Когато Пловдив се качи на театралната сцена, а статистиката оживее

Кадър от репетиционния процес.

© Илиян Ружин

Кадър от репетиционния процес.



Възможно ли е един град да оживее на театралната сцена? Кои са хората - в плът и кръв, чиито лица са скрити зад данните от статистическите проучвания? Каква може да бъде връзката между затворник, служител от Националния статистически институт, петгодишно дете, болно от Синдрома на Даун и неговата майка, ром от Столипиново, отявлен националист и Ромео и Жулиета, въплътили се в образа на непълнолетни българка и турчин, които трябва да крият връзката си? Отговорът на този въпрос ще може да бъде видян на живо в представлението "100% Пловдив" на голямата сцена на Драматичен театър - Пловдив, в дните от 17 до 20 октомври от 19.00 часа.


Спектакълът е дело на една от водещите компании в света в областта на документалния театър - "Римини Протокол", и заляга в програмата на "Пловдив 2019" още по време на кандидатстването на града за Европейска столица на културата. Зад това име от 2000 г. стоят германците Хелгард Хауг, Щефан Кеги и Даниел Ветцел. Техните проекти трудно могат да бъдат вместени в рамка - те са на границата между театъра, пърформанса, акцията. "100% град" е тяхното най-известно представление, което вижда бял свят за първи път през 2008 г. в Берлин и досега е било поставено в над 35 града по света. То винаги е различно и носи името на града, в който се играе - Лондон, Париж, Токио, Мелбърн. А в дългия подготвителен процес за "100% Пловдив" като партньор от българска страна участва Студио за документален театър VOX POPULI.


Кадър от репетиционния процес.

© Илиян Ружин

Кадър от репетиционния процес.




По време на спектакъла пред зрителите ще се изправят 100 истински, неподправени жители на града. Живата представителна извадка на хората, обитаващи Пловдив, е избрана на базата на стандартни категории като пол, възраст, етническа принадлежност и образование. Друга особеност на подбора е спазването на верижен принцип - първият участник препоръчва втория, вторият препоръчва третия и т.н. Работата по представлението започва през февруари, а от малко повече от седмица "Римини Протокол" работят с огромния екип на голямата сцена на Драматичен театър - Пловдив.


"Изведнъж зад процентите и цифрите изникват лицата на хората и историите, които правят този град", разказва режисьорът и основател на VOX POPULI Неда Соколовска. Но по какъв начин 100-те души наистина са представителна извадка на жителите на Пловдив? "Ако в Пловдив има 53% жени и 47% мъже, на сцената ще има 53 жени и 47 мъже. Ако 20 души са завършили висше образование, 20 от тях ще са с висше образование. 5% от тях са роми? И те са представени", обяснява тя. Вкупом на сцената са изправени представители на различните социални и етнически групи в града. И малко по малко статистиката оживява пред зрителите.


Неда Соколовска. На заден план: Рада Езекиева от VOX POPULI №1 - директорът на отдел "Статистически проучвания" в Националния статистически институт - Пловдив Мирослав Стаматов.

© Илиян Ружин

Неда Соколовска. На заден план: Рада Езекиева от VOX POPULI №1 - директорът на отдел "Статистически проучвания" в Националния статистически институт - Пловдив Мирослав Стаматов.


Процесът по създаването на представлението се движи по стриктно определени от "Римини Протокол" правила. През март е идентифициран първият участник - неговата работа задължително трябва да е свързана с точни науки - статистика, математика. Той заема ръководна позиция в Националния статистически институт в Пловдив и в първия момент не крие скептицизма си към "цялата работа". "Казахме му за проекта и че евентуално ни трябва един от неговите служители. След една седмица ни каза, че никой не е проявил интерес, но самият той е готов да се включи", разказва Соколовска.


Работата никак не е лека - за част от категориите за подбор няма скорошни проучвания. Затова е нает отделен екип от социолози, който да се занимава само със статистиката. Бъдещите участници попълват специално изготвени анкети, от които им биват изработени профили. За техните портретни снимки отговаря фотограф, който също работи по вече зададени параметри. Соколовска обаче хвърля поглед зад цифрите и данните: "По време на търсенето на участници неусетно започнахме да преминаваме през различни социални групи - от заможни хора към жители на Столипиново, през типичните пловдивски "айляци" до интелектуалци..."


Кадър от репетиционния процес.

© Илиян Ружин

Кадър от репетиционния процес.


А по какъв начин всичко това се качва на сцената? "Сценарият е презентация на PowerPoint и чрез него се подават реплики - а те не са кой знае колко, и инструкции", разказва Соколовска. "Например в представлението участват момче и момиче, които са на възраст под 18 г. Той е турчин, а тя – българка. Нейните родители са категорично против тя да бъде с турчин, но те се срещат тайно от година и половина. В един момент тя излиза на сцената и казва на микрофона: "Родителите ми не одобряват момчето, в което съм влюбена, защото то е от турски произход, и ние се чувстваме като Ромео и Жулиета"".


Но за Соколовска водещо е, че "100% Пловдив" показва как хората независимо от всички категории, в които попадат и в които биват поставяни, са свързани на много повече нива, отколкото човек би могъл да си представи на пръв поглед. По нейни думи самото представление е социологическа анкета, а отговорите са дадени по пърформативен начин - хората се разделят на групи или гласуват с цветни картони... И тъй като представлението започва с кратко представяне на участниците, зрителите могат да видят нагледно кои хора за какво гласуват, а хората влизат в общи групи, които изненадват самите тях. "Как би могъл да предположиш, че на въпроса: "Кой от вас е искал да отнеме живота си?", един до друг ще се изправят бивш затворник и служителка в "Алианц"?", пита се Соколовска.


Кадър от репетиционния процес.

© Илиян Ружин

Кадър от репетиционния процес.


"Така в продължение на спектакъла първоначалното разделение, което се вижда в началото, започва да се размива и да отпада. И тези хора стават все по-близки и загрижени един за друг", продължава тя. Соколовска се спира и на колебанията, които е изпитала след първата репетиция. Дали хората ще дойдат на следващия ден? Дали няма да се откажат? "Някои от тях направо не могат да се понасят в живота - отявлени националисти, направо расисти, буквално трябва да се хванат ръка за ръка с роми."


В последните дни на репетиционния процес обаче един от участниците след неколкодневни усилия успява да се справи с поставената му задача. "И цялата зала започна да се радва, че най-накрая се е справил, да ръкопляска. Изведнъж виждаш силата на общността", усмихва се Соколовска.


Кадър от репетиционния процес.

© Илиян Ружин

Кадър от репетиционния процес.


За нея именно това е бъдещето на социално ангажирания театър, а възможността "Римини Протокол" да реализират представлението в България - привилегия. "Ако има проект, който напълно да изразява мотото на "Пловдив 2019" - "ЗАЕДНО", това е именно този", завършва тя.


Повече информация може да бъде намерена в събитието във "Фейсбук".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK