Откъс от "Моята история" на Мишел Обама

Издателство "Софтпрес"

© Милър Мобли

Издателство "Софтпрес"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Моята история", с автор Мишел Обама, предоставен от Издателство "Софтпрес"

"Софтпрес" е българският издател на "Моята история", превърналата се в световен бестселър №1 автобиография на бившата първа дама на САЩ Мишел Обама


Аз съм обикновен човек, озовал се на необикновено пътешествие. Споделям своята история с надеждата да помогна да се проправи път за други истории и други гласове.
Мишел Обама, от епилога на "Моята история"


Моята история беше издадена в САЩ и Канада на 13 ноември 2018 г. от Crown Publishing, част от Penguin Random House, и е публикувана на 44 езика в целия свят. Само седмица след премиерата си "Моята история" оглави класацията на New York Times за най-продавани книги и до днес продажбите й във всички формати в САЩ и Канада възлизат на над 6 200 000 екземпляра.




По данни на NDP BookScan изданието с твърди корици на "Моята история" е продадено в повече копия от всяка друга книга, публикувана в Съединените щати през 2018 г., и от всяка нехудожествена книга с твърди корици от 2007 г. до днес.


След 24 тиража печатното издание на "Моята история" достига 5 365 000 милиона копия в САЩ и Канада и общо 8 500 000 милиона копия в целия свят. Книгата се превърна в №1 бестселър в общо 12 държави.


Бившата първа дама на САЩ Мишел Обама е една от най-вдъхновяващите жени на планетата. Като първа дама – първата афроамериканка в тази роля, тя има огромна заслуга за това Белият дом да е по-гостоприемен и отворен, отколкото когато и да е в историята; превръща се във важен защитник на правата на жените и момичетата в Съединените щати и в целия свят, из основи променя отношението на семействата към здравословния и активен живот и подкрепя съпруга си, докато той превежда Америка през някои от най-мъчителните й периоди.


В изключително завладяващата си и дълбоко лична автобиография Мишел Обама кани читателите в своя свят, хронологично проследявайки преживяванията, които са белязали живота й – от детството в южната част на Чикаго; през годините като изпълнителен директор, когато балансира между ролята на майка и тази на работеща жена; до времето, прекарано на най-известния адрес на планетата.


С безпощадна честност и живо остроумие тя описва триумфите и разочарованията в личния и в публичния си живот и разказва своята история така, както я е изживяла – със свои собствени думи, по своите собствени правила.


Топла, мъдра и откровена, "Моята история" е необикновено личната равносметка на една жена с голямо сърце и твърд характер, която надскача всички очаквания и чиято история ни вдъхновява да направим същото.


Английското издание на "Моята история" – Becoming, е публикувано в хартиен и електронен формат от Crown Publishing, част от Penguin Random House, в САЩ и Канада и от Viking, импринт на Penguin Books, част от Penguin Random House UK, в Англия и териториите на Британската общност.


Трейлър на книгата с български субтитри можете да видите тук


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Моята история
(откъс)


Нямах друг избор, освен да се приспособя към отсъствията на Барак, защото нещата нямаше да се променят. Освен обичайната си работа той отново водеше предизборна кампания, този път за място в Сената на САЩ, в навечерието на есенните избори през 2004 г.


В Спрингфийлд постепенно започна да губи търпение, дразнеше се от мудното темпо на работа на щатското правителство и беше убеден, че във Вашингтон ще постигне повече и по-добри неща. Знаейки, че имам много причини да съм против кандидатирането му за Сената, но и че той има контрааргумент в своя полза, в средата на 2002 г. организирахме неформална среща на десетина от нашите най-близки приятели по време на късна закуска в дома на Валери Джарет с идеята да им представим казуса и да чуем какво мислят.


()


В този ден сключихме сделка. Валери се съгласи да стане финансов мениджър на кампанията на Барак за Сената. Няколко от нашите приятели обещаха да участват с време и пари. Аз се съгласих, но при едно важно условие, което повторих на висок глас, за да ме чуят всички: ако Барак изгуби, исках завинаги да се оттегли от политиката и да си намери друга работа. Ако не го изберат, това щеше да е краят.


Категорично и окончателно – край.


Това, което последва обаче, бе поредица щастливи случайности за Барак. Първо, Питър Фицджералд реши да не се кандидатира за преизбиране и така освободи поле за конкуренти и сравнително начинаещи политици като моя съпруг. После, малко странно, и водещият кандидат на демократите в първичните избори, и този на републиканците се оказаха замесени в скандали, свързани с бившите им съпруги. До изборите оставаха едва няколко месеца, а Барак дори нямаше съперник от републиканците.


Разбира се, той водеше отлична кампания, след като си беше извадил поуки от неуспешното си кандидатиране за Конгреса. Победи седемте си основни съперници и спечели номинацията на своята партия с над половината от гласовете.


Когато пътуваше из щата и общуваше с потенциални избиратели, той бе същият човек, когото познавах у дома – весел и чаровен, умен и подготвен.


Твърде обстоятелствените му отговори на въпроси по време на срещи с избиратели и в предизборни дебати само засилваха убеждението, че мястото му наистина е в Сената. Но независимо от усилията, пътят на Барак към Сената, изглежда, бе посипан с четирилистни детелини.


Всичко това се случваше още преди Джон Кери да го покани да произнесе встъпителната реч на националния конгрес на Демократическата партия през 2004 г. в Бостън. Кери, тогава сенатор от Масачузетс, беше увлечен в борбата за президентския пост срещу Джордж Буш-младши. В този процес съпругът ми беше господин Никой – скромен щатски законодател, който никога не е заставал пред тълпа като тази от петнайсет и повече хиляди души, която се събира в Бостън.


Никога не беше ползвал телетекст, никога не беше участвал в предаване на живо в най-гледаното телевизионно време. Той бе новобранец и чернокож в традиционно запазен за бели занаят, изплувал от неизвестността със странно име и странна предистория, надявайки се да докосне някоя струна в душата на средностатистическия демократ. Както по-късно признаха редица телевизионни коментатори, решението Барак Обама да изнесе встъпителната реч пред милионната публика бе хазартен ход.


И все пак по своя странен и обиколен начин той изглеждаше призван точно за този момент. Знаех го, защото бях виждала отблизо как мозъкът му работи нонстоп.


Години наред наблюдавах как поглъща книги, вестници и идеи, как се оживява всеки път, когато говори с някого, от когото може да почерпи нов опит или знания. Той запаметяваше всяка частица информация. Това, което изграждаше, сега осъзнавах, беше визия, и то не малка. Това бе нещото, за което трябваше да освободя място в съвместния ни живот, да съжителствам с него, макар и неохотно.


Понякога то безкрайно ме ядосваше, но беше нещо, от което никога не бих могла да накарам Барак да се откаже. Той работеше над него тихо и внимателно, откакто го познавах. И сега може би числеността на публиката най-накрая отговаряше на мащаба на това, което той считаше за възможно. Барак беше готов. Трябваше просто да заговори.


Трябва да е била добра реч – стана моят рефрен след това. Превърна се в наша лична шега, която повтарях често и иронично след онази нощ – 27 юли 2004 г.


Оставих момичетата у дома с майка ми и отидох с Барак в Бостън специално за речта. Стоях зад сцената в конгресния център, когато той излезе под прожекторите пред очите на милиони хора. Беше малко нервен, аз – също, въпреки че и двамата бяхме твърдо решени да не го показваме. Във всеки случай така действаше Барак. На колкото по-голямо напрежение беше подложен, толкова по-спокоен изглеждаше.


Беше подготвял записките за речта в рамките на две седмици в свободното време между гласуванията в сената на Илинойс. Запомняше всяка дума и репетираше толкова усърдно, че нямаше нужда от телетекст, освен ако нервите му не издържат и умът му не блокира. Но това не се случи. Барак погледна право към публиката и към телевизионните камери и – сякаш включи някакъв вътрешен двигател – просто се усмихна и заговори.


Онази нощ той говори седемнайсет минути, като обясни кой е и откъде е: за дядо си, служил в армията на Патън; за баба си, работила на поточна линия по време на войната; за баща си, израснал в Кения и пасъл кози; за невъзможната любов на родителите си; за вярата им, че доброто образование ще помогне на сина им, който не се е родил нито богат, нито с добри връзки. Искрено и умело, Барак се представи не като аутсайдер, а като буквално олицетворение на американската мечта.


Припомни на събралите се, че не можем просто да се делим на червени и сини, че сме обединени от общочовешки ценности и наш дълг е да се грижим за цялото общество. Призова надеждата да победи цинизма. Говори с надежда, излъчваше надежда, почти пееше с нея, наистина.


Това бяха седемнайсет минути с типичното за Барак майсторско леко боравене с думите; седемнайсет минути с дълбокия му, смайващ оптимизъм. Когато приключи, след заключителните думи на Джон Кери и неговия кандидат за вицепрезидент, Джон Едуардс, тълпата беше на крака и залата се тресеше от одобрителни възгласи и аплодисменти. Излязох на сцената, под прожекторите, с високи токчета и бял костюм, за да прегърна Барак, после и двамата се обърнахме да помахаме на ликуващите зрители.


Атмосферата беше наелектризирана, шумът – оглушителен. Вече никой не се съмняваше, че Барак е добър човек, с буден ум и силна вяра в демокрацията. Гордеех се с това, което бе постигнал, макар че не ме изненадваше. Това бе човекът, за когото се омъжих. През цялото време знаех на какво е способен. Поглеждайки назад, мисля, че точно в този момент тихо започнах да се примирявам с мисълта, че вече нищо не може да го спре, че той никога няма да е само мой и на момичетата. Чувствах го в пулса на аплодисментите. Още, още, още.
Реакцията на медиите беше бомбастична.


– Току-що видях първия чернокож президент – заяви Крис Матюс пред своите колеги коментатори по Ен Би Си.
На следващия ден заглавието на първа страница на "Чикаго Трибюн" бе кратко: "Феномен". Телефонът на Барак не спираше да звъни. Телевизионните коментатори го наричаха "рок звезда" и "сензация", сякаш не се беше трудил с години за този момент на сцената, сякаш речта го бе създала, а не обратното.


Все пак тази реч се превърна в началото на нещо ново не само за него, но и за нас, за цялото ни семейство. Оказахме се на друго ниво на публичност и във фокуса на хорските очаквания. Всичко това бе нереално. Единственото, което можех да направя, беше да се шегувам.


– Трябва да е била добра реч – казвах, като свивах рамене, когато хората спираха Барак на улицата, за да поискат автограф или да му кажат колко са харесали това, което каза.


– Трябва да е била добра реч – казвах, когато излизахме от някой ресторант в Чикаго и установявахме, че на улицата се е събрала тълпа, която чакаше да го поздрави.


Такъв беше моят коментар, когато журналистите питаха Барак какво мисли по важни национални проблеми, когато около него започнаха да се въртят големи политически стратези и когато девет години след публикуването на до момента никому неизвестната "Баща ми и аз" тя бе преиздадена и стана бестселър на "Ню Йорк Таймс".
– Трябва да е била добра реч – казах, когато лъчезарната и шумна Опра Уинфри се появи в нашия дом и прекара цял ден, за да ни интервюира за списанието си.


Какво се случваше с нас? Почти не можех да осъзная. През ноември Барак бе избран в Сената на САЩ със 70% от гласовете на щата, най-голямото мнозинство в историята на Илинойс и най-съкрушителната изборна победа в надпреварата за Сената в цялата страна за тази година.


Спечели огромно мнозинство сред черни, бели и латиноамериканци, мъже и жени, богати и бедни, сред градски, крайградски и селски жители. В един момент отидохме в Аризона, за да се измъкнем за малко от суматохата, но и там бяхме заобиколени от доброжелатели. Това за мен беше истинско и странно признание за известността му: даже белите го познаваха.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на venci4
    venci4
    Рейтинг: 1458 Неутрално

    Определено ще я препрочета поне три пъти..

    Платени форумни тролчета, така ли ви възпитават на Позитано? http://prikachi.com/images/793/8000793h.jpg
  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1005 Неутрално

    Звучи интересно!
    Дори от казармата през 80-те научих смислени неща, така, че тази книга със сигурност има какво да "каже"!

  3. 3 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 3086 Неутрално

    Според източници от Демократическата партия била забележителна книга.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  4. 4 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 3086 Неутрално

    Звучи интересно!Дори от казармата през 80-те научих смислени неща, така, че тази книга със сигурност има какво да "каже"!
    —цитат от коментар 2 на selqnin


    Не трябваше да спираш с учението след това.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  5. 5 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1005 Неутрално

    Опитът Ви за ирония и сарказъм е хилав и недъгав, като хипотетичното нано- сиво покритие на кутията, северно от вратните Ви прешлени!!!

  6. 6 Профил на Black Hawk
    Black Hawk
    Рейтинг: 862 Любопитно

    Понякога се чудя каква сума годишно получава Дневник под формата на грантове. Би трябвало да не е малко, щом освен задължителното поддържане на левия курс, им се налага да публикуват и подобни простотии.

  7. 7 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 1506 Неутрално

    Бившата първа дама на САЩ Мишел Обама е една от най-вдъхновяващите жени на планетата.
    *
    И какви други заслуги има освен че се е омъжила за един от поредните президенти на САЩ?
    Да е направила някакво научно откритие? Да е основала и ръководила голяма компания? Да е забележителна актриса/художничка/певица? Да е рискувала живота си в защита на общочовешка кауза?
    Обамите и тяхната роля в американската история са твърде много преекспонирани. Ако управлението на Обама беше толкова успешно, колкото ни го представят американците нямаше да изберат пълната му противоположност Дончо.
    П.П. Нямам никакво намерение да им пълня гушките, купувайки книгата. Тези двамцата доста добре си осребриха президентстването.

  8. 8 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 1346 Неутрално

    "Това за мен беше истинско и странно признание за известността му: даже белите го познаваха."
    От прочетеното до тук разбрах че г-жа Мишел Обаме е крайна расистка.

    Panta rhei....
  9. 9 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 1506 Весело

    До коментар [#2] от "selqnin":

    Със сигурност са били по-смислени от подобни книги.

  10. 10 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 1506 Весело
  11. 11 Профил на Киро Петков
    Киро Петков
    Рейтинг: 16 Неутрално

    Прекрасна жена, най-високо образованата първа дама на САЩ и вдъхновение на милиони момичета по целия свят! Достойна половинка на най-обичания президент. Ще ми се някой ден и в България да имаме толкова социално ангажирана съпруга на президент.

  12. 12 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 2280 Весело

    "Това за мен беше истинско и странно признание за известността му: даже белите го познаваха."От прочетеното до тук разбрах че г-жа Мишел Обаме е крайна расистка.
    —цитат от коментар 8 на Molossian


    Че той и мъжът ѝ си беше такъв. След като в САЩ бяха спрели да говорят за расизъм, тоя дойде на власт и за една година се докараха до ръба на расови междуособици. В момента Тръмп се опитва да оправи кочината, но естествено демосратите и подопечените им черни станции всячески нагнетяват напрежението.
    Иначе относно книгата - пропаганда не ми се чете. От сега ми е ясно, че ще има четири части - "Част 1. Расизмът с който се сблъсквах като малка. Част 2. Расизмът, с който се сблъсквах преди Барак да стане президент. Част 3. Расизмът с който се сблъсквах след като Барак стана президент. Заключение - Расизмът с който се сблъсквам след като Барак не е президент вече."

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  13. 13 Профил на Radosveta Koleva
    Radosveta Koleva
    Рейтинг: 473 Неутрално

    Републиканците се опитаха да превърнат очевидното в недостатък. По време на кампанията. Оказа се и президентът Обама го използва за основа да разгърне темата за това кои сме всъщност и кое ни обединява.

    И тази тема винаги ще бъде актуална. Но не на всеки се удава да я легитимира. Може би на никой...

  14. 14 Профил на dgd
    dgd
    Рейтинг: 1848 Весело

    Идеално четиво за крехките ляво-либерални интелектуалци по цял свят!
    Помага за успокояване на вечно изпуснатите нервички от вечните неуспехи в борбата с долните десни.
    В краен случай става и за подпиране на шкафа.

    muncho: "Няма защо да се отричат очевидните и статистически доказани факти, че мнозинството жени не стават за шофьори"
  15. 15 Профил на L Glassman
    L Glassman
    Рейтинг: 223 Неутрално

    Не е моят тип четиво, но книгата не е лоша. А Мишел е жена каквато в семейството на Мелания няма да има и след 1000 години.

  16. 16 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 2280 Весело

    Не е моят тип четиво, но книгата не е лоша. А Мишел е жена каквато в семейството на Мелания няма да има и след 1000 години.
    —цитат от коментар 15 на L Glassman


    Напълно си прав - те са преминали на друго еволюционно ниво преди стотици хиляди години.

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  17. 17 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 1346 Неутрално

    До коментар [#12] от "Тюфлекчия":

    Наистина след като Обама стана президент, междурасовите сблъсъци скочиха многократно.
    Преди него май никой не е обръщал внимание на цвета на кожата от десетилетие поне.

    Panta rhei....
  18. 18 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 1346 Неутрално

    До коментар [#12] от "Тюфлекчия":

    Наистина след като Обама стана президент, междурасовите сблъсъци скочиха многократно.
    Преди него май никой не е обръщал внимание на цвета на кожата от десетилетие поне.

    Panta rhei....
  19. 19 Профил на L Glassman
    L Glassman
    Рейтинг: 223 Неутрално

    Напълно си прав - те са преминали на друго еволюционно ниво преди стотици хиляди години.
    —цитат от коментар 16 на Тюфлекчия


    Не знам на какво ниво са минали, но черните скъсаха с робството отдавна. А в Изочна Европа търговията с булки върви с пълна сила. Дърти кюфтета като "Оранжев Дони" редовно пазарауват.

  20. 20 Профил на benefikato1
    benefikato1
    Рейтинг: 483 Неутрално

    Мишел Обама е уникално същество , успя да бъде по - противна дори от съпруга си . Няма как да бъде пример за жените и момичетата , защото тя самата не е такава . Виж за трансджендърите да . За осем години в Белия дом служеще за посмешище и плашило за непослушни деца . Без красота , без стил , без класа . Още помня как се побърка , когато Мелания и даде подарък при пристигането на Тръмпови в Белия дом . Родена е в грешно време , с физическите дадености , с които разполага щеше да бъде отлична работничка в някоя памукова плантация в Луизиана .

  21. 21 Профил на benefikato1
    benefikato1
    Рейтинг: 483 Весело

    До коментар [#11] от "Киро Петков":Малииийй , тука работата е сериозна .









  22. 22 Профил на benefikato1
    benefikato1
    Рейтинг: 483 Весело

    До коментар [#15] от "L Glassman":Така е , малко са жените , които могат да хвърлят един бой на мъжете си , когато си поискат . Мишелката дръмони оня с името на малко куче за здравей , здрасти .

  23. 23 Профил на Ivan_
    Ivan_
    Рейтинг: 2397 Весело

    До коментар [#7] от "pamela":

    Има някакви лични постижения дамата, преди да пишеш да беше прочела.

    Модератора е неадекватен!
  24. 24 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 1506 Неутрално

    Може и да има лични постижения, но не пък чак такива:
    "Бившата първа дама на САЩ Мишел Обама е една от най-вдъхновяващите жени на планетата."
    Има много по-известни и заслужили жени от нея. С какво е била известна преди мъжът й да стане президент?

  25. 25 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 4869 Весело

    "Моята история" в случая на Барак Обама :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK