време на стажа си в психиатрична клиника. Прави дебюта си като писател през 1993 г. с книгата "Пътешествието на хората на книгата" (Podróz ludzi Księgi), чието действие се развива през XVII век във Франция и Испания, където героите търсят мистериозна книга в Пиренеите. Книгата е приета добре и получава наградата на полските издатели за дебют. Нейният голям пробив обаче идва с "Правек и други времена" (Prawiek i inne czasy).


Когато през 2017 г. нейната книга "Бегуни" (на българския пазар от изд. ICU в превод на Силвия Борисова - откъс от нея четете тук), която след това печели и наградата "Ман Букър", е на път да бъде издадена във Великобритания, изданието Bookseller отбелязва за Токарчук, че "тя може би е


един от най-великите живи писатели, за които никога не сте чували".


След като "Книгите на Якоб" е издадена в Полша, издателят й там й наема за известно време охранители. Историята в книгата се развива на границата между днешните Украйна и Полша и разказва за Якоб Франк, роден като евреин религиозен лидер, който ръководи принудителнoто приемане на католицизма от неговите близки евреи.


"Бях много наивна. Мислех, че ще можем да дискутираме тъмните страни на нашата история", казва писателката пред "Гардиън" за книгата.


Няколко дни по-късно тя попада насред друга противоречива ситуация. През 2009 г. на Берлинале е представен филмът на режисьорката Агнешка Холанд Pokoto, базиран на романа на Токарчук от 2009 г. Drive Your Plow Over the Bones of the Dead, чийто сценарий двете пишат заедно. Полските новинарски агенции обаче го определят като


"дълбоко антихристиянска творба, която прокламира екотероризъм".


Стига се дотам, че филмът взима престижната "Сребърна мечка", а на съвместната пресконференция тогава двете се шегуват, че възнамеряват да сложат това определение на рекламните визии на филма, защото "ще накара хората, които иначе не биха си направили труда, да дойдат и да го видят".


Друга нейна запазена марка - прическата с т.нар. дредлокс - също има интересно обяснение. За мнозина може да изглежда като някакво намигване към хипи периода, на който тя става свидетел в детските си години. Токарчук обаче има своето характерно неофициално научно обяснение. Прическата й всъщност е "плика полоника", или "полска плетеница", данни за която датират още от XVII век. "В определен смисъл можем да сме горди от това, че сме въвели тази прическа в Европа", казва тя. И допълва: "Плика полоника трябва да бъде добавена към списъка с наши изобретения наред със суровия нефт, пелмените и водката."

Ключови думи към статията:

Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на anonim440
    anonim440
    Рейтинг: 2010 Неутрално

    Не вярвам да откаже наградата, защото дават доста мангизи от тези, които левите на думи мразят, а на дело обичат.

  2. 2 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 3126 Неутрално

    Както се казва в рекламата -- събрахме се.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  3. 3 Профил на amg32
    amg32
    Рейтинг: 609 Неутрално

    Не е луд който яде зелника, а този който му го дава!

  4. 4 Профил на bat_plamen
    bat_plamen
    Рейтинг: 4038 Любопитно

    Изключително интересен казус?!

  5. 5 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 1980 Неутрално

    Да де, но глаголът "получавам" означава нещо конкретно. Той може да е награден, но да откаже да получи наградата. Ще се разбере на церемонията през декември.

  6. 6 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2429 Неутрално

    И ся кво, ще им пише да му пратят парите по пощата ли?

  7. 7 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 6682 Неутрално

    Откровено - не знаех нищо за него. Честита награда!

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  8. 8 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1531 Неутрално

    Уж махнаха оня сексуално свръхактивен културтрегер, а пак прескочиха Мураками. Дългата ръка на Израел?

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  9. 9 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1531 Неутрално

    Идва ми на ума “Hava Nageela” на Белафонте...

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  10. 10 Профил на Virgin
    Virgin
    Рейтинг: 2127 Неутрално

    Великите Лев Толстой и Жан-Пол Сартр отказват тази съмнителна чест - да получат Нобелова награда.

  11. 11 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10406 Весело

    Суровия нефт, пирожките и водката :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  12. 12 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3095 Весело

    И ся кво, ще им пише да му пратят парите по пощата ли?
    —цитат от коментар 6 на blondofil



    До коментар [#6] от "blondofil":

    Не може. Носителят на наградата е задължен лично да отиде на награждаването в Стокхолм ли беше,или Осло,и там му връчват чека.

    По темата,веднага се сетих за безсмъртният Георги Марков. В "Задочните" разказва точно за такива лицемерни творци през соца,които плюят по партийните награди и отличия на БКП,но когато някой ден изненадващо за тях,ги наградят с димитровска награда например,или звание народен артист,веднага ги приемат. Заедно с парите вървящи с тях.

  13. 13 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 1980 Неутрално

    Великите Лев Толстой и Жан-Пол Сартр отказват тази съмнителна чест - да получат Нобелова награда.
    —цитат от коментар 10 на Virgin


    Толстой не е бил награждаван. Само номиниран няколко пъти.

  14. 14 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1929 Неутрално
  15. 15 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 1791 Неутрално

    До коментар [#13] от "tamada":

    Писал е до някакъв швед с молба да не го награждават, когато е бил номиниран и неофициален фаворит. Ама не е писал, че има нещо против наградата, а че има достатъчно пари, които му носят само нещастие.

  16. 16 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 333 Неутрално

    И нито дума, че е превеждан на български, че е бил култов автор за интелектуалците в България през 80-те въпреки комунизма (или може би интересен точно защото е бил свободомислещ или поне така е изглеждало).
    Нищо! Преписана информация от чуждите агенции и сложено име със снимчица на някаква си, която хал-хабер си няма за какво пише.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK